Насилие над 16 годишно момиче от родителите му

Как точно да я подкрепят психологически? Да се намесят в семейните работи ли? По думите на авторката момичето е отишло при психолога. Авторката и дъщеря й повече не могат да направят, защото утре родителите ще имат право да се обърнат и да ги питат откъде-накъде им се месят. При положение, училищните власти знаят и траят, какво да направи авторката, да въвлече себе си и детето си във въртележка, която не е тяхна ли? Защото нейната дъщеря също става замесена в ситуацията и не се знае каква ще е реакцията на момичето и родителите му. Ако иска да отиде в ОДЗ и да подаде сигнал, но ще е с нейното име. Това също трябва да го има предвид и в един момент ще се разбере най-вероятно, защото родителите ще тръгнат да ровят и да изискват.

Ако е убедена, че въпросното дете е в риск, ок. Ама сигурна ли е? 16-годишно и само може да се жалва на социалните и да потърси подкрепа. И ако то се обърне и потърси закрила ще има по-голяма тежест. Но, ако не става въпрос за насилие над шестнайсетгодишното?
Имам дете, което е първи клас. От втора група на детската градина е някакъв ад - ревове, сополи сутрин. Сега е но училище и пак само слушам, ще не ще да ходи. И не, няма проблем нито с госпожата, нито със съучениците си. Има много приятели, адаптивен е. Проблемът е, че се затвори е дома и се пристрасти към телевизия и телефон. Нищо друго не го интересува. Не иска допълнителни занимания, не иска да излиза. Или ако определени деца не са насреща да излязат, когато той иска се озлобява и затваря. Писъци, тръшкане, разиграване по улиците и у дома. Ако някой гледа отстрани как се дърпа, когато трябва да отидем на някъде или защото иска точно в даден момент да се прибере и е склонен и сам да пукне какво ще си помисли? Когато не си бил вътре в ситуация, когато нямаш поглед отвътре как преценяваш кой крив и кой прав?

,,Как точно да я подкрепят психологически?" - Ами просто - да и съчувстват, да разговарят и да я изслушват примерно, дори и да не е абсолютно права за всичко.

Не става така. Какво ще й кажат? Как ще й съчувстват? Не е тяхна работа, защото те са странични хора. Няма нужда да го играят психолози-любители. И тук не става въпрос за възрастен човек, а за непълнолетно дете. Затова само по каналния ред, ако ще прави нещо. Щом момичето вече е говорило с психолога на училището, значи има възрастни, които в служебен ред знаят случая. Тататък топката е в тях. Евентуално може да каже на момичето, ако го види, че има право самостоятелно да отиде в ОЗД и да каже.  Колкото по-малко се меси авторката с някакви любителски психоанализи и съчувственици, толкова по-добре, че ще си го отнесе тя накрая.

Те са гимназисти. Ако иска да ходи при училищния психолог и да си говори с него, няма да я върне. Ще я изслушва, ще й подхвърли някой въпрос да помисли над него, ще й даде място, където да е спокойна, защитена и да има някой, с когото може да си споделя. Ако училищният психолог има съмнения, че момичето е право, а родителите - лъжат, това което може да направи е поне да извика момичето на няколко срещи и да се убеди кой преувеличава или лъже. Поне ще поопознае момичето. И момичето трябва също да е наясно, че задейства ли се машината не е толкова лесно да я спре. Т.е трябва реално да си даде сметка има ли действително тормоз у тях, ще бъде ли по-добре за нея да бъде изведена от семейството, къде ще бъде настанена след това, на новото място какви ще са правилата и ограниченията...
Имах съквартирантка последната година в университета. Говорим за 1995-1996 години. Тези, които са били достатъчно големи помнят какво беше. Тя първите години беше свикнала да разполага с пари, да живее на квартира. Но нещата в семейството се преобръщат и й се налага да се прехвърли на общежитие и да разчита на стипендията си основно + малка сума от семейството. Редовно се оплакваше как родителите й й отрязали парите, как не се грижели за нея, как не правили същото като за сестра й 10 години по-рано, която дори учила на времето в Москва... Редовно тръгваше към телефона с думите "Пак отивам да се карам с оная за пари". "Оная" идваше да й донесе куфара с чистите дрехи и да вземе с мръсните, защото госпожицата и гащите си не можеше да изпере, нито да сменя влакове и да пътува 4 часа до вкъщи.

Психологът, учителят и изобщо хора в силата на служебното си положение, когато получат от дете информация за домашно насилие над него, трябва да подадат сигнал до ОЗД. Не да разследват дали момичето лъже или си фантазира или казва истината или половината истина. А работата е там, че не им се занимава, защото е разправия - недоволните родители идват и търсят сметка, после трябва да се свиква съвет, ако излезе нещо и изобщо си е проблем. Защо да си го причиняват?
Не се извежда така лесно дете от семейството. Трябва да са го пребили, за да го изведат. По-вероятно е да направят проверка и да искат родителски капацитет или родителско консултиране и работа с психолог за детето.

Жертва на насилие щяла със зъби и нокти да се бори за правата си. Съответно и ще лети до полицията.
Осъзнавате ли какви глупости пишете??? Момичето е на 16г., в изключително деликатна възраст. Често, подобни травми остават за цял живот.
Родителите са еманация на сигурност и доверие за едно дете. Наясно ли сте какви психически травми нанася насилието от най-близките?
Не трябва да се мълчи при подобни казуси. В моето у-ще имаше подобен случай. Класната сезира органите, защитавайки детето. Не се гледа удобството на бранша или тежката процедура. Държавата защитава правата на детето. Това не е каприз, а законодателна норма. Проблеми са овцете по пътя, които неглижират всяко нарушение.
Вероятно, за вас домашното насилие е част от възпитание. Ако сте имали родители, с примитивни норми на възпитание, не ги оправдавайте.
Момичето има нужда от съдействие, помощ и състрадание. За да е наясно, че в скапаната ни държава има на кого да разчита.
На 18г. тя ще избяга оправдано. Но с психологически деформации ще търпи следващ насилник.

Ама Андариел, защо се хващате за израза? Аз говоря за нормално, приятелско съчувствие, споделяне, не за психоанализи и прочие. Или и това вече е забранено ?
Ако знаете на мен колко хора ми се оплакват, и деца и възрастни и то за сериозни неща в техните семейни взаимоотношения, да не кажа всеки ден ама почти. И аз какво трябва правя според вас? Да ги пращам на психолог, адвокат ?

Кое точно е нормалното приятелско съчувствие? Нещо като "да, много лошо правят" ли? И какво нататък? Нищо. Имаме непълнолетно дете и пълнолетен възрастен. Детето казва нещо на приятелка, а тя казва на майка си. Вече има възрастен, който има информация за нещо, което може да е домашно насилие над детето. И какво прави, съчувства му? Не вярвам на такива идеалистични картинки, защото реалността е доста по-различна. Възрастният трябва да реши какво да прави съвсем рационално. До момента е ясно, че вече училищните власти знаят. Става въпрос за непълнолетно дете и конкретни негови думи.
Ако си служебно лице, тогава имаш определени правомощия, а е съвсем друго неформално хората да си се оплакват.

Вивиана, това вече многократно се каза на кого е работа. Не на леля Гичка по преразказ от дъщеря ù. Какво е моето семейство ще те помоля да не се изказваш, че олекваш още повече.

Аз пък се замислих тази тема от майка ли се пише или от тийн.

Всеки свидетел на насилие или неадекватен родител, може да сезира компетентните органи. Те са длъжни да проверят сигнала. Не анализират, а проверяват.
При проява на пряко физ.насилие, момичето да повика полиция. Случаят ще е регистриран и процедурно ще се активират отговорните институции.

Хубаво, но тя не е свидетел. Има думите на дъщеря си за друго момиче, което е разказало.

На родителски срещи виждала ли си ги тези родители? Какви впечатления имаш?
Явно детето не е първа приятелка на дъщерята, иначе щеше да идва у вас на гости или дъщеря ти да е ходила в тях.
Съвсем странични хора ми изглеждате. Без никакви преки впечатления за семейството и къде е истината.

Къде е истината е сложен въпрос. От трима участници в конфликт например съм получавал три различни версии, и евентуално ако не съм бил там в конкретния случай от началото до края, не винаги е лесно да се прецени.
А относно намеси на отговорни институции - даже полицията е вдигала ръце и нищо не е последвало, това при скандали и побои - говоря за продължаващи случаи в само едно семейство, и за разни случаи от други семейства.