Защо българинът мисли единствено за себе си?

  • 18 854
  • 417
  •   1
Отговори
# 405
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Това, защото съм мечтала за културна антропология и обикаляне из джунглите на Амазонка, съжителстване с "диви племена" и народи

Например Египтология не се практикува у нас. Имаме си един Сергей Игнатов и това е

И много други специалности има, които не се изучават у нас- вулканология, която също ме е привличала на младини и също някои други- като подводна археология или космически технологии

Изобщо съм запленена от начина, по който студенстскиите общности функционират там, живеят и широтата на сферите на познание и възможностите по време на това обучение

# 406
  • Мнения: 1 750
Да, всички гореизброени науки са интересни, необичайни и за хора, които биха могли да си позволят да работят по хобито си.

В тоя връзка майка ми ми разправяше за неин колега, чийто син искал да става астроном. Бащата провел един дълъг разговор с него, за възможните реализации с тази професия. Не знам как го е убеждавал, защото въпросният син е професор по неврохирургия в Швейцария.

Пс, не е ли ли по-добре египтология в Египет?

# 407
  • Мнения: 556
Хахах, аз пък доживях българи в българска компания на гости да ме помислят за англичанка преди две години 😀

Пияна ли беше?

Един сърбин в Англия ме мислеше за англичанка и като му казах, че съм от България, беше супер потресен и възкликна "Ама ти изглеждаш толкова английско!" (?!?) С тъмна коса и очи съм.

Горе-долу по същото време един арабин ме пита дали говоря арабски и като отговорих отрицателно, беше много изненадан и даже малко ядосан, защото съм имала "много тъмни черти" и как така не знам арабски.

В Холандия пък един черен таксиджия ме пита дали не съм китайка (?!?), при положение, че имам доста големи и даже малко изцъкнали очи с голям клепач. Една група младежи пък бяха убедени, че съм от Латинска Америка и настояваха да си говорим на испански.

В България една братовчедка твърдеше, че съм имала английски акцент като говоря български (нямам). Хората като си наумят нещо, ходи обяснявай че нямаш сестра.

# 408
  • Мнения: 1 750
Да де, но България е на кръстопът и от много време са се мешали и леко азиатски, келтски, славянски елементи, към по традиционните тракийски и пра български етноси. След година, пет или десет, (а понякога/често, никога), когато акцентът стане тънък и неопределем, местната култура всекидневна, рядко някой пътешественик с усет ще направи грешка след две минутен разговор. Много хора, като видят чужденец си го карат на произволни стереотипи: рус - германец, и т.н., тези хич не ги брои.

Аз затова бях впечатлена преди 25г, когато Европа беше по скоро непозволения плод, да срещна хора, с такъв усет към идентифициране на точната родина. Никога повече не ми се случи, въпреки че сега, много повече хора, са общували с българи.

Последна редакция: сб, 21 май 2022, 18:03 от ierldan

# 409
  • Мнения: 972
Не мисля, че всички българи мислят единствено за себе си, а просто обществото ни след прехода се изроди. Иначе "Приятелят на всички - на себе си е враг" и в този ред на мисли в трудни времена егото не е непременно нещо лошо. Лъч надежда за светлото ни бъдеще има във възпитанието на подрастващите, но да си добър родител, професионалист и гражданин си е до човек, ценности и семейни традиции.

# 410
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 725
Тук винаги е било така - ако сам не се погрижиш за себе си, няма кой друг да го направи. А изобщо след прехода ценностите се унищожиха, не само се промениха.

Последна редакция: чт, 25 авг 2022, 23:19 от The Iron Lady

# 411
  • Мнения: 3 265
За да се унищожат ценностите толкова бързо, значи ги е нямало и приличие се е спазвало само от страх пред санкции. Това не са истински ценности. Малко като защо едно време хората ходели на опера, а сега не. Ходили, защото са ги водили от учреждения за малко пари или безплатно, сега като трябва да се появи отвътре желание, го няма и годините водене до нищо не са довели, никой не е станал по-културен. Така е с фалшивите ценности, когато вече няма външен натиск, изчезват, защото не са интернализирани, съответно не ги предаваш и ксто възпитание на децата си. Animal Hatched Chick Безсмислено е да се жали по нещо несъществуващо.

# 412
  • Мнения: 12 887
Чудя се средният германец за кого мисли: за себе си и децата си, или за мен? Всеки мисли основно за себе си и за добруването на семейството си. Нарича се инстинкт за самосъхранение.

А ако на някого хората около него му се струват прости или без ценности, да адресира критиката си към тях, а не към прословутия безлик "българин". По-лесно е "българинът" да е виновен за всичко, отколкото да се конфронтираш (или да се дистанцираш) от дразнещите си близки.

# 413
  • Мнения: X
Според мен е по-лесно да се дистанцираш от близки, отколкото да избягваш средностатистическите неандерталци, които неминуемо се срещат по улиците докато човек си върши работата.

# 414
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 649
Тик винаги е било така - ако сам не се погрижиш за себе си, няма кой друг да го направи. А изобщо след прехода ценностите се унищожиха, не само се промениха.

Не съм съвсем съгласна, откакто бях бременна и сега се разхождам с детето установявам, че всъщност хората са доста добри и винаги се намира някой да ти помогне или услужи.
Разбира се, случвало ми се е и преди, просто сега е буквално всеки ден и много лесно се забелязва.
(Винаги съм работила с хора и институции, дори в институциите в последните години почти винаги попадам на хора, които са настроени да помогнат и да ти свършат работа. Разликата и в това отношение от преди, да речем, десет години, е огромна.)

Имам предвид съвсем елементарни неща - почти винаги някой ми помага да сляза или да се кача в автобус с количката; на опашки хората винаги искат да отстъпят ред; в малките магазини много често "опрощават" някакви стотинки от сметката. Ако детето си е хвърлило нещо от количката (обувка, играчка) и се върна по обратния път, я намирам грижливо вдигната от земята и сложена някъде по-нависоко и т.н. и т.н. Всеки ден по пътя си минавам покрай един изоставен двор, в който живеят няколко бездомни котки, и виждам колко различни хора минават оттам да им занесат храна и вода.
Говоря за съвсем случайни, непознати хора на улицата, разбира се, може и да не са високо образовани, но носят добро.

# 415
  • Мнения: 1 418
А това дали да сме добри един с друг, си е избор. Особено малките, ежедневни добрини не струват нищо, освен няколко минути от времето ти. Не е нужно да си голям алтруист, за да услужваш на околните. но понякога се почва от малкото и се стига до грандиозни неща. В една книга отдавна прочетох, че и злото, и добротата са заразни. Имаше много хубаво сравнение за добротата, че е като хвърлен камък във вода, образува кръгове, които се връщат към това, което ги е причинило.
Така че, ако избереш, можеш хем да не нарушаваш комфорта на семейството си, хем да не си тотален дебил, на когото не му пука за нищо друго. Егоизмът е необходим, но не изключва непременно понякога да правиш нещо добро и за непознати хора.

# 416
  • Мнения: 1 857
Не са мо българинът,всички са така.Да не би на средно статистическия англичанин да му пука за ме,за вас, за съседа?
Просто трябва да се стараем всеки ден ,ако не правим добро,поне да не вредим на околните.

# 417
  • София
  • Мнения: 997
Опитах се да се ориентирам докъде е стигнала темата, но за начало ще отговоря на въпроса в заглавието.

Дълго време си мислех същото, докато един момент ми светна лампичката. Когато се питаш защо българинът мисли единствено за себе си, обикновено правилният въпрос е "Защо българинът не мисли /и/ за мен". Авторът на въпроса често също не блести с редовна загриженост за другите. И ако умножим това поведение по бройката жители на страната, отговорът сам се появява пред очите ни: за да може да бъде сигурен, че поне един човек ще мисли за него. Останалите вече са заети да мислят за себе си и няма да останат без внимание!

Общи условия

Активация на акаунт