Здравейте мами! От няколко месеца забелязвам, че дъщеря ми се държи странно(на 12 години е)Чувам я как си говори сама, затваря се в стаята си и не седи при нас. Уважавам личното и пространство и гледам да не я притеснявам. Така де, всичко беше добре до преди няколко дни, когато тя съвсем от нищото ми съобщи, че има гадже. Първо бях в шок, после осъзнах, че това е нещо нормално на нейната възраст. Реших да я поразпитам за него, откъде е и ако желае да ни запознае. Единственото, което каза е името му. Това момче ми беше доста съмнително, не съм го виждала, не знам кой е , на колко е. Бях притеснена и затова поразпитах наши познати, приятели и нейни съученички. Бях шокирана като разбрах, че всъщност той не съществува. Въпросното момче е нещо като измислица на дъщеря ми. Чудя се дали не е самотна или прави това само за да се хареса на връстниците си. Може би щях да съм по спокойна, ако не я бях чула как си говори сама. За да се уверя че не разговаря с някоя нейна приятелка и бях взела телефона, но това продължаваше. Чудя се да я водя ли на психолог. Какво да правя, тя не иска да говорим на тази тема, но аз се притеснявам за бъдещето и репотацията и?!
- Публикувана: 18 фев. 2022, 22:27 ч.
- Последно мнение: 6 март 2022, 14:22 ч.
Помощ дъщеря ми има въображаемо гадже
Извинявам се, сериозна ли е темата? Дано някой не си прави майтап с тези неща!
Имам колежка, която години, години наред си измисляше гаджета, бременности, водеше "телефонни разговори" с нищото, но уж с мъже. Разказваше на братовчедка си разни истории, и от работа и́ се чудехме как така... и пред близките си лъже, а те не може да не усещат. Защо не и́ казват, тя защо лъже? Измисляше почивки, покупки, истории с пряка реч разказани. Почнаха да и́ се подиграват колеги, бяха груби. Но това помогна - да и́ се каже истината, че всички знаят, че си измисля. Ядоса се, обвинява, настоява! И се укроти, и се оказа, че без онези истории е чудесен човек! Липсвала и́ е любов. Искала е семейство. Омъжи се и макар на късна възраст стана любяща майка и съпруга.
Това е, което мога да кажа по въпроса. Аз не бих я завела на психолог. Но бих била обичаща, не задушаваща. И откровена. Тепърва ще и́ се случват хубави неща, дай Боже! Не е нужно да си ги измисля и да и́ се подиграват!
Имам колежка, която години, години наред си измисляше гаджета, бременности, водеше "телефонни разговори" с нищото, но уж с мъже. Разказваше на братовчедка си разни истории, и от работа и́ се чудехме как така... и пред близките си лъже, а те не може да не усещат. Защо не и́ казват, тя защо лъже? Измисляше почивки, покупки, истории с пряка реч разказани. Почнаха да и́ се подиграват колеги, бяха груби. Но това помогна - да и́ се каже истината, че всички знаят, че си измисля. Ядоса се, обвинява, настоява! И се укроти, и се оказа, че без онези истории е чудесен човек! Липсвала и́ е любов. Искала е семейство. Омъжи се и макар на късна възраст стана любяща майка и съпруга.
Това е, което мога да кажа по въпроса. Аз не бих я завела на психолог. Но бих била обичаща, не задушаваща. И откровена. Тепърва ще и́ се случват хубави неща, дай Боже! Не е нужно да си ги измисля и да и́ се подиграват!
Да не би да е реален човек, когото тя нарича с " никнейм"?
Аз бих се консултирала с психолог.
Скоба: имам прекрасна психоложка, с която се консултирам винаги, когато имам нужда. Не защото съм неуверена майка, а защото не мисля че съм компетентна по всичко.
Редакция: виждам, че успоредно сме писали с друга дама.
Според мен никой нищо не губи от една консултация - 2 часа и 40 лв от живота си, но спестява куп тревоги.
... да не казвам какви неща, които въобще не очакваме, могат да станат ясни при консултация ск психолог, че се потрисам...
Аз бих се консултирала с психолог.
Скоба: имам прекрасна психоложка, с която се консултирам винаги, когато имам нужда. Не защото съм неуверена майка, а защото не мисля че съм компетентна по всичко.
Редакция: виждам, че успоредно сме писали с друга дама.
Според мен никой нищо не губи от една консултация - 2 часа и 40 лв от живота си, но спестява куп тревоги.
... да не казвам какви неща, които въобще не очакваме, могат да станат ясни при консултация ск психолог, че се потрисам...
Ами има деца които си измислят въображаеми приятели. Спомням си дете на близък - имаше си нещо като приятел, като брат. Родителите му бяха много внимателни по темата и се правеха че вярват в съществуването му, приемаха го един вид сериозно, пред детето. Мисля че отдавна изживя тези неща, само че в случая беше доста малко (тяхното дете ), може би преди 1-ви клас. Продължи ако не се лъжа година -две.
Всъщност, според мен е много притеснително едно 12-13 годишно момиченце да си има гадже.
Е, гадже...!!!
То това са детски "гаджета". Да не мислите, че правят нещо друго освен да си говорят и да казват на другите - ние сме гаджета! Най-много да си разменят картинки със сърчица или бележки.....
По темата - Мария, говори с дъщеря си и я попитай директно кое е това момче и, че искаш да се запознаеш с него, не заради друго, а просто, за да си сигурна, че е в безопасност. Виж какво ще ти отговори и вече ще знаеш какво се случва.
Възможно е да си измисля, ако нейните приятелки имат "гаджета" и да не остане по-назад. Не е голяма драма, важното е да разбере, че не е задължително да имаш гадже, ако приятелките ти имат, още повече, че на тази възраст е рано. Обясни ѝ, че гаджетата се появяват около 16-18 години и не трябва, ако другите се хвалят с това, да се чувства тя недобре...
Може би всички нейни приятелки си имат гадже и тя е решила да излъже, че има и тя? За да не е по-назад. Това не я прави луда, просто детски начин да не отстъпва на другите. Вие не разпитвайте приятелките й или да си споделяте откритието, че гаджето е измислено, защото сама ще е направите за смях. Говорете с нея. Обяснете защо не е най-важното нещо на света да имаш гадже, подтикнете да сподели. Сигурна ли сте, че говоренето сама не е част от цялата сценка с гаджето или да го прави за внимание? Намерете път и начин да говорите с нея за емоциите й, преди да я пращате по психолози.
Аз си бях измислила, че цикъла ми е дошъл, защото не беше, а всички съученички имаха. Говореха си по темата, а аз бях като бебе. И хоп, взех, че излъгах. Лапешка работа, но да не съм по-назад от другите. Де да знаеше майка ми и да ми обясни 1-2 неща, да съм по-уверена, че няма нужда от лъжи...
Аз си бях измислила, че цикъла ми е дошъл, защото не беше, а всички съученички имаха. Говореха си по темата, а аз бях като бебе. И хоп, взех, че излъгах. Лапешка работа, но да не съм по-назад от другите. Де да знаеше майка ми и да ми обясни 1-2 неща, да съм по-уверена, че няма нужда от лъжи...
А на теб кой ти каза, че момчето е въображаемо? Приятелките й ли? Притеснително е да не се нарани душата на това дете. На твое място първо бих я предразположила, да ми разкаже за другите деца, имат ли вече гаджета и подобни неща, докато се стигне и до това, все пак да разкаже и за нейното "гадже".