Православието като начин на живот - 9

Благодаря за новата тема. Страхотен отговор от не знам.
Има нов филм за свети Нектарий Егински - "Човек на Бога". Дано в Бг имаме възможност да го видим.

На няколко пъти четях псалтира по катизми по 40 дена. Преди години. Сега не мога да намеря такова усърдие в себе си, а и времето ми е толкова ограничено, че ако започна да го чета, ще бъда прекъсната от домашните още на подготвителните молитви поне сто пъти.

Благодаря за темата!
Честита Баба Марта! Бъдете здрави и засмени и от Бог благословени!
Около мен в момента е доста спорен въпрос - въпросът за мартеничката.
Аз лично уважавам тази българска традиция като нацинален празник, не я свързвам със суеверия.

Когато не се влага окултен и суеверен мотив в мартеницата, а се приема като чиста традиция, тогава според мен няма абсолютно никакви проблеми. Аз също уважавам традицията на мартеницата.

idiotsamamaetayna,
благодаря за труда, който си положил!
Благодараря за новата тема.

За Баба Марта не ми е проблем, отдавна вече. Не слагам мартеници и не поздравявам с Баба Марта, а с Бъдете здрави.
А сега, покрай Ковид такъв поздрав стана още по- чест.
Традициите, които имат езически корен и подтекст едва ли пасват на православното знание за силите, устройство на света и Спасението. 
Друга тема обаче  ми е на сърце сега. Украйна.
Моля се за разум, за православна любов и мъдрост в умовете на тези, които взимат решения.
Моля се и за мирните украинци, Господ да ги пази.
Сигурна съм, че знаете, че Киев е третият от жребиите на Богородица.
Всичко на всичко 4 са местата, които са под пряката  закрила на Дева Мария.
Това са Киев ( Киево-Печерска Лавра), Атон, Грузия ( Абхазия) и Дивеево (Серафимо-Дивеевски манастир).

Има си официална книга със становището на Светия синод и Светата Православна църква по темата с мартениците - Суеверия сред днешните християни, ето линка: https://m.helikon.bg/183069-%D0%A1%D1%83%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80 … %D0%BD%D0%B8.html
Вътре се развенчават много митове, в които нашия народ вярва от столетия.
Аз лично откакто прочетох книгата, спрях да раздавам мартеници и да приемам такива.
Иначе, нека сме здрави и дълголетни в Господа:)

За мартениците е ясно че имат езически корени,но защо не се популяризира това официално становище  на православната църква,а народа тъне в невежество ? По  същия начин езически са кукерите и нестинарите.

Задаваш въпрос, с който и аз се главоблъсках дълго време. БПЦ има становище, но то е по- скоро официално.
Много ще се радвам да се включат повече съфорумници с мнения, аз ще рискувам да споделя първа моето.
Считам, че това е обусловено от социално- обществените тенденции, заложени след 44- та година, когато всичко, свързано с Бог и вяра е било преследвано, цензурирано и изкоренявано.

За жалост, така са се загубили много устои на живот във вярата на българина.
Моята баба е учила вероучение в училище, била е в девическо училище.
А аз дълги години дори не знаех какво е това Псалтир.

Ще дам един пример от последните дни, който ми направи впечатление, за Чехов... руският класик. Неговото семейство са били силно вярващи. Всяка сутрин са ставали в 5 часа, за да пеят в Църковния хор. Цялото семейство са спазвали всички църковни празници и пости. Посещавали са службите, практикували са пътувания  с поклонение по манастири.
Неговото семейство не е било изключение, а норма.

Сега в Русия има православни училища към манастри, в които учат децата на вярващи.

При нас все още няма такива училища и много от традициите, които не са изрично православни се практикуват, вплетени в православието, къде поради незнание, къде по навик.
Според мен, има го и елемента на това, че България има достатъчно конфликти и разединения, което я прави слаба и зависима, та поне подобни традиции да я обединяват.

Извинявай,Катерица но обединение въз основа на езически традиции е измамливо.Обединението идва  от  истината,а не от човешки предания.

Така е, това е съществен въпрос. И този въпрос е труден за осъзнаване.
Особено, сред толкоз много бурени.
Написах го само в контекста , че България и без това е разединена... а разединението ни прави много слаби. Много зависими...

За Цар Борис 1 си мислех тези дни.
За историята на Църквата ( като Църква Христова, не като институция), като богословска наука си мислех.

И все във връзка с настоящите събития; войната/конфликта/операциите. Терминът - според кой както го чувства.

За мен мартениците в момента не представляват нищо. По едно време преди години намирах такива, които поне ми харесват като бижу, а сега вече и такива не виждам (или просто вече хич не ми харесват). Съответно не нося. Ако някой ме поздрави, отвръщам с усмивка. Не се втурвам с рогата напред да развенчавам традиции, които просто радват хората. Ако някой ме окичи с мартеница, приемам с благодарност, а после си я свалям
Лицемерието ми стига и до там, че т.к. имам електронен магазин, пускам честитка в него
Ето преди малко приятелка католичка също ме поздрави по вайбър и аз отвърнах. Знам, че го прави с добро чувство все пак.

Децата ми носят мартеници за размяна в училище. Подготовката на 40-на мартеници от предния ден дотолкова ме уморява, че ритуала за размяна в училище ми е опротивял ужасно.

В същото време имам някакви ужасно мили и топли спомени от ранното ми детство, в които майка ми ме събуждаше с целувка и поздрав за баба марта и ми казваше, че ако не стана рано на този ден баба марта щяла да ми пръдне в ухото Или после в детската градина как се окичвахме целите със всякакви мартенички с животинчета и ги криехме с ръце да видим светят ли в тъмното. Аз имах особени предпочитания и към пухкави грамадни понпони. Толкова много любов носят тези ми спомени, че се надявам да не са грях. Нито тогава, нито сега очаквам мартеницата да направи някакви чудеса със здравето ми. Нещо повече: много искам да съм здрава разбира се, но знам че понякога за спасение на душата е по-добре тялото да се разболее от нещо. Дано Господ не ме подлага на такива изпитания и вас също!

Мартеници от години не нося . Имах лична драма и спрях преди повече от 30 години. После разбрах и мнението на църквата. Вярно е, че от свещеник съм чувала и одобрително отношение към честването и носенето им. Синът ми като малък в клас беше неволно участник в активна размяна. Като получа поздрав отвръщам адекватно.

И аз като Горгонзола - ще отвърна на поздрава, но след ден два ще я сваля. Обяснявам на децата си защо не нося, те носят и активно разменят. На времето подарявахме на най-добрите приятелчета и госпожата. Не сме имали този ресурс да окичим целия клас. Помня, че наистина вярвах, че ще съм по-здрава ако нося. Като дете де.

" Мартеници:

Пупулярен  езически  обичай,  привнесен  в  християнския живот, е носенето на мартеници. Смята се за българска традиция, макар  че в  леко  променен  вид  обичаят  присъства и в Северна Гърция, Македония, Румъния и Молдова. Някога  в  България  са  носели  мартеници  само  жените  и  децата, но от средата на XX век някои мъже също започват да носят.  А  сега  кой  носи  мартеници?  Почти  всички  от  хората, считащи  се  за  православни  християни.  Носят  ги „за  здраве, щастие,  късмет”  и  т.  н.  Приятно  самозалъгване.  Всеки  знае, че това е безсмислено, но... такава е модата. Езическата мода. Не  бива  ние,  християните,  да  се  съобразяваме  с  нея. Вярването,  че  плетеницата  от  бял  и  червен  конец  ще  ни  донесе щастие, е празна, безсмислена, суетна. Не носенето на конци ще ни донесе щастие, а стремежът  да  изпълняваме Божиите заповеди. Защото само така ще получим Божествената благодат и вечния живот, който е постоянно блаженство и неописуемо щастие.  Несъмнено  е,  че  мартеницата  от  край  време  е  била  езически  атрибут.  Така  например  Иглика  Мишкова,  етнолог  и уредник от Националния етнографски музей, ясно заявява, че в  миналото  мартеницата  е  изпълнявала  ролята  на  амулет, който  задължително  е  трябвало  да  предпази  този,  който  я носи, от беди и нещастие. Затова и изработката на мартеници била свързана със спазването на различни условия, които да осигурят „магическата  сила”.  Например  оставяли  мартениците да престоят една нощ под трендафил, защото уж трендафилът имал силата да отпъжда всички вредни  излъчвания и  затова  се  смятало,  че  той  предава „духовна  сила”  на  мартеницата.  В  други  региони  мартениците  се  правели  сутрин рано на първи март, преди изгрев слънце и се считало, че ако тя не се усуче до изгрев, нямало да има „своята вълшебна и магическа сила” Според  тези  нехристиянски  традиции,  на  първия  ден  от март  най-старата  жена  в  семейството  връзвала  на  ръцете  на децата пресукан бял и червен конец „за здраве и против уроки”. И досега  на някои места с мартеница украсяват сватбените китки, също и котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден;  с  мартеница  завързват  събраните  на  Еньовден билки. С други думи, ако трябва да обобщим, повсеместна е заблудата хората да чакат здраве и закрила от два преплетени конеца… Докога  се  носят  езическите  мартеници?  В  някои  краища ги носят три дни, в други райони ги свалят, когато видят първия  щъркел (или  лястовица)  и  ги  завързват  на  клончета  от цъфнало  дърво  или храст.  Понякога  ги  носят  чак  докато  започне жътва. Но има едно правило, което се спазва винаги, и което носи  онзи  заплашителен  привкус,  типичен  за  повечето  суеве-рия: „мартеничката  не  трябва  да  се  изхвърля,  защото  ако човек го направи, то той си изхвърля и късмета”. Без  да  изпадаме  в  повече  излишни  подробности  ще кажем:  всички „забавни”  обичаи  за  носене  на  мартеници,  а после и за тяхното сваляне, представляват една суеверна традиция,  която  уж  предпазва  човека  от  болести  и  беди, „носи късмет”,  но  в действителност  още  повече  го  отдалечава  от Бога-Вседържител.  Не на бял и червен конец трябва да се надяваме ние, християните, а на Всемогъщия Бог!"