Много често изпитвам носталгия.
Бяхме 10 заедно с бившия ми приятел, интензивна, силна връзка само с върхове и спадове, нямаше средно при нас. Много го обичах, душичката си давах за него, а си мислех, че той мен не ме взима насериозно. Съвместния ни живот беше голям купон, когато не сме скарани за поредната простотия, а сдобряването .. ооохх. Пуберска работа беше дълги години, но забременях непланирано, уплаших се адски много и взех решение да направя аборт въпреки неговото желание да стане баща. Той го прие тежко, но ме подкрепи. След това отношенията ни добиха друг вид. Живяхме още 4 год заедно, през които аз се надявах, че ще видя сериозност от негова страна - стабилна работа и ангажираност вкъщи поне, не само безкрайни купони, след които да чистя аз и да броя стотинките за хляб понеже всичко е изядено, изпито и изпушено. Така неусетно охладнях към него, влюбих се в друг и се разделихме. Беше много тежко и за двамата, новата ми връзка се провали, изпитвах огромно чувство за вина, че съм си потърсила щастието далеч от някой, който не ме е оценил и не се е стегнал, докато му бях под носа.
Мина година и половина, още и още присетя ли за него и до 2-3 дни го виждам задължително някъде. Видим ли се, се кара с мен на пътя как съм могла да го зарежа, че и да поискам да съм с друг. Мисля, че никога няма да можем да се погледнем нормално повече, но имахме доста хубави моменти, за които от време на време тъгувам.
Бяхме 10 заедно с бившия ми приятел, интензивна, силна връзка само с върхове и спадове, нямаше средно при нас. Много го обичах, душичката си давах за него, а си мислех, че той мен не ме взима насериозно. Съвместния ни живот беше голям купон, когато не сме скарани за поредната простотия, а сдобряването .. ооохх. Пуберска работа беше дълги години, но забременях непланирано, уплаших се адски много и взех решение да направя аборт въпреки неговото желание да стане баща. Той го прие тежко, но ме подкрепи. След това отношенията ни добиха друг вид. Живяхме още 4 год заедно, през които аз се надявах, че ще видя сериозност от негова страна - стабилна работа и ангажираност вкъщи поне, не само безкрайни купони, след които да чистя аз и да броя стотинките за хляб понеже всичко е изядено, изпито и изпушено. Така неусетно охладнях към него, влюбих се в друг и се разделихме. Беше много тежко и за двамата, новата ми връзка се провали, изпитвах огромно чувство за вина, че съм си потърсила щастието далеч от някой, който не ме е оценил и не се е стегнал, докато му бях под носа.
Мина година и половина, още и още присетя ли за него и до 2-3 дни го виждам задължително някъде. Видим ли се, се кара с мен на пътя как съм могла да го зарежа, че и да поискам да съм с друг. Мисля, че никога няма да можем да се погледнем нормално повече, но имахме доста хубави моменти, за които от време на време тъгувам.
