Сватбени бисери

Мерилин, то това твойто не е бисер, а е тъжно...
Аз самата не съм женена, но присъствах на една сватба , когато бях на 12 години, където хванах букета. Всички приятелки на булката бяха много разочаровани (всичките на по 25-26 години).

Не смятам, че е тъжно. По скоро е жалко. Чиста излагация.
Случиха се и други неща, много лични, но не са на първо място в спомените от сватбения ден.
Запомних го с много прекрасни моменти. Как ми се иска пак да съм булка 😅

Един път е достатъчно.

Започвам с нашата сватба. Свекърви бяха гости, ама буквално, след  като взехме диска, установих, че чинии няма всичко е в тарелките, в които е купено... Въпреки разчетното предварително време младоженеца дойде много рано, та въпреки предварителните уговорки се наложи да се заключи и входа на блока от който ме взимаха. Имало е коментари на съседи на домакините понеже са мислели че тяхната дъщеря се жени. Шофьорът ни със все украсата на колата замина за областния град за да закара съпругата си- започнала да ражда.
Първото кумуване- младоженеца се беше почерпил малко повече та се наложи да ходи да вземе душ и си правихме компания на булката в парка, преди да се присъединим към гостите в ресторанта.
Второ кумуване-  град, който в него момент не познавах цялата церемония освен ритуала се случва в един хотел в покрайнините на града.Ние нямахме кола и разчитахме на транспорта на гостите ( всички общо 20 човека)
Идва младоженецът и от фоайето взима нас, от апартамент на 1 етаж взимаме булката и  интересен момент оказва се че ще пътуваме с приятели на булката, които също не познават града. Младоженците с шофьора им отпрашиха и някъде изгубихме познатите коли.. В един момент ни звънят и питат къде сме... Личните им карти и пръстените бяха в мен, ако не бяха без проблем щях да сляза от колата и да тръгна. Та почакаха докато с питане успяхме да открием ритуалната зала.

Не е гаф, най-хубавото пожелание за една сватба е, но думите на татко, всеки Божи ден кънтят в главата ми.
Оженихме се през далечната 2004 година, сватбата  ни беше прекрасна. Баща ми хвана микрофона и започна с неговата реч и пожелания към нас.
Финалните му думи бяха: Дъще, тази година си булка а догодина ще си майка, и запомни, в едно семейство няма ли най-малко три деца, това не е семейство !
По ирония на съдбата така и не ни се сбъдна мечтата да имаме дете, въпреки многото опити и мъки ин витро.
Сега си мисля, въпреки всичко което преживяхме през годините, ние все още се обичаме така лудо с моя съпруг. И за мен това е най-важното, любовта и подкрепата му.
А татко ни го пожела, защото в неговия род всяко семейство е имало най-малко 3 деца, повечето му братовчеди  дори са били по 7 деца в семейство.

Животът е път, пълен с трудни уроци и неизвестни. Мои познати осиновиха дете, след многогодишни мъки да имат свое. И година по-късно тя забременя естествено, въпреки всичко и за недоумение на лекарите. А родителството е най-вече обич и подкрепа към един нов живот, не задължително възпроизвеждане. Извинете за спама.

Аз нямам гафове, обаче ме беше срам да си избирам рокля. Имах хубава фигура, но бях на сериозна за женене възраст и ми беше неудобно. И си бях измислила версия"Сестра ми е студентка в София, с моята фигура е, аз просто избирам" Докато една приятелка не ме освести да не се излагам и спокойно да си избирам.
Отивам да взема готовата рокля и тогава да избирам воал. Имам един близък приятел и колега, по-късно кумувахме на църковния му брак. Излизаме от работа, отиваме за роклята, наблизо беше и после той ще ме кара у нас с покупките. Нали идеята е младоженецът да не вижда нищо предварително. Аз се колебая между два, меря ги 100 пъти. Накрая избирам един и колегата казва"На този украсата е като на баба ми престилката" И айде, пак отначало. При което продавачката казва:"Нека да е както той иска", а аз възмутено отговарям "Ама той не е той!" и жената в ступор.
А със същия приятел и колега със семейството му сме на почивка на планина. Решават, че ще сключват църковен брак, ние ще кумуваме(граждански имаха). Обаче аз искам всичко да е по канон. И както по стара градска традиция да хвърлям след ритуала не дрънкулки, а дребни стотинки, бонбони, жито. Жито не намерих, бонбони купихме от магазин. Бяхме на почивка във ведомствен база с евтино барче и никой не прибираш ресто. Обаче аз една седмица преди ритуала, кафето ако е 0,89, аз си прибирам 11 стотинки. И все гледах аз да купувам сладоледи, кафета, бира, че останалите ги беше срам да прибират стотинки. А мен всички ме гледаха странно. Обаче ми беше хубаво, като бягаха случайни деца от селото, в което беше църквата за стотинки и бонбони, точно старовремдко се получи. За булката пък тайно наскубахме цветя от алеята, как  булка без букет. Ех, весели времена, тяхната дъщеря е вече с мъж и дете, а моят син - гимназист, кажи-речи, пак ни чакат емоции.

Свнткавица, съжалявам че си се чувствала неудобно заради възрастта ((

Преди 3-4 поста писах за сватбата на свекърва ми. Беше преди 3г. Тя беше на 68. Роклата и беше на Роса Клара в кремаво без презрамки  изглеждаше невероятно..
Беше прекрасна сватба , много елегантна и всичко намясто 😊

Аз само докато избера рокля, после "влязох в роля". Сега ми е смешно, като се сетя, че едва ли не имах модел в главата си по темата "булка" А и бг мсма нямаше по това време, че да ми вдигне самочувствието

Присъединявам се към казаното.
Всяка булка е красива, независимо от възрастта.

Всичко беше наред, бях адски спокойна до момента, в който осъзнах, че закъснявам много. Мъжът ми вземаше вече кумовете, а аз бях още на гримьор. Беше голямо потене и бързане. Шофирах като изтървана към нас. Баща ми беше казал: "Помислих си, че няма да дойдеш..."

Другият голям гаф беше с букета, който трябваше да хвърля на ергенките. От агенцията не са ми направили букет, въпреки че се бяхме разбрали да ми направят втори допълнителен. Взех да се чудя какво да правя, не исках да подмятам моя основен букет и бях решила да не хвърлям нищо. Е да де, ама водещата като каза хайде всички ергени и ергенки на дансига, викам на мъжа ми грабвай някое цвете от съседната маса и да го мятам /на всяка маса имаше по един букет като булчинския/. Ръцете ми се окепазиха от пиафлората, доста от цветята паднаха при мятането...

Е как така нямаше сватбен букет?

Имах основен букет, но се бяхме разбрали да ми направят втори, който да хвърля. Обаче се получи недоразумение, а никак не ми се искаше да хвърлям моя си, тъй като щеше да ми трябва за фотосесията след седмица и затова стана така.  След 40 дни взех от девойката каквото е останало и го върнах на агенцията, че си го искаха. Иначе приятелката ми, която го хвана получи предложение за брак.

Най-големият гаф-кръстникът настъпа зверски роклята ми .
Детето на приятелско семейство отиде и си избърса устата в роклята на майка ми.
Бременната ми етърва получи контракции в ресторанта.
Племенницата ми се роди същата вечер.

Младоженецът поздрави булката /тоест мен/ с песента на Каризма "Ще избягам ли от теб?".
Водолей - той. Аз - Риби. Само където не се разплаках на самия дансинг. Иначе обичам песента де.
Това - в далечната вече 2003. 2013 - разводът ни. Сега през юни 2022 ще се омъжа повторно.