Отговори
# 45
  • Мнения: 6 166
Нарциса, точно така е и в другите държави. За САЩ мога да ти гарантирам. Абсолютно същото е като в България, само че работиш 2 или 3 работи и си с по-малко дни почивка.

# 46
  • София
  • Мнения: 6 726
Не сме толкова богати на фона на другите държави
По този въпрос, винаги ми е било странно наистина ли единствено у нас ли го има това масово усещане за несигурност и недоимък. Не точно ясна бедност, а именно недоимък, сякаш дори само 5 лв отгоре да получиш, и ще ти подобрят финансовото състояние. Като че в другите държави не е така.

То не е само усещане. При нас цените на хранителни продукти е доста завишен на фона на заплатите. Постоянно се сравняват снимки от един и същи магазин в България и в Германия, например.

# 47
  • Мнения: 14 921
Елфичка, така е, но в същото време който е емигрирал, много рядко се връща, нищо, че уж го скъсват от работа и уж пак не му стигат парите. Явно преработването и недостигът на парите в чужбина са други. Не знам, странно ми е. Ето, дори сега си мисля как да ми дадат 50 лева отгоре на заплатата, и това ще ме оправи поне до края на лятото.

# 48
  • софия
  • Мнения: 844
Аз пък мисля, че не може да се прави сравнение между САЩ и България. Това са 2 различни свята просто. Ние сме 50 г. назад. Не случайно почти няма завърнали се емигранти.

По въпроса на темата: бих искала личен доход от 5000 лв., с който да живея като нормален човек. 2000 лв. ги харча само аз на месец, без деца, кола, наем, без излизания по заведения. Основно отиват за храна, сметки, някоя дреха, подаръци и др. подобни. ММ си има негова заплата и разходи, за които не знам колко са.

# 49
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 3 676
Не сме толкова богати на фона на другите държави
По този въпрос, винаги ми е било странно наистина ли единствено у нас ли го има това масово усещане за несигурност и недоимък. Не точно ясна бедност, а именно недоимък, сякаш дори само 5 лв отгоре да получиш, и ще ти подобрят финансовото състояние. Като че в другите държави не е така.

Залагам на вкоренената народопсихология, много много назад във времето... Някъде къмто 14-15 век се е скъсало въженцето и от тогава непрекъснато сме в очакване на нова криза, нов глад, нов потисник...
Аз поне така се чувствам.. все съм в очакване на някаква гадост - от както започнах да работя активно - 19 годишна, съм на някакви мизерни подаяния, с които оцелявам... Само благодарение на вродената ми пресметливост, помнене на числа и т.н. съм оцеляла, та даже се мъча и да спестявам някакси от полумизерните си доходи... Да имаме храна и дрехи, и най-необходимото...

Работех една сравнително високо платена работа, но напуснах, защото ми отнемаше времето за детето... После дойде второ дете и от тогава не мога да намеря работа, която да ми удовлетворява потенциала и възможностите, и да съвместявам с 2 малки деца, едното от които нонстоп болно...

Сега дремя и си губя безвъзвратно времето на тотално бемислена държавна службица, заради тъпото работно време - да мога да прибирам едното лапе от ДГ, а другото да влача с мен да кисне в кабинета...
Парите не ми стигат, ходя на още едно място уикендите... И все пак - трябва ми 48 часов ден за да мога да смогна с всичко!!!

И като чета и чувам разни хора как изкарват по 5 цифрени суми месечно се чудя аз ли съм най-глупавият и некъдърен човек в тая държава или просто има грешка в моя телевизор....

Извинете за фермана!

Последна редакция: ср, 06 апр 2022, 14:27 от CvEtEmOe

# 50
  • Мнения: 41 179
И като чета и чувам разни хора как изкарват по 5 цифрени суми месечно се чудя аз ли съм най-глупавият и некъдърен човек в тая държава или просто има грешка в моя телевизор....

+10 000 месечно изкарват доста малко хора с подходящи професии и изградена кариера.
Но ако се целиш в половината, то е въпрос на:
- късмет да се случиш на точното място в точното време
- късмет и нюх да избереш правилното поприще
- подходящо за доходна работа образование
- хъс и самоувереност + да имаш дупе да не приемаш да работиш за малко, а да си гониш таргета. Познавам доста такива хора и накрая успяват.
- умение да се продаваш
- умения да се вписваш в колектива, но и да изпъкваш и да те повишават (до голяма степен не е важно какво яйце си снесла, а как си го окрякала)
- всичко си има цена - трябват и жертви (лично време, оставяне след работа, вършене на неприятни неща и прочее). С две деца и ако нямаш баби за помощ си е доста яка спирачка, особено ако са родени преди да напреднеш в кариерата и да станеш ценна.
- и все пак акъл и умения се искат

# 51
  • Мнения: 299
Да дам и аз своя принос: разходите ни за март са 3500 - без никакви излизания, пътувания, без ясли, кредити и наем. С две деца под 2 години сме, луксовете, които си позволяваме са, че за децата гледам да пазарувам по- качествени (дали?) продукти и пазаруваме онлайн, което като гледам доста ни оскъпява разходите за храна, но пък ми спестява време. Друг плюс е, че мога да проверя един и същи продукт колко ми е струвал преди година- повишението за някои е 70%, а други за били заменени от двойно по- скъпи алтернативи. Основният ни разход е храната, от време на време поръчваме за вкъщи, даряваме по малко, но всичко това е много второстепенно. За две деца, ако не се вредят за детска, трябва да добавим и още към 1600- 2000 лв. за месец. Кредитът, който обмисляхме беше около 1200 на месец. Грубо погледнато ми се струва, че сумарно 7000 са ок, при това с презумпцията "да не дава Господ...". Това разбира се, за един модерен софийски живот, без лишения.

# 52
  • София
  • Мнения: 3 174
Без ипотека около 5000 биха ни стигали за абсолютно спокоен живот. Това за всички сметки, режийни, почивки и тн. Преди 6 месеца може би и 4500 бих написала, но вече всичко е по-скъпо.
4 членно семейство сме, в София.
Вече ако включим и спестяването, ще е друга дума.

# 53
  • Мнения: 8 815
Ние сме трима възрастни и всеки със собствени доходи. Всеки даваше досега по 500 лв за храна, консумативи и сметки. На мен ми стигаха 1000лв, с другите извън 500лв си купувах лекарства, плащах си изследвания, купувах понякога някаква дреха или вещ. Сега хаотично даваме допълнително пари, защото свършили....Вече не знам колко ще ми трябват до лятото, но мисля, че ще са поне 1500лв, а не знам дали ще мога да ги изкарвам вече. Сигурно ще свия потреблението.Нямаме ипотеки и заеми.

# 54
  • Мнения: 342
3 членно семейство сме с едно дете на 6. Не живеем в София, това го отчитам като финансово предимство.
Разходите ни за сметки, отопление, телефони, гориво и храна са около 1100 лв на месец. Това след драстичното увеличение на сметките за отопление в началото на тази година.
Да, храната ни е малък разход, нито аз, нито мъжът ми ядем много. Месо купувам веднъж седмично и не можем да го изядем цяла седмица Simple Smile Просто така си живеем. Не се ограничавам в тези неща, но си е начин на живот.
Харча за рестранти, дрехи , обувки, глезотии, козметика, но това са разходи, които мога да намаля ако се наложи.
Доходът ни в момента е около 9000 лв на месец и се чувствам спокойна, а и мъжът ми не ми прави сметката за това какво харча. Той изкарва повече, но не плаща нищо, освен някой ремонт на къщата. Основно плащам аз като той ми превежда пари когато се сети. По-добре е така, защото той си няма представа за някои цени в магазините Simple Smile

# 55
  • Мнения: 12 840
... Ще кажат, че всеки втори живее в собствено жилище.
Аз не познавам нито един човек, който да живее под наем. Докато в Германия например доста хора са под наем.
При нас обаче е общоприето младото семейство да живее с родителите си. Може статистиката това да го отчита също като живеене в собствено жилище.
На запад познатите ми млади семейства са под наем, но не са се изнесли след брака, а още преди това, след започване на работа.
Все пак не познавам всички хора в никоя държава, така че това са само моите наблюдения. Бих се доверила на статистиката, но трябва да знам какво включва "живеещи в собствено жилище".

# 56
  • Мнения: 6 166
Елфичка, така е, но в същото време който е емигрирал, много рядко се връща, нищо, че уж го скъсват от работа и уж пак не му стигат парите. Явно преработването и недостигът на парите в чужбина са други. Не знам, странно ми е.

Рядко се връщат, защото самолетния билет не е с цени като на Уизеър и трябва да се пести за билет, да се сметне колко ще си назад финансово като не работиш колкото време си в България, да се плащат сметките и наема докато не си си вкъщи. Не е като да си направиш едно уикенд трипче до където те заведят Уиз или Райънеър за 8 евро в посока Grinning

Шегата настрана, има места в САЩ, където хората са толкова човечни, че просто и пари да ти дават няма да искаш да се върнеш, но това е за друга тема. Другото, което задържа много хора е, че усърдието се цени.

# 57
  • Мнения: 15 262
Цитат
Сега дремя и си губя безвъзвратно времето на тотално бемислена държавна службица, заради тъпото работно време - да мога да прибирам едното лапе от ДГ, а другото да влача с мен да кисне в кабинета...
Парите не ми стигат, ходя на още едно място уикендите... И все пак - трябва ми 48 часов ден за да мога да смогна с всичко!!!

И като чета и чувам разни хора как изкарват по 5 цифрени суми месечно се чудя аз ли съм най-глупавият и некъдърен човек в тая държава или просто има грешка в моя телевизор....
Това дава една доста реална картина на ситуация, в която са били или са доста хора.
Вчера четох за Урсула фон дер Лайен, която има 7 деца родени между 1987 и 1999 г.. От 1988 до 1992 г. работи като лекар. И бам - държавен министър в периода 2003 – 2005 г. след  което започва политическата й кариера.
Това е необяснимо за мен без помощ, в какъвто и да е аспект.
Та към авторката на написаното, грешката не е в теб.

# 58
  • София
  • Мнения: 6 726
... Ще кажат, че всеки втори живее в собствено жилище.
Аз не познавам нито един човек, който да живее под наем. Докато в Германия например доста хора са под наем.
При нас обаче е общоприето младото семейство да живее с родителите си. Може статистиката това да го отчита също като живеене в собствено жилище.
На запад познатите ми млади семейства са под наем, но не са се изнесли след брака, а още преди това, след започване на работа.
Все пак не познавам всички хора в никоя държава, така че това са само моите наблюдения. Бих се доверила на статистиката, но трябва да знам какво включва "живеещи в собствено жилище".
А аз нито един в собствено Simple Smile Но какво е значението кой мого познава. Не можем да познаваме всички, че да кажем статистиката дали е вярна.

# 59
  • Мнения: X
Аз забелязвам друго. Младите в по-малките градове си живеят при мама и тате. Явно там не е зор да се изнасяш, освен ако не си студент в друг град.

Около мен приятелите ни, които са от София си живеят в техни жилища, наследствени, без родители. Ние също. Хората, които не са от тук плащат наем.

Общи условия

Активация на акаунт