В момента чета ... 76

Чета Затворисърце на Константин Трендафилов. Втората половина стигнах и тя ми събуди приспания интерес, с който проследих първата част на книгата.

Започнах "Хана "на Алена Морнщайнова. В началото съм, но усещам, че тази книга ще трябва да я чета бавно за по- продължително и пълноценно удоволствие. Като чаша отлежал коняк- на малки глътки за наслада на всички сетива.

" Синдромът на куклата",четох миналата година и ме остави с доста противоречиви чувства. Стори ми се като представление от тъжен куклен театър. Наблюдавах предопределеност, моделиране образа на другия, обсесия, алкохолизъм, лудост. Синдром на Ангелман.
Мистичното в романа доколкото разбрах ( прочетено от Интернет) е свързано с Кабала. Не е лоша книгата, но лично аз не бих я препрочела.

Хепи Миж, благодаря за новата тема.

Препоръчвам "Изрисувано с къна" на Алка Джоши. Ако ползвате английски има и втора книга The Secret Keeper of Jaipur. Бяха ми много приятни, цветни и увлекателни.
И още един глас за Шантарам, страхотна книга!

Иначе, последно изчетох поредицата за детектив Трейси Кросуайт на Робърт Дугони. Първата книга е "Гробът на сестра ми" и тя повлече крак. Харесаха ми всичките.
След тях двете споменати по-горе за Джайпур и сега се "натресох" на "Град от месинг" на Чакраборти. Подведох се по екзотиката в описанието и не разбрах, че е фентъзи Засега върви трудно, но ще я помъча още малко.

Шантарам е една от любимите ми книги. Препоръчвам я, въпреки отрицателните мнения, на които съм попадала.

Записвам се с "Моите университети" Максим Горки.

“Как се пътува със сьомга”, У. Еко, малко по диагонал я карам за момента. Сборник с избрани статии, които Еко е публикувал в своята колонка в един вестник. Водил я е близо 30 години. Заглавията са “Как се …прави нещо..”. Мисля, че има издадена още една книжка със повече статии.

Благодаря за темата
Записвам се с "Писма до непознатата" от Андре Мороа - кратки есета по въпросите, засягащи различни аспекти в общуването между мъжа и жената. С лекия си и фин стил авторът излага изводите си по темите за брака, любовта, професиите, родителството - прости истини, до които достигаш след цял един живот и наблюдения. Много ми хареса.
В момента чета "Белканто", харесва ми, но не съм напреднала достатъчно, за да напиша нещо повече.
С "Шато Лакртот" забих - след първоначалния ентусиазъм и смях, след средата рязко ми доскуча, просто се уморих от безкрайните приключения на сем. Гагаузки из френските земи, имам чувството, че абсолютно всяко нещо, което може да се осмее у българина, е вкарано в историята, малко като в "Глина" на Виктория Бешлийска - всички думи и обичаи, които знае, непременно трябва да имат място в книгата, а това в един момент дотяга.
Гледам, че обсъждате любимия роман "Синдромът на куклата" - за мен това беше книга, в която всичко ми харесва - живи картини, ярки образи, завладяваща атмосфера, книга, която сякаш не чета, а гледам като филм. Ако обаче се възприеме стилът на писане на Дина Рубина, който изисква внимание и следене на нишката.
За Индия бих препоръчала "Тайната на разказвачката на истории" - лека и приятна, ненатоварваща. Част от действието в "Плитката" на Летисия Коломбани също е в Индия, а книжката е чудна.
"Годината на бягсрвата" тръгва от Индия и продължава в Англия, тя е по-скоро за живота в чужбина, но дава много ясна картина за живота на хората в Индия, доста общо с "Крехко равновесие".

"Акушерката от Венеция - процесът" - Роберна Рич
Абсолютно тази част можеше и да не я пише. Финалът е захаросан, като се има предвид, че хората от онова време са живяли за зрелището, изобщо не вярвам в реалността да й бяха пощадили живота. Иначе да, до самия финал си на тръни какво ще се случи, притаяваш дъх и чакаш развръзката.

В Черната къща на Питър Мей ми хареса описанието на детството, училището, децата с келтски език и пр. Но ми дойде твърде подробно описанието на аутопсията и го пропуснах.

Благодаря за новата тема! Изпуснала съм я.
Преполовила съм "Куклата"- пета от поредицата за Хюлдар и Фрея на Ирса Сигурдардотир. Най-добрата и увличаща от всички прочетени досега. Шестата май не е преведена още, и започвам да изпитвам лека абстиненция предварително.
Ще чета други нейни.
Поредицата "Детски дом" е по-силна от тази за Тора, или поне на мен повече ми харесва. Още не съм я довършила, остават ми две.

Само да вметна- прекрасна автобиография. Настроих се против Миа Фароу и дори не искам да знам нейната гледна точка.
Облакът Кукуландия- до последно не разбрах каква е идеята на книгата. Отделни сюжетни линии, нямащи нищо общо. Налрая се изяснява някаква връзка между тях, но съвсем мимолетно. Не ми достави никакво удоволстивие.

Аз пък след като прочетох автобиографичната книга на Миа Фароу ,спрях да гледам филмите на Уди Алън. А като се ожени и за осиновената си дъщеря , съвсем влязох в нейната гледна точка за брака и отношенията му към момичето. Преди това все си мислех, че може да е някаква женска ревност и параноя.
  Започнах "Английски пасажери" от Матю Нийл, но нямам много време за четене и стоя на 20-та страница от няколко дни. Започна обещаващо , с английско чувство за хумор. На някой му се четеше смешна книга. Ако е такава , ще пиша.

За “Облакът Кукуландия” - всички истории ги обединява едно- книгите и идеята да бъдат съхранени във времето. Отделно има паралелни гледни точки по времето на превземането на Константинопол, общо между героите-деца - липсващ баща (или въобще даже родители) и способността им да оцеляват. Има различни характери, а прескачането във времето не ми пречеше.
На мен пък много ми хареса тази книга.

По погрешка писах в старата тема.. Ще помоля да я заключат

Прочетох "Грехът на Малтица" .
Добре написан, плътен роман, изпълнен с остарели думи и турцизми, придаващи допълнителен колорит на историята , но нещо в изграждането на образите и особено на този на Малтица не ми достигна, за да му дам 5*.
Крайната ми оценка е 3,5*

Идвам да се отчета с прочетена тетралогията на Елена Феранте “Гениалната приятелка”. Уникално четиво. Възхищавам се на авторката за начина, по който много човешки е сътворила образите на Елена и Лила и самото им приятелство. Имам толкова много мисли, някои развития все още са ми непонятни и необяснени, че даже и необясними, но авторката много умело е загатнала за тях. Мисля, че най-много ми харесаха мотивите за насилието и как то остава в нас завинаги, мотива за повтаряемостта и цикличността - че не можем да избягаме от родителите си и това какви са били, че каквото се е случвало, ще се повтори, че моментите от живота ни също се повтарят, но ние сме различни. Хареса ми и отворения край. Изумих се даже, че книги с толкова малко диалог и толкова много вътрешен свят успяха да ме извадят от кожата ми и да ме натъжат. Търся всякакви подобни и събирам препоръки.
Започнах любимия ми Мураками с “За какво говоря, когато говоря за бягането”, а след него ме очакват “Неутешимите” на Казуо Ишигуро.