Хм, Danilu, виж колко сме различни хората във вкус. А за мен беше приятно сериалче. Но ето, че по отношение играта на актьорите сме на едно мнение.
А аз изгледах "Слово пацана". Хареса ми. Тъжен и сериозен пак да кажа. Подочувам, че в Русия е бил много гледан и харесван. Нормално - това си е тяхното не толкова далечно минало, мнозина вероятно лично го помнят. Тъжно минало. Отношенията между поколенията в семейството, бунтът, младежкият плам, нежните отношения. А в същото време този бунт сякаш не води никъде, човешкият живот не струва и копейка. Подзаглавието "кровь на асфальте" е баш на място. Всичко е просто кръв на асфалта и една нация, която беше аха на прага да изгуби себе си в тези бедни, нихилистични времена. Цяло чудо е как са успели да се вдигнат от това ниво.
На мен как ми влияеше докато го гледах, Zanet, ...трудно ми е с една дума да обясня.
Монталбанка, супер засукан е "Невский". И аз много го харесвам. Но вече не помня кое как свърши.
А аз изгледах "Слово пацана". Хареса ми. Тъжен и сериозен пак да кажа. Подочувам, че в Русия е бил много гледан и харесван. Нормално - това си е тяхното не толкова далечно минало, мнозина вероятно лично го помнят. Тъжно минало. Отношенията между поколенията в семейството, бунтът, младежкият плам, нежните отношения. А в същото време този бунт сякаш не води никъде, човешкият живот не струва и копейка. Подзаглавието "кровь на асфальте" е баш на място. Всичко е просто кръв на асфалта и една нация, която беше аха на прага да изгуби себе си в тези бедни, нихилистични времена. Цяло чудо е как са успели да се вдигнат от това ниво.
На мен как ми влияеше докато го гледах, Zanet, ...трудно ми е с една дума да обясня.
Скрит текст:
Тежък, но отличен сериал. Сега ще си почина ден-два преди да намеря нещо друго за гледане, защото "Слово пацана" на мен поне ми е твърде въздействащ, за да се метна с лекота на друг. Не е както да си връткам кримка след кримка.Мъчно ми беше. Може би защото доста съм се интересувала и вярвам, че продоволственият недоимък в онези години е бил умишлено създаден. Да причиниш това на народа си... не знам, чудовищно е.
И друго усещане, което не знам бих ли могла да го обясня добре. Изпитах странно чувство на гордост. Защото са корави. Защото "пацаните" се биеха до кръв, но стискаха. Нямаха изобилие, но имаха искра. Тренираха в снега, но пееха. Де да знам... Някакво странно чувство на гордост, че на някакъв етап от историята ни този народ ни е бил близък.
И освен това толкова много си приличаме. В бита. Имаше сцена когато двама от героите си говореха и пиеха на гробищата. Единият се наведе и взе от земята бонбон. Отвори го небрежно и го изяде. Това западният човек никога не би го усетил като нещо познато. А ние - да. Явно на гробищата бяха останали раздавки.
Обаче смятам и друго. Извън битовото ниво руският човек е една-две стъпки по-издигнат от българина. Руснакът обича да мисли, да чувства. Ние сме малко повечко интересчии. Може би историята ни е направила такива. По-хитростни сме. Руснакът е чиста душа. Видял изнасили девойката, изважда оръжието, мисли няколко секунди, стреля. А после страда. Полицаят, който имаше връзка с жената, която полудя... накрая си каза "хорошая баба была, но я больше не могу, всё.". Не изопачи, не скри. За мен този не е отрицателен герой.
В някакво стихотворение веднъж четох:
"Човекът е като малко стъкълце на земята - блести под точно определен ъгъл".
Сериалът е в точния ракурс за руската душа. За който харесва да се вглежда в такива неща.
И друго усещане, което не знам бих ли могла да го обясня добре. Изпитах странно чувство на гордост. Защото са корави. Защото "пацаните" се биеха до кръв, но стискаха. Нямаха изобилие, но имаха искра. Тренираха в снега, но пееха. Де да знам... Някакво странно чувство на гордост, че на някакъв етап от историята ни този народ ни е бил близък.
И освен това толкова много си приличаме. В бита. Имаше сцена когато двама от героите си говореха и пиеха на гробищата. Единият се наведе и взе от земята бонбон. Отвори го небрежно и го изяде. Това западният човек никога не би го усетил като нещо познато. А ние - да. Явно на гробищата бяха останали раздавки.
Обаче смятам и друго. Извън битовото ниво руският човек е една-две стъпки по-издигнат от българина. Руснакът обича да мисли, да чувства. Ние сме малко повечко интересчии. Може би историята ни е направила такива. По-хитростни сме. Руснакът е чиста душа. Видял изнасили девойката, изважда оръжието, мисли няколко секунди, стреля. А после страда. Полицаят, който имаше връзка с жената, която полудя... накрая си каза "хорошая баба была, но я больше не могу, всё.". Не изопачи, не скри. За мен този не е отрицателен герой.
В някакво стихотворение веднъж четох:
"Човекът е като малко стъкълце на земята - блести под точно определен ъгъл".
Сериалът е в точния ракурс за руската душа. За който харесва да се вглежда в такива неща.
Монталбанка, супер засукан е "Невский". И аз много го харесвам. Но вече не помня кое как свърши.
Че съм в отпуска идната седмица. Ще имам много работа, но вечер живот и здраве няма да имам какво да правя, защото отивам сама до къщата и мъжът ми няма да е с мен. Та време вечер ще има бол. Пък и няма да има кой да ми дудне, че съм окупирала телевизора с руски сериали. 
: Без тях накъде?
и не само тук. 