Стрес на работното място

Да, за много хора биха били незначителни, но на мен ми се натрупва вече. Работила съм и на други места, пак е имало някакви проблеми, но такова чудо не бях виждала. Съобразителна съм, помага съм на всеки, когато е имал нужда в работата. Въпреки всичко не се изолирам, говоря с тях, но това лицемерие не е за мен. И то си има някакви граници. Нямам мотивация за работа, отделно и заплащането не е голямо. Каквото и да направя не се оценява, защото тук се гледа само на това на кой човек си човек.... И съм сигурна, че не преувеличавам, защото това не са само мои наблюдения. Пропуснах да спомена, че не веднъж съм била въвличана в интриги, с които нямам нищо общо.

Уффф много отровна среда за по- чуствителен човек. Прецени сама колко още би могла да издържиш поемайки този негативизъм и интриганстване, а и в малко градче трудно ще избягаш от клюки - научи се на непукизъм. Бих ти предложила по възможност да си определиш сама за себе си срок и да неотлагаш по никаква причина .
Например , ако личните ти планове включват да  забременееш и излезеш в болнични до раждане😊Другото което мога да ти предложа от личен опит е да стискаш зъби още два месеца( след първия подаваш предизвестие) , като през това време спестяваш всяка стотинка и натрупаш резерв за времето когато ще търсиш работа , а и след това време половинката ще е на постоянен договор.
Всяка следваща работа ще е по-добра от тази👍

В малкия град едва ли има много възможности. Интригите не са приятни, но има и по- лоши неща, например да работиш извънредно и да не ти го плащат. Или да работиш на график и постоянно да ти го сменят и да не можеш да си планираш свободното време. Това бих го изтърпяла и не бих им обръщала внимание на колежките. Ама всеки знае, че държавната работа е такава, малко работа, но пълен змиярник.

Аризона, ето ти моето мнение.
Ситуацията ти не е такава, че да напускаш без да си намериш друга работа.
Да, натрупват се простотиите.
При мен беше още по-трагично. Много неща не  съм описала.
Разбери едно нещо. Хората говорят, винаги говорят. В твоя случаи са коментари. При мен имаше и откровенни лъжи и измишльотини.
Ще се коментира тук, ще се коментира и на следващата ти работа. Въпросът е ти да си промениш реакцията към тези коментари, защото ако не го направиш вечно ще сменяш и накрая ще разбереш, че не е имало смисъл.
Не казвам, че и на следващата ще е така. Аз съм имала среди, където такива неща няма или ако е имало са безобидни.
Имах колежка на 22, която излизаше с началника. Любовница му беше. Тя на квартира, без помощ, млада и много красива. А той на 45, много грозен и с тъмна кожа. Като циганин. Той и помагаше с пари и квартирата
 Одумваха я. Пред нея бяха мили и любезни, но като излезеше се почваше.
Смятам, че тя е наясно, че когато вършиш такива неща е логично да има коментари. Явно не и е пукало. Тя си решава как ще живее и оцелява. Сега правилно или не, няма значение. Аз много не коментирах. Мен личния живот на хората не ме вълнува и обсъждам и казвам мнение само ако ми бъде споделено, но не го коментирам с друго - Абе Пенка ми каза, че мъжът и ....
Трябва да си промениш начина на общуване с колегите. Не само тук, но и на следващата си работа.
Служебни отношения. Споделяне за лични живот - никакво или минимално и пестеливо.
Ти си тази, която трябва да пресичаш коментари. Това става първо като не коментираш много много личния си живот.
Второ, ако някой пред самата теб изкоментира примерно - "Ти защо не си ни казала, че си имала развод"
Отговоряш - личния ми живот си е моя работа и  не смятам, че трябва да давам обяснения преди 10 години с кой съм се женела и развеждала.
Лични неща само с най-добри приятели.
Може и някои колеги да ти станат близки и често се случва, ама много хляб ще трябва да изядете за тия отношения.
Отивай на работа и си върши работата. Мнението само на най-близките ти хора трябва да те вълнува.
Вземи си отпуска, почини си. Иди някъде, помисли си.
Действай методично. Търси, чети обяви, пращай.
На работа не бъди намръщена, ядосана или навъсена. Бъди усмихната.
Подмазвачи навсякъде.
Олио може да събереш.
Имах шефка точно заради това и бях симпатична. Защото никога не и се мазнех. На никого.
Но тя беше от малкото хора, които гледаха кой какво работи, а не кой и казва колко много я обича, колко е хубава и т.н. А повечето се влияят от мазнотиите.
Всякакви шефове ще имаш в живота си, всякакви хора.
Изгради и промени модела си на поведение, отношение, споделяне с колегите.
Ако примерно някой те пита от колегите "кога ще имате дете", отговаряш - това са си лични неща,  които решаваме ние" Тоест даваш им да разберат.

Елора, съгласна съм. Но да не забравяме, че всички тези упражнения могат да бъдат спестени, ако си в друга среда.
В гимназията бях в такава ситуация. Просто ме нарочиха и им беше любимо да си измислят неща за мен. В класа бяхме 20+момичета, аз имах точно 1 приятелка там. Целият ми социален живот беше извън класа. След като завърших, попаднах в съвсем друга среда. Минаха 12 години от бала ми, все още имам горчив вкус в устата и не искам и да чуя за събиране на класа, не са ми приятни, не ме интересуват, изключително много се радвам, че не се засичам с нито една от тях.

Така е-  за съжаление средата за Аризона вече е отровена и тя няма нито  желание, нито сили да се бори нито с нея , нито със собствените си настройки.  Убедена съм , че на новата работа ще има и ново мислене , ще е по- обрана като отношение, няма да допуска подобни интриги, ще поддържа здравословна  дистанция и т.н. просто има нужда от промяна , от обновяване.

Трябва човек със себе си да се пребори, защото няма гаранция, че на друго място ще е тихо и колегиално. Никога нищо не споделям с колегите, макар че сме малък колектив. Говорим си празни приказки. Познайте дали им казвам защо съм била в болнични например. Айде няма нужда.

Ясно е, че средата и вече е отровена, но не смятам, че е толкова лоша за да си метне молбата преди да е подсигурила нещо. Нито казвам да остане. Напротив. Предвид, че не е добре заплатена, няма смисъл от борби за оставане и доказване.
Трябва максимално да се отдалечи от техните приказки.
Направо да се потопи в работата и да игнорира всичко.
И върши работа. Имала съм толкова много работа, че предпочитам да се съсредоточа, а не да слушам 12 човека какви неща плямпат, кой влиза в офиса и кой излиза.
Има и такива хора  само слухтят.
Често са ме бъзикали как и защо не съм видяла, че главния шеф бил влязъл 2 пъти.
FrauDanna, има хора споделят подробности какво им е било, чак ми се догаждало. А не е като да съм питала.
Естествено аз като трябваше да се оперирам си казах от какво. Не ми е драма да го крия.
А и бях предупредила 1 година преди това шефката, че може и да се наложи.
Аризона трябва да се промени. И към тези хора докато е с тях и със следващите също.

Била съм в  подобна ситуация, не толкова зле колкото при теб, но от момента, в който разбрах, че ме коментират и не се стараят да имат нормални отношения с мен, спрях да споделям лични неща и си гледах само работата, с колегите само общи приказки.  Също архивирах цялата кореспонденция, която водех с тях, за да няма разминавания, радвам се, че го направих, защото ми се наложи да доказвам разни неща, щях да се забъркам в интрига.
Ако имаш възможност да ги изтърпиш докато на приятеля ти му мине изпитателния срок, казвай какво си свършила на началството, избягвай да говориш с тях и си намирай работа.

Ами освен да се смени работата възможно най- скоро, аз друго решение не виждам. Да, на много хора такава среда не би им пречила, но за авторката явно представлява голям проблем. И е нормално, голям проблем е. Но си е и чист мазохизъм човек да продължава да работи на място, което освен, че го подтиска абсолютно, ами му докарва и здравословни проблеми, физически и емоционален дискомфорт.
Разбирам донякъде човек да търпи и да се жертва, ако има деца, които чакат храна на масата, ако кредиторите чакат вноските края на месеца, ако ще остане без покрив - в такива ситуации нещата са по- сложни от това да ни е комфортно и приятно на работа. Но щом го няма нито един от следните фактори… всъщност е изключително просто да си хванеш шапката и да се махаш от там. Ясно е, че всеки край и всяко ново начало са труднички. Но сега е момента да се рискува. Разбирам това с малкия град, аз също живея в доста малък град … ами дори в малките градове има работа ) Навсякъде има вече, може и да не е мечтаната, ама … нещата се случват с “проба-грешка”.

Чак да напуснеш с всичките рискове, и то след три години, заради това, че говорят зад гърба ти... В случая, извинявай, но проблемът ти е тази колежка-приятелка, която ти снася непоискана информация, която може да е просто клюки. В случая тя е интригантка, макар ти да я разглеждаш като доверен човек. Не виждам с какво ти пречи лицемерието, напротив, това, че не ти говорят мерзости в лицето, е много по-добрият вариант.

Добре, отиваш утре другаде, и какво, там със сигурност няма да има интриги, клюки, няма да има колеги, които са оценени по-добре от теб, няма да има никакви несправедливости, завист, непредизвикана омраза и заяждане?
Ако наистина вярваш в това, напусни бързо и без да си се подсигурила, като поставиш семейните си финанси на риск.

Или постъпи разумно, намери си добра работа и най-спокойно си напусни.

Аризона, да не си ми колежка?!
Същата сигуация е и при мен. Хора, които работят заедно от 15-20 години "никога не грешат" и винаги виновни са новите. Показателно е, че във фирмата няма служители от 3-5 години, всички са или от 15 години или от 5 месеца, тоест - новите кадри бързо напускат.

Разбирам те повече от добре, но все пак ще кажа да опиташ поне малко спестявания да си подсигуриш преди да напуснеш.

Не прочетох всички коментари. Ако се повтарям с някого, извинете.

Била съм, да. Няколко пъти, но за два ярки случая се сещам.

Първият път имах спестявания. Напуснах. Справих се. Вероятно напуснах, защото имах спестявания. Не знам. Много ми беше тежко преди да напусна...
Вторият път имах заеми, ипотека. Бях като хваната в капан. Ама МНОГО ми беше зле. Но нямах спестявания.

Научих се да правя от минусите плюсове. Ходех на терапии - приятелски. Учех се от грешките си. После те ме освободиха - с обезщетение

Желая искрено правилен избор и успех!

Господ здраве да дава на такива работодатели като вас !! Направо ми пълните душата като Ви чета, на 100% съм сигурна, че ще имате успех с всичко, което се захванете, поради простата причина, че сте ЧОВЕЧНИ и нормални и това няма как да остане незабелязано от служителите ви. Даже им завиждам в момента ! УСПЕХ

Ами и в моята работа се зачитат правата като обедна почивка и работно време. Ако се е случвало да остана след работно време то е защото не съм си организирала навреме нещата. Случвало се е да имам и доста неща за вършене, но винаги намирам време за обедна почивка да обядвам. И без това сама си приготвям обяда и не излизам. Случвало се е обаче колеги да се оплакват, че нямат време да ядат защото имат работа, но действително не ги спират. Което малко ме дразни.
Примерите които е дала обаче Елора и други са много нездравословни и трябва да им се противопоставят служителите още веднага след като ги забележат.