Здравейте, исках да споделя опита си от първи две срещи с детски стоматолог. Много ми се иска да чуя мнения и на други хора по въпроса и дали това е норма, или на нас ни се паднаха ...недотам добри специалисти.
Случаят е следният:
Дъщеря ми, 3 г., си счупи млечно зъбче. Веднага намерих детски стоматолог (не искам да споменавам имена), но жената каза, че цял ден е на лекции в стоматологичния факултет и да отидем при неин колега, асистент там. Той ни прие, беше много любезен, но детето много се изплаши от стоматологичните столове, машините (на съседния стол работеха) и след като лекарят прегледа зъбчето, успя само да го изпили малко и каза, че за да не се дочупи, трябва да му се сложи пломба. Но тъй като, като му се обадих, споменах името на докторката, която ми беше дала неговия номер, той каза, че ще трябва да отидем при нея няколко пъти, за да свикне детето със зъболекарские стол, преди да се прави зъбът. Говорих с нея, тя ми даде час и отидохме.
По телефона беше много мила, попита ме за името и годините на детето, както и за любим анимационен герой. Аз се успокоих, че жената явно има подход.
Престоят ни в нейния кабинет беше 15 минути общо - от влизането, до излизането. Подходът й беше следният: "Ела, моето дете, седни у мама, сега елате тук на стола, после ще ти дам една играчка, сега отвори устата"... След няколко опита да накара детето да си отвори устата с фрази като: "хайде сега отвори си устата", накрая тя все пак успя да прегледа зъбчето, след което каза: "Аз не мога да ви помогна! детето е много тревожно и не си отваря устата! потърсете друг колега!!!"
Аз силно се удивих, защото очаквах тя да има някакъв подход, да включи нещо с анимационните герои, и въобще мислех, че, за да си детски стоатолог, трябва да можеш да работиш с деца.
Тя ми посочи други лекари, към които мога да се обърна, аз я попитах защо тя не може да го направи, тя се изнерви, започна да повишава тон, че детето било тревожно, че тя нищо не можела да направи, че трябвало да се работи с асистент и прочие - че как не съм разбирала, че детето трябва да стои неподвижно с широко отворена уста поне 20 минути. Аз я попитах как кара другите деца да го правят, тя се засегна, реши че въпорсът е подвеждащ и дори не ме изпрати до вратата.
Останахме силно разочаровани - и аз, и дъщеря ми. И двете очаквахме, че проблемът ще се разреши и зъбчето ще бъде оправено.
Но явно, тази уж детска зъболекарка не знае, че на малките деца им е необходимо време да се отпуснат на ново място и с нови хора. Явно тя очакваше, че като повтори няк. пъти "хайде, отвори си устата" детето (3г.!) ще си отвори устата с пълно доверие и ще стои така без да помръдне поне 20 минути, както каза тя...
Очаквам вашите мнения за случката и впечатления от работата с детски стоматолози.
Молба към модераторите: Моля, не местете темата ми в някоя обща тема, където шансът да я прочетат повече от 2-3 души е минимален!
Благодаря!
Случаят е следният:
Дъщеря ми, 3 г., си счупи млечно зъбче. Веднага намерих детски стоматолог (не искам да споменавам имена), но жената каза, че цял ден е на лекции в стоматологичния факултет и да отидем при неин колега, асистент там. Той ни прие, беше много любезен, но детето много се изплаши от стоматологичните столове, машините (на съседния стол работеха) и след като лекарят прегледа зъбчето, успя само да го изпили малко и каза, че за да не се дочупи, трябва да му се сложи пломба. Но тъй като, като му се обадих, споменах името на докторката, която ми беше дала неговия номер, той каза, че ще трябва да отидем при нея няколко пъти, за да свикне детето със зъболекарские стол, преди да се прави зъбът. Говорих с нея, тя ми даде час и отидохме.
По телефона беше много мила, попита ме за името и годините на детето, както и за любим анимационен герой. Аз се успокоих, че жената явно има подход.
Престоят ни в нейния кабинет беше 15 минути общо - от влизането, до излизането. Подходът й беше следният: "Ела, моето дете, седни у мама, сега елате тук на стола, после ще ти дам една играчка, сега отвори устата"... След няколко опита да накара детето да си отвори устата с фрази като: "хайде сега отвори си устата", накрая тя все пак успя да прегледа зъбчето, след което каза: "Аз не мога да ви помогна! детето е много тревожно и не си отваря устата! потърсете друг колега!!!"
Аз силно се удивих, защото очаквах тя да има някакъв подход, да включи нещо с анимационните герои, и въобще мислех, че, за да си детски стоатолог, трябва да можеш да работиш с деца.
Тя ми посочи други лекари, към които мога да се обърна, аз я попитах защо тя не може да го направи, тя се изнерви, започна да повишава тон, че детето било тревожно, че тя нищо не можела да направи, че трябвало да се работи с асистент и прочие - че как не съм разбирала, че детето трябва да стои неподвижно с широко отворена уста поне 20 минути. Аз я попитах как кара другите деца да го правят, тя се засегна, реши че въпорсът е подвеждащ и дори не ме изпрати до вратата.
Останахме силно разочаровани - и аз, и дъщеря ми. И двете очаквахме, че проблемът ще се разреши и зъбчето ще бъде оправено.
Но явно, тази уж детска зъболекарка не знае, че на малките деца им е необходимо време да се отпуснат на ново място и с нови хора. Явно тя очакваше, че като повтори няк. пъти "хайде, отвори си устата" детето (3г.!) ще си отвори устата с пълно доверие и ще стои така без да помръдне поне 20 минути, както каза тя...
Очаквам вашите мнения за случката и впечатления от работата с детски стоматолози.
Молба към модераторите: Моля, не местете темата ми в някоя обща тема, където шансът да я прочетат повече от 2-3 души е минимален!
Благодаря!
