Как бихте събрали цялата си мъдрост в едно просто изречение, което да бъде разбрано дори от децата? Какво ви се иска да ви бяха казали на вас, когато сте били малко дете?
- Публикувана: 24 май 2022, 16:51 ч.
- Последно мнение: 28 май 2022, 01:18 ч.
Какъв съвет бихте дали на малко дете/тинейджър?
Ако трябва наистина да е едно единствено изречение, то би било: "Отнасяй се към другите така, както искаш те да се отнасят с теб."
Ако може да са малко повече изречения, бих добавила: "Винаги и за всичко съобразявай решенията, изборите и поведението си с принципите, които нашият Създател ни е дал.
Не очаквай и не търси уважение, разбиране, одобрение и подкрепа от хора, които живеят според точно обратните принципи на твоите. Очертавай граници и не допускай да бъдат преминавани от хора, роби на покварата, егоизма, завистта и злобата."
На мен в детска възраст бих искала да ми дадат съвета и насоката да не бъда свръх, а умерено самокритична, да не ми пука за мнението на хора, които нямат и половин процент от моя житейски опит и преживявания, а да ми пука единствено за мнението на нашия Създател, както и последните две от по-горните изречения.
Общо взето, както пише в Библията: "Не се впрягай в един ярем с неправедните."
Ако може да са малко повече изречения, бих добавила: "Винаги и за всичко съобразявай решенията, изборите и поведението си с принципите, които нашият Създател ни е дал.
Не очаквай и не търси уважение, разбиране, одобрение и подкрепа от хора, които живеят според точно обратните принципи на твоите. Очертавай граници и не допускай да бъдат преминавани от хора, роби на покварата, егоизма, завистта и злобата."
На мен в детска възраст бих искала да ми дадат съвета и насоката да не бъда свръх, а умерено самокритична, да не ми пука за мнението на хора, които нямат и половин процент от моя житейски опит и преживявания, а да ми пука единствено за мнението на нашия Създател, както и последните две от по-горните изречения.
Общо взето, както пише в Библията: "Не се впрягай в един ярем с неправедните."
На мен също ми се иска да бях получила съвет "Не живей за хорското мнение ". Вместо това цял живот (и до ден днешен, въпреки, че съм далеч от тийн годините) чувам "Ама защо така? Какво ще кажат хората, какво ще си помисли леля ти Гичка от горния етаж?" .. примерно 😑.
Ако тя е с различно мислене и възгледи, със сигурност ще има и различно от моето мнение. И ако дам предимство на нейното мнение пред моето, ще създам конфликт у себе си, както и излишно напрежение и въпроси. Затова за мен е важно върху основата на какви принципи аз самата живея, ако са правилните - чуждото осъдително мнение за мен няма стойност.
Тези уроци ги усвоих малко късно, разбира се, но както се казва "По-добре късно, отколкото никога." 🤠.
Ох... Я оставете децата да си изживеят детството!
Има време да пораснат и да започнат да трупат мъдрост на собствен или чужд гръб.
Ако има някакъв начин да се вкарат общочовешки „мъдрости“ в детските главички, за тази цел са измислени приказките. А кое дете колко ще вдене и запомни... Божа работа.
Извод: Четете на децата си приказки, не им четете лекции.
Има време да пораснат и да започнат да трупат мъдрост на собствен или чужд гръб.
Ако има някакъв начин да се вкарат общочовешки „мъдрости“ в детските главички, за тази цел са измислени приказките. А кое дете колко ще вдене и запомни... Божа работа.
Извод: Четете на децата си приказки, не им четете лекции.
Никакъв съвет не бих дала.
С едно изречение малко трудно...
Може би на първо място ще бъде: "Не живей за хорското мнение, а за себе си." Доста трудно започнах да живея за себе си след тийн годините ми, тъй като бях (и все още съм) непрекъснато сравнявана с другите от майка ми, а по този начин психически ми остави голяма травма и това бе една от фаталните ѝ грешки спрямо мен; научих се по трудния начин да не живея за другите хора, защото винаги ще се намери някой "доброжелател", който ще ти подхвърли "случайно" компетентното си мнение.
Ако има значение- другите ми съвети биха били: "Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб и детето/децата ти, дори и насрещната страна да не се отнесе подобаващо" и "Никой в този живот не ти е длъжен" .
Може би на първо място ще бъде: "Не живей за хорското мнение, а за себе си." Доста трудно започнах да живея за себе си след тийн годините ми, тъй като бях (и все още съм) непрекъснато сравнявана с другите от майка ми, а по този начин психически ми остави голяма травма и това бе една от фаталните ѝ грешки спрямо мен; научих се по трудния начин да не живея за другите хора, защото винаги ще се намери някой "доброжелател", който ще ти подхвърли "случайно" компетентното си мнение.Ако има значение- другите ми съвети биха били: "Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб и детето/децата ти, дори и насрещната страна да не се отнесе подобаващо" и "Никой в този живот не ти е длъжен" .
На мен майка ми като малка все ми повтаряше, че аз съм си най-важна и колко съм ценна сама за себе си и отраснах наистина с такова мислене, вдъхва ми самоувереност и си се обичам. И преди да бъда нападната, че съм егоист - далеч съм от такъв, просто е хубаво човек да обича себе си, това го предпазва от много неща. Другото, което ми даде като съвет като бях в университета е, че работата е само средство да си храня семейството и нищо повече. И това прекрасно ми послужи - затворя ли вратата на работното си място след работа, то вече не е в мислите ми и не ми влияе по никакъв начин.
