Пубертетът при момчетата - тема 11

Ох, като ви чета, си казвам че явно моя син не е толкова лош, или по-скоро никога не е бил много миличък и нежен и като малък , сега е на 14 .. Вечеря също често в стаята си, но не редовно. Като цяло си е мъжкарче, не показва какво чувства много-много и гладам да подразбера внимателно като си говорим къде ходи, с кого се събира, защото не е много словоохотлив . Не беше ревлив и като малък, стисне зъби като се удари и само сълзи текат..Иначе на компютъра яко се отпуска да вика и какви ли не ги нарежда и на бг и на английски.. Не е бил от най ученолюбивите и преди пубертета , справя се ок, но не е отличник. Когато нещо не му е на сърце, не може да го учи и това е..Без да е взел уроци или школи по английски е бил винаги в пъти по-добре от колкото по бг ...още от 5 клас. На врата на стаята му чукам и чакам : влез !  А..и  винаги се сещам с усмивка как на времето когато аз бях на неговата възраст нашите нахълтваха в стаята ми като специалните части НСБОП, за какво почукване говорим...

моят винаги е мълчал като комунист на разпит и това, което говори за 1 седмица, сестра му успява да избълва за 1 час. В 7 и 8 клас излизаше от пещерата (неговата стая), само до тоалетната. Разговори, споделяне - никакви. Училището - с клизма, по-най малкото съпротивление, домашни задължения - след 10-20 повторения, навикване, особено от страна на мъжа ми. Много се бяхме отчаяли.
От втората половина на 9 клас - коренна промяна - училището тръгна по-леко, ходи сам на спорт (пред това го бутахме само), сам предлага да помага, идва при нас да обсъжда, интересни са му нашите интереси и т.н. Имам чувството, че със всеки изминал месец израства и като държание, и като умствен багаж, и като емоционална интелигентност.

Сега го вълнува едно момиченце. Тъй като е от друг град (запознаха се с нея на морето), много си говорят по телефона, пишат заедно домашни, обсъждат си писмените работи по БЕЛ и есетата по англ. Много са сладки.


Бях чела статии от психолог, че за да се отделят децата от майката, особено момчетата, е много важна връзката на децата с бащата. Защото тази връзка ги прави балансирани и им дава желание за самостоятелност, а майката трябва да се отдръпне. И аз наистина усещам, особено в хормоналната буря, бях само като обслужващ персонал, но с баща си обсъждаха точно ей такива работи по мъжки - нови телефони, рутери, компютри, програми, кодове. С мен пазарува дрехи и козметика. След два-три фала, когато го оставих да си троши главата с някакви дрехи (сега го искам, мъжко го искам, въпреки че е скъпо и некачествено), доста често се допитва до мен.

Аз не мога да преценя кое е по-добре, ученолюбив, но дистанциран или нехаен, но комуникативен.Моят син е мил, забавен, приятен за общуване. Ако не е навън, вечеря с нас, говорим си, ако е излязъл по време на вечеря(веднъж на две високосни), предупреждава. Повече излиза с приятели, които никак не са много. Но и с нас излиза, иска да си общуваме. Но за ученето винаги е било с напъни, подканяния, контрол и тн. Отличник е, но предимно от специалните предмети. И с много настояване да учи. 11 клас е, доброволно учебник не е хванал досега.
Понякога се усещам, че аз съм тази, която се държи зле, а той никога досега не се е "троснал", не е "въртял очи", не е пуфтял, не е повишавал тон. Но като малък беше много пслав и често със сериозен  риск за здравето си. В училище говореше, разсмиваше децата, въртеше се като пумпсл, правеше "зайче та" с линия. В пубертета взе да се "намесва", но не е амбициозното дете, което бях аз, а предполагам-и баща му. Но в житейски план наскоро ме изненада приятно от планиране и преценка на ситуация, за която аз имах съвсем мъглява представа.

Имам близка връзка с момчетата си, търсят ме и споделят, вълнуват се от мнението ми разчитат на преценката ми.Просто са доста самостоятелни, под мой почин, и нямат нужда от мен постоянно, съответно аз не се чувствам длъжна да ги обгрижвам като малки деца.
Често ги оставям да си правят сами храна, ако не съм сготвила, чистят къщата, пускат пералня, гладят си дрехите, пазаруват.С две думи лека-полека ги уча да могат да се справят сами с всякакви дейности.И тъй като не работя, а съм у дома, всеки един момент съм на разположение, те го знаят и ме търсят.Та емоционална връзка си имаме, но те повече време прекарват самостоятелно-с приятели или в стаите си.
Лятото ни нямаше за седмица, като се върнахме казвам на баткото:
-Сигурно ти беше супер цяла седмица сам и на спокойствие.
А той:
- Ми не, беше ми много празна къщата.


Иначе да разкажа, че малкият си има обожателка и е много смешно да гледам какво се случва.Говорим много са уважението между хората, но и отстояването на себе си.Говорили сме на всякакви теми досега: секс, отношения, наркотици, полови различия и предпочитания.Нямам проблем да комуникирам с тях на всякаква тема, те също не се притесняват.

Аз съвсем честно не разбирам самостоятелността по начина, по който я описвате тук. Мисля че щом сме се справили с едното дете което е почти 100% самостоятелно но сме си супер близки, спазвайки баланса ще се справим и с другото, по-малкото дете. Самостоятелна вечеря в стаята, сумтене ако не си в настроение не е нашия начин. Като се опита в началото да ми сумти аз му сумтях насреща по същия начин, когато  е Ок и се сети за мен. Стана му ясно колко е неприетно. Разбрали сме се като не е в настроение ми казва и бързичко излиза "настроението" . Така както нито аз нито баща му си позволяваме да изливаме лошото си настроение вкъщи.  Всеки в семейството си има задължения, но трябва и да отдели лично  време за семейната единица ( семейна вечеря, гледане на семеен филм, разходка почивните дни, концерт, поход или друго). За мен това залага един добър семеен модел за в бъдеще. Иначе става че имам квартирант - учи, яде, помощ в домакинството, чао.

Ние всички сме заедно по цял ден- мъжът ми работи от вкъщи, аз работя за къщата, та сме с децата всеки един момент,в който са у дима.))
Затова вечер, след вечеря, гледат да си имат лично време преди сън.
Малкият е мн.смешен- когато иска да говорим и нещо да споделя,идва при мен, сяда и мълчи.Знам, че е дошъл за това и трябва да подема разговор, трудно му е сам да започне.Случва се да е в лошо настроение и трябва да го оставя да му мине, после излиза мъката, но на момента става по-лошо, ако не го оставя с мислите му.
Аз бях същата като дете, та някак се разбираме.Въобще сме като италианско семейство малко.😂

И ние с ММ работим от вкъщи. Та децата не могат да се оплачат от липса на внимание. Завиждам на тези от вас, които могат да оставят тийновете вкъщи сами за няколко дни. Ние не можем. Ако ни няма няколко дни, 100% у нас ще се нанесат поне 5 момчета за този период и дори не ми се мисли в какво състояние ще е къщата след това.


+ 1 от мен БЕЗ подчертаното. Чистят си само стаите - къщата си я чистя аз, защото знам, че няма да ми хареса как ще я изчистят те. Но големия мие едната баня и веднъж месечно двора. Кучето е тяхна отговорност - големия го разхожда сутрин, малката му приготвя вечерята вечер. Винаги помагат при прането на килимите, но то като цяло е готино и всички се включват с кеф, защото при големите жеги се разхлаждаме. Пералня не давам да се пуска, че "един чорап" е достатъчен да боядиса цялото пране. И не гладят, защото това ми е единственото любимо домакинско задължение и обичам да си го правя аз

Относно връзката с бащата - аз много се радвам, че сина ми успя да създаде добра и стабилна връзка с ММ, тъй като с баща му няма никаква такава - той го вижда 3 пъти в годината за по 2 часа и това е. Когато има въпроси или иска да дискутира "мъжки" неща, привиква ММ, заключват се в кабинета му и си говорят тайно - обикновено за момичета.

Ядене по стаите не толерирам. Ядене в леглото, само ако е в болница и не може да става. В къщи се храним на масата, като всички помагат в сервиране и от сервиране.
От 6 годишен си има отговорности - изхвърляне на боклук, хранене на котката, от 10 годишен - пералня, сушилна и миялна. Помага и при готвенето. Чисти робота, но той си сменя чаршафите например.
На 12 е, от време на време се репчи, подскача, но бързо му минава. Забранила съм повишаване на глас, ако иска нещо, трябва да го поиска с нормален тон, иначе го игнорирам.
Споделя изключително много

С лосиона на Амрита като се мацне цяла вечер ли стои?

Моят се маже малко преди лягане.
Има невероятен ефект.

Ние го оставихме сам за една седмица, от която 3-4 дни баба му стоя при него. Изненадващо не беше канил гости. Беше обгрижвал баба си, не й давал даже салата да прави. Тогава пусна и пералня сам за пръв път и засега за последен

Моят още няма гадже и като че ли не се оглежда за такова. Предпочита коч-компанията си все още.
По подобие на Лейди Касиопея, и ние с баща му сме разведени. Откакто започнаха пубертетските промени, постоянно държи да се виждат и да излизат заедно. Нямам никаква представа какво правят, къде ходят и за какво си говорят, защото аз съм демонизиран образ в онова семейство, а детето нищо не споделя. На моменти, като параноясам, започвам да си мисля, че баща му му влияе по някакъв начин. Той твърди, че никой не можел да му повлияе, защото си имал глава на раменете.
С пастрока си бяха по-близки преди пубертета. Сега и на него се репчи.
Освен да чакам да му се наредят чакрите някой светъл ден, не ми остават други опции

Ние този период с настройването го минахме, когато сина ми беше малък. Но ние с БНД се разделихме, когато малкия беше на 2 годинки. Хем го взимаше рядко, хем така го облъчваше, че после 2 седмици беше някакъв ад, докато го успокоя, че това, което му се говори не е вярно (че не го искам, че ми пречи, че ММ не го иска, че съм лоша майка и т.н.). Карала съм се с него много пъти и така и не разбрах, как този човек не осъзнава, че му разбива психиката на това дете с тези глупости. И как точно не го искаме, като той постоянно беше с нас - дори на баби не го оставяхме. Беше много тежък период за всички ни и се радвам, че отдавна премина. Веднага щом БНД залюби едно 19 годишно девойче, нещата се успокоиха, тъй като тя хич не искаше да вижда сина ни и срещите баща/син съвсем намаляха.

Продължавам да недоумявам как може да има не мъже, а изобщо хора като бившия ти, Лейди.
Но, на всеки сметката ще бъде предоставена един ден.

Има , има и моя бившия е такъв. С тази разлика , че малкия тогава беше на 3 години. Към момента с истинския си баща се вижда около 3 пъти годишно, а с ММ имат бащинска връзка. Обсъждат коли, мотори , ходят заедно по мъжки на ретро събори. Много съм доволна , че се разбират

Не само безотговорни бащи има. Има и такива майки. Сметката ще си я получим индивидуално, не бива да гледаме, нито се влияем от чуждите "грехове', защото не знаем кой каква природа е и какво има в себе си и как се кае...
Иначе, разбира се, че не е леко за децата с разбити семейства.
Аз съм дете на проблемни родители; докато осъзнах, че всъщност причиненото страдание има своята златна страна. т.е. полза, много сол изядох.

под понятието "безотговорни " слагам всичко, което може да се съотнесе към родител, в чието поведение спрямо детето му има елементи на някакъв вид зло- нехайство, липса на грижа, на внимание и възпитание, побои, пианство, изневери, скандали и пр.  
Обаче, зло може да бъде включително и угаждането...