Здравейте, аз съм момче на 27г. Обръщам се към вас с молба за помощ. От няколко години съм с тревожно-депресивно разстройство(свръх чувствителност). Получавам паник атаки,които на последък по често се засилват. Който го е изпитал поне веднъж,знае за какви адски мъки става въпрос. Причините,за да съм в това състояние са съвкупност от много фактори. Въпреки всички паник атаки и депресивни състояния,години на ред сменях работни места в стремежа сида съм работоспособен,да намеря моето място и да се реализирам. На местата които съм работил,отношението на работодателите след като усетят,че съм по-чувствителен и предразположен към стрес е много грубо и безпардонно,по този начин си избиват комплексите виждайки,че могат да си го позволят,за това влизах в състояния в които не можех да фукционирам нормално. Записах се да уча университет,но състоянието в което бях не позволяваше да продължа да уча. Започнах да приемам антидепресанти,от които напълнях доста и се чувствах много зле затова ги спрях.Заради тези проблеми започнах да посещавам психотерапев. За една година похарчих няколко хиляди лева( които съм нямал и съм взимал на заем). Терапията започна добре,като "Психотерапевта" е човек с влияние и ми обещаваше помощ,като това,че има бизнеси и ще ме приеме при него с по добри условия за работа и аз няма да влизам в тези състояния. Аз се успокой,че дългогодишните мъки са свършили,ще дойдат по добри дни за мен и ще имам бъдеще. В момента в който ми се изсмя и ми каза"защо трябваше да ми вярваш?", всичко се срина. Изпаднах в дупка от която 1 година немога да изляза. Чувствам се много зле, паник атаките ми се засилиха. Чувствам се нито жив между живите,нито мъртъв между мъртвите. Родителите ме подкрепят,но те са доста болни и немогат да ми помогнат. Молбата ми е,ако някои е преминавал през такива състояния и знае в какво положение съм и има възможност,много моля да ми помогне(не търся финансова помощ). Търся подкрепа и помощ за работа и условия,спрямо моето състояние,в който да работя спокойно,да имам бъдеще,да си изкарвам прехраната и да живея като нормален човек без да се държат отвратително и да ме вкарват в състояние на тревожното разстройство.Моля ви, помогнете да изляза от това положение,никога не ми е минавало през ум,че живота може да ме докара до това състояние. Моля ви без злобни коментари. Нищо не печелите от злобните коментари,а на мен няма да ми се отразят добре. Живота няма меню и никой не знае какво му е подготвил,както аз не съм предполагал,че ще стигна до тук. Ако желаете да помогнете,пишете на лично или на Vladimir534@abv.bg.
- Публикувана: 3 юни 2022, 02:55 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2023, 11:34 ч.
Тревожно-депресивно разстройство - моля ви за помощ
Моят съвет е да потърсиш добър психиатър и да се приложи адекватно лечение. Ти вероятно си чел, че характерът и психотравмите са само една част от проблема, а биологичната основа на тези заболявания е нарушен баланс на невромедиатори в мозъка. Това се оправя не с иглотерапия, медитация и хомеопатия (те имат само допълващ ефект), а с лекарства.
Обаче грешката е, че си ги спрял. Да, имат странични ефекти, но прецени си кое е по-малкото зло. Казвам го, след като повече от 10 години съм била на антидепресанти. Има по-изчистени такива, с по-малко странични ефекти, но всичко е индивидуално. Съветвам те да започнеш лечение и никога да не спираш сам хапчетата (дори след като вече си добре), а камо ли изведнъж!
Успех!
Обаче грешката е, че си ги спрял. Да, имат странични ефекти, но прецени си кое е по-малкото зло. Казвам го, след като повече от 10 години съм била на антидепресанти. Има по-изчистени такива, с по-малко странични ефекти, но всичко е индивидуално. Съветвам те да започнеш лечение и никога да не спираш сам хапчетата (дори след като вече си добре), а камо ли изведнъж!
Успех!
Влади, здравей! Направил си доста стъпки до момента, така че огромно браво! Кой ти каза, че не се справяш? Кой ти каза, че си слаб? Бориш се с това, така че спри да се съдиш. Мисля, че вече си доста напред в процеса, защото не се отказваш и продължаваш да търсиш начин.
Започваш с диагнозата, но не споделяш факторите, довели до това. Мисля, че когато приемеш причините довели до това, тогава ще спадне и напрежението. Защо не ги изречеш тук анонимно. Защо не ги напишеш на себе си в един лист. Имаш родители, които те подкрепят, което е прекрасно.
Искам да те попитам дали се съдиш и виниш, че си свръхчувствителен? И прости за глупостта ми, но в какво се изразява тази свръхчувствителност? Може ли да дадеш пример какво се случва, в какви ситуации? Аз се имам за свръхчувствителна, като например, че плача за най-малкото. Проблемът при мен е, че издържам на тежките неща, но най-малките ме събарят много. Но някак си вече съм приела, че съм прекалено чувствителна. За да достигаш до паник атаки според мен твърде много потъваш в проблема и се пресираш защо не се получават нещата, защо не намираш светен работодател, защо не попадаш на добър психолог. Общо взето повечето сме минали или минаваме през тези уроци, не си сам.
Намери свестен психолог или психиатър, не се спирай заради един задник. Ако трябва ще посетиш няколко, докато откриеш своя човек.
Държа да ти кажа - разбери че си нормален, нормален човек.
Започваш с диагнозата, но не споделяш факторите, довели до това. Мисля, че когато приемеш причините довели до това, тогава ще спадне и напрежението. Защо не ги изречеш тук анонимно. Защо не ги напишеш на себе си в един лист. Имаш родители, които те подкрепят, което е прекрасно.
Искам да те попитам дали се съдиш и виниш, че си свръхчувствителен? И прости за глупостта ми, но в какво се изразява тази свръхчувствителност? Може ли да дадеш пример какво се случва, в какви ситуации? Аз се имам за свръхчувствителна, като например, че плача за най-малкото. Проблемът при мен е, че издържам на тежките неща, но най-малките ме събарят много. Но някак си вече съм приела, че съм прекалено чувствителна. За да достигаш до паник атаки според мен твърде много потъваш в проблема и се пресираш защо не се получават нещата, защо не намираш светен работодател, защо не попадаш на добър психолог. Общо взето повечето сме минали или минаваме през тези уроци, не си сам.
Намери свестен психолог или психиатър, не се спирай заради един задник. Ако трябва ще посетиш няколко, докато откриеш своя човек.
Държа да ти кажа - разбери че си нормален, нормален човек.
Здравейте на всички не знам от къде да започна но се моля някой да ми даде отговор... получих след родилна депресия която не бе лекувана една година след това стана все по зле и сега от 8 дена пия сероксат по 4тина симптоми те ми са силна тревожност страх силен натрапчиви мисли паник атаки тежина в гръдния кош страх че ще си изгубия расъдака и не знам дали ад ще ми помогнат да се справя да се оправи просто нямам сили кажете ми някой пил ли е сероксат минал ли е през депресия
Препоръчани теми