змийчетата и цветята...
Малкият ни Никодим сънува,
как вече със другарче ще лудува,
така се стопли палавото му сърце,
че се почувства като истинско дете...
Във замъка обаче на заспаха!
Там други страсти чувствата загряха,
защото знайно е от времена далечни,
че змеят и принцесата са май обречени
В дворецът Изи щом пристъпи
към баловата зала се запъти,
свали си бързо ръкавицата
и цветето подаде на кралицата.
- Честит ти празник, мила мамо!
Макар подаръкът ми да е цвете само,
усмивка знам, че то ще донесе
на твойто хубаво лице!
Кралицата прегърна си детето:
- Ах, мила Изи, стопли ми сърцето!
Къде откри това кокиче нежно,
не е ли днес полето белоснежно?
- О, да – навсякъде е зима,
снегът покрил е нашата градина,
но да намеря цвете ми помогна
приятел, със душа огромна!
Тогава кралят си намести очилата,
въпрос зададе той на дъщерята:
- И де е тоз приятел мил?
Нима се е от нас той скрил?
- Ооо, не! Прибра се той във къщи,
че майка му се мръщи,
когато за вечеря закъснява!
-На туй момче ще кажа – браво!
Щом майчини съвети слуша,
той явно много е послушен!
Но утре доведи го да се запознаем,
че със кого играеш ний не знаем.
Тогава Изи промълви със глас смутен:
- Добре, дано за вас не е проблем,
че той е змей, а не човек,
но е добър, не е свиреп.
- О, Изидора, що говориш ти?!
Те, змейовете са ужасно зли!,
извика майка й и пребледня,
а залата потъна в тишина!
И чу се шепот – тих и неприятен:
“ Оооо, ужас! Изи има за приятел,
змей голям, със три глави,!
Беда май царството ще сполети!”
Изидора в тоз момент реши,
Никодим от хулите да защити,
пристъпи в залата със вдигната глава
и каза на ужасената тълпа:
- Моля, моля, тъй не говорете!
Не го познавате, затуй не го съдете!
Той змей е, но добър и мил,
не е виновен, че такъв се е родил.