Аз съм студент в СУ Климент Охридски специалност право трети за четвърти курс.До тук добре, но проблемът е че няма да го завърша най-вероятно. Всичко започна още 2019та година, бях абитуриент и съответно през този период от етапа на живота на един млад човек най-често задаваните въпрос е къде ще учи детето? Да ама детето въобще не знаеше какво ще прави с живота си и остави изборът да го направи майка му. И съответно майка му като амбициозен човек реши че трябва да учи в престижно учебно заведение, с престижна специалност в столицата. И така почнах да уча право в София. Да ама още от първия ден не ми хареса нито града, нито колегите, нито какво учим. Чувствах се като аутсайдер и това много ме натъжаваше, защото аз съм социален човек имам много приятели в родния си град и се надявах и тук да си намеря среда. Затвориха университета, поради Covid пандемията и аз се върнах в родния град. Бях много щастлив и успявах да се справям с университета колкото и да ми беше трудно и така докато не ни върнаха присъствено втория семестър. Тотално изгубих амбиция и желание изпитите ставаха все по-трудни и на всичките ме скъсаха , въпреки че учих. Това тотално ме демотивира и се оставих на течението. И ето ме тук при Вас с молба за съвет. На почти 22 години без занаят, без образование и без кой знае какъв трудов стаж. Пълен провал!!!
Извинявам се за романа и благодаря за търпението, ако сте стигнали до тук просто, ако можете ми дайте съвет какво да правя с живота с живота си. Реших да си споделя историята, защото тук е анонимно, а аз не смея да го разкажа на родители и близки....