Близки ли сте с роднините на половинката ви?

С моя мъж сме от много години заедно, над 13. Винаги съм уважавала родителите му, въпреки че са доста различни като манталитет и светоусещане спрямо моите. Подсъзнателно съм ги обвинявала за някои неща, но винаги, когато е имало нужда, сме им помагали. Моите родители не разчитат на финансова помощ, защото работят, с добри доходи са. Но ако се налагаше, бих им помагала. Неговите също не разчитат на нас финансово, но от време на време искат внимание и грижи.  Още повече, че живеят далеч от нас. Виждаме се два-три пъти годишно. Моето мнение е, че каквито и да са родителите, трябва да им се помага и да ги уважаваш. Мен така са ме възпитали и вероятно затова мирогледа ми е такъв. Дали имам много какво да си говоря с тях, или не, няма особено значение. Щом си приел дадения човек за партньор в живота, редно е да уважаваш семейството му, без значение какви са. Подобни настройки от рода да заставаш между него и родителите или братя и сестри не само не са ми по вкуса, но и не ги смятам за правилни, защото се поставям в същата ситуация. И не би ми било приятно някой да ми казва как да се държа с родителите си, дали да им давам пари и т.н.
По отношение на братята и сестрите е специфично. С брата на моя мъж се разбираме добре. Той е на нашата възраст. Преди имаше една приятелка, която създаваше много интриги, но за щастие се разделиха и отношенията потръгнаха. Въпреки нея, винаги сме се старали да запазим добрия тон. Нещо, което за мен лично е важно, защото семейството е семейство, въпреки всички неща, които се случват.
Но пак качвам, това е моето виждане и нашите отношения са такива.

За разбиране се разбираме.За финанси-те са вече пенсионери и двамата,свекърът е с максимална пенсия,на свекървата също не е малка и не ни искат.Правим им подаръци,но те и такива вече не искат.Тази година им подарихме за рожденните дни супер практични и леко странни подаръци-на свекърът пълен багажник с компоти и каничка,в която да ги сипва,на свекървата-протеин и рисувани сладки.Аз родители нямам,но имам баба на 79.Когато ми е искала пари,пък и без това,винаги сме били насреща.Но тя пък прави,струва,никога не иска от мен.Миналият месец бе влязла в болница и дори не ми се обади да ми каже.Чак като излезе ми сподели.
ММ и сестра ми в началото не се харесваха особено,но с годините си станаха близки, особено след появата за зетя и племенничките.Аз с брата на ММ съм на "Здравей, здрасти", въпреки че живее с техните,но тъй и не се сближихме.Иначе е добро момче.

На мен ми се струва, че родителите на твоя приятел ви използват. Мързи ги да отидат да си купят нещо, защото знаят, че като ви се обадят, вие веднага ще отидете да го купите и ще им го занесете. Такава е и майката на мъжа ми. Случвало се е например да сме на почивка на морето, а тя да си е вкъщи в София, но да моли сина си да й плати интернета, защото нея я мързи да излезе и сама да си го плати. Докато живееха заедно, той пазаруваше и й готвеше..
Ако наистина родителите на приятеля ти нямат пари, могат просто да ви поискат и сами да си купят дадения уред, който се е развалил. Не могли да варят кафе на джезве за няколко дни.. На мен ми се вижда доста нахално от тяхна страна..
[/quote]

Не е точно използване, а лош навик или разбиране по-скоро. Някак не ми се щеше да задълбавам, но ще се опитам да разясня по-сбито. Баща им навремето е изкарвал доста пари и е имал възможност да издържа цялото семейство без да се налага майка им да работи. Тя няма и 1 ден трудов стаж през живота си. Сега обаче нещата вече не стоят така, защото вече са изхарчили спеспяванията от добрите години и нито той, нито тя имат доходи в момента като разчитат изцяло на пенсията на бабата. И двамата, както споменах са работоспособни и ако имаха желание можеха да работят. Те също ни помагат, като ни дават пресни плодове, зеленчуци, зимнина. Майка му често ни изпраща храна, помага с отглеждането на внуците. Сигурна съм, че ще помагат живи здрави и с нашето дете. Аз съм им много благодарна за тези неща и ги оценявам. Не ме разбирайте погрешно. Просто ей такива изцепки като това с кафето онзи ден направо ме изненада много лошо. Явно моите родители са много различен пример и затова аз така възприемам нещата в момента.

С родителите му сравнително добре се разбирам( имало е спречквания разбира се, но то е неизбежно). Доста често, ако има нещо даже търсят мен, а не него. С течение на времето забелязвам, че вместо по-търпелива, ставам по-нетърпима сякаш и ако нещо не ми харесва го казвам в прав текст. ( Това не важи само към отношението ми към тях, а по принцип). Брат му обаче не го харесвам изобщо и според мен чувствата ни са взаимни. 😀 Не се караме, но винаги е имало напрежение. За сметка на това със съпругата му  се разбираме чудесно. Съвсем скоро предстои да прекараме няколко дни с цялата рода и съм леко под напрежение. 😀
При нас обаче никога не е имало проблеми от финансов характер, свързан с роднините.

Не съм близка, уважаваме се обаче. Гледаме да спазваме добри отношения.
Относно финансовата помощ - когато е имало нужда сме помагали. ММ си преценява доколко е приемливо да отдели. Не се меся, стига това да не ни вреди на нас. Нямам нищо против да помага, човещина е.

Не съм близка с тях, със свекъра ми даже нямам никакъв контакт от години. Не ми е проблем.

Когато тази финансова помощ, не пречи на семейния бюджет, няма смисъл да го правиш на въпрос. Създаваш напрежения сама на себе си. И не се знае след някоя и друга година, как ще се завърти животът и може да се окаже, че трябва да помагате на твоите родители също. Тогава не искаш да стигате до приказки от типа на "Щом за нашите ти беше проблем, на мен ми е проблем за вашите".
Когато, живот и здраве, се появи бебока, приоритетите на мъжа ти бързо ще се прехвърлят и ще видиш, че и той самият няма да им се върти на пета, както е в момента.
Иначе разбирам притеснението ти - и моята свекърва е такава.
Не я мързи, но и не се напъва да изкарва повече пари. Претенциите са й до небето, работи на минимална заплата, парите уж не й стигат, обаче няма желание да се премести някъде другаде да работи.
Прави си устата за скъпи подаръци от време на време - по Коледа обясняваше как искала лаптоп.
Сега последно е подела темата, че иска децата й да си купят вила или къща на село, щото искала да ходи да си пиея кафето на двора, на чист въздух.
Обаче и на двете й деца приоритетите финансово са им насочени другаде, и тотално си я игнорират и по двата въпроса.

Изненадвам се от констатациите на авторката на темата.
Свекърите какви били, брат му какъв бил, а нейният мъж го е гледала съседката
После ще четем нова тема : Мъжа й не се грижи за детето а помага на родителите си или мъжа й не се грижи за тях с детето а носи пари на родителите си.

Изненадвам се някой хора с какви точно очаквания са.

Аз се разбирам идеално със свекърите, каквото съм ги помолила винаги е станало. Да е жива и здрава свекървата, че избута вскчите боледувания на макия ми син в ДГ. Когато се обадя за някаква помощ за децата, винаги отменя нейната работа и ми помага.
Моя мъж пък се разбира идеално с нашите. Чуват се и се виждат даже и когато мен ме няма.

Аз само няколко пъти съм подпитвала съвсем деликатно мъжа ми защо техните не работят и т.н  Той също няколко пъти се опитва да намери работа на баща си някъде наблизо, но ако на баща му му беше зор щеше да си е намерил. Сложна е ситуацията ама си е тяхна работа. Не се бъркам и нямам намерение да го правя нито да повдигам на въпрос. Затова си измрънках тук пред непознати. За момента не ни пречи на бюджета, но предполагам, че наистина с появата на бебето нещата ще се попроменят.

Изобщо няма гаранции, че приоритетите на мъжа ще се прехвърлят след раждането на бебока. Даже може и по-зле да стане, да я оставя в напрегнати ситуации с бебето за да търчи да уйдисва на акълите на свекърите. И такива сме ги чели тука, никак не са малко. Да не говорим, че авторката както удобно избягна да отговори на въпроса как е реагирало милото на нейните уж деликатно поднесени думи, че намира за нередно всичко това, на мен ми намирисва като той да е съгласен с тях, а не с нея.

Според мен всичко има граници. Едно е да помогнеш, друго е да глезиш. За сериозни неща помощ не бива да се отказва. За лиготии аз съм категорична и рязка.

Същото е и с майка ми, кастря я ако почне да прекалява.


Честно казано събиране с родата не бих си причинила. Никога не сме ходили заедно на почивка. Ама нямам и желание. Имаме достатъчно приятели, ходим и сами, почивката не е за да се напрягаме.

Хора, не мога да разбера как не разбирате авторката. Не всички семейства им остават 500-600 лева кеш всеки месец като екстра, а примерно повечето месеци завършват на 0. Представете си, че ти си си сметнал разходите за месеца и бам отнякъде още 100 лв. Другият месец бам още 100 лева. Сега ако трябва да са едно общо семейство - еми свекърите да продават къщата на село, да идват в София, да се събират всички в един дом и да ограничат разходите. Бабата да помага за детето и така.

Ако коментарът за събирането е към мен- на никаква почивка няма да ходим. 😀 Отиваме за кръщенето на племеничката ни и ще останем няколко дни, за да се видят братовчедите и да си поиграят.

Sea, не беше точно към теб, но понеже спомена ходене някъде и се замислих колко хора си правят цели почивки и тн. Моя приятелка ходи с мъжа си и детето + нейните родители на море в чужбина. Аз ако седя в комплекс 7 дена с родители, ще избягам с надуваема лодка! 😂

Не съм била близка с родителите на мъжа ми, но бяха вече възрастни и им помагах, въпреки че те никога нищо не са искали. На майка ми почти не помагам, защото тя е така възпитана само да дава и нищо да не приема.
На родители, здрави и прави и в работоспособна възраст не бих помагала. На мястото на авторката бих се изпокарала вероятно с приятеля и с родителите му. Или по- скоро не бих влязла в тази ситуация, бременна без брак и родители използвачи. Но аз съм консервативна, особено в последно време.