Кандидатстване след 7ми клас - какво бихте променили?

Бих включила изпит по свободноизбираем предмет + български език. Например, дъщеря ми е силна по английски език, а слаба по математика, съответно това може да й изиграе лоша шега при кандидатстването. Реално езиците много й се отдават, но така е измислена системата, че в езиковите гимназии ще влязат, тези които са силни по математика. Някак несправедливо е.

И аз си мисля, че е добре децата да имат алтернативи.

Моята дъщеря ходи на олимпиада по химия и билология. След това ходи на състезанията на НПМГ и се представи прилично, но въпреки това голяма тежест имат и точките от НВО.

Това, което мен лично ме впечатли е, че голяма част от паралелките с профил "Природни науки" въобще не взимат под внимание оценките от Биология и Химия. Масово е НВО БЕЛ и Мат и отново от дипломата БЕЛ и МАТ. Какво тогава правим с децата, които харесват други предмети освен БЕЛ и МАТ?

За образованието до 7 клас е абсолютно справедливо да се има предвид нивото на български език и математика, тук не става въпрос за харесване, това са основополагащи знания, които при нормално положени усилия трябва да са разбираеми за над 90% от учениците. Да не говорим, че след седми клас харесванията и уменията в дадена област могат рязко да се променят. Категорично като + могата за различните гимназии да се включат като балообразуващи и другите предмети под някаква формула, трябва да има гъвкавост, но не да се изключи един от предметите БЕЛ и МАТ.

В НПМГ например си ползват НВО МАТ и БЕЛ, но ползват и оценки от състезания и олимпиади по Химия и Биология. Учочнявам се, че това е за паралелките с природни науки. От училищните предмети ползват Биология и Химия, та са успели да постигнат някакъв баланс.
За съжаление обаче са само 3 паралелки и децата поемат голям риск като се подготвят за още 2 предмете допълнително.  Олимпиадите са си доста сложни.
Няма други училища, които ползват оценките от олимпиадите. А както вече писах масово училищата с някакъв профил (например природни науки) не взимат под внимание други оценки освен БЕЛ и МАТ.

Другото, което ме шокира, но не знам дали е вярно, е че нашата съседка, която е директор каза, че пренасят на ръка оценките от електронния дневник към системата. Може би има доза истина, защото доста време чакахме оценките да се появят. После още доста време чакахме системата да сметне бала. Ако това с пренасянето на ръка е вярно (надявам се да не смятат на ръка всеки един бал) то е пълно безумие. Би трябвало лесно да взимат оценките от електронните дневници и да ги импортват в системата.

Редно е и баловете да се смятат атвоматично , когато добавяш паралелка.

Дописвам се относно този цитат: "Да не говорим, че след седми клас харесванията и уменията в дадена област могат рязко да се променят."  - В нашата образователна система няма опции (или поне до колкото знам не са много), в които лесно можеш рязко да си промениш това, което изучаваш.
Например, ако са те приели в немската и установи детето, че това не е неговия език, трудно може да се прехвърли другаде. Или пък ако е записало икономически техникум, до колкото знам не може да се прехвърлиш в езикова.
Общо взето в 7ми клас детето трябва да е определило какво иска да прави.  Ако не е, записва паралелки, които не са профилирани по нищо.

От февруари 2022 година е въведена нова система на националната единна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО). В Модул Дипломи на същата система се качват дипломите след като са разпечатани и сканирани (вкарват се в регистъра https://regdiploms.mon.bg/). За минали години не знам, но със сигурност тази година не е имало пренасяне на ръка от електронния дневник към НЕИСПУО или пък към ЕИСИП. Може би вашата съседка е имала предвид пренасяне на оценките в АдминПро, системата, която се използва от 20 години от голям брой училища за разпечатка на дипломите.

Информацията в ЕИСИП.
В ЕИСИП се прехвърля автоматично информацията от НЕИСПУО и по-точно данните за учителите и децата и то не само за 7 клас, а за 4, 10 и 12 клас. От там училищата определят изпитите, залите, квесторите.

Защо ЕИСИП не смята автоматично бала?
Отнема техническо време да се прехвърли информацията от НЕИСПУО към профилите не децата в ЕИСИП. Всичко се прави на регионално ниво, но за да се извърши националното класиране, трябва всички РУО-та да са с генерирани оценки от свидетелствата в ЕИСИП. Това в повечето случаи става ден-два преди класирането. Но за да си свърши работата РУО трябва училищата да са подали оценките от свидетелствата, а това не беше никак лесно тази година. Грешка след грешка, да не говоря за 12 клас колко зле беше. Броих в рамките на 24 часа колко актуализации на АдминПро излязоха - 4 за 24 часа. За всяка актуализация трябва да си играеш наново да инсталираш вкарваш образци и прочие. Па недай си боже да си прецакал и шаблона за принтиране.

От новата учебна година 2022/2023 би трябвало прехвърлянето на информация да става много по-бързо и лесно, защото външните доставчици на електронни дневници са директно свързани с НЕИСПУО и черпят информацията от там и я качват пак там.
Ако електронният дневник е на АдминСофт в АдминПро като принтираш оценките излизат автоматично. Ако работиш с Школо и искаш да принтираш в АдминПро въвеждаш на ръка. Ако си с Школо и принтираш с Школо излиза всичко автоматично.

За балообразуването.
Всяко училище решава как да бъде балообразуването. Няма нито един нормативен акт, който да задължава за  как да се сформира бала спрямо профила/професията на паралелката. Моето мнение за природните науки, щом училищното е сметнало, че няма да иска поне оценките от свидетелството, то значи толкова е и ученето на природни науки.

Относно олимпиадите.
Съгласно чл.57 ал.3 на Наредба 10 всички балообразувания трябва да включат резултатите от НВО, затова се явяват на НВО, защото е конкуресен изпит. Всяко училище на основание чл.57 ал.2 могат да включат олимпиади и/или национални състезания включени в календара на МОН стига да има взето решение на педагогическия съвет.
С две думи. Всяко училище си решава само и никой не може да го задължи към сега действащото законодателство.

epicagotenmoten, благодара много за информацията. Тя ми помогна да си отговоря на доста върпроси, които имах.

Дали може да дадеш повече разяснения относно това:
Но за да си свърши работата РУО трябва училищата да са подали оценките от свидетелствата, а това не беше никак лесно тази година. Защо не е лесно? Това свързано ли беше с факта, че въпреки, че ползваме електронни система все още дипломите се разпечатват и подписват на ръка?

До колкото разбрах от съседката не е позволено да се ползва електронен подпис, което усложнява доста цялата процедура. От електронна трбва да се прехвърл в хартиена и след това отново в електронна.

От както го има регистъра, тоест 2008-2009,  дипломите са били в хартиен и електронен вариант. Не беше лесно тази година именно заради новата НЕИСПУО и новите технически изисквания.
До миналата година като си вкараш оценките от дипломите, като разпечаташ и сканираш, АдминПро имаха интеграция с регистъра през АдминРД (модул за дипломите). От тази година вече не стават така нещата. За да качиш диплома генерираш архив пълен с XML файлове, в които се намират данните отделно за детето, номер на диплома, сканираното копие, оценките, училището, директор, предмети всичко, което го има на хартиения носител.
Проблемите бяха: прекалено голям размер на архива (сиреч, 50 човека наведнъж не може ги качиш, тря ги делиш малко по-малко, а си представете училищата с повече от 2 паралелки), грешки при разчитането на XML файлове (нещо вътре системата решава, че не му харесва и изплюва целия архив) а ходи търси кво и що става така. Един проблем в XML файл целият архив не го приема и ходиш да генерираш нов. НЕИСПУО крашва, не работи. Всеки ден ново изискване излизаше.
За дипломите на 12 клас си спомням всичко готово, вкарано и т.н след 2 часа ще се принтира. Получава се писмо от РУО в дипломите срещу наименованието на Профилиращия предмет да няма тирета (досега там където нямаше оценки се слагаха директно тирета). Айде чакаш нови ъпдейти на Админ и Школо, защото ако не е както го иска МОН НЕИСПУО ще го изплюе. Проверяваш дали е изпълнено новото условие.
И всичко това дойде, защото преди 2 години горе-долу е направена обществена поръчка от Вълчев и казано втория срок на 2022 година да се въведе система, която дори не е готова. Няма да коментирам интерфейсът колко е малоумен.

Затова казвам, че не беше лесно.

Подписването на ръка и принтирането са най-малкия проблем. Едно подписване в най-лошия случай да отнеме един ден, макар, че стават за 2 часа макс. За един ден могат да се подпишат и сканират, зависи кой колко бързо иска да си свърши работата.

Много благодаря!
Явно отново проблемът е смесването на електронното и хартиеното издаване на дипломи +  имало е и някакъв софтуерен проблм. Това, което заема най-много памет е именно сканираното копие на дипломата. Останалите текстови данни не заемат много място.

Относно този цитат: За балообразуването.
Всяко училище решава как да бъде балообразуването. Няма нито един нормативен акт, който да задължава за  как да се сформира бала спрямо профила/професията на паралелката. Моето мнение за природните науки, щом училищното е сметнало, че няма да иска поне оценките от свидетелството, то значи толкова е и ученето на природни науки.
И аз съвсем случайно установих, че всъщност само НПМГ предлагат наистина такъв профил. Другите са си езикови училища, които евентуално в 11 клас могат да предложат такъв профил и то в много ограничени часове. В крайна сметка - едно нищо, но от сърце . 
Така както в момента се представя информацията от МОН е много подвеждаща, хем има профили ама не съвсем!

Нещо не сте ме разбрали. Проблемът не е в това, че дипломите ги има на хартия и в регистъра. Навсякъде по света ги има на двете места. Проблемът беше, че МОН пуснаха система, която не беше завършена и на час по лъжичка пускаха нещо.

Няма такова нещо като евентуално да предложат такъв профил. Профилирането се извършва в 11 и 12 клас. Съгласно чл.2 ал.7 от Наредба №7 от 2016 за профилираното обучение първи и втори профилиращ предмет са определени на национално ниво спрямо паралелката. За профил "Природни науки" задължителните профилиращи предмети определени на национално ниво са Биология и ЗО и Химия и ООС като часовете са от 4 до 8 на седмица по всеки предмет.

Най-вероятно имате предвид броя часове през първи гимназиален етап и по-точно Раздел Б (ИУЧ) и Раздел В (ФУЧ). Там какви часове ще се сложат се решава на училищно ниво при изготвянето на училищните учебни планове. Дефакто МОН определя само Раздел А при първи гимназиален етап. Избираемите учебни часове в Раздел Б трябва да бъдат определени задължително, но никой не задължава да има ФУЧ.

Чисто нормативно МОН не подвеждат, защото профилирането си го има, но в 11 и 12 клас и смятам, че това е ясно на всички. Затова смятам, че трябва училищата да си публикуват учебните планове, за да може родители и ученици да са запознати какво аджеба ще изучават преди да се профилират.

Училищата в София-град, които тази година са включили като балообразуващи предмети от свидетелството БЕЛ+МАТ за профил " Природни науки", всъщност са по-малко от тези, който са избрали БЗО+ХООС или БЗО+друг предмет. Това, че първият чужд език в дадена паралелка се изучава интензивно, не означава, че той ще бъде профилиращ предмет във всички случаи.
Задължителните профилиращи предмети за профил " Природни науки", определени на национално ниво с Наредба 7 са БЗО+ХООС или ХООС+ФА. Напоследък не ми е попадала втората комбинация, което разбира се не означава, че не се предлага. Минимумът от часове е 4+1 ( 4 за задължителните модули и 1 - за избираемите).
Често във форума ми прави впечатление, че се говори за профилиране преди втори гимназиален етап.  Няма такова. От мнението преди моето става ясно откъде идва подобна заблуда.
И още едно погрешно схващане, което се наблюдава не само тук. Езиковите гимназии не са хуманитарни училища.
Мисля, че малко поизместихме фокуса на темата, а крайният срок за подаване на мнения и предложения за изменения и допълнения към Наредба 10 наближава.

Какво бих променила? Това, което не ми харесва е ходенето по уроци в 7 клас. Живея в София и не познавам дете, което не ходи на уроци в 7 клас. При това не само тези, които изкарват оценки за елитни гимназии, а всички. Не знам, какво не е наред в системата, за да се получава така, но нещо не е както трябва.

Дидева, да има доста училища, които са включили Биология и Химия в балообразуването, но в колко от тях би кандидатствало детето Ви?
Някои от тези училища откровено не стават за подготвянето на деца по тези предмети въпреки, че ги предлагат като профил. Това също би било добре да се регулира по някакъв начин, защото подвеждат децата.

Съвсем случайно попаднах на хорариума на някои от училищата.  Ами нямаха нищо общо с НПМГ. Не съм стигала до хорариумите на 11 и 12 клас и не знам дали поне за тези класове  се припокриват.

От моите проучвания, които направих пост фактум установих, че реално профилиране за природни науки има само в НПМГ. Те успяват по някакъв начин да включат и допълнителни часове, които в другите училища ги няма и то още от 8ми клас. А в 8-ми клас голяма част от паралелките природни науки нямат въобще химия и биология. Как така едни училища успяват наистина да предложат повече часове за профила, а други карат на стандартните часове спуснати от МОН?
Ако трябва да съм честна - доста объркано ми се струва цялата ситуация с профилите.

Относно становищата. На база опит с ДГ не вярвам много хора да изпратят становища. Предполагам за 7ми клас ще има още по-малко заинтересовани, защото хората минават през него 1 или 2 пъти и то много бързо отминава кампанията. За ДГ може да минеш и 60 класирания преди да те приемат и въпреки това малко хора пишат становища.

Аз лично не разбирам, защо не се ползва сега съществуващата система и за следващите класирания? След 3-то може да определят още 2 или 3 класирания, но те да стават през системата. Така децата ще имат избор да кандидатстват в повече от едно училище, а не само в едно с оригинала.
Като гледах, че деца с бал над 480 остават не класирани в СМГ ми става тъжно за тях, че могат да кандидатстват само на едно място след 3-то класиране.

peve, моето дете не е ходило на уроци по математика. Подготовката му е предимно от домашните работи през годината. Тотално отказва да прави нещо допълнително. Има 63т., като се има предвид, че допуснала типичните за нея доста тъпи грешки от рода да прочете момичета вместо момчета. За отношението да забрави да пише 5:1, а е писала само 5 и още такива глупави неща. Като цяло според мен НВО математика не е труден. Проблемът според мен е, че в училище нямат въобще време да се подготвят за формата му. Нямат време дори да преговорят достатъчно добре материалът от 1ви срок или дори от предишните години.
За НВО БЕЛ не мога да коментирам - там съм много боса. Но от това, което децата коментират за него, явно  също не е било трудно. Но отново и за БЕЛ няма достатъчна подготовка  в училище. Дето взимаше частни уроци, за да наваксаме тоталните пропуски, които имаше от ДО обучението. Но като цяло тя си има пропуски по този предмет още от първи клас. По някаква причина успя да постигне по-добър резултат за този изпит, макар по-малко да се давала зор и пак с типичните за нея тъпи грешки.
Та знам ли, ако има добри учители, може би ще могат да минат и без допълнителни уроци.

Всяка една паралелка на всяко училище минава през одобрение от РУО. Сега.. какви са изискванията точно - не знам.
Паралелките с природни науки, които са с интензивно изучаване на чужд език в 8 клас Раздел А нямат биология, химия, физика, история, георгафия нито часове в Раздел Б. Причината - децата изучават 18 часа чужд език, следователно напълват норматива от минимум 32 часа от Раздел А и Раздел Б.
Максът е 36 часа. Училището може да предложи още до 4 часа от Раздел В. И пак казвам ИУЧ и ФУЧ се определят от училището, а не от МОН.
Обаче се замислете. 36 часа (Раздел А + Раздел Б + Раздел В) + Часовете извън учебния план (Час на класа и Модул "Спорт") правят общо 38 часа на седмица или по-точно - всеки ден по седем часа и три дни по 8 часа на ден. Да, децата са там да се учат, не да си почиват..., но е много натоварващо. Сложете в повечето случаи и времето за превоза на отиване и връщане от училище.

Другата гледна точка - финансовата. Колкото повече часове има, толкова по-голям разход за заплати на учители се дава. Явно училището е сметнало, че не може да изплати тези часове. Едно е НПМГ, което е държавно и се финансира от МОН, друго е средно училище с бюджет от общината.

Ако МОН тръгне се меси във всеки учебен план, за да се уеднаквят няма да има иновативни училища, иновативни паралелки и прочие.Понеже говорим за НПМГ имаха една година СХН като паралелка. В Раздел Б и В бяха включили Информатика, Математика, ИТ. Пак СХН, обаче в друго училище вкарани предмети: Основи на програмирането, Криминалистика, Право.
Ето затова не трябва МОН да уеднаквява плановете, защото училищата могат да предложат дисциплини, които ги няма в друго училище. По този начин се открояват едни от други.

За 11 и 12 клас да уточним. Всеки профилиращ предмет има задължителни модули, които са за ВСИЧКИ училища със съответния профилиращ предмет, и избираеми модули, които се избират на училищно ниво. Хорариумът на един профилиращ предмет варира от 4 до 8 часа в зависимост от това дали е първи, втори, трети или четвърти. Като отбелязвам, че задължителните модули по съответния предмет за всички училища са с еднакъв хорариум и ДЗИ-то по профилиращ предмет е само върху материала от задължителните модули.

Аз ще задам друг въпрос. Нека размишляваме над него. Какво правим, когато минат тези допълнителни класирания, и пак има свободни места? Ще ги запълваме на принципа кой превари той завари ли? Ще е честно ли спрямо тези, които са влезли по дневния ред? Дори термин "четвърто класиране" няма. Правилното е "попълване на незаети места". И понеже няма такъв термин, класирането не минава през системата. Абсолютно съм съгласен, че трябва да има някакъв контрол, няма спор в това, но ако го вкараме попълването през системата пак ще има незаети места и рано или късно отново ще трябва да се върнем на "училищното класиране".
Има се и предвид два факта - първо, че са малко на брой хората, които отиват/остават за попълване на местата и второ общо местата винаги са повече от кандидатстващите и едвали някой ще остане без училище.

За частните уроци.
Недейте да обвинявате учителите, че не били добри и затова се ходело на частни уроци. Факт, има учители, които не могат да си свършат работата, но някакси един "негоден" да се появи и цялата гилдия отива под общ знаменател. Има много добри учители и продължават да излизат добри кадри с различни награди от конкурси и състезания получени по време на следването си. Лично аз познавам двама такива.
Какъв всъщност е проблемът? (Ще говоря само за БЕЛ, защото в математиката изобщо ме няма) Материалът за НВО по БЕЛ обхваща общо 21 произведения, които не само от 7 клас (за сравнение за ДЗИ БЕЛ ООП произведенията са 27). При 5 часа седмично, в които ти трябва да упражняваш граматика, да пишеш преразкази, тези и да взимаш новите произведения и да ги затвърдиш, някъде трябва да намериш и място да преговориш и да упражниш произведенията от предните години. Е според мен няма как да стане... Затова хората се насочват към частните уроци, не толкова да им преподадат урока, а за да затвърдят наученото в училище от учителя си.
И за да избегнем спекулации, че само деца от общинските и държавните училища ходят на частни уроци, ще кажа, че много деца в образователните центрове са от частни училища. Нали се говори, че частните били по-добри, тогава защо ходят на частни уроци? Е по същата причина... защото материалът е много, а времето за преговор и упражнение малко.

Не може за всички пропуски на децата да се обвиняват учителите. Има чудесни учители, има и деца, на които не им се отдава и не им се учи, а има и огромен материал, за който не стига времето обикновено.
Частните уроци са за затвърждаване на материала и за откриване на пропуски. Децата и родителите, които иска да постигнат хубави резултати на НВО, ходят на школи и уроци. Например детето ми е много добър по математика, но по Литература беше несигурен на преразказ и тези, не му се отдаваха, иначе се справя супер по литература. На допълнителни уроци успя да напрадне много с литературата и се почуства сигурен. Иначе учителката им в училище е много добра, но няма как индивидуално да обърне внимание на 26 деца, а той имаше нужда от такова внимание, което получи на частни уроци и нещата се наредиха.
Така, че много са нещата, не е само черно и бяло - лоши учители, трябват уроци, добри учители - не трябват.

Epicagotenmoten, благодаря за подробните обяснения!

Моите впечатления относно нормативната уредба в сферата на образованието са, че виждаме заложените проблеми в нея едва когато ни засегнат лично. А в повечето случаи тогава е малко късно за отправяне на мнения, бележки и предложения.
Профилирането е коментирано многократно във форума още от приемането на ЗПУО. Обикновено през годините периодично се повтарят няколко неща ( най-често в темите за седми, десети и дванайсети клас):
1.   Темата за ранното обучение по профилиращите предмети ( в първи гимназиален етап);
2.   Схващането, че езиковите гимназии са хуманитарни училища ( признавам си, че преди много години, когато не познавах материята, самата аз съм застъпвала това мнение);
3.   Идеята за отделен изпит за най-предпочитаните училища, в частност математическите гимназии;
4.   Недоволство от това, че в осми клас обучението по английски език започва от а-б;
5.   Различни въпроси, свързани с полагането на задължителните ДЗИ и ДЗИ по желание.
6.   Преместването от една паралелка в друга ( в повечето случаи в различни училища)
Списъкът е дълъг и със сигурност не е изчерпателен. Всичко от изброеното повече или по-малко е било коментирано във форума през годините.
Що се отнася до учебните планове, за мен наличието само на рамкови такива е за предпочитане. Добре е училищата да имат известна автономност пред това всичко да се спуска централизирано.
По отношение на класиранията ще се самоцитирам от няколко седмокласни теми.
Няма такова нещо като четвърто класиране. Има допълване на паралелките до максималния брой ученици.  Приемът не може да продължава до безкрайност. Идеята е от една страна да не останат деца без училище, а от друга - паралелките да бъдат допълнени до максималния брой ученици или, ако не са събрали минимума, това евентуално да се случи до 11 септември.
Това, че някой с бал 480, който е бил приет някъде, е решил да си изтегли документите и да се пробва за останали свободни места в някое училище след трети етап на класиране е осъзнат риск. Неслучайно при това кандидатстване се изискват оригинали на документите. Защо се появяват свободни места в много апетитни паралелки, нарушава се Наредба 10 или се прилагат разни други тактики като кратки срокове и подаване на вътрешна информация е много дълга тема.
По отношение на извънучилищната подготовка за НВО, включително школите и уроците.  От една страна, в училище няма достатъчно часове за упражнения не само върху формата на НВО, но и изобщо върху материала от учебната програма ( поне по математика).От друга - докато има състезание ( а класирането е точно това), ще има и такава подготовка. Някой ще чисти пропуски, друг ще затвърждава наученото, трети просто ще се презастрахова.
И в заключение, тъй като пак избягахме от същността на темата, едно предложение на СРСНПБ за изменения и допълнения на Наредба 10. В частта за класиранията след трето се предлага те задължително да са според бала, а не както досега по определени критерии съобразно вида на образованието и на спецификите на обучението, като се подават копия на изискуемите документи, а оригиналите се представят само за сверяване. Има и други интересни моменти.

Много благодаря на всички за разясненията, които давате.

Според мен е добре в табличката, която МОН предоставят за балообразуването на всяка едн паралелка е добре да има и инфо за хорариума (основен + допълнителен) за профилиращия предмет. Така децата по-лесно могат да се ориентират колко се набляга в съответната паралалка на профила, който те искат да учат.

Относно класиранията. Аз лично не виждам разлика между първо, второ, трето, четвърто и n-to класиране. За всички класирания ти допълваш някакви незаети места. За първо е по-особенно, че на този етап всички места са незаети.
Ако се направи така, че системата автоматично знае в кое училище колко свободни места има, ще е по-лесно да се ползва за всички класирания. Системата трябва да има инфо и дали детето е записано някъде (общинско, частно или държавно училище).
Аз лично мисля, че могат да си орпеделят от началото 5 класирания, като последното да е първата работна седмица на на септември. Да е ясно на децата и родителите, че това е последния шанс. Но класиранията трябва задължително да са през системата и с възможност за избиране на колкото искат паралелки със свободни места, а не както сега само на 1 паралелка.

Относно езиковите училища. Все още не мога да намеря обяснение за себе си защо са ни необходими такива училища. Езиците трябва да са добре застъпени от 1ви до 7ми клас и след това те трябва единствено и само да се надграждат. Наистина на разбирам каква е необходимостта в 7ми клас тепърва да започваш да учиш език от 0-та и то с толкова много хорариум. Нека пак да има езици, които да започват от начало в 7ми клас, но хорариума да не е толкова много. Аз не знам друга образователна система където да има нашия еквивалент на езикови училища...

Дидева, по определени критерии съобразно вида на образованието и на спецификите на обучението не е ли именно балообразуването определно за съответната паралелка, или не го разбирам правилно. Ако не е това, тогава имало ли е случаи училища да определят нови критерии за попълване на местата.

Щом Стаматов е конкретизирал нещо в предложението на СРСНПБ, значи няма дим без огън.
Да ги наречем допълнителни критерии. Напоследък не следя допълването на паралелките след трето класиране, но помня този случай.

Интересно!
Не знаех, че след 3-то класиране могат да сменят критериите.

Не ми харесва това НВО, но поне е относително най-справедливо - еднакво е за всички деца. Има и училища с отделен прием. Олимпиадите трябва да са важни за тях. Поне сега и 1 точка да изкара детето, пак участва в класирането. Преди няколко години трябваше поне трайка по двата изпита. Засега нищо да не променят, че ще стане голяма каша, ако сложат още предмети или по избор.

Ако проблемът с уроците произтича от липсата на достатъчно време за подготовка в училище за изпита, значи трябва да се редуцира материала и да се предвиди такова време. Това е задължителен изпит въведен от МО и училището носи ангажимент да подготви децата за формата на изпита.

Проблемът с уроците е конкуренцията - много деца за малко места в елитните гимназии. Същата работа като навремето, само че когато сме били деца не сме го осмисляли, а сега като родители разбираме важността на начинанието. Уроците не са наше изобретение, западняците и те се скъсват от уроци, когато се решава съдбата на децата в какво училище ще се класират. Това е положението - всеки си преценя.

Публикували са справка със становищата за Наредба 10 и становищата за Наредба 4 (за учебния план)

Здравейте,
В случай, че детето не го приемат никъде на т.нар. четвърто класиране и няма свободни места, има ли някакви други опции? С непрекъснатото движение, изтегляне на дипломи, кандидатстване с копия е трудно да се проследи реалната възможност за прием. А две от училищата, в които детето ми кандидатства беше следващо в списъка, но никъде не приемат резерви. Прави се ново класиране при изтегляне на документи...и така до безкрай...Четох някъде, че с молба до РУО може да се кандидатства за място, ако бала е равен на приетото с най-нисък бал в паралелката? Как стои въпроса с преместването в друго училище по време на учебната година?Предполагам, че не е вярно, но бихте ли ми казали къде мога да получа информация.
Благодаря предварително!

Не може да не го приемат никъде. Просто е много изнервящо това теглене и подаване на документи.

Мисля, че не сте ме разбрали съвсем точно. Като казвам "рязко да се промени" имам предвид, че дете, което си е мислело в седми клас, че математиката му върви, а в осми и девети раазбира, че езиците са неговата стихия, а друго което е казвало, че иска да учи само литература изведнъж намира идеята да стане лекар за чудесна. Тук това, че са избрали езикова или търговска гимназия няма изобщо да попречи...никой не говори за премествания, просто децата трябва да учат повече различни дисциплини и да имат време да харесват и променят ..Познавам много хора завършили и реализирали се в различни сфери от избраните в гимназията.За това на какъв учител ще попаднеш и как щете запали по нещо е още една отделна тема..

Като стана дума за дисциплините, хич не съм фен на новата система за двустепенното гимназиално. За мен накрая е едно голямо нищо и ще създаде повече проблеми на младежите, отколкото ползи. Предпочитам соц системата в това отношение - учи се всичко до единайсти клас като младежите от техникумите пак имат пълния хорариум като тези в езиковите гимназии по основните предмети.

Аз съм на същото мнение.

То на това мнение са и родители, и учители, но само тези от МОН не са....

Ама тя кашата в момента е още по-голяма, защото в някои училища профилите ги избираш в 7ми клас, а реално ще профилират чак в 11клас.
В други училища, не се избират профилите в 7ми клас, а в 10ти.

За техникумите така и не ми стана ясно, защо са орязани хорариумите и защо така ощетяват децата.

За мен лично е трудно да се ориентирам какво е добре детето да учи след 7ми клас, така че след 12-ти клас да има достатъчно хорариум и занния, за да запише университет, който й допада.

Класиране в НПМГ - https://npmg.org/wp-content/uploads/2022/08/220829145020.pdf

Какво аз бих променила? Първо да се подобри информираността на родителите за работата и резултатите на децата. Например, в последните години постоянно трябваше да пиша на една от госпожите и да искам да се запозная с тестовете и контролните на сина ми. След като вече има електронни платформи за комуникация, да се предвиди законодателно задължение за училищата да се сканират всички писмени работи и да се качват на определено за това място в съответната платформа. Същото да се предвиди за работите на децата на НВО в 7 клас и за ДЗИ в 10-ти(ако не отпадне) и 12 клас. И то не само за беловата, но и за черновите. След като имаме право по закон да сме информирани за резултатите на децата и има електронна платформа, след като работите така или иначе се сканират(за НВО и ДЗИ), не виждам защо трябва да ни разкарват по разни училища  за да се информираме.

Би било добре да виждаме контролните в електрония дневник.

Аз така и не разбрах защо не получихме онлайн достъп до НВО на децата при положение, че работите бяха сканирани. Защо държат от МОН възможно най-малко деца да видят какво са направили и как са ги оценили. Не разбирам това как помага на децата. А все пак децата са положили не малко усилия. Според мен беше редно да могат по-лесно да видят къде са грешките им и какво евентуално трябва да подобрят.
Дано повече родители да пишат на  МОН, че е важно да има лесен достъп до НВО на децата, заедно с рецензията.

Идеята е, че колкото по-спокойно хората се запознаят с работите, толкова повече от тях ще искат да оспорят резултатите. Поне така мисля.

Зрелостниците например могат да се запознаят с оценената си индивидуална изпитна работа от ДЗИ в училището, в което са приключили обучението си в XII клас, в срок, определен от директора, срещу документ за самоличност и в присъствието на представители на училищната зрелостна комисия.
Оспорване на резултата така или иначе не е предвидено.

Така е, но защо в седми клас трябва да се обикаля из цяла София, за да си видиш резултатите в определени училища, на точно определени дати.

Защото така някога е решил ( или са решили) този, който е писал наредбата. После друг я е подписал.
Аз просто дадох положителен в известен смисъл пример, който може да бъде приложен и при НВО. Не само в седми клас.

За мен лично е резонно да можеш в училището, което си учил да си видиш работата от НВО-та, ДЗИ-та или каквото и да било там. Наистина не можеш да оспориш резултата, така че не виждам защо трябва да се ходи в училище на другия край на града. При това в две различни училища по двата предмета.

Дано повече хора пишат на МОН и това да се промени, защото така както се прави сега ощетява децата.
Моето дете много искаше да види как са я оценили на преразказа. Миналата година цяло лято наваквахме с частни уроци пропуските по БЕЛ от ДО обучението и искаше да види дали усилията й са дали резултат. За съжаление обаче нямаше как да отидем то Овча Купел  .

Аз лично бих писала, но не знам някакъв проект за изменение ли има? Трябва да потърся. Даже бих предложила работите да са достъпни на страница в електронната платформа, както и работите от писмените изпитвания в училище - в елекронния дневник.

Вчера имахме родителска среща.
Определено доста родители бяха изненадани, че 8ми клас няма нито един час по билология/химия, а паралелката е природни науки.
Обясниха ни, че това всъщност е езиково училище и 8ми клас е подготвителен. Ще се профилира чак 11клас. Изненаданите бяха доста.

Това лято се видяхме с моя приятелка, която живее в Германия. Попитах я там как се случват нещата с профилите и имат ли и те като нас такива езикови училища.
Ето какво ми обясни тя:
До 4-ти клас всички деца учат еднакви неща. Включително изучават език.
В 5-клас разделят децата на такива, които ще учат по-интензивно и такива, които няма да учат толкова интензивно.
Нейните деца са в училище с интензивно изучаване. От 5-ти клас надграждат изучаването на Английски без да го започват отново от начало. Английски се учи интензивно. През учебната година имат  3 пъти подобни на нашите класни работи по немски, математика и английски. За английския класната работа е писменна и говорима. Трябва да водят диалог със съученик.
Учат и Френски език, но той не е интензивен.
След 7ми клас избират профил. Ако изберат езиков профил това означава, че към вече изучаваните езици ще изучават още един. Тези, които са изучавали до този момент си продължават от там до където са стигнали (НЕ започват например английския от abc...). Другите предмети като география, история, химия билология продължават да се изучават.
Ако изберат профил природни науки, децата продължават да си изучават чуждите езици, които и до сега са учили от нивото до което са стигнали. Имат засилено допълнителни часове по биология и химия.

Честно да си кажа при тях езиковия профил ми се струва по-смислен от колкото при нас, защото накрая ще имат познания по 3 езика. А при нас както езиковите училища са предимно английски децата излизат от такива паралелки със знанието предимно само на аглийски.

Някой знае ли каква всъщност е идеята на езиковите училища в нашата образователна система? Аз лично не ги намирам за практични. Особенно тези по Английски език. Английския език би трбвало да се изучава на добро ниво в повечето училища в БГ, след като за голяма част от училищата това е езика, който се изучава от 1ви клас.

Ако всичко започват с английски може да звучи смислено, но това учене от А и б е по-скоро в полза на децата, защото в седми клас могат да започнат съвсем нов език. Колкото до училите го преди това, още в края на първия срок или максимум до края на подгответо се изразняват учили и неучили преди това. Нашата система е доста по-добра от немската. Едва ли искаш на 10-годишна възраст да сложат детето ти в коловоз, който ще му определи бъдещето, особено ако попадне в "неинтензивно". Това означава, че няма връщане назад, защото с всяка година ще изостава като брой часове, материал и мотивация от връстниците си в "интензивното". Накрая твоето дете ще гледа университета през крив макарон, ако изобщо до края на гимназия му хрумне, че съществува такова нещо като университет.

Вярно е, че не всички започват с Английски език, но доста голяма част от училищата започват с него. И много от децата въпреки, че са учили в училище английски пак избират Английска езикова гимназия, което за мен лично е нелогично.
Ако се направи една истинска статистика съм сигурна, че ще покаже, че в езиковите училища малко от децата започват с напълно нов език. Но такива анализи едва ли ще видим някога.

Относно немската система. И аз бях шокирана, че при тях това разделение се случва толкова рано. Ако се замислите и при нас много от родителите се опитват то толкова рано да преместя децата си в училища, които има подбор на децата. Визирам НПМГ, СМГ и разни други училища из София. Само, че при нас дори и детето да започне да профилира от 4-ти клас, системата не му гарантира, че то ще продължи с този профил след 7ми клас, дори да е най-добрия в дадения профил (справка СМГ). Т.е. при нас не се цели да има надграждане на уменията на ученика, а има една безумна соред мен хаотичност, която не виждам как помага на децата.
Едната хаотичност, която визирам е самите профили. Децата учат 6ти и 7ми клас различни предмети, като физика, математика, история, география, биология, химия и т.н. Дето вижда, че някои предмети са му по-интересни от другите. Например си харесва история. Да обаче има само едно училище, което има профил история. Същото е с физиката, химията и биологията. По една или друга причина не попада в това единствено училище предлагащо профил, който то иска. Доста често за такива деца втората опция е езикови училища. Да обаче в 8ми клас няма и помен от любимия му предмет. А профилирането на предмета, който харесва въобще не е на добро ниво...

Интересно-неинтересно, най-добре за децата е да имат общообразователна подготовка и един общ хорариум, който да им даде равен шанс да кандидатстват висше. Така беше по време на соца и доскоро - няма значение какъв е профилът.

Казах за статистиката - разликата между учили и неучили език, включително английски, се стопява до края на подгответо.

И аз не смятам, че немската система е добра. Моя приятелка в Германия до последно се трвожеше, дали детето й след 5-ти клас ще успее да отиде в по-добро училище (т.е. интензивно), защото после местене няма и много перспективи също няма.
Та, това му е хубавото на езиковата гимназия - учиш чужди езици отначало вместо да ходиш на курсове, имаш общообразователна подготовка и до десети клас вече ще си решил какво ти се учи висше и какви профили да запишеш. В седми клас малко деца са ориентирани.
А това, че децата избирали основно английски език са вече свободни съчинения. Има всякакви варианти. Но е по-добре да знаеш един език, ама перфектно, отколкото да си учил три езика, ама да ги знаеш повърхностно и да не можеш да кажеш, че знаеш един както трябва.

Немската система е разчупена и далеч не е така, както е представена тук.
Не те вкарват в никакви окончателни коловози, имаш избор на профили и училища в различните години. И е различно организирана от българската система, разликите са много.
Имам дете в 8 клас, чийто английски определено не е повърхностен, практикуват го засилено и говоримо . В 8 и 9 клас се предвижда американски английски. Става дума за т.нар. гимназия- правиш матура в 13 клас(в някои провинции до 12), ако не смениш училището  през годините, защото и това се случва.

Дори и да не си в училище с матура и завършваш училище до 10 клас с цел изучаване на професия(професията се изучава 3 години, ходиш  някои дни на училище, други дни във фирмата, която те обучава), имаш възможност при желание и подходящ успех да продължиш в друго училище с матура, ако искаш да следваш.
Голям процент не целят да правят матура, следователно следване в университет. Има голям избор от професии, които са достъпни и без матура.

Няма изпити при влизане в ново училище, междинни матури и целият този изпитен стрес.
В едно училище се влиза по желание според успех, препоръка на учител и лична преценка от родители и дете.

Това "ако имаш възможност и подходящ успех" знаем какво означава - да наваксваш с допълнителни усилия това, което в училищата с матури учат в редовните часове. Дай да си го кажем честно като родители - веднъж едно дете попадне ли в училище, което няма за фокус висок успех и знания, учениците не са особено мотивирани от самото училище или от родителите за висок успех, а училището е насочено основно към занаят (ходене в завода), накрая вероятността от това училище да излезе дете-отличник, способно да се яви на матурите като останалите, клони към нула. Това амбициозните и образовани родители го знаят и затова натискат децата си да отидат в "напредналите" училища. Аз не бих рискувала с мое дете да влезе на 10 години в професионално училище и да се надявам, че ще има успех и мотивация да изкара матури. На 10 още не са се научили да си учат уроците както трябва, не знаят на кой свят са и нямат никаква идея за времето отвъд днес, сега и как ще ритат топка на двора.

Да, това е ключово "препоръка на учител и успех", ако ги няма, какво става?
Иначе да, знам, че за всяка специалност има курс и на тамошната борса го предлагат, ако искаш да се преквалифицираш. Няма нищо общо, както е в България.

Разбирам, че сте влезли в коловозите на българската система, но нито е толкова безнадеждно, нито е толкова зле, колкото е във вашите очи.
На който му се учи, има своите възможности.

Предполагам, че е така както казвате. Сигурно имате лични наблюдения, а аз нямам, но следва да отчитаме и особеностите на нашата държава. Сигурна съм, че и да препишем дословно техните закони, тук ще се получи нещо съвсем различно.

Споменаването на немската система, не беше с цел да я прекопираме, а да видим там как се надграждат нещата.

Надграждането в нашата система бих казала, че липсва. Там където се получава се случва или защото децата са много умни или има доста допълнителни занимания.

Смея да твърдя, че това което видях при децата на моята приятелка е, че английския е на доста добро ниво. С мъжът на моята приятелка перфектно се разбираме на английски. С неговите приятели/роднини също. Определено не им липсва нашия еквивалент на езикови гимназии.
В Белгия също не съм имала проблем да се разбера на английски дори със случайни хора на улицата. Там също нямат езикови гимназии, но така им е организирана учебната програма, че децата успяват да научат няколко езика и то доста добре. А при нас един английски го дъвкаме от 1ви клас и накрая, ако децата не ходят на допълнителни уроци не успяват да го научат.

Здравейте! Искам да изкажа и моето мнение за кандидатстването след 7-ми клас.
Защо всички деца да са длъжни да сменят училището си/ да кандидатстват/?!
Ако изпити се държат само за Езиковите и Математически гимназии, както беше преди години, няма да я има тази масова истерия за подготовка при частни учители и школи, които са се превърнали в паралелна образователна армия. А сега някакви никакви училища се пишат, че са с испански, немски, английски, а нямат читави учители по езика, но децата ще кандидатстват и за тези училища.

Защото вече всички се водят профилирани. Никой не кара всички да се състезават, нито да ходят на уроци. Така или иначе състезанието е за максимум 40 процента от учениците. На останалите им е все тая къде ще бъдат приети, те не се и напъват особено с ходене по уроци.

Освен когато не са професионални.
герани, в " някакви никакви училища" може да се влезе без особена истерия. Дори не е нужно ученикът да се яви на НВО.

Изчетох статиктики от последните години за приема след 7 клас. За София, за предстоящия випуск 2009/който бил най-големият до сега, ще потърся данни, но ако са 12000/ ще се борят 10 деца за 1 място в т.нар."елитни" гимназии.

В езиковите гимназии обаче профилирането е 11 и 12 клас.
Някои езикови гимназии не обявяват профилите си при кандидатстването в 7ми клас. В тези училища децата избират профил в 10 клас.
Т.е. едни деца избират профил в 7ми клас, но той реално ще се усети в 11-12 клас, а други деца избират профил в 10 клас и той ще се изучава 11-12 клас.

Т.е. за да изберете подходящото училище трябва да сте много добре запознати с училищата относно кога и какво се избира в тях.

Избират се трети и четвърти профилиращи предмети. Първите два са определени на национално ниво с наредба за всеки профил ( за някои профили има две възможности по отношение на втория ПП). Каквото и да е обявено в ДПП, на практика в 10 клас се дава възможност за избор на ПП, но не всяко училище предлага всички предмети. Дали ПП ще са три или четири отново е решение на училището.
Профилираната подготовка за всички ученици се осъществява във втори гимназиален етап, т. е. в 11-12. клас. Това, че има училища, които са съобразили раздел Б от училищните учебни планове в първи гимназиален етап с двата основни ПП е отделен въпрос.
И още нещо. Не всички паралелки са профилирани. Има и професионални такива дори в математически и езикови гимназии.

Борбата за елитните гимназии няма нищо общо с влизането в някаквите никакви училища, където всеки може да влезе, дори без да се е явил на НВО. Сега, ако родител е записал детето си в добро училище по местоживеене, но това дете няма нужния успех, за да продължи в него след 7 клас, проблемът е съвсем друг.

Надявам се този дебат да бъде интересен - https://www.facebook.com/events/2659542510846323?utm_source=face … Ks6EUACA8d9HLeWCA

Аз мисля да задам няколко въпроса.

За мен основният проблем е, че има само по една дата за двата изпита. Какво става, ако един отличник точно в тези 3 дни е в болница за операция от апендисит, примерно? С бал 100 влиза в "някакво никакво училище" и 5 години учи там. При положение че системата  е такава, че цялото средно образование зависи от 2 дни, то децата трябва да имат поне по два шанса по всеки от двата предмета.

Да, това наистина е проблем. Но така беше и преди, когато аз кандидаствах за гимназия. Явно не са много слчаите и за това не са помислили за решение.

Да, обаче тогава се кандидатстваше само за езикови и математически гимназии. После имаше вариант да влезеш с приравнителен изпит в езикова гимназия или да кандидатстваш в добър техникум след 8ми клас. А 1во, 7мо и 35то бяха нормални квартални училища, за които не се кандидатстваше.  А сега, не дай Боже, ако се случи нещо непредвидено, детето ми ще трябва да пътува до Люлин или Овча Купел (примерно), нищо че живеем в центъра.

Не си спомням да е имало поправителна сесия. Аз влязох в техникум с изпит. Поне в моята паралелка нямаше вариант без изпит.
Права сте обаче, че сега за всички гимназии и техникуми се влиза с бал, който включва НВО-то.

За мен лично, това което ме притеснява повече е, че сега децата кандидастват за профил, който реално ще се отрази чак 11 и 12 клас. А доста често в 8ми клас дори не се изучава абсолютно нищо по избрания профил.  Много объркана ситуация. Дори се чудя, кой умник го е измислил това!

Писала съм "приравнителен изпит" - това по съответния език. В техникумите се кандидатстваше с математика, доколкото си спомням.

Кандидатстването за училища като 1-во, 7-мо и т.н. показва, че Министерството тласка родителите към частните уроци и школи, за да компенсира пропуските в училище. Може пък да е за добро. По-образовани деца, независимо как и за чия сметка.

Принцеса Лея, извинявам се - не съм прочела правилно.
Тези места обаче, обикновенно не се заемаха от случайни деца.

И сега е възможно да се прехвърлиш в друго училище. До колкото знам октомври/ноември има сериозни намествания.
В паралелка на приятелка на моето дете октомври месец се е появило ново дете. Не са обявявали свободни места. Моето дете също искаше да е в тази паралелка...

герани, аз съм доволна, че НВО-то е балообразуваща оценка. Така успях  да накарам моето дете да седне и да позапълни поне малко кратерите от дистанционното обучение (и не само от там) .