Авторке, вие дете няма да имате. Маминка и синчето ще имат. Ти ще си инкубатора.
Стягай по-бързо багажа, за да не си чукаш главата след време.
Стягай по-бързо багажа, за да не си чукаш главата след време.
- Публикувана: 5 септ. 2022, 12:19 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2022, 21:53 ч.
Как да се справим с мамино синче
Говоря принципно, не е сигурно дали тук е така. Някои си търсят мекошави мъже, нали да е грижовен, да се командва лесно, да слушка... Ама после с изненада се оказва, че слушка мама повече и драмата готова.
Мъж дето слушка на никоя жена не и трябва, освен ако не иска да му става майка. И то пак болна история.
Мъжът ти е като попивателна. Живеете в малко градче, попива от манталитета, живее при майка си - прави като нея. Не е изграден като личност и това цял живот ще ти е трън в петата, ако предпочетеш да го обичаш "такъв, какъвто е" и да останеш на село заради него.
Ще строите етаж с много усилия - пари, майстори, несериозни майстори, бавно, мръсно... И накрая е чуждо. Никога няма да може да го поделите, ако на по-късен етап в живота решиш, че ти е писнал. Няма да има вариант, при който той да си тръгне, а ти да останеш с майката, дори и на горния етаж.
Ако е апартамент някъде отделно, може да се спори кой остава там и кой не.
Аз не ви вещая раздяла, а само разсъждавам, ако в чужд дом, строен с моите нерви и с моите средства, ми се наложи да си тръгна, защото мъжът ми се превръща в "простак" заради липса на социални умения и подходяща среда от интелигентни приятели и колеги.
Ще строите етаж с много усилия - пари, майстори, несериозни майстори, бавно, мръсно... И накрая е чуждо. Никога няма да може да го поделите, ако на по-късен етап в живота решиш, че ти е писнал. Няма да има вариант, при който той да си тръгне, а ти да останеш с майката, дори и на горния етаж.
Ако е апартамент някъде отделно, може да се спори кой остава там и кой не.
Аз не ви вещая раздяла, а само разсъждавам, ако в чужд дом, строен с моите нерви и с моите средства, ми се наложи да си тръгна, защото мъжът ми се превръща в "простак" заради липса на социални умения и подходяща среда от интелигентни приятели и колеги.
Мъжът ти е като попивателна. Живеете в малко градче, попива от манталитета, живее при майка си - прави като нея. Не е изграден като личност и това цял живот ще ти е трън в петата, ако предпочетеш да го обичаш "такъв, какъвто е" и да останеш на село заради него.
Ще строите етаж с много усилия - пари, майстори, несериозни майстори, бавно, мръсно... И накрая е чуждо. Никога няма да може да го поделите, ако на по-късен етап в живота решиш, че ти е писнал. Няма да има вариант, при който той да си тръгне, а ти да останеш с майката, дори и на горния етаж.
Ако е апартамент някъде отделно, може да се спори кой остава там и кой не.
Аз не ви вещая раздяла, а само разсъждавам, ако в чужд дом, строен с моите нерви и с моите средства, ми се наложи да си тръгна, защото мъжът ми се превръща в "простак" заради липса на социални умения и подходяща среда от интелигентни приятели и колеги.
Ще строите етаж с много усилия - пари, майстори, несериозни майстори, бавно, мръсно... И накрая е чуждо. Никога няма да може да го поделите, ако на по-късен етап в живота решиш, че ти е писнал. Няма да има вариант, при който той да си тръгне, а ти да останеш с майката, дори и на горния етаж.
Ако е апартамент някъде отделно, може да се спори кой остава там и кой не.
Аз не ви вещая раздяла, а само разсъждавам, ако в чужд дом, строен с моите нерви и с моите средства, ми се наложи да си тръгна, защото мъжът ми се превръща в "простак" заради липса на социални умения и подходяща среда от интелигентни приятели и колеги.
И това не е за подценяване. Едно е да наливаш време и пари в нещо твое или дори квартира, защото живееш там и след време, ако все пак се стигне до раздяла да останеш в него с детето, друго е да трябва да се махнеш изцяло.
Познавам мъж - мамино синче и когато майка му почина, от мъка той започна да контактува с приятелките й, за да си говорят, нещо като заместител. В действителност много добре го разбирам, защото когато майка ми почина, и аз реагирах по подобен начин. Обаче никой не ме нарича мамина дъщеричка, макар че бях много близка с майка ми.
Но пък с жена си си направиха много хубаво семейство и са си щастливи и до ден днешен. Някак си е възможно.
Но пък с жена си си направиха много хубаво семейство и са си щастливи и до ден днешен. Някак си е възможно.
Би ми било доста странно моята да споделя с майка си такива подробности.
Но пък съм имал възможност да видя кво е мамина дъщеря. За майка ми става въпрос, последните години преди да прекратят отношения с нейната майка бяха истински ад. Баща ми още му се чудя как е изтърпял всичко за което знам, а някои неща ги помня като свидетел. И най лошото е, че майка ми живее самостоятелно от 14 годишна в друг град, получила е от най доброто и модерно образование за времето си, и пак беше напълно зависима от майка си. Каквото са и набили в главата майка и, и баба и на село, това беше водещо в живота и, до днес изпитва някакво негативно отношение към баща ми, именно заради нейната майка. Но все пак не се разделиха и остана на страната на баща ми, а с нейните родители прекрати отношения.
Така че животът с мамино синче или щерка е ад, и рядко развръзката е относително добра като в моето семейство.
Но пък съм имал възможност да видя кво е мамина дъщеря. За майка ми става въпрос, последните години преди да прекратят отношения с нейната майка бяха истински ад. Баща ми още му се чудя как е изтърпял всичко за което знам, а някои неща ги помня като свидетел. И най лошото е, че майка ми живее самостоятелно от 14 годишна в друг град, получила е от най доброто и модерно образование за времето си, и пак беше напълно зависима от майка си. Каквото са и набили в главата майка и, и баба и на село, това беше водещо в живота и, до днес изпитва някакво негативно отношение към баща ми, именно заради нейната майка. Но все пак не се разделиха и остана на страната на баща ми, а с нейните родители прекрати отношения.
Така че животът с мамино синче или щерка е ад, и рядко развръзката е относително добра като в моето семейство.
Аз не бих споделила детайли за сексуалния ми живот с майка си. Не говорим за репродуктивни проблеми или нещо подобно, а да ида да ѝ се оплача, че на мъжа ми не му е станало и дали има съвет какво му харесва на баща ми примерно, да взема някоя идея. Отвратително гнусно ми се вижда.
Аз съм много близка с майка ми. Тя ми е най-добрата приятелка, ходим си в Мола, гледа ми детето, за да не ходи на ясла и тн. в много добри отношения сме. Ама никога ни-ко-га не бих й споделила за сексуалния си живот. Това е извратено според мен. Даже и за някакви спорове между мен и мъжа ми, не споделям. Защото няма смисъл - ако е нещо преодолимо, няма смисъл да я товаря, а ако е непреодолимо, само ще кажа, че се разделяме и толкова. Личния живот, си е личен и не се споделя с мама, колкото и страхотен човек и близка да е тя.
Пп. А да, и да добавя, че не мога да живея с нея под един покрив
Пп. А да, и да добавя, че не мога да живея с нея под един покрив