Имаме отделни работодатели, съответно отделни сметки в различни банки. Не подържаме обща, защото няма смисъл и логика да финансирам банка с такси по още една сметка. Плаща този, който е в магазина. Сметки предимно плаща той, защото изипей му е до офиса, но се е случвало и аз. Дрехи за децата и аз купувам и той купува. Сметка никога не съм му държала какво и защо е купил, на мен също такава не ми е търсена. В този смисъл хем сме по-отделно, хем си вливаме парите в неща, които са за нашия си дом и нужди. Аз банкомати не ползвам, пазарувам онлайн или плащам с карта, в този смисъл и кеш вкъщи не нося 😃
- Публикувана: 25 септ. 2022, 10:14 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2022, 01:30 ч.
Разпределение на финанси вкъщи.
Не подържаме обща, защото няма смисъл и логика да финансирам банка с такси по още една сметка.
Не общи финанси правят едно семейство семейство, а отделни лични сметки - семейство проформа. Други мн по-важни неща играят роля за това.
Парите да са общи не значи двамата да нямат отделни сметки или да харчат по равно. Общи пари значи кой каквото харчил харчил, но да се обсъждат големите харчове, да се знае какво е останало в сметката на всеки и да се обсъжда как да се инвестира останалото, което също да е известно и на двамата.
Всеки от нас има отделна основна сметка, на която получава заплата. Всички плащания и спестявания са ни автоматизирани - от на ММ сметката излизат плащания по къщата, такси за детски градини, застраховки т.н. плюс големите седмични пазари за храна.
Аз пазарувам дрехи (за мен, за децата), всичко по къщата, занимания за децата. Всеки месец вкарваме определя сума в сметка за по-големи харчове (почивки, ремонти, големи мебели..), и отделно всеки има фиксирана сима, която се прехвърля в сметка за бъдеща къща. Ако той си купи нещо по неговите хобита не се допитва до мен, нито пък аз ако искам да си взема нещо по-голямо. Естествено, всичко под чертата е общо, независимо че идва от две различни сметки.
Аз пазарувам дрехи (за мен, за децата), всичко по къщата, занимания за децата. Всеки месец вкарваме определя сума в сметка за по-големи харчове (почивки, ремонти, големи мебели..), и отделно всеки има фиксирана сима, която се прехвърля в сметка за бъдеща къща. Ако той си купи нещо по неговите хобита не се допитва до мен, нито пък аз ако искам да си взема нещо по-голямо. Естествено, всичко под чертата е общо, независимо че идва от две различни сметки.
Абсолютно излишно е обща сметка, карти и т.н.
Всеки си има сметка, каквото получава, получава, и двойката се разбира кой какво да покрива и т.н.
Колкото и да държа на някой, заедно сме и т.н., няма как да давам достъп до сметки и не само, поради безброй причини, като не говорим за липса на доверие.
Няма такова нещо моето е мое, твоето е общо, както много жени си мислят. Или поне не с мен и при мен.
Всеки има някакви активи. Споделя, преценява колко и доколко.
Всеки трябва да мисли малко или много и за себе си, своите си спестявания, късни години, и т.н.
Двойката си е двойка, битът бит.
Плащат се сметките, хладилникът зареден.
Оттук-нататък кой за какво харчи сметка не се търси.
Условието е, обаче, да имаш финансова дисциплина и култура, да си правиш сметка, да не се харчат пари за глупости и излишни неща.
Не след като аз си покрия всичко, каквото трябва, жената да направи някакъв безмислен разход, да ми го тупне, и да ми се съобщи, че няма пари до заплата, или каквото. Едва ли не аз да се лиша от моя бюджет, за да кажем планиран разход, или спестяване, или друго.
Двойката е двойка, но не се знае утре какво може да се случи.
Така че твърдо против.
А и аз съм твърдо за независими жени - с професии, да си работят, кариера и да са самостоятелни.
Колкото повече пари има, толкова по-добре. Да не ми иска, и за пари да не се говори.
Всеки си има сметка, каквото получава, получава, и двойката се разбира кой какво да покрива и т.н.
Колкото и да държа на някой, заедно сме и т.н., няма как да давам достъп до сметки и не само, поради безброй причини, като не говорим за липса на доверие.
Няма такова нещо моето е мое, твоето е общо, както много жени си мислят. Или поне не с мен и при мен.
Всеки има някакви активи. Споделя, преценява колко и доколко.
Всеки трябва да мисли малко или много и за себе си, своите си спестявания, късни години, и т.н.
Двойката си е двойка, битът бит.
Плащат се сметките, хладилникът зареден.
Оттук-нататък кой за какво харчи сметка не се търси.
Условието е, обаче, да имаш финансова дисциплина и култура, да си правиш сметка, да не се харчат пари за глупости и излишни неща.
Не след като аз си покрия всичко, каквото трябва, жената да направи някакъв безмислен разход, да ми го тупне, и да ми се съобщи, че няма пари до заплата, или каквото. Едва ли не аз да се лиша от моя бюджет, за да кажем планиран разход, или спестяване, или друго.
Двойката е двойка, но не се знае утре какво може да се случи.
Така че твърдо против.
А и аз съм твърдо за независими жени - с професии, да си работят, кариера и да са самостоятелни.
Колкото повече пари има, толкова по-добре. Да не ми иска, и за пари да не се говори.
А и аз съм твърдо за независими жени - с професии, да си работят, кариера и да са самостоятелни.
Колкото повече пари има, толкова по-добре. Да не ми иска, и за пари да не се говори.
А по темата, ако не мога да се доверя някому с парите си, как ще се доверя с чувства? И обратното, ако някой държи неговите пари да са си негови, как ли пък няма да повярвам, че ми е дал сърцето си. Сто пъти предпочитам мъжът до мен да ме нарани финансово, вместо емоционално.
Двойката си е двойка, битът бит.
Плащат се сметките, хладилникът зареден.
Оттук-нататък кой за какво харчи сметка не се търси.
Плащат се сметките, хладилникът зареден.
Оттук-нататък кой за какво харчи сметка не се търси.
Защото аз така, като в цитата, съм живяла със съквартиранти, но за семейство не ми е достатъчно. Общият остатък след текущи сметки и ежедневни харчове предпочитам да използваме за почивки, да влагаме в нещо за детето, спестявания и подсигуряване на старини, чрез имот например. Ако всеки си беше гледал неговите пари, щяхме да имаме много по-малко, отколкото с общи усилия.
А годините си минават и никой не знае какво го чака. С покриване на сметки и храна и профукване на всичко друго, животът в един момент става не особено розов.
Не да се спре работа , а детето да се гледа още една година .
А , ако жената остане без работа , докато намери друга например ?
А , ако жената остане без работа , докато намери друга например ?
Е тя не получава доход в тази година? И не работи?
Едно е да си загубиш работата и да търсиш месец, два. Друго е “спирам да работя, че детето на детска не искам да го пускам”.
