Не знам как да постъпя

Авторката иска хем х... до края, хем душата в рая. Е такъв вариант за всички да е добре, особено за детето просто няма. При всички варианти са нужни големи компромиси поне от едната страна- дали супер успешния англичанин да си зареже кариерата на главен готвач (не че нещо, ама ако е наистина добър и тука има възможност да вади пари), дали авторката да докара голям стрес на детето като отведнъж го вкара в друга държава и с друг татко, дали постепенно да се случва всичко, като така ще е изпитание за търпението и на двамата. В смисъл, че има опасност да се разсъхнат нещата ако се кара в последния вариант неограничено време. Да не говорим за странични неща като роднини и скъпотията в Англия (за сам човек може и да вади много, ама ако се наложи да ги издържа всички не е много сигурно дали ще успява да поддържа добър стандарт....).

И другото като се има предвид, че магията на тия нереализирани любови или пък с трудности пред реализацията е точно в това- в трудностите. И много често се случва когато наистина се реализират, окажат се под един покрив затънали в битовизми, че нещата далече не са толкова розови.
Така че с две думи- да я кара умната.

Не си разбрала, защото нищо не предлагам.

Много безотговорно и инфантилно ми се вижда всичко това. Значи тя ще наглася детето по живота на любимия бленуван 10 години мъж, а не обратното. Значи, той е най-важен, щом около него й се върти живота и се чуди, как да го подреди, че за любимия да е най-добре. Така излиза на практика.
Авторке, мисля, че сегашния ти съпруг също заслужава да бъде щастлив и да не го правят на глупак. Що не го освободиш човека, пък ти тъкмо ще полетиш свободна към щастието....

Авторката ако беше формулирала конкретни въпроси и беше дала информация за важните неща, а не във всеки пост само да повтаря колко се обичат с младежа, нямаше да я разпитваме.

А те не са един и два - тя в момента работи ли, има ли къде да живее и с какво да се издържа, докато трае делото по развода? В Англия ще може ли да започне работа веднага, или ще и трябва някакво време (и пари) да приравнява образование и ще разчита само на младежа? Ако наистина се скара със семейството си, има ли някой друг близък или някой познат в самата Англия, на когото би могла да се обади, ако има някакъв проблем?

Знае ли този младеж в каква среда се движи там? Защото за нея няма значение, че той е от някакъв етнос, но това ще бъде и нейната и на детето среда оттук нататък.

Какво значи, че младежът приемал детето? Виждал ли го е, разбират ли се, има ли подход и умее ли да общува с деца? Наясно ли е той, че когато се съберат, целия им живот ще се завърти около детето, кой ще го закара и вземе от училище, от спорт, написало ли си е домашните, заспало ли е, яло ли е? Двамата ще имат само откраднати моменти, няма да е както по хотелите.

Наясно ли е, че дори и да заведе дело срещу мъжа си за извеждане в чужбина, това не означава непременно, че ще го спечели? Проучила ли е при такива дела какво има тежест пред съда, защото аргументът, че много обича друг, няма да мине.

Тя не е длъжна да отговаря на тези въпроси, може би всичко това вече го е премислила и има решения, но ние няма как да знаем. Сега, след толкова много страници, най-после стана ясно, че тя питала за детето, как да не му се отрази. Добре де, ние как да отговорим, като все още не е ясно какво точно ще се случи? Ако семейството и я намрази, това дете ще загуби не само баща си, а и баба си и дядо си. Докато трае делото за развод и след това евентуално другото за извеждането, тя няма как да забрани да мъжа си и на неговите роднини да виждат детето, те могат да започнат да го наговарят срещу нея. Така че някакви съвети могат да се дават едва след като тя заяви на всички участници, че иска развод. Засега всичко е в сферата на фантазиите и розовите мечти.

Как щяло да се отрази на детето... Или зле, или много много зле.
Ние дойдохме в щатите с дете на три години. Опитахме се да я пуснем на градина, нали щото и жената да си търси работа. Детето от година и половина беше без памперс. Казваше си когато трябва, ходеше сама по малка нужда без помощ. Два дена на градина и започна да се напикава. Сутрин стискаше одеалото и плачеше - "Не искам да ходя там, не разбирам какво ми говорят... Не искам, не искам, не искам   ". На третия ден казах на жена ми - край. Заебаваш всякаква работа. Оставаш си в къщи и гледаш детето. Да не казвам, че жена ми две години сигурно плачеше всяка вечер. Като те тресне носталгията... няма майки, няма баби, няма кьорав човек дето да познаваш. Изкукуригваш тотално. И хем сме двамата. Не си се надръндил при новата си любов. Знаем си всичко. Някои деца са по-общителни, по-бързо се приспособяват. Но ако е по-затворено дете и го дръпнеш от средата му - жална ти майка. Каква любов, какъв романс, ако то се е свило в ъгъла и плаче по цял ден, натикали сте се в една стая и даже да искате да излезете не знаете къде може да отидете, как да отидете. Ако знаех каква попара ще сърбаме - не бих тръгнал. И хем говоря за цялото семейство. Излишно е да казвам, че цялото това приключение си има своите последствия и хиляди пъти съм се питал - дали не беше грешка цялата тая авантюра.
Но съм разбрал и друго - опитваш ли да покажеш на някого и сивото и черното, с което може да се сблъска - чуеш ли "ама ние се обичаме... не се чувстам щастлива... живота е само един" - няма смисъл да си губиш времето. Любовта е толкова сляпа, че и айсберг да идва отсреща ти надуваш "пълен напред" и не ти пука, че може да хванеш вертикално надолу. От разстояние по телефона, скайпа или фейса е супер - "Помниш ли колко хубаво беше като се разхождахме по крайбрежната... Още помня първата роза дето ми подари... Онея обеци с камъчетата още си ги пазя..." . Но това са неща случили се в миналото. Те са останали там. И да отидете на същите места, няма да е същото, вие не сте същите, времето е друго, в различен етап на живота сте.
Както и да е. Късмет на авторката.

Ама, вече като си майка е друго. По друг начин го виждаш нещата в любовта. Аз например откакто станах майка най-важното ми е да се чувствам сигурна и осигурена.  Да знам, че ако утре се разболея и умра, децата ми са подсигурени. Какво значи, не ми трябват парите му, жилището ? Ми, не я разбирам тази жена ! То, ако не се чувстваш обгрижена от мъжа до теб, значи само си прекарвате приятно без ангажименти. Аз така разсъждавах, като Авторката, когато бях мома.

.

Свят ми се зави от това следене и влизане/излизане в социални мрежи.
*Защо използваш чужда тема за подобни тийн въпроси?

😅 Еми кажи къде.

Ами, пусни си твоя тема или пиши във Въпроси всякакви за СО.

За да види "оня" дали ще влезе и тука.
И мен ми се струва, че мернах един да наднича преди малко.

😅😂😅 100% е в БГ Мама в неделя следобед. Къде другаде?!?

Направо онемях...
А от какво ти писва? Човекът не те търси. Ти го следиш къде влиза и излиза. Психарско е от където и да го погледнеш.
* Извинявам се, че и аз оспамих темата, ама не се сдържах просто