Бандата на Оушън ряпа да яде,Февруарчетата банда сме х2 тема 15та

Ако го отбягваха тук, сигурно майката нямаше да го окуражава да се облича така. Но то толкова голяма подкрепа срещат. Как да си възпитавам детето на морал и ценности, като учителката му им казва, че и момчетата можели да носят рокли. Наистина съм много разочарована. В класът му има момиче, което се облича с момчешки дрехи. Моят син, му казва “той”, а аз все повтарям Шарлот е момиче, просто харесва момчешки дрехи, но тя му казала че е момче. Сега и това момче с роклите. 14 деца са в клас и ето две са вече със “сменен пол”.

Днес четох, че в САЩ има предложение след раждане да не се вписва пола на бебето, за да може като порасне само да се определи. Мисля, че либералните разбирания излизат извън обхвата на нормалните човешки отношения. Аз лично не съм подготвена за тези обяснения, в които да изразя, че всички сме различни и трябва да се приемем такива каквито сме, но в същото време да предпазя от грешки от прищевки. Моята дъщеря играе с мечове и коли, никога не е играела с кукли и любимият й цвят е синият. Това не ме притеснява,  но го забелязвам. Знам, че ако се случи да поиска да е момче в осъзнатия си самостоятелен живот няма да се откажа от нея. Но съм и бдителна да не приеме твърде либералното поведение за лесна прищявка.

Да, бдителна мисля, че е точната дума. Достатъчно организации и индивиди има, които с неясни подбуди дават наклон към разни отклонения. По-скоро мисля, че тинейджърската възраст ще е по-опасна, както винаги си е било де, децата са най-податливи на влияния в тази възраст.

Чета ви и установявам отново... Колко много консерватизъм има. Колко много се водим по даден стереотип...
Показаният пример и на мен ми идва туу мъч... Но като иска да носи. Имал плитки - да в доста момичешки стил са, ама като се харесва да си прави.
Ще се изкажа от опит.
Нали знаете че монетата има две страни? Някога някоя от вас говорила ли е с човек, който не е в кожата си? Човек който се е родил с пенис, но по душа е жена? С хора, които обществото презрително нарича гейове и лезбийки? Това са нормални хора също като нас. Счупеното е изначално. Още от утробата. Поправката е възможна на по-късен етап, но вредата, която се нанася на психиката през времето когато им е обяснявано че да друго, а не това което чувстват - тази вреда не е поправима. Още преди 25 години в университета имах колега и приятел ( не гадже да подчертая), който беше определян като гей. Нямате си представа колко сбъркани хора има около нас. Така наречените гейове с доста затворено общество. Въпросният мой приятел ми открехна малко вратата. Поясни ми някои неща. Разказал ми е от първо лице какво е усещането да си с различна сексуалност. И накрая се оказа че има МНОГО хора около нас със сбъркана психика. Мъже, които привидно живеят нормален мъжки живот, излизат с момичета, имат семейства и деца дори...но всичко това е само защото са подтиснати като малки, само защото ги е страх да не ги заклеймят и сочат с пръст.
Не знам, ако някое от децата ми поиска смяна на пола как ще реагирам. Но не бих се отказала от плътта си. Не бих сочила друго дете, което изразява по-различно желание от общоприетите норми.
Аз също играех с много момчешки играчки. Това не е ненормално. Носех се с момчешки дрехи - това също не е ненормално. Жена съм, чувствам се жена. Но и до ден днешен предпочитам  панталона и спортния стил. Не се гримирам, нямам маникюр и отглеждам дълга коса. Много хора около мен ме гледат странно. Странна съм и като човек. Но съм си АЗ. Това е моята същност. И не ми пука кой не ме харесва и какво говорят зад гърба ми.
Мъжът ми е метъл, с дълга коса е. Синът ми също е с дълга коса и си я Иска. Но напоследък много ограничени  хора наоколо му промиват мозъка да си я отреже ...приличал на момиче. Горещо му било лятото?!?!?! Моляяяяяяя? Айде да обръснем всички момиченца че им е горещо лятото и на тях!!!! Откачам казвам ви. Пред мен не смеят да говорят защото знаят че ще ги навра на кучето в г@за, без извинение. Говорили сме с него. Често искаше да му правя и малко по-различни прически, дори и плитки. Особено като беше малък и виждаше как кича сестра му. Сега вече говорим кое би било подходящо за момчешка прическа и кое не. Той самия забелязва модата в момента мъжете да имат по-дълга коса и ми ги показва.
И ДА - у дома се преобличат със сестра си постоянно. Маскират се. Не ги ограничавам. Онзи ден се беше облякъл като някаква леля. Голям смях се смяхме с мъжа ми. Играе с кукли, с кухнята и най-много с коли. У нас няма определение момичешко или момчешко. Няма определение това е момичешка играчка, това момчешка. Излизал е вън и с количката с куклите.
Признавам че Имам едно предимство - разнополови деца. Така, че навън не е било странно ... Представям си обаче ако бяха еднополови или едно дете как щяха да ме гледат че го позволявам . В градината си играе с момчетата основно.
Всички тези игри подготвят децата за реалния живот някой ден. Вече не е ненормално бащата да изведе бебето с количка да се грижи за децата, да готви, да стане фризьор. Защо тогава момчето да не играе с кукли, тенджери и фиби? Това са ролеви игри. Защо момичето са не може да пипа инструменти? Коли? Нима ТО ( в бълг. език момче и момиче са в среден род, моля да се отчете факта 😜) някой ден ако пожелае няма да опита с истинските инструменти да направи ремонт на нещо? Отдавна човешкото общество е разчупило стереотипите. Не ги насаждайте на децата.
Та така дами.... Позволявайте на децата си да бъдат различни докато са малки. Момчетата да облекат роля или пола за да почувстват какво е да си от другата страна. Момичетата да се правят на господа, майстори...  Кажете им това е театър, ти сега играеш, маскирал си се. Навън в "обществото"  ще те гледат странно. По-добре не го прави. Но също помислете си, ако по душа се окаже различно това дете? Ще се отречете ли от него???? Ще го отхвърлите ли?


Сега може да ме линчувате, разпнете и каквото искате....все ми е тая. Това е моята гледна точка.
И пак ще кажа - въпросното показано дете и на мен ми дойде туу мъч...но това е негов избор и избор на родителите му...

Познат, колега или някой от този порядък, бих разбрала и бих била толерантна. Но, сина ми на 5г възраст - Не! Това ми е буквално изгъзица и израз на тъпотията в бита. Толкова ли няма как родителя да отделя 30 мин на ден за жива игра с децата си, която да чакат с нетърпение, а има време да ги води на фризьор и пазар.
Консерва съм, добре, не го отричам. Предпочитам да съм праволинейна консерва, а пък нека когато пораснат достатъчно децата сами си поемат пътя. Силно вярвам, поддържам тезата, че ценностите се изграждат докато децата са малки..

Всъщност аз имам близък приятел и гей,мениджър на високо ниво.Роден мъж,на 16-17 г. се определя като жена и държи да го наричат Преслава.Не си е сменял пола с лекарства и терапии,единствено се облича и изглежда като жена.Понеже е доказал се специалист,всички го уважават.Е има и подигравки,особено ако се наложи да дойде в по малък град,но повечето дори не разбират че е реално мъж.Говорили сме си по темата,преди 17-18 години когато се е определил е било по трудно,но той няма баща,майка му го е подкрепяла и на него не му е пукало.Иначе е едно дете,майка му му е позволявала всичко,но в училище се е криел къде от срам,къде по негови си подбуди.Но пък сега си живее открито и е доволен със себе си,излиза с мъже ако това има значение.При теб е нормално като са от двата пола,всеки да иска да играе и да прилича на другия,още повече че са близнаци.Колкото до косата иска да е като баща си,нормално.Моят също иска да е без,баща му е гологлав от години.Така че при теб е по скоро детско любопитство или поне аз така го разбирам и виждам.Вкъщи си е вкъщи,вие си определяте правилата и знаете какво що.
Както казах и аз съм си консервативна,около нас няма такива деца,има няколко с по дълги коси,но при тях има проблем,страх,не си дават косата,не искат/имитират,няма прически или такива крайни неща.Лично за мен ще ги възпитам като момчета,моят е пробвал някой момичешки неща,главно имитирайки мен.Кукли няма защото не са му интересни,но има кухня,готви,с удоволствие помага за брат си,бута количката,пуска пералня,сгъва пране,чисти с мен понякога,абе всичко,което прави и баща му.Така че пример и говорене искат тия деца и утре ако решат да са с друга ориентация или визия разбира се че ще сме до тях,каквито и да са те са ни деца.Единствено убиец ако стане,не знам дали ще преживея.Казвала съм и преди,искам само да станат добри хора и да са щастливи.
Малчо стана на годинка,не знам кога мина това време 🥰.

Темата за ЛГБТ е много болна за нашата малка България. Аз съм на неутрална позиция (Като цяло не ми пречат но Естествено  ако е прекалено пошло и скандализиращо поведение не бих го толерирала) защото никой не знае какво ще му поднесе живота свързан с неговите деца/внуци. И това е нещо което не се възпитава а състояние на духа най-общо казано. Естествено никое нормално семейство не иска да излиза от нормите и да бъде различно с детето си но тези неща не ги избираме ние.

Не мисля, че на 5 г. дете може да реши и усети какво е. Да, има такава теория, не съм съвсем съгласна с нея. Нормално е да си играе с всякакви играчки, това не мисля че даже е въпрос на коментар. Вероятно ще прояви любопотство към дрехи или какво е да си момиче, но е твърдо вероятно това наистина да е нищо повече от естествено любопитство на тази възраст. И ако в този момент родителят реши, че е нещо повече от любопитство и валидира това на тази възраст да бъде като детето от снимката, например, то родителят е всъщност този, който решава на в какво да го превърне и моделира. А по-нататък дори и детето да иска да бъде в своя пол, вече има достатъчно снимки за обратното, достатъчно приятелчета, виждали обратното, дали има връщане назад и чия в случая е отговорността, че не е разчел правилно ситуацията на 5 г и кой всъщност е сложил етикета? Хипотетично си разсъждавам, не за конкретно дете или това от снимката.

Имах познат преди време, който под влияние на средата, в която беше попаднал и оставен за отглеждане на възрастна баба, реши че харесва момчета. Достатъчно снимки навсякъде, откритост, ок. После реши, че е би, ок. И като стана към 27-8 реши, че си е хетеро и иска семейство с жена. Само че която и да намереше, все се намираше да изскочи някоя стара снимка или някой доброжелател да разкаже за преди. Семейство със жена, даже дълготрайна връзка нямаше. Емигрира, после не знам какво се е случило.
А Азис примерно, медиен образ, скандално, а, у, а, до една възраст, сега не му се прави вече на чучело независимо каква му е ориентацията, но е известна личност и може да си позволи да наложи промяната, за някой друг няма да е възможно.

Мисълта ми е, че много, много трябва да се внимава с етикетите в ранна възраст.

Пак много се разписах, а уж нямах намерение да взимам много отношение по темата, ама все не успявам накратко

Бадемче то и аз не мислех да простирам чаршафа ( ще ме прощавате)...но се улях тази сутрин докато ги чаках да се облекат и нагласят за градина, мотльовци .
Даже, когато горди го сподели мислех да пиша, но се отказах тогава.
Та , бадемче, много си права в случая за определянето и самоопределянето. И пак има едно НО. И то е отново консерватизма на обществото. Ако е по-отворено и разсъждава трезво и мъдро, без подигравки, без сочене с пръст, без прекалена слободия, нещата ще са различни. Но такова идеално общество няма. И даже си мисля, че може да ни е скучно в него
Всички сте прави, всяка за себе си и своето семейство.
Надявам се не сте ми се обидили че изказах моята по-различна гледна точка.
Коко също е много права - никога, не казвай "никога". Не се знае какво ще ни сервира живота...

Как сте момичета,как са дечковците?Моят домъкна някакъв мутант и втора седмица си е вкъщи,за съжаление и дребков прихвана и баща им,та трима болни мъже си е живо изпитание за нервната ми система тези дни.

Моят кара скарлатина с ангина само, после някакъв вирус домъкна и от днес е на градина, да видим. Другото имаш кошмарни две седмици зъби - рев, лига, сопол, кривчо. Но пък я приеха на ясла, доволна съм. Не че ще спрат боледуванията и ще е лесно, ама поне да се върна на работа, малко хора да видя, че някои дни изпушвам

И ние чакаме дали ще го приемат,на 2-3 юни ще излезе класирането.Септември пък чакаме за учителката,която сме му харесали на големия за след две години,та така.Чудя се много дали да го пускам малчо на ясла,големият тръгна директно първа група.С тях вкъщи е невъзможно да свърша нещо понякога,уж съм на 4 работни часа,но някой дни не успявам и по нощите/събота/неделя наваксвам каквото мога.

И ние с дребния сме в групата на болните. Домъкна нещо от у-ще и така ни удари, вече 6 дни ужасна кашлица, която лекуваме само със сироп, защото нищо не ни предписаха. Принудих се вчера от няма и къде да купя инхалатор, уж да ни облекчи малко. Кашляме си двамцата от сутрин до вечер

Мамс, предстои ми връщане в живота и супер много се вълнувам, притеснявам и тревожа дори на моменти.
След общо почти 5г майчинство (с прекъсване за година и малко) се връщам към работа. След няколко седмици започвам нова работа, в друг град и оставям хайванчетата ми безценни, да се оправят. Първият месец и половина ще ги гледа майка ми, която е вече на години(70), а след това тръгват заедно на градина.
От средата на юни но юли ще гледа само малкото, а после и големия, тъй като градината е е почивка. Живот и здраве, от Август стартират заедно на градинка.
Февруарчето не го мисля, той и филии сам си реди и маже, дупето си бърше, но малкото съвсем нищо не умее. С памперс е още на обяд и вечер(останалото време си се напишква) , яде сам, заспива сам, говори разбираемо, но за всичко има нужда от помощ още. Как ще се справя майка ми не знам. Детегледачка отпада като вариант - никоя жена бе иска да идва, защото сме на село. Бабите от селото (тези които знам) ми казват "ох, те са палави момченца, няма да се справям". Имах една съседка, но тя е започнала работа и вече не е наличен вариант.
Мама ще ги гледа и толкова.
Аз не съм шофирала от повече от 2г, а ще започна и това, отделно работа в нова фирма - задължения, среда, отговорности.... Баси и сложното ми се струва, честно!
Очевидно мина домашния етап и бебе гледането, трябва да продължавам натам!
Мрънкам и се притеснявам, ала имам НУЖДА от среда, работа и удовлетворение от нещо свършено и постигнато, различно от ", изчистихме за 2ч,изглафих всичкото пране и т. Н.

Skk, спокойно, ще се справиш В началото е трудно, всъщност постоянно е трудно и изтощително, но човек свиква в даден момент с новата рутина и влиза в ритъм. По-важно е наистина да го искаш и усещаш така, за да не ти тежи като избор. Успех!