Чета Историята на изгубеното дете (от тетралогията на Елена Феранте), понеже нямам търпение да излезе 4-ти сезон на Гениалната приятелка, който ще е върху тази книга. Чета я бързо, но с много прекъсвания. Харесва ми, както и сериала. На доста неща в образа на главната героиня се дразня, но живота е шарен. Бях започнала и Невидимите фурии на сърцето. Тематиката не е моята, но добре написана. Бих я разменила, като я приключа.
- Публикувана: 14 окт. 2022, 08:58 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2022, 10:33 ч.
В момента чета ... 80
Прочетох тази кратка коледна приказка от няма и 120 страници и много ме докосна. Историята е художествена измислица ,но почива на реални събития , които служат за изграждането й и това , което се е случило на хиляди жени в Ирландия ,в близкото минало от служители на Бог е покъртително и осъдително. ... Прекрасна, трогваща и поучителна приказка , че ,ако някъде има неправда ,дори и прикрита зад религията или каквато и да е маска , трябва да се борим,да застанем зад мнението си , защото всеки човешки живот е ценен ,а не да мълчим от страх . За тихият героизъм и да не се извъртаме от чуждата болка. А ,ако можем да помогнем ,да действаме.
Аз само да споделя , че това, че на мен ми е харесала ,не означава че ще се хареса масово. Аз обожавам книги с драма , които почиват върху реални факти. Диалозите са малко , няма дълбочина , действието се развива дни преди Коледа до самия празник. Но , заради вътрешната морална борба на героя ,коя страна да заеме и дали да помогне и за лицемерието на католическата църква в Ирландия , това ме жегна. Че да помогнеш на един човек не означава, че ще спасиш света ,но ще си удовлетворен сам по себе си , че си направил едно добро дело ,а не си стоял в угодната позиция да мълчиш и да си затвориш очите.
Благодаря за препоръките!
По твоя друга съм си приготвила сега да започна “Аутизъм с лице на момиче”, да се информирам повече по тази тема.
В темата за номинациите забелязах и номинирана “Ловецът на цветя”, която започнах първо на английски, после реших (и заради корицата), че искам да взема преведена, и тя ме чака, но май ще я превари “Приказка” в оригинал.
По твоя друга съм си приготвила сега да започна “Аутизъм с лице на момиче”, да се информирам повече по тази тема.
В темата за номинациите забелязах и номинирана “Ловецът на цветя”, която започнах първо на английски, после реших (и заради корицата), че искам да взема преведена, и тя ме чака, но май ще я превари “Приказка” в оригинал.
На мен "Малки неща като тези" много ми хареса. Четох я преди няколко месеца, оцених я с 4*. Тъничка книжа, пестелив език, но всяка дума е на мястото си. Умело изградена атмосфера, без да се задълбава в пространни описания. За мен целата тази угнетеност и безнадежност бяха силно въздействащи. И на този фон, моралната дилема на един обикновен човек, затънал в своето сиво ежедненивие, угрижен за собственото си оцеляване и доброто на семейството си, който застава лице в лице с нещо, което няма как да промени със своето действие или бездействие.
Аз само да споделя , че това, че на мен ми е харесала ,не означава че ще се хареса масово.
Снощи дочетох - "Наследство" от Мигел Бонфоа и не ми стигат думи да опиша колко много ми хареса! Как пише този човек, направо ме замая - само 160 страници, обаче едно излишно изречение няма, всяка дума носи смисъл и се случва такава лавина от събития, срещаш такова изобилие от характери, че все едно си на скоростното влакче. На всяка страница поне по две важни за сюжета неща се споменават. Семейна сага, обхващаща период от 100 години - началото е в края на 19 век, когато един фалирал френски винопроизводител се установява в Чили и завършва със завръщането на неговия правкук, преминал през безброй изпитания на духа и тялото, във Франция. И се чете леко, не е заплетена историята, всичко се развива последователно и логично.
Започнах "Тайната на Димана", да не изостана от вас ☺
Току що затворих последната страница на "Тайната на Димана" на Вилия Борисова отвя ме тази история! Това ми е най-доброто четиво за годината!Напълни ми душата!
Доколкото прочетох назад от коментари авторката е починала за което искрено съжалявам, българската литература е загубила един невероятен талант!
Ще продължа с "Когато животът ти изпрати хипопотам ".
Доколкото прочетох назад от коментари авторката е починала за което искрено съжалявам, българската литература е загубила един невероятен талант!
Ще продължа с "Когато животът ти изпрати хипопотам ".
На 17стр. зарязах Мазето на Благой Иванов. В началото потръгна интересно, но после започнаха едни самоанализи на героя и зациклиха нещата.
Клишета, като "угаждам си" ми дойдоха в повече.
Продължавам с Трябва да поговорим за Кевин.
От библиотеката взех само 3 книги-По кръвна линия , Останалото е мълчание и Мама греши.
Библиотекарката ми каза, че до Коледа ще има още много нови книги по спечелен проект , което ме радва, но и продължават да залежават поне 30 нови у нас.
Клишета, като "угаждам си" ми дойдоха в повече.
Продължавам с Трябва да поговорим за Кевин.
От библиотеката взех само 3 книги-По кръвна линия , Останалото е мълчание и Мама греши.
Библиотекарката ми каза, че до Коледа ще има още много нови книги по спечелен проект , което ме радва, но и продължават да залежават поне 30 нови у нас.
Вчера завърших Подарък през декември . Приятна книжка . Журналистка, която изпращат в Норвегия да пише за едно дърво. Не понасяща Коледа и с разбито сърце тя заминава . Сблъска се с историята на Томас . Среща един мъж , който мисли , че харесва, докато един ден не отиват да карат ски и на връщане той я оставя . След това той и краде историята и си заминава, а тя остава слисана. Когато се прибира прави промяна и среща любовта. Хареса ми , препоръчвам ви я .
Ана Каренина.
За втори път. Първия път преди 15тина години.
И, простете, че ще го напиша: ама се чудя как е възможно след досега до този гигант , някои хора да се напъват да пишат, и да бъдат наречени "писатели"?!?
Не отварям дискусия.
Само давам мнение за книгата , с която си прекарвам дните напоследък
За втори път. Първия път преди 15тина години.
И, простете, че ще го напиша: ама се чудя как е възможно след досега до този гигант , някои хора да се напъват да пишат, и да бъдат наречени "писатели"?!?
Не отварям дискусия.
Само давам мнение за книгата , с която си прекарвам дните напоследък
X
Реклама