Хранително разстройство

  • 1 383
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте! Имам нужда от помощ. С какъв специалист трябва да се свържа?
Чувствам се зависима, но не от наркотици, алкохол или цигари. През деня отказвам да консумирам и една калория. Вечер ям неконтролируемо, тъпча се до припадък. Например, ако реша да хапна нещо сладко, няма да изям 2-3 вафли, а 2-3 пакета вафли. След това един пакет чипс, за да изчезне вкуса на сладко. Пия по 1-2 литра кола. Всичко това в рамките на под половин час, а после изхвърлям всичко - повръщам. Чувствам, че е цикъл, който не мога да прекъсна. 

Към кого трябва да се обърна? Психиатър ли?

# 1
  • Мнения: 13 821
Психолог, хранителен терапевт, специалист по хранителни разстройства.
Нещо такова
https://samodnes.bg/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D … 1%82%D0%B2%D0%B0/
https://samodnes.bg/za-kontakti/
( не им правя реклама, просто си мисля че подобни центрове за, лечение на зависимости ще са най-адекватни в помощта си)

# 2
  • София
  • Мнения: 35 134
Това е булимия и положението не е цветно.
Терапевт по хранителни разстройства и работа с психолог.
Не се бавете

# 3
  • Мнения: 25 757
Тежка форма на булимия.
Трябва професионална помощ, доколкото съм чела е много трудно лечимо.

# 4
  • Мнения: 7 318
Потърси психиатрична помощ. Не се бави!

# 5
  • Мнения: 6 565
Повръщането Вие ли го предизвиквате или тялото Ви не издържа на тъпченето и изхвърля храната? Ако е второто, това не е булимия. Килограмите Ви в норма ли са? Колко е ИТМ?

# 6
  • Мнения: X
Дори и да има нужда от отслабване, това не е начина. Гладуването през деня може дори да накара организма да складира повече мазнини (следствие от физическия стрес), то не компенсира многото калории от вечерта. А психическото желание за преяждане вечер е "създадено" от през деня.

# 7
  • Мнения: 13 821
Еднократното хранене на 24 часа отдавна в отречено като напълно вредно, но то си иска подход и дисциплина. Казвам го от личен опит като човек който първо е с еднократно хранене на ден от повече от 30 години и второ е успешно преборил проблеми с анорексия. Този тип хранителни разстройства са винаги следствие от някакъв друг проблем, който трябва да бъде решен/преодолян и когато това се случи хранителните отклонения също лесно ще се решат. Каквото и да напишем тук момичето има нужда от специализирана помощ.

# 8
  • Мнения: X
_re_ge, а това при вас с каква точно цел е?
При някои хора е просто желание за слаба фигура. При други може да няма нищо общо и да е друг проблем, но не и "винаги".

# 9
  • Мнения: 13 821
_re_ge, а това при вас с каква точно цел е?
При някои хора е просто желание за слаба фигура. При други може да няма нищо общо и да е друг проблем, но не и "винаги".

Именно за да поддържам стабилни ниски килограми на които се харесвам започнах този режим. Предразположена съм към напълняване - опитвах различни режими и след като прочетох Пол Брег Лечебното гладуване открих, че  за мен е най-подходящия и успешен метод. При него никога не съм се лашкала в крайности, но имам воля и мога да пазя дисциплина. Такъв човек съм - тип мазохист. Иначе  най - слаба станах в един много труден и стресов период, когато се докоснах до анорексия без да нагазя обаче прекалено дълбоко. При ръст 180 паднах под 50 кг, струваше ми се че съм слон, не можех да ям, да спя, получавах паник атаки. Добре че за мен нещата се стекоха положително и това е зад гърба ми.

# 10
  • Мнения: X
Доколкото знам, тези режими са за определен период от време, с цел детокс например, след това би трябвало организма да започне отново да получава веществата, от които се нуждае. Авторката вероятно не е стигала до преяждане преди да реши да започне с крайни "режими", съответното "компенсиране" и проблем не е имало. А това, че в период на стрес някои хора имат повишен апетит, а други точно обратното - губят го, е друго. Това не зависи от човек, а е от физиологията на мозъка.

# 11
  • Мнения: 5 680
Христина, като човек минал през това ти казвам потърси помощ. Психиатър и вероятно медикаментозно лечение и по негова препоръка евентуално паралелно работа с психолог.
Не се страхувай, има шанс да се справиш с помощ. Имаш шанс и сама но много по бавно, трудно и с щети за здравето.

# 12
  • Мнения: 291
Моля за съвет към тези, които вече са преминали през проблема - как да мотивирам дете в тинейджърска възраст - същия проблем, но без повръщане, храна само вечер да потърсим помощ? Не иска й да чуе, безсилна съм, не знам какво да правя....Не е бебе да се занесе при специалист....

# 13
  • Мнения: 13 821
Моля за съвет към тези, които вече са преминали през проблема - как да мотивирам дете в тинейджърска възраст - същия проблем, но без повръщане, храна само вечер да потърсим помощ? Не иска й да чуе, безсилна съм, не знам какво да правя....Не е бебе да се занесе при специалист....

ами как така не можете да го заведете на специалист,  нали вие сте му родител, то зависи всякак от вас на тази възраст... най-малкото пък документални, финансово. То не ви е съжител нито квартирант, то ви е дете. Това е криворазбрана демокрация. По същия начин както му казвате- я сега си оправи стаята, му казвате и - я сега на лекар защото аз виждам че имаш нужда.

# 14
  • Мнения: 5
Здравейте на 22години съм имам две деца и от пет години съм с хранителен проблем,имам етапи на зверско преяждане и етапи на зверско гладуване преди месец бях 46кг но каквото и да правя,както и да се погледна все се виждам дебела,винаги след хранене изпадам в нервен срив и се побърквам тотално.
Колкото и да се гледам колкото и да си повтарям че това не е реално,все същата работа е,не мога да се видя както ме виждат околните.Просто не става колкото и да се самоубеждавам и да си повтарям.

Общи условия

Активация на акаунт