Serenapotta, много ти се струпа на теб с тази бременност, но както казаха момичетата, още малко остана. Все пак си 30 г.с., с тези проблеми вероятно ще се опитат да предизвикат раждане в 36-37 г.с. когато бебето е развито, може само за дробчетата да се налага допълнително нещо. Аз понеже също имах сърбежи бях изчела къде какво има за холестазата и в повечето чужди форуми жените си ги износваха до 9тия месец, а след това не е имало проблеми нито с бебето, нито с майката. Да знаеш, че това състояние ще премине при теб още с раждането.
Абсолютно съм съгласна за цената само дето аз не бях готова да я платя. Никога не съм искала да заминаваме, направихме го по настояване на мъжът ми , който ме уверяваше, че там в чужбината ще сме по-щастливи. Ами за щастие не мога да говоря точно, но си имаше разбира се и положителните страни това решение. Дали тепърва нещата ще почнат да се подреждат - не мога да знам, но вярвам, че малкото човече ще ни преобърне живота и представите и вероятно както ти казваш нещата може да се наредят.
Само аз ли съм станала доста чувствителна или съм си в правото, но откакто забременях много близки ме разочароваха. Първо някоя друга приятелка, които като разбраха , че съм бременна и до ден днешен не спират да ми натякват как около мен нямало друга жена с бебе, как сме щели да скучаем, колко трудно щяло да ни бъде и си разваляме рахата. Имаме едно дете на 10г и разликата щяла да бъде голяма, пък ние сме били възрастни (40г и 39г). Баща ми казал на майка ми къде сме били тръгнали да раждаме на тия години, сетили сме се били. Майка ми не е хич очарована, само гледа да претупа там де що подарък да поизпрати, за идване беше силна, сега дърпа назад и казва - оправяйте се. Ами, че аз дори не съм те карала да идваш ?? Грам незаинтересованост, а аз обикновено не съм от хората , които обичат да говорят за себе си и да натрапват бременността си ама това като ,че ли ми се вижда прекалено? На моменти нямам на кой да звънна , че да се порадваме на така хубавото събитие?
Елиза, всяко нещо си има цена, често е висока и е нормално човек да си задава такива въпроси. Според мен тепърва ще почнете да нормализирате нещата.
Само аз ли съм станала доста чувствителна или съм си в правото, но откакто забременях много близки ме разочароваха. Първо някоя друга приятелка, които като разбраха , че съм бременна и до ден днешен не спират да ми натякват как около мен нямало друга жена с бебе, как сме щели да скучаем, колко трудно щяло да ни бъде и си разваляме рахата. Имаме едно дете на 10г и разликата щяла да бъде голяма, пък ние сме били възрастни (40г и 39г). Баща ми казал на майка ми къде сме били тръгнали да раждаме на тия години, сетили сме се били. Майка ми не е хич очарована, само гледа да претупа там де що подарък да поизпрати, за идване беше силна, сега дърпа назад и казва - оправяйте се. Ами, че аз дори не съм те карала да идваш ?? Грам незаинтересованост, а аз обикновено не съм от хората , които обичат да говорят за себе си и да натрапват бременността си ама това като ,че ли ми се вижда прекалено? На моменти нямам на кой да звънна , че да се порадваме на така хубавото събитие?
Хич не им се връзвай, коментари винаги ще има. Няма кой да ти държи сметка , когато искаш тогава ще имаш деца и това е . Аз гледам да не обсъждам бременността даже с приятели много защото не искам мнения и коментари или съвети. Станала съм много дръпната и сякаш се затварям за външните хората, че всичко много ми влияе, особено негативизмът.
И аз живея в чужбина и никой от приятелите ми няма деца. Ама честно казано не мисля че ще скучаем, ами ще се запознаем с нови хора. А за споделянето, имаш си нас да си споделяме и да се вълнуваме:)
. 
1400 и нещо гр, забравих колко точно 
Док каза, че е ок, на мен малко много ми звучеше.
.