Това е много ценна информация. А по- големите студенти, които имат спорадична работа като асистенти и не постигат нито дохода, нито часовете имат ли право?
- Публикувана: 5 ноем. 2022, 16:25 ч.
- Последно мнение: 5 март 2023, 14:46 ч.
Студенти в Нидерландия - 15
Здравейте, имам въпрос: известна ли ви е фирма, която мога да ползвам за пренасяне на мебели в Тилбург ( от един адрес на друг). Някъде бях чела за възможност за бусове под наем ( тива не ми е подходяща опция) , но на мен ми трябва цялата услуга- натоварване, пренасяне и разтоварване. Благодаря предварително.
И аз да подпомогна Б плана. Ако се завърши приложен университет, след това има възможност за една година да се компенсира недостигащото със съответните предмети в изследователския университет и след това да се продължи там с магистратура.
И моят син не се е напънал за магистър на този етап. Иска да качи ниво в индустрията, да натрупа стаж, и след десетина години ако се е наиграл и му се прииска преподавателска каритера ще изкара магистър. Но с неговата професия практиката е преди всичко , а тя се трупа на терен, не на студентска скамейка. За всяка специалност е различно - и приложение на бакалавър, и изисквания за магистър. Просто човекът трябва да е абсолютно наясно къде иска да се реализира , и става по лесно. Аз съдя по малкия ми син - хвърля се на сто неща. То моторспорт отбор, то студентска формула, то допълнително Софтуни с програмиране, отделно тежката програма в университета ( който някои не наричат университет), като го гледам на колко полета се е развихрил, единственото което ми идва на ума е, че няма идея с какво точно иска да се занимава и се опитва да се универсализира като бъдещ инженерен кадър. За идеите му за магистър не ми се и споменава дпори, там идеите са без лимит, поне на тоя етап.
Ти, пък! Естествено, че може да почне да работи! То и с шестмесечен курс в Софтуни може, какво остава за завършил ICT. Магистратурата е по-скоро опция, не е задължителна изобщо.
Извинявам се ако съм прозвучала леко грубо ! Лек и спорен ден на всички !!!
Магистратурата не е задължителна, нито препоръчителна, а по желание - според това какво искат да правят студентите в бъдеще.
Също е много погрешно схващането, че завършилите магистратура биха я позлвали само ако искат да се реализират в преподавателската дейност. Има много позиции, за които задължително изискване е магистратура. Другото за което се сещам е ако младият човек иска да се реализира в управленческите среди, то тогава магистратурата е абсолютно задължителна.
Много често се е разразявал спор за разликата (при реализация) между приложните и академичните/изследователски университети - ето една съществена разлика - с бакалавър от академичен университет можеш да заемеш middle level мениджърски пост, до като това не е възможно само с бакалавър от приложен университет. Има и много други разлики, но това е една от доста съществените поне за мен.
Вече обясних, каква е образователната система в Холандия, това е и една от причините много малко деца да могат да учат в академичните/изследователски университети - ако не са успели да изкарат необходимия успех в основното си образование и не са успели съответно да завършат 6 годишното средно обучение, няма как да кандидатсват в академичните/изследователски университети, тъй като дипломата им не отговаря на изискванията на университетите. Ако все пак са успели да изкарат достатъчно висок успех, бъдат приети и завършат 5г средно обучение, то тогава имат право да кандидатстват и учат в приложен университет, така наречените hogeschool (вид институт/академия, според холандските разбирания). Цялото това разделение още преди средното, след това по време на средното обучение и правото да кандидатстваш или не в дадено висше учебно заведение, води до по-малкия брой кандидати за академичните/изследователски университети. Разбира се, че всичко това определя и бъдещата реализация.
В заключение - нито едно дете няма да остане без работа, след като е учило, положило е труд и е придобило знания и умения, без значение в какъв университет. Няма правилно и грешно образование, както и няма по, по, най - университет, система или програма - има правилен избор за дадено дете и неговите желания.
Само за протокола - дъщеря ми завършва тази година приложен университет (въпреки моето мнение и отношение към този тип университети).
Също е много погрешно схващането, че завършилите магистратура биха я позлвали само ако искат да се реализират в преподавателската дейност. Има много позиции, за които задължително изискване е магистратура. Другото за което се сещам е ако младият човек иска да се реализира в управленческите среди, то тогава магистратурата е абсолютно задължителна.
Много често се е разразявал спор за разликата (при реализация) между приложните и академичните/изследователски университети - ето една съществена разлика - с бакалавър от академичен университет можеш да заемеш middle level мениджърски пост, до като това не е възможно само с бакалавър от приложен университет. Има и много други разлики, но това е една от доста съществените поне за мен.
Вече обясних, каква е образователната система в Холандия, това е и една от причините много малко деца да могат да учат в академичните/изследователски университети - ако не са успели да изкарат необходимия успех в основното си образование и не са успели съответно да завършат 6 годишното средно обучение, няма как да кандидатсват в академичните/изследователски университети, тъй като дипломата им не отговаря на изискванията на университетите. Ако все пак са успели да изкарат достатъчно висок успех, бъдат приети и завършат 5г средно обучение, то тогава имат право да кандидатстват и учат в приложен университет, така наречените hogeschool (вид институт/академия, според холандските разбирания). Цялото това разделение още преди средното, след това по време на средното обучение и правото да кандидатстваш или не в дадено висше учебно заведение, води до по-малкия брой кандидати за академичните/изследователски университети. Разбира се, че всичко това определя и бъдещата реализация.
В заключение - нито едно дете няма да остане без работа, след като е учило, положило е труд и е придобило знания и умения, без значение в какъв университет. Няма правилно и грешно образование, както и няма по, по, най - университет, система или програма - има правилен избор за дадено дете и неговите желания.
Само за протокола - дъщеря ми завършва тази година приложен университет (въпреки моето мнение и отношение към този тип университети).
И аз да подпомогна Б плана. Ако се завърши приложен университет, след това има възможност за една година да се компенсира недостигащото със съответните предмети в изследователския университет и след това да се продължи там с магистратура.
Здравейте,
В предишната тема ставаше дума за субсидии за наема - благодаря на Мартин за съпорта.
На щерката са й отказали, заради формалности в договора. За да не пълня излишно темата, ако някой се интересува - да пише на лични.
В предишната тема ставаше дума за субсидии за наема - благодаря на Мартин за съпорта.
На щерката са й отказали, заради формалности в договора. За да не пълня излишно темата, ако някой се интересува - да пише на лични.
За съжаление не всички се класират за тази субсидия, особено под 21 години. Ако започне работа обаче, ще може да кандидатства за субсидията на DUO, която е в по-голям размер (зависи от дохода на родителите).
След цялата дискусия за приложни и академични университети, малко се подразних на изказвания за трудните технически специалности, може би защото професионално съм изкривена да чета между редовете и се позасегнах, че явно другите не са толкова престижни и аре-бегай-с-тия-елементарни-университети и затова пренебрежими...та!
На всички мами, които преценяват приложен или академичен и сто още неща за бъдещето на отрочето... мили родители, съвземете се!!! Нека детето ви да учи, което му е интересно и го влече. Толкова е просто. Ако на човек не му харесват медиите - и в Сорбоната да учи, и в Харвард... пак няма да е щастлив и да се реализира по тази специалност. Но ако това е неговото, дори университета Нагорни Карабах да завърши, пак ще стане професионалист на световно ниво.
Не претоварвайте децата си с вашите амбиции и кое е по-добро за кариера след 10 години. Не можете да кажете и знаете, защото вашето мнение е базирано на вашия (ограничен) опит и на СЕГАШНАТА обстановка. ( казвам ограничен опит, защото всеки има ограничен кръг от познания за професии и възможности; никой не знае всичко за всички професии, нали?)
Помогнете на детето си да разбере в какво е добро и да го развива с темпове, които може да понесе и където може да понесе да учи. Не какво е престижно и кое ще е печелившо, а което му е на сърце. Ине да му кажете, а да му помогнете само да се открие.
Една година за нашата възраст е много, но за тях е нищо. Дали ще учи една година повече, дали ще се пържи за допълнителни кредити... кое е важното за вас? Детето ви да е най-ученото или най-щастливото???
И за субсидиите - айде да си спомните вие с какво живяхте докато бяхте студенти. Абе като не стигат часовете за субсидия, ще яде хляб с маслини. Като не иска да яде хляб с маслини - да бачка и да изкарва. Никой не е длъжен да го издържа, камо ли пък чужда държава, в която родителите му не са внесени едно евро в системата.
Сори за лиричното отклонение.
На всички мами, които преценяват приложен или академичен и сто още неща за бъдещето на отрочето... мили родители, съвземете се!!! Нека детето ви да учи, което му е интересно и го влече. Толкова е просто. Ако на човек не му харесват медиите - и в Сорбоната да учи, и в Харвард... пак няма да е щастлив и да се реализира по тази специалност. Но ако това е неговото, дори университета Нагорни Карабах да завърши, пак ще стане професионалист на световно ниво.
Не претоварвайте децата си с вашите амбиции и кое е по-добро за кариера след 10 години. Не можете да кажете и знаете, защото вашето мнение е базирано на вашия (ограничен) опит и на СЕГАШНАТА обстановка. ( казвам ограничен опит, защото всеки има ограничен кръг от познания за професии и възможности; никой не знае всичко за всички професии, нали?)
Помогнете на детето си да разбере в какво е добро и да го развива с темпове, които може да понесе и където може да понесе да учи. Не какво е престижно и кое ще е печелившо, а което му е на сърце. Ине да му кажете, а да му помогнете само да се открие.
Една година за нашата възраст е много, но за тях е нищо. Дали ще учи една година повече, дали ще се пържи за допълнителни кредити... кое е важното за вас? Детето ви да е най-ученото или най-щастливото???
И за субсидиите - айде да си спомните вие с какво живяхте докато бяхте студенти. Абе като не стигат часовете за субсидия, ще яде хляб с маслини. Като не иска да яде хляб с маслини - да бачка и да изкарва. Никой не е длъжен да го издържа, камо ли пък чужда държава, в която родителите му не са внесени едно евро в системата.
Сори за лиричното отклонение.