Загуба на дете подновяване

Здравей. Първо - съжалявам за загубатата ти.
Ако си изгубила дете по време на бременността или при раждането, можеш да пишеше в темата "Забременяване след мъртво раждане", там пишат не само забременели повторно жени.
Ако загубата ти е била на по-късен етап, разбира се че няма проблем да се пише в тази тема, която си създала. Надявам се хората във форума да успеем да ти бъдем някаква опора.

Здравейте, много ви благодаря за отговора, детето е на 10 години,сама майка съм и не се справям със загубата, детенцето ми беше всичко за мен, имам ужасен проблем,не можа да го погреба,не ми дава сърце

Честно казано, дори не мога да си представя как се чувствате. Аз загубих детето си при раждането преди година и още усещам огромна болка и празнота и като майка ви съчувствам от сърце.
Най-добрия съвет, който мога да ви дам е да потърсите психолог и не мога да натъртя на това достатъчно. В такива случаи психолога е огромна помощ, а при тежка депресия може да ви насочи към психиатър, в което няма нищо лошо и срамно. Има тема във форума за безплатна консултация с психолог, ако нямате финансова възможност: https://www.bg-mamma.com/?topic=1201557 .
Но най-добре е да намерите човек, с който да се срещате регулярно, на живо или онлайн. Другото, което мога да ви посъветвам е да се заобиколите с хора, които просто да бъдат до вас. Не могат да ви отнемат болката, но не се затваряйте в себе си. Ако някой се опита да ви успкои с думи, които повече ви нараняват, кажете му го. В такава ситуация околните не знаят как да реагират и търсят начин да успокоят родителя, но обикновено не се получава.
Честно казано не разбрах от предния коментар дали не сте имали възможност за погребение или нямате сили да го погребете, предполагам просто заради печатна грешка. Ако е второто, колкото и тежко да е, това е нещо, което за съжаление трябва да се случи. Поне така ще имате място, където да се чувствате близко до детето си.
Последното нещо, което мога да споделя от опит е да говорите колкото и когато имате нужда за детето си и за болката си. Мисля че има една страница във фейсбук "След загубата", те организат онлайн групи за взаимопомощ за родители, загубили дете.

Първо забравих да кажа, много съжалявам и за вашата загуба, толкова съм  панирана,че не мога да мисля за нищо, съжалявам наистина
Благодаря отново за разбирането, за отделеното време,за съветите,да второто е нямам сили,то е в стаята при мен, постоянно ми се струва че диша,спи си както преди и да го виждам ми дава някаква утеха а и не мога да преодолея чувството, че ако го изнеса от дома ще се чувства ,че съм го изхвърлила на студа отвън,психясвам наистина, знам че имам нужда от психолог,но наистина не мога да си го позволя сега,дадох няколко хиляди за лечението му и напуснах накрая и работа, за да съм до него в последните дни, нямам  близки около мен, сама си го преживявам,само майка ми,но тя не проявява много разбиране,има други възгледи,не мога да се освободя и от чувството за вина и тя допълнително ме обвинява, защото съм се борила до последно, тя мисли че е трябвало да го оставя и да не го водя на лекари, затворих се в себе си с тази вина,но усещам че ще полудея, затова потърсих помощ тук, благодаря пак и ако ви е по удобно може да ми говорите на ти

Може да пробвате и да се свържете с център "Малки чудеса", които предлагат безплатна психологическа помощ, на родители преживели загуба. Сега протечох описанието и не мисля, че се ограничават само до загуба на бебе. Тук ще намерите информация https://premature-bg.com/podkrepa-za-roditeli-prezhiveli-zaguba/ .
Наистина, потърсете помощ, важно е. Още повече щом детето е боледувало съм сигурна, че имате натрупани много болка и от този период. И в никакъв случай не се обвинявайте, макар да знам колко е трудно това. Направили сте всичко по силите си, от там нататък нещата вече не са били във вашия контрол. Когато имате нужда да споделите, пишете и тук, най-малкото, за да си "излеете" болката.

Здравейте, благодаря много за всичко,за цялото разбиране и помощ,и аз вчера открих този сайт,пратих им имейл,но мога да пробвам и с телефона днес, най-тежки са сутрините,будя се рано,обзета от непреодолим страх,а не смея заради чувството на вина да страдам аз,все едно не заслужавам съчувствие,също се опитвам да съм силна и за душата му, искам само да знам че той е добре,молих се и на Бог да ме прибере при него за да да се грижа пак за него, искам само да сме заедно

Здравейте, съжалявам за това, което Ви се е случило! Изпращам Ви група за взаимопомощ, която е създадена от психолог, който си изгуби детето. https://www.facebook.com/profile.php?id=100072271015782
Светло да е на душата на детенцето Ви, а на Вас Господ да Ви даде да намерите сили в себе си!

Здравейте, много ви благодаря за това че писахте и че желаете да помогнете, благодаря за линка, вече се бях свързала с тях,но не посмях да участвам защото още не де чувствам готова да говоря пред цяла група страх ме е някой да не ми каже нещо грубо,вярата в Господ в момента ми е разбита,но важното е душата му наистина да е добре , благодаря за благословията на неговата душа

Когато и ако се почувствате готова!
Не се насилвайте и без това този момент има нужда от всяка ваша клетка.
Иначе няма за какво да Ви е страх, че ще Ви нагрубят, защото там са само хора със сходен проблем. Такива групи за собствен опит наистина помагат да преминете по-лесно през всичките етапи на мъката си. Трябва да намерите начин да говорите с хора, които Ви разбират, да не спирате мъката си, а да й дадете воля и да намалите потенциала й. Затворена и подтисната във Вас е разрушителна!

Благодаря за разбирането, искам да контактувам с хора, които ме разбират ,но ми е по лесно индивидуално, изправяне пред цяла група ме плаши,за съжаление нямам близки около мен сега, които да ме разбират и с които да говоря, затова потърсих помощ тук и срещам хора, които са преживели същото или проявяват разбиране и затова съм благодарна

Нико, видях че си ми писала на ЛС, но не мога да ти отговоря, тъй като лимита ти е запълнен и е нужно да изтриеш от съобщенията си.