Здравейте,имам един въпрос.Имам бебе на 5 месеца и забелязвам,че когато сме много близо лице в лице си извръща главата и никога не ме поглежда в очите.Ако си е обърнала главата на ляво и аз си сложа лицето пред нея и ѝ говоря тя се усмихва,но веднага завърта главата на дясно.Когато я държа и тя гледа назад и нещо ѝ говоря,пак само се смее,но без очен контакт. От далеко или като играем ме гледа,няма никакъв проблем.Реагира на звук,шум,говор.Гледа ме постоянно,реагира на всякави стимули,мимики,физиономии стига да не съм навряна в нея.Ако съм прекалено близо само се смее,но не осъществяваме очен контакт. Първо дете ми е и ми е интересно дали е нормално или просто така и влизаме в "личното пространство "прекалено. 😄
- Публикувана: 22 ноем. 2022, 17:37 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2022, 21:07 ч.
Очен контакт
И аз щях да се извъртам ако някой си навре лицето направо в моето...
Какво искаш от едно бебе на 5 месеца?
Честно, майките вече съвсем изтрещяха на тема очен контакт и аутизъм. Щом отсега се шашкаш, представям си натам какво ще е.
Сега сериозно. Като се навреш толкова близо, бебето не може да те фокусира, съответно изпитва дискомфорт от това и извърта поглед.
Честно, майките вече съвсем изтрещяха на тема очен контакт и аутизъм. Щом отсега се шашкаш, представям си натам какво ще е.
Сега сериозно. Като се навреш толкова близо, бебето не може да те фокусира, съответно изпитва дискомфорт от това и извърта поглед.
Аз съм невротична на тема лично пространство. Ако някой ми застане на една педя разстояние в лицето, има много голяма вероятност да получи шамар.
На такова разстояния няма как да се говори за очен контакт. Трябва да сте по-далеч от детето, за да има достатъчно разстояние да ви фокусира, а не да ви гледа носа.
На такова разстояния няма как да се говори за очен контакт. Трябва да сте по-далеч от детето, за да има достатъчно разстояние да ви фокусира, а не да ви гледа носа.