Преди 20 години погледнах мъж в очите и влязох в капан.
Не мога да обясня как, но знаех във всеки момент какво прави. Дали кара кола, отваря хладилника, гледа телевизия или ходи по улицата.
Обичах да "слушам" сутрин как се буди... Чувствах неговите емоции - радост, страх, гняв. Беше колега и мощен енергиен вампир. Трудно ми беше да стоя на по-малко от 1,5м от него. Аз също събирах много енергия. Техниката се бъгваше около мен.
Никои от двамата не посмя да отвори темата и никога с думи не я обсъдихме.
Това продължи години след като вече не работихме заедно. Времето прекъсна връзката.
Мислех, че това е зад гърба ми, но се оказах в същата ситуация с друг. За две работни срещи. Повече няма да го видя.
Незнам дали спомените открехнаха и предишната врата.
Аз ли съм причината
На кратко вече незнам с кого се събуждам, в чия кола се возя .
Миналия път оправих финансовото състояние на доста самозванци.
Този път ви моля за помощ.
Мечтая да съм сама в главата си!