Среща в Багдад - Агата Кристи
Тъмни приливи - Филипа Грегъри
Тъмни приливи - Филипа Грегъри
- Публикувана: 1 дек. 2022, 10:52 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2023, 20:20 ч.
Номинации за "Златна малинка" за книги, прочетени през 2022 г.
Много рядко се влияя от чуждото мнение за книги, защото смятам, че всеки има различен вкус, а четенето е много лично преживяване. Но тази година се предизвиках да се разкрепостя малко и да дам шанс на книгите, за които се говори онлайн непрестанно... точно те се оказаха най-големите ми разочарования.
1. "Песен за Ахил" от Маделин Милър - Дадох шанс на "Песен за Ахил", която е може би една от най-обсъжданите в тикток, инстаграм, ютуб и всички социални мрежи изобщо. Е, не можах да я издържа, въпреки че даже не я четох, а слушах, което обикновено ми позволява да изтърпя и тези книги, които не ми се струват особено интересни. Тази беше доста голяма скука, героите бяха много слабо оформени и начинът на писане въобще не ми допадна.
2. "Среднощната библиотека" от Мат Хейг - Концепцията на книгата много мe заинтригува и ми се искаше да я харесам, но беше очевидно, че авторът се опитва да постигне нещо, което не му се отдава и губи много от потенциала на сюжета. Краят беше предвидим и никак не толкова вдъхновяващ, колкото го описват.
3. "Колорадецът" от Стивън Кинг - Принципно обичам книгите на Стивън Кинг, но понеже рядко се заемам с по-дълги четива, не съм чела някои от най-популярните му. Затова пък "Колорадецът" е много кратка и си помислих, че би ми харесала. Мислих си грешно явно, защото книгата няма нищо от типичния стил на Кинг и никак не успя да ме заинтригува. Четох я прекалено дълго за толкова кратка творба.
1. "Песен за Ахил" от Маделин Милър - Дадох шанс на "Песен за Ахил", която е може би една от най-обсъжданите в тикток, инстаграм, ютуб и всички социални мрежи изобщо. Е, не можах да я издържа, въпреки че даже не я четох, а слушах, което обикновено ми позволява да изтърпя и тези книги, които не ми се струват особено интересни. Тази беше доста голяма скука, героите бяха много слабо оформени и начинът на писане въобще не ми допадна.
2. "Среднощната библиотека" от Мат Хейг - Концепцията на книгата много мe заинтригува и ми се искаше да я харесам, но беше очевидно, че авторът се опитва да постигне нещо, което не му се отдава и губи много от потенциала на сюжета. Краят беше предвидим и никак не толкова вдъхновяващ, колкото го описват.
3. "Колорадецът" от Стивън Кинг - Принципно обичам книгите на Стивън Кинг, но понеже рядко се заемам с по-дълги четива, не съм чела някои от най-популярните му. Затова пък "Колорадецът" е много кратка и си помислих, че би ми харесала. Мислих си грешно явно, защото книгата няма нищо от типичния стил на Кинг и никак не успя да ме заинтригува. Четох я прекалено дълго за толкова кратка творба.
Аз имам проблем с Маделин Милър, заради интерпретациите й - дразнят ме много сериозно, а не толкова заради стила. Имам предвид демонизирането на героите - горките сладки троянци, защо тези "изроди" (според нея) са ги нападнали, а не са ги оставили да ги ограбят, както им харесва (нещата не се ограничават до отвличането на Елена, която от един момент нататък е искала да си ходи и не е особено влюбена в Парис).
Патрокъл е бил войн (дори и гей - това не му е пречело да се бие сериозно); представен по този начин е обида за оригиналния образ. Май коректният термин е бастардизация?
А Цирцея е вечната жертва (иначе книгата ме просълзи, но не съм съгласна нито с поведението на героинята, нито с начина, по който е представен Одисей).
Всъщност, всички интерпретации на митологията (която и да е митология) от съвременни западни авторки, са гадни.
Увлякох се, защото се дразня от темата, но всъщност имах да добавя нещо към номинациите си (до сега писах само Тъмна материя) - Енола Холмс. Зле е, какво повече да напиша.
Патрокъл е бил войн (дори и гей - това не му е пречело да се бие сериозно); представен по този начин е обида за оригиналния образ. Май коректният термин е бастардизация?
А Цирцея е вечната жертва (иначе книгата ме просълзи, но не съм съгласна нито с поведението на героинята, нито с начина, по който е представен Одисей).
Скрит текст:
И естествено, че синът на Цирцея и Одисей няма абсолютно никакъв интерес към жените - няма как да не хванем квотата. 
Ще се радвам, когато планираният сериал се провали. Ако изобщо някога види бял свят, че минаха години, откакто го обявиха.
Ще се радвам, когато планираният сериал се провали. Ако изобщо някога види бял свят, че минаха години, откакто го обявиха.Всъщност, всички интерпретации на митологията (която и да е митология) от съвременни западни авторки, са гадни.
Увлякох се, защото се дразня от темата, но всъщност имах да добавя нещо към номинациите си (до сега писах само Тъмна материя) - Енола Холмс. Зле е, какво повече да напиша.
3 малинки от мен
"Хартиеният дворец " Миранда Каули Хелър
"Съвършени останки " Хелън Фийлдс
"Вечерята " Херман Кох
"Хартиеният дворец " Миранда Каули Хелър
"Съвършени останки " Хелън Фийлдс
"Вечерята " Херман Кох
"Бастет" Станислава Белева
Обикновено се опитвам да дам шанс на всички книги, като намирам нещо полезно и интересно в тях, ако не са написани добре, обачеее..Малинката ми се появи след като едва прочетох по диагонал "Безкрайният път към дома" на Колиин Маккълоу. Добре че е единствената ми за годината 
Здравейте,
да се включа и аз с моите литературни разочарования. 1 място е най-силно НЕхаресаната книга от мен, а 5. - най-поносимата
1. Агата Кристи - Смърт край Нил (и филма не ме впечатли)
2. Хелън Филдинг - Бриджит Джоунс 3: Луда по онова момче
3. Володя Сорокин - До Австралия за $1
4. Колин Таброн - Сред руснаците
5. Елена Армас - Испанска любовна измама
Весело посрещане на Новата година на всички!
да се включа и аз с моите литературни разочарования. 1 място е най-силно НЕхаресаната книга от мен, а 5. - най-поносимата
1. Агата Кристи - Смърт край Нил (и филма не ме впечатли)
2. Хелън Филдинг - Бриджит Джоунс 3: Луда по онова момче
3. Володя Сорокин - До Австралия за $1
4. Колин Таброн - Сред руснаците
5. Елена Армас - Испанска любовна измама
Весело посрещане на Новата година на всички!
Класацията е условна, доколкото прочетена в друго време и място и с друг светоглед и настойка всяка книга може да бъде преоткрита или пък обратното
1. "Война и мир" том 3 и 4 на Лев Толстой (четирилогия, от която имам спомени за ярки образи и живи и вълнуващи моменти на войната ми се стори, дребнава и излишно подробна с отегчително дълги моменти на описание и разговори за войната)
2. "Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде (това което прилича на философски поглед в началото доста бързо се превръща в мрънкане на един егоцентричен литературен образ)
3. "И дахът стана въздух" на Пол Каланити (нищо не обещава тази нига да е лека, но това не обеснява защо в първата част автора държи толкова да ни запознае със всички видове рак. Търсенето на отговорите за смисъла във втората си заслужава вниманието, но пък му липсва увлекателност и дълбочина и най-вече жизнерадостната безнадежност на Ремарк и Стайнбек и стоицизма на Буковски, Керуак.)
4. "Моята лична борба" на Карл Уве Кнаусгор (нещо, което ту започвах, ту спирах рядко се случва да изпитвам толкова противоречиви чувства към автор/книга (тук е едно и също), и все пак бруталната откровенност е доста интересна на моменти).
1. "Война и мир" том 3 и 4 на Лев Толстой (четирилогия, от която имам спомени за ярки образи и живи и вълнуващи моменти на войната ми се стори, дребнава и излишно подробна с отегчително дълги моменти на описание и разговори за войната)
2. "Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде (това което прилича на философски поглед в началото доста бързо се превръща в мрънкане на един егоцентричен литературен образ)
3. "И дахът стана въздух" на Пол Каланити (нищо не обещава тази нига да е лека, но това не обеснява защо в първата част автора държи толкова да ни запознае със всички видове рак. Търсенето на отговорите за смисъла във втората си заслужава вниманието, но пък му липсва увлекателност и дълбочина и най-вече жизнерадостната безнадежност на Ремарк и Стайнбек и стоицизма на Буковски, Керуак.)
4. "Моята лична борба" на Карл Уве Кнаусгор (нещо, което ту започвах, ту спирах рядко се случва да изпитвам толкова противоречиви чувства към автор/книга (тук е едно и също), и все пак бруталната откровенност е доста интересна на моменти).