Да споделя и моите впечатления от финала на сезона.
Снощи, дали от това, че късно гледах серията, дали от
това, че доста свикнах с героите и актьорите, наистина
се натъжих. Не знам как да го обясня - и първия сезон
харесах, но във втория направо се потопих, сякаш бях
част от действието. Сякаш бях гост на хотела, който
отстрани наблюдава тихомълком главните герои.
Снощи, дали от това, че късно гледах серията, дали от
това, че доста свикнах с героите и актьорите, наистина
се натъжих. Не знам как да го обясня - и първия сезон
харесах, но във втория направо се потопих, сякаш бях
част от действието. Сякаш бях гост на хотела, който
отстрани наблюдава тихомълком главните герои.
Скрит текст:
Определено страдам за кончината на Таня - да, може да
не беше много умна, може да не си държеше много на
обещанията, но имаше нещо в нея, което привлича, не
отблъсква. Самотна, наранена, търсеща опора и внимание,
същевременно човечна. Спомнете си как в края на първи
сезон остави плик с пари в чекмеджето на масажистката,
на която обещаваше, че ще направят заедно салон.
Много беше сладка, когато притеснено тичаше из лодката,
не на себе си от паника и когато се опитваше да
забави крачка пред Куентин и приятелите му, за да не я
заподозрат. Направи всичко възможно да се защити,
само не разбрах защо не остана през нощта на яхтата -
без това нямаше опасност вече за нея. Или защо не сложи
специалната стълбичка, за да може да слезе от яхтата до
моторницата. Вероятно от страх, от паника, не успя да
осмисли какво да направи накрая. Ще ми липсва определено
в трети сезон.
Алби, баща му и дядо му - хареса ми спокойното поведение
на Алби, когато разбра, че Лучия го е излъгала - без драми,
без тръшкане, без самосъжаление. Сякаш удовлетворен от
кармичното плащане, което баща му направи и това беше
достатъчно, за да тушира другите емоции. Хареса ми и как
тримата се обърнаха след красавицата на летището - от една
страна, видяхме силата на наследствеността, от друга, всеки
от тях гледаше с различен поглед - дядото с тъга към отминалата
младост и възможности, Доминик - с леко неудоволствие, че вече
е дал обещание пред себе си, че трябва да се промени, Алби - с
очите на млад мъж, който си казва, че има и други жени на този
свят, освен тази, която го е излъгала.
Дафни и Камерън - Дафни определено ме спечели постепенно.
А в последната серия играта с лице беше много добра. Само не знам
как да тълкувам поканата й към Итън да отидат до близкия остров,
подканващия й поглед към него. Дали се случи нещо между двамата там?
Дали угасиха недоволството си към брачните си партньори чрез взаимни
ласки?
Харпър и Итън - през цялото, докато Итън страдаше, подозирайки
жена си в изневяра, си повтарях: "Целуни я! Целуни я!". Толкова странен
човек! Толкова слабо емоционален или по-точно с толкова потиснати
емоции. Оказа се, че за него ревността е движеща сила, която накрая
чак го стимулира да прави секс с жена си за пръв път от кой знае колко
време. Харпър - натрупала в себе си желания, които накрая я подтикнаха
да търси откровен разговор с Итън. Търсеща внимание и секс от съпруга си,
но същевременно не стигаща докрай в търсенето си. Твърде заета да обсъжда
връзките на другите, за да отклони мислите си от неосъществените си желания.
Неслучайно, когато Камерън я докосваше на няколко пъти, все едно ток минаваше
през нея. Неслучайно се е поддала и на целувката му, ако само това е било.
Лучия и Мия - две млади, безскрупулни жени, нямащи нищо против
да използват телата си, за да се сдобият с желаното. Липса на милост,
благодарност и емпатия - Лучия не се посвени да окраде Алби и баща му,
Мия не се посвени да преспи с Валентина и да отстрани пианиста, за да
постигне целите си.
Порша и Джак - Порша се ориентира, че неще се случва, но някак не беше
достатъчно настоятелна в опитите си да се откопчи от Джак. Мисля, че накрая
беше доста уплашена от него, той й показа лицето си, а и информацията, която
чу от Таня, съвсем я смаза. Хареса ми накрая как си размениха телефоните с Алби -
всеки си призна неуспеха и даде вид, че беше научил урока си.
не беше много умна, може да не си държеше много на
обещанията, но имаше нещо в нея, което привлича, не
отблъсква. Самотна, наранена, търсеща опора и внимание,
същевременно човечна. Спомнете си как в края на първи
сезон остави плик с пари в чекмеджето на масажистката,
на която обещаваше, че ще направят заедно салон.
Много беше сладка, когато притеснено тичаше из лодката,
не на себе си от паника и когато се опитваше да
забави крачка пред Куентин и приятелите му, за да не я
заподозрат. Направи всичко възможно да се защити,
само не разбрах защо не остана през нощта на яхтата -
без това нямаше опасност вече за нея. Или защо не сложи
специалната стълбичка, за да може да слезе от яхтата до
моторницата. Вероятно от страх, от паника, не успя да
осмисли какво да направи накрая. Ще ми липсва определено
в трети сезон.
Алби, баща му и дядо му - хареса ми спокойното поведение
на Алби, когато разбра, че Лучия го е излъгала - без драми,
без тръшкане, без самосъжаление. Сякаш удовлетворен от
кармичното плащане, което баща му направи и това беше
достатъчно, за да тушира другите емоции. Хареса ми и как
тримата се обърнаха след красавицата на летището - от една
страна, видяхме силата на наследствеността, от друга, всеки
от тях гледаше с различен поглед - дядото с тъга към отминалата
младост и възможности, Доминик - с леко неудоволствие, че вече
е дал обещание пред себе си, че трябва да се промени, Алби - с
очите на млад мъж, който си казва, че има и други жени на този
свят, освен тази, която го е излъгала.
Дафни и Камерън - Дафни определено ме спечели постепенно.
А в последната серия играта с лице беше много добра. Само не знам
как да тълкувам поканата й към Итън да отидат до близкия остров,
подканващия й поглед към него. Дали се случи нещо между двамата там?
Дали угасиха недоволството си към брачните си партньори чрез взаимни
ласки?
Харпър и Итън - през цялото, докато Итън страдаше, подозирайки
жена си в изневяра, си повтарях: "Целуни я! Целуни я!". Толкова странен
човек! Толкова слабо емоционален или по-точно с толкова потиснати
емоции. Оказа се, че за него ревността е движеща сила, която накрая
чак го стимулира да прави секс с жена си за пръв път от кой знае колко
време. Харпър - натрупала в себе си желания, които накрая я подтикнаха
да търси откровен разговор с Итън. Търсеща внимание и секс от съпруга си,
но същевременно не стигаща докрай в търсенето си. Твърде заета да обсъжда
връзките на другите, за да отклони мислите си от неосъществените си желания.
Неслучайно, когато Камерън я докосваше на няколко пъти, все едно ток минаваше
през нея. Неслучайно се е поддала и на целувката му, ако само това е било.
Лучия и Мия - две млади, безскрупулни жени, нямащи нищо против
да използват телата си, за да се сдобият с желаното. Липса на милост,
благодарност и емпатия - Лучия не се посвени да окраде Алби и баща му,
Мия не се посвени да преспи с Валентина и да отстрани пианиста, за да
постигне целите си.
Порша и Джак - Порша се ориентира, че неще се случва, но някак не беше
достатъчно настоятелна в опитите си да се откопчи от Джак. Мисля, че накрая
беше доста уплашена от него, той й показа лицето си, а и информацията, която
чу от Таня, съвсем я смаза. Хареса ми накрая как си размениха телефоните с Алби -
всеки си призна неуспеха и даде вид, че беше научил урока си.
В реала около мен има семейства, живеещи така! И млади и по-дългогодишни... Винаги съм се питала, как се гледат е очите!? Като млада, считах че самото пожелаване на друг/а, е = на изневяра. С годините си дадох сметка, че са важни изборът и самоконтрола...Но главното е, че се научих да не съдя. Хората сме много различни. Що се отнася до персонажите в Б.Л., ние не знаем почти нищо за живота им. Само можем да гадаем... Но има някаква обич там, макар и измъчена.... 
