Аз съм на 20 години,
Аз съм на 30 години,
Аз на 40 и аз днес си казах,че ще сме заедно.
Слагам моите моите 20 пред 35 години.
Преминах 40 години.
Моят двайсетгодишен намери моят тридесет и петгодишн
за консерватор.
Моите четиридесет казаха,че и двамата са идиоти.
Казах им да се успокоят.
Те казаха "не се намесвай, старче".
Имаше много негодувание.
Съседите удрят отгоре надолу.
20-годишното ми дете хвърля чаша по моя 40-годишен.
И те са влезли в къщата.
Аз също съм виновен.
Защо каните хора, които не познавате в къщата си.....
Наистина е трудно (невъзможно) да се угоди на всички през цялото време... Или да мамиш всички през цялото време..
Изберете глагола, който говори най-много на сърцето ви...
Моите глаголи (съставени, понякога) за днес - и последните няколко дни - е търпение... Умейте да чакате... Задръжте... Е, няколко с един и същ смисъл....
Мнозина изискват постоянство, отношение, съвършенство и т.н. да се възхищаваш, да обичаш... Но забравят и, че сме хора, че се проваляме, че грешим, че често сме непоследователни, че имаме съмнения, че не сме сигурни във всичко през цялото време... Че имаме страхове и слабости...
А стихотворението, което Ибрахим публикува днес, ни носи това...
Копирах един коментар, в който според мен обобщава всичко и отива право към целта:
"Трябва да направим добри избори за живота си, независимо от какъв етап от живота, дали на 20 до 35 или 40 години, тогава животът ще се зарежда, защото в крайна сметка вината е наша за изборите, които сме направили или кого сме допуснали в дома си" - в живота си
Зрелостта идва с подарък... Преди почти година Ибрахим вече говори по тази тема, в интервю, проведено близо до 40-ия му рожден ден. Грешките и успехите на живота носим със себе си и се учим от тях.
Така че не е въпрос, който се появи сега. Ибо преминава през процеса и смила всичко това с истина...
Много се иска от него, от Бирдже... Този свят и животът на тези артисти наистина не трябва да са лесни... Понякога стават жертва на собственото си идолопоклонство...
Но те не се шегуват. Живейте живота си, както казва самата песен от първата история днес, която Ибо публикува, с Бирдже, и вярвайки един на друг... :
"Толкова близо, независимо колко далеч
Не можеше да бъде много повече от сърце
Винаги вярваме в това, което сме
И нищо друго няма значение
Никога не съм го отварял по този начин
Животът е наш ние го живеем по нашия начин
Всички тези думи, не просто казвам
И нищо друго няма значение
Доверие търся и намирам в теб
Всеки ден нещо ново за нас
Отворено съзнание за различна гледна точка
И нищо друго няма значение
Никога не ми е пукало какво правят
Никога не ме е интересувало какво знаят
но аз знам... "
Добро утро за вас от далечно Чикаго с почерпка за моя РД ,а за мен ..лека нощ!