Искам развод

[quote author=Rumi11111 link=topic=1512674.msg46068026#msg46068026 date=1677409Изключително добри съвети за хора, които обичат реално децата си и съответно не желаят да ги превръщат в поредните роби с безсмислен и нещастен живот, вместо пълноценен, щастлив и свободен.
И човек живее хубав живот, когато има достатъчно висок интелект, не когато си е останал на ниво да коментира какво е ял, какво реалити е гледал по тв и каква е прогнозата за времето.... Но Вие няма как да разберете какво Ви пиша, за вас ненормалността е нормалност. Просто не познавате друго, за съжаление.[/quote]

Бря, страшна работа Едни черни и рошави дяволи сме тука, ти да видиш, тц тц. Само Руми е прозряла смисъла на живота

Години тъпчех на едно място - все нещо да се нареди, все нещо свише да ми помогне. Само дето си разбих нервите и здравето.

С две думи - сама разчитай на себе си. Започни отнякъде. Например - смени мисленето си, изтрий нагласата си "няма кой..., ...няма как...".

Преди година и половина, след пореден скандал със съпруга ми, се оказах на улицата. Без пари (буквално с под 10 лева в портфейла), без дом (жилището ни се дава под наем, живеем в къща на родителите на мъжа ми), без работа (напуснах в началото на ковид, защото нямаше кой да гледа децата), с две деца под 8 годишна възраст. Единствено имах кола, по стечение на обстоятелствата - с пълен резервоар. Отидох при майка ми. Въпреки шока имах план, чрез който можех да съм самостоятелна в рамките на 2-3 месеца. Тогава съпруга ми се извинява, моли и пр... Реших да му дам "шанс" - за мен тази крачка назад беше засилката, която ми липсва. Към днешна дата имам заделени пари, които при пестеливо ползване могат да ни стигнат за 4 месеца, работя дистанционно, имам личен лаптоп и завършвам курс, който ще ми помогне да израстна в работата си и да печеля повече. Търпението не ми е добродетел. Но имам деца, за които трябва да мисля и нямам право да действам както искам. Сега текат консултации с адвокат и ако имам късмет - може и да си спестя панаира по развода и поне да се разделим като нормални хора. Не разчитам, само се надявам.

Относно бабата, която не иска да си гледа внучето - според мен ще се включи когато е нужно, но не иска авторката да разчита основно на това. Никога не съм имала помощ за децата. Един-единствен път съм молила майка ми и свекървата за по 5 дни да дойдат, когато голямото ми дете беше на 2 и яслата почиваше цял месец лятото. На мен ми дадоха само седмица отпуска и имах нужда от помощ. Това е . За вече повече от 10 години - 5 дни. Болни, здрави, ваканции - аз съм. Дистанционна работа му е "майката", друг начин няма. Поне аз не открих.

За какво беше скандала , и те изгони с децата ли  ?
Поне издръжка дава ли ?
Лесно им е на мъжете .

С все децата. Причината няма значение, не е нещо значително, тръгна от глупаво сдърпване. Издръжка не го знам ще плаща ли, ако не ще - да не плаща, аз печеля достатъчно и ще печеля все по-добре в бъдеще. Поне от един товар се спасих, да си го гледат родителите му него и да му слугуват. Грешката си беше изцяло моя, че толкова години се мъчих от говедо да направя човек. Не става. Сега си искам само свободата. Не е възможно да не го видя никога повече, все пак вероятно от време на време ще иска да си вижда децата, но дистанцията ще ми даде въздух. За всичките ни близо 20 години заедно никога не се и опита да разбере какво му казвам или как се чувствам. Винаги беше каквото на него му е ок и другите припкат да се съобразяват. Не е луд тоя, дето яде баницата, казват...

Чета форума от доста време - има наистина много интересни казуси. Преди около месец мисля ,прочетох и тази тема. Не се сдържах вече и се регистрирах, за да ви кажа едно единствено нещо, което си мисля. Ще се обърна към жените, които така яростно защитават тезата, че майката на авторката е права да не иска да и помогне с детето и едва ли не "тя не и е длъжна", "който е раждал, да си го гледа" и прочие.

Скъпи дами, аз също имам малка дъщеря. Само ще ви кажа, че не си го представям, да знам някой ден ,че някой мъж я тормози/ или е в токсична среда, докато тя е с малко дете на ръце и да не и подам ръка, а да я оте*а. На собсвеното си дете.... което аз съм създала и на което аз би трябвало да съм опора в живота. Повече от това, няма и какво да коментирам!

И аз смятам,че бабата ще помага при нужда,но това е едно,а цялостно отглеждане-друго.

Както повечето жени-чакай първо да се хванеш за друг клон . Аз исках разведох се . Впрочем извинявам се на онази част от жени които не чакат

Извинен си!

Ми аз такива жени не ги разбирам. На мен толкоз ми е противен в момента целия мъжки род, че не ща и да чуя за друг, камо ли да хващам нов като предтекст да се развеждам. Тъжно е колко малко се цени свободата.

Другият клон често е от трън на глог. С малки деца у дома не бих си губила времето с разни разклонения.

Ти хубаво си се развел, но с две малки деца ли и при тебе ли останаха след развода?

Те мъжете почти не искат да се занимават с постоянно отглеждане на деца само от тях , с издръжката и това е при повечето .

А, и с издръжка не искат да се занимават. Тя оная гаднярка бившата да ги гледа, че той има по-важни работи да прави. Примерно, да хукне по нова. Па бившата нали си има деца, няма да й трябва друг мъж, изпълнила си е предназначението на тоя свят - да роди... Тамън да се напъне да работи и да ги храни. Ако й се плаща издръжка, току-виж взела да си гледа живота...

Здравейте! Пиша Ви от позицията на разведена жена с дете. На мен имаше кой да ми помага, буквално да ми отгледа детето- в лицето на баба ми. Когато се разделихме, моето беше на 20 дни. Ясно е, че не съм мислила много, когато съм избирала жениха. По онова време , бях студентска в 5. курс. Взимах добро майчинство за първата година- всичко изглеждаше възможно - имам дом и баба , и пари. Втората година се върнах на работа, и на университет ходех- сещате се , че детето беше почти изцяло на заден план. След това- работа на 2-3 места, отново с помощ от родителите ми. Не съм се прибирала по 36 ч у дома, сещате се колко адекватен родител съм била. Беше мноого трудно, с подкрепа , с без такава- не ми се мисли как. Иначе , имаше един период, в който бях решила сама дс се оправям с всичко- детето записах на ясла , беше на 1,6 мес. , боледуваше супер често, продължавах да в водя, след ясла в взимах при мен в работа за 1 час… беше изключително трудно ( в този период всички заминаха в чужбина , за няколко месеца) и беше изключително трудно. Разказвам всичко това, защото това е реалното лице на “ самотната майка” , че лозунги от типа “ майката всичко може” са ми омръзнали - да , може , но на висока цена. Съветът ми е, ако нямате пари, подкрепа , стоите и чакате подходящ момент, докато събирате пари. Стига да не се касае за домашно насилие.