Здравейте, имах нужда да чуя някое мнение. Набързо ще разкажа.
С мъжа ми бяхме много щастливи, въпреки неговия труден характер.Малко след брака се появиха и доста проблеми, стана прикрит към чувствата си. Не идва да ме прегръща и милва, не ме целуваше,повишаваше тон пред познатите ми , имало е моменти не сме имали сексуален контакт по 3,4 месеца.Въпреки всичко се грижеше добре за мен да не ми липсва нищо от финансова гледна точка и не само готви ми помага ми доста. Трудно ми беше да продължа, но все пак няколко пъти вече му давам втори шанс. После напълня спря да се грижи за външния си вид, има някой друг здравословен проблем заради това. Не ми пречи , че е напълнял но стана доста мързелив. Винаги когато почива си спи на дивана по цял ден. Не го закачам знам ,че работи нощни смяни и го оставям да поспи.От няколко години се пробваме за бебе но му казаха, че много малък процент човечета(така да кажа) са му нормални. Трябваше да спре да пуше и пие но уви.Нещата станаха по зле. Никакво внимание , отчуждение отдръпна се от мен. По принцип той винаги ми е казвал , че заради мен е станал такъв и заради моето отношение към него. Разбира се като не получавам това което искам от негова страна. Взех да ставам все по безразлична към него. Решихме да купим къща с обещанията всичко да е различно като се преместим. Одобриха ни за 5 опита ин витро . Помислих си, че всичко се подрежда някак си.Борех се със всички и всичко понеже повечето ми познати не харесват мъжа ми заради особения му характер. Постоянно го защитавах , че не е искал да каже дадено нещо или , че му е трудно да контактува с непознати хора. Аз многократно изпадах нещо като депресия. Започнах да се обвинявам за всичко и до днес е така. След всички трудности той реши и с родителите ми да се държи странно с брат ми с приятелите ми…. Той винаги е бил такъв но нещата станаха непоносими последната година ако не и две. Аз пък от чудене и маене реших да излезна с друг мъж просто ми беше интересно да видя друго отношение. Е факта е налице другия човек се държеше нормално говори си със всички хора ,усмихнат лъчезарен. Съвсем различно отношение, много добро впечатление ми направи.Помислих си как искам да получавам такова внимание и отношение.И започнах да се раздвоявам . Време ли е за развод да давам ли шанс на мъжа ми отново. Имали сме доста хубави моменти и радости заедно. Малко или много не ми е бил безразличен щом съм пожелала да ми стане съпруг. Казах му , че искам да се разделим , разбра ме , че ми е било трудно казах му всичко. Много ми е трудно дали съм взела правилното решение. Да му дам шанс пак или да си тръгна от връзката. Знам ,че много ме обича чувствам се виновна за всичко. Как да постъпя. Дали ще се промени въобще или да сложа край. Много ме боли като си помисля.
Благодаря ви. Ще ми е интересно да чуя някое друго мнение или съвет.
С мъжа ми бяхме много щастливи, въпреки неговия труден характер.Малко след брака се появиха и доста проблеми, стана прикрит към чувствата си. Не идва да ме прегръща и милва, не ме целуваше,повишаваше тон пред познатите ми , имало е моменти не сме имали сексуален контакт по 3,4 месеца.Въпреки всичко се грижеше добре за мен да не ми липсва нищо от финансова гледна точка и не само готви ми помага ми доста. Трудно ми беше да продължа, но все пак няколко пъти вече му давам втори шанс. После напълня спря да се грижи за външния си вид, има някой друг здравословен проблем заради това. Не ми пречи , че е напълнял но стана доста мързелив. Винаги когато почива си спи на дивана по цял ден. Не го закачам знам ,че работи нощни смяни и го оставям да поспи.От няколко години се пробваме за бебе но му казаха, че много малък процент човечета(така да кажа) са му нормални. Трябваше да спре да пуше и пие но уви.Нещата станаха по зле. Никакво внимание , отчуждение отдръпна се от мен. По принцип той винаги ми е казвал , че заради мен е станал такъв и заради моето отношение към него. Разбира се като не получавам това което искам от негова страна. Взех да ставам все по безразлична към него. Решихме да купим къща с обещанията всичко да е различно като се преместим. Одобриха ни за 5 опита ин витро . Помислих си, че всичко се подрежда някак си.Борех се със всички и всичко понеже повечето ми познати не харесват мъжа ми заради особения му характер. Постоянно го защитавах , че не е искал да каже дадено нещо или , че му е трудно да контактува с непознати хора. Аз многократно изпадах нещо като депресия. Започнах да се обвинявам за всичко и до днес е така. След всички трудности той реши и с родителите ми да се държи странно с брат ми с приятелите ми…. Той винаги е бил такъв но нещата станаха непоносими последната година ако не и две. Аз пък от чудене и маене реших да излезна с друг мъж просто ми беше интересно да видя друго отношение. Е факта е налице другия човек се държеше нормално говори си със всички хора ,усмихнат лъчезарен. Съвсем различно отношение, много добро впечатление ми направи.Помислих си как искам да получавам такова внимание и отношение.И започнах да се раздвоявам . Време ли е за развод да давам ли шанс на мъжа ми отново. Имали сме доста хубави моменти и радости заедно. Малко или много не ми е бил безразличен щом съм пожелала да ми стане съпруг. Казах му , че искам да се разделим , разбра ме , че ми е било трудно казах му всичко. Много ми е трудно дали съм взела правилното решение. Да му дам шанс пак или да си тръгна от връзката. Знам ,че много ме обича чувствам се виновна за всичко. Как да постъпя. Дали ще се промени въобще или да сложа край. Много ме боли като си помисля.
Благодаря ви. Ще ми е интересно да чуя някое друго мнение или съвет.
