Честито и на Мимето,вярно,че зърнах някъде втора лента- 15 гс(много ги надушвам нашите,,трудни,, мами)!
Мила,не се обвинявай,Андреята е явно доста емоционално дете.Това с гълтането на езика е ,,народно,, обяснение на падането на корена на езика назад(в медицината няма описано такова явление-глътване на езика).Някои емоционални деца,силно желаейки нещо,правят нещо подобно като хистеричен припадък(спиране на дишането,посиняване,дори наподобява някои видове гърч,нарича се респираторно-афективен пристъп или гърч).Не знам дали е било подобно,но не се обвинявай,не му се противопоставяй силно,не реагирай буйно и свръхемоционално!
Афективно-респираторен пристъп (гърч)
Афективно-респираторните пристъпи(гърчове) са сравнително чести –срещат се при около 5% от децата между 6 месеца и 6 години.
Обикновено се получават като проява на някаква емоция-страх,гняв,инат,болка…,най-често когато се вземе играчката на детето или се извърши друго нежелано от него действие.Това е вследствие от изработения навик през първата година от живота ,да се задоволява всяко едно желание или потребност,и когато по-късно получи отказ,то изпада в объркване относно ситуацията,и реагира по най-естествения и традиционен за него начин-чрез плач,който се явява форма на изразяване на лично мнение със силна емоционална окраска и опит за въздействие върху родителите с цел задоволяване на желанието му.
Типичният респираторен пристъп започва със силен плач или викане,като в един момент дишането спира във фаза на крайно вдишване,появява се посиняване на устните,загуба на съзнание и падане на земята.
При афективно-респираторния гърч се прибавя спазъм на гръбначните мускули,причиняващ извиване на тялото като дъга отворена назад (опистотонус),потрепване на крайниците или типичен тонично-клоничен гърч.
Лечението включва най-вече възпитателни и педагогически мерки,като целта е детето да разбере,че не всяко негово желание ще се изпълнява и да свикне с това положение.При чести пристъпи се прилагат транквилизатори (Диазепам,Фенобарбитал) изписани от лекар.
Прогнозата е изключително добра.След като най-честата поява е през периода 1-2 годишна възраст, честотата впоследствие на афективно-респираторните пристъпи рязко намалява.Най-упоритите случаи персистират до навършване на училищна възраст-6-7 год.
Ние засега сме добре.Мъникът ме ядосва,защото се е научила да псува и попържа всички наоколо.Чула от баща си разни цветисти фрази(той е за бой) и ги ръси гордо.
Вчера я водихме на фризьорка,да я поофъкат,горката жена ,що ритници и псувни отнесе,потънах от срам.Очаквах да не,,разтълкува,, посланията й,но уви .
Скоро пак ще пиша!
Лека вечер на всички!