Едновремешните двигатели имаха някои проблясъци при отделни оптимални скорости и товари, но само ако ги караш с постоянна скорост. Каквито и да било преходни режими съсипваха всякакви опити за хайпърмайлинг. тоест при едновремешния трафик дори 80-тарски коли по 180-200 коня можеха да дадат 9-10 извън града в това, което тогава възприемахме за голямо купе. Например чугунения блок и особено глава на двигателя даваха страхотна термична ефективност в умерени режими.
Сегашните ДВГ с директно до определен товар и скорост на въртене са фрапиращо ефективни, всичките използват разслоено пълнене - stratified charge - използват само част от обема за свежа смес останалото е въздух или изгорели газове, отделно че когато могат преминават и в мек цикъл на Аткинсън. TSi например до около 129 км/ч е ужасно и неестествено икономично. Сред това минава на хомогенна смес.
Днешните коли с размери на БМВ 5-ца или голямо Волво от 80-те и 90-те, апропо и на 124-ка, както казах са по към компактния клас и на всичкото отгоре вътре имат повече място и са с по 500 л. багажници. Със зор харчат 7, а могат и под 5, че са и по-бързи и то с по-малко коне. Дъртаняните със зор слизаха под 10. Разликата е по към 50%, а от обратната гледна точка 100%, демек двойно.