"Бягат" ли българите от българи?

Нищо му няма, пълен е с енергия, отношението в случая го е засегнало. Светът е жесток, да се учи 😁.

На медицината в САЩ хубавото й е, че поне новостите идват оттам и съответно най-опитните лекари в тях са американци, иначе неуредиците и лутане за редовни добри специалисти сигурно ги има навсякъде.

Да кажа, и аз ценя доста достъпността до българските специалисти в София. Много читави лекари имаме.

За бездомните и в Европа стана страшно от няколко години насам. Направо не си е работа след определен час човек да има път през централната гара в Хамбург, най-лошото е, че не ги знаеш на какво са, но че са на нещо няма никакъв спор.

Напомни ми на една случка в самолета на връщане от България, където госпожа не желаеше да смени мястото си с детето ми, което беше на четири години. От компанията не съдействаха, а при резервацията на местата нямаше три в един ред (аз и две деца 2 и 4 години). Казаха, че в самолета стюардесите ще помогнат да се разменим с пътника до мен, но явно имаха предвид някакъв друг самолет и въобще в друг живот.

Детето се разплака, но седна зад мен и братчето си, а "дамата" просто си разтвори вестника и нацупи, което изуми всички наоколо. Тъй като никога не ми се бе случвало, бях в шок и чак после се сетих, че най-вероятно е чакала да и платя за услугата. За друг път се научих, но никога повече не ми се случи, но пък и никога повече не летяхме с Bulgaria Air. Даже разбрах, че от няколко години въобще не летят до Виена - окей съм с това

Колко да са достъпни. Частен прием и час след 6 месеца.

В Германия, ако не си частно застрахован, нямаш допълнителна застраховка за лечение от главния лекар или не си с връзки, нямаш избор да те оперира добър специалист, например, нямаш гаранция кой ще те оперира.  

В БГ може и след 6 месеца да е, но ще ми дадат час и има и опция за избор на екип срещу заплащатне. Лекарската експертиза и тя си има цена.

В Германия задължителните здравни вноски са несравними с тези в България. И корупцията в здравната система е различна. Нивото на здравното обслужване по здравна каса - също. За отношението към пациента и информирането му за всяка стъпка да не отварям дума.
Лични истории имам един куп, разбира се. Затова в Бг при лекар стъпвам само в много спешен случай.

Но това е тема много в страни от основната тук, абсолютен офтопик.

Съгласна съм за качеството на здравеопазването в Германия. В много отношения е несравнимо с българското. Личното ми усещане е обаче, че като застрахован по здравна каса в Германия достъпът ми до специалистите с най-голям опит и експертиза е затруднен, и само мога да се надявам, че в случай на операция, и аз бих получила лечение от главен лекар, не бих могла да съм сигурна.



Извинявам се за оф-топика.

Не.. не избягвам, даже ги търся Случвало се е да чуя някои, с които не бих говорила и в България, и се правя, че не ги разбирам, защото не искам да си навличам неприятни разговори.
Но ходя по български събирания, концерти, даже и на народни танци, може да се окаже, че едва ли не търся българска общност, приятно ми е да си говоря езика и да се сприятелявам със сънародници. Разбира се и на тези събития срещам хора, които не са ми приятни - ами просто ги отбягвам, не може да си приятел с всички в крайна сметка, точно както ако си в България. 
Освен това бих се радвала много, ако бъдещият ми приятел е българин, просто улеснява всичко според мен..  Особено ако планирам да организирам събирания само с българи.

Познавам хора, с които сме се сприятели според мен основно на база "ние сме си от нашите". Но същите тези хора примерно не ходят на никакви такива събития като мен, казват, че не им е нужно, не им липсва. Не бих казала, че ги отбягват, просто не ги търсят като мен.

Така е, Новачка, може би за човека, който не знае езика, ще е трудно. В моя кръг има няколко смесени двойки - австрийка с французин, австрийска с грък, италианка с австриец, моят с мен - но говорим един общ език и не пречи. Била съм обаче на френски събирания, за мен не беше интересно и отбивам към днешна дата поканите.

Така е, като се говори един език е лесно, в моя случай би било английски. До сега всичките ми гаджета, откакто съм в чужбина, не са били българи и сме си били в смесени компании и всичко е 6. Но напоследък все по ми е приятно да се събирам и в българска компания, да ходим по концерти и т.н., и виждам, че би било удобно, ако човекът до мен също поне говори български..(с 2 думи след 12-13 години в чужбина, носталгията явно яко ме е налегнала )

 Например последният ми приятел също не беше българин, бяхме поканени на рожден ден на един мой добър приятел. Специално погледнах в общия чат да проверя, че имаше и "чужденци",за да се успокоя, че ще се говори поне частично на английски и на моя няма да му е скучно. Пристигаме и с изненада установявам, че все пак са дошли само българи, към 20 човека. Беше ужасно, никой не искаше да говори с моя, колкото и да се опитвах да го интегрирам и тактично да споменавах, че той не говори български и трябва да го наглеждам като малко детенце.. Седеше в ъгъла, гледайки много тъжно, и никой не говореше с него. Сърцето ми се късаше просто. От една страна исках да се видя с тези хора и да си говоря езика, от друга страна през 2 минути притичвах до него, да си говоря и с него. Имаше един италианец също, който просто не пожела да говори изобщо с моя човек, все ходеше навънка да пуши да се задява с мадамите Честно казано малко се разочаровах тогава от гостите на този рожден ден, толкова ли щеше да им стане нещо да обърнат внимание на човека ... но от друга страна пък те са там да се забавляват, не са задължени да си развалят купона заради моя, когото даже не познаваха преди това. И той не беше отявлен купонджия меко казано   Да уточня, че абсолютно всички бяха млади хора с хубави професии в англоговоряща среда по цял ден, 1000% си говореха английски.
 Накрая едва изтърпяхме 2 часа там и трябваше да си тръгнем в общи линии, бившият много съжали, че изобщо дойде, и го разбирам. После се майтапих, че ако беше някоя хубава мадама, едва ли щеше да остане така без внимание цяла вечер сънародниците щяха да са много по-дружелюбни сигурно.



Разбира се ще видим какво любов ще ме опере сега хаха, когато си харесам някой сега едва ли ще ме интересува откъде е и какъв език говори

По принцип може да се получи същата ситуация дори да говореше езика, ако човекът не е супер екстроверт да се включи в компания 20 човека, особено ако и другите не направят някакво усилие.

На мен ми се струва грубичко де, винаги в такава ситуация са ми обръщали специално внимание, както и на приятеля ми в обратния случай.

Никога няма да ми дойде на акъла да си кажа “Хайде да си хвана българско гадже, че да разбира невъзпитаните ми приятели като си говорят на български и игнорират чужденците”. Ако нито един от приятелите ти не говори английски е едно, но да знаят английски и да се държат така е безкрайно грубо и показва много ниско възпитани и емоционална интелигентност. Ситуацията говори адски зле за българската трупа, от която искаш да си част. Никога не би ми дошло на ума да говоря български в присъствие на чужденец. Всички разговори се водят на английски, за да може да се включи и толкова.

За протокола, така се случи, че партньорът ми е българин, но това не е било изобщо критерий, точно обратното да не кажа. Но просто много го харесах, иначе честно казано не бих се занимавала. За мен аспекти от българския манталитет (средностатистически, ясно, че хората са различни) са доста по-проблематични от такива аспекти в някои други култури, примерно да не го включваме в разговора и паралелно покрай това да обясняваме как нацията им е малоумна (докато живеем на територията на държавата им, примерно), за съжаление многократно съм ставала свидетел на такива ситуации.

Общувам с много малко българи и грам не ми липсва.

Приятелите не бяха мои Бяха си група приятели на рожденика, голяма компания, които си се познават отдавна. Исках да онагледя с един пример само, не съм казала, че съм част от тази група.

Иначе съм съгласна, че беше неучтиво и един да не благоволи да говори с него, нищо нямаше да им стане по 5-10 мин да отделят да говорят с човека, но .. егоизъм. Поне общо 'здрасти, как се казваш, откъде си, аз съм от там', не очаквах 20 човека да говорят заради него на английски, ама по отделно можеха да му кажат по няколко изречения.

Межудругото, винаги така става, когато има огромно мнозинство хора от една националност или език. Италианци, испаноговорящи, французи, литовци, т.н., са абсолютно същите (по моя опит поне), без значение ужким колко са образовани и интелигентни. Не казвам, че е правилно, но динамиката така се завърта. В такива ситуации все е трябвало да намеря някой по-благосклонен да говори на английски с мен. До някаква степен като отидеш на събиране, където знаеш, че 90% от хората ще говорят на един език, до някъде приемаш, че ще си говорят на своя език. Става въпрос ако са 15-20 човека, не 5-6. А неучтиви хора има навсякъде, не само българи.

 От друга страна до някъде разбирам хората, че понякога се събират, за да си говорят родния език, но може би това ще го разберат хора, на които това им липсва, като на мен.Преди години ходих на народни танци имаше 2 дами англичанки, много запалени по нашите хорА. Ако кажеха нещо важно, някой им превеждаше, но иначе се говореше на български. Те казваха, че не се сърдят, че си говорим на български само, защото разбират, че за нас това е и социално събитие с цел да си говорим на родния език..

Онзи ден събрах в нас компания, бяхме 5 българи и 4ма откъде ли не, и говорихме на английски разбира се, освен ако някои двама от българите не си разменят 1-2 изречения настрани от другите. За това гледам да има баланс като организирам такива мероприятия, да има добро съотношение между езиците.

Новачка, няколко поста по-нагоре се хвалеше колко си толерантна към всички, различни от българи, но като гледам какво ги пишеш, май нямаш реална представа за себе си. В твоите очи май егоистичните и невъзпитаните чужденци са по-скоро правило, отколкото изключение.

Разбира се, че няма нужда ако 20те човека са се разбили на 4-5 групи всички да си говорят на английски. Но когато той застане до една от тези групи е редно, ако те знаят английски естествено, да сменят езика. Знаели са, че е чужденец все пак.