- Публикувана: 2 фев. 2023, 09:20 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2023, 22:07 ч.
"Бягат" ли българите от българи?
Това да имаш партньор от друга националност, ако всичките ти приятели са от твоята работи само когато партньорът ти е голям фен на собствената ти националност. Например, единият харесва латино, азиатска или средиземноморска култура и ти си с такава; или пък професиите ви или хобитата ви са свръх нишови, че сте един на милион🙂 като бройка. Не казвам, че българската култура е по-нисша, просто не е масов вкус. Иначе не виждам с какво ще привлечеш и задържиш някого, без да имате много общо. Мм си харесва културата, приятелите ни са повечето от смесени бракове или от същия регион като него, а пък аз имам две двойки близки българи и с жените се срещам отделно. Просто наистина имаме малко общо за взаимни срещи.
Това пък е въпрос на първите седем. Имам интернационална компания и такава българска. Никога не се е случвало да изключим някой, ако имаме общи събирания. Говори се на език, на който говорят всички. Това да игнорираме някой, никога не се е случвало.
Съгласна съм. Въпрос на възпитание и липсата на такова. Разбира се, че човек трябва да се стреми да включи и другите в разговора. За мен не е било проблем да превключвам между езиците, да превеждам при нужда, да обръщам внимание на тези, които заради езикова бариера биват малко изолирани.
Същото отношение получих и аз - никога местните не са ме изключвали да си говорят само на местния език, докато аз не го знаех в началото. Винаги превключваха на английски или се извиняваха, че сега ще кажат нещо на местния език, защото не може да се преведе добре на английски (например виц).
Беше ужасно, никой не искаше да говори с моя, колкото и да се опитвах да го интегрирам и ...
Например последният ми приятел също не беше българин, бяхме поканени на рожден ден на един мой добър приятел....Беше ужасно, никой не искаше да говори с моя, колкото и да се опитвах да го интегрирам и тактично да споменавах, че той не говори български и трябва да го наглеждам като малко детенце.. Седеше в ъгъла, гледайки много тъжно, и никой не говореше с него. Сърцето ми се късаше просто...
От една страна исках да се видя с тези хора и да си говоря езика, от друга страна през 2 минути притичвах до него, да си говоря и с него. И той не беше отявлен купонджия меко казано
От една страна исках да се видя с тези хора и да си говоря езика, от друга страна през 2 минути притичвах до него, да си говоря и с него. И той не беше отявлен купонджия меко казано
2. Като искаш да се виждаш с тези хора, ходиш сама.
3. Дори и да говорят един език, пишеш, че не е купонджия и съответно би се получил същия резултат: да седи сам в ъгъла.
4. Има си начини да не се чувства изолиран, но и той трябва да покаже някакъв интерес в разговора. Така да стои и чака, няма да се получи общуване.
5. Просто не са си паснали и никой няма вина в случая.
ММ е изключително общителен и с 5 думи на български се оправя във всякакви ситуации. Но си му идва отвътре и показва на събеседника желание за общуване. Ако седи като темерут, никой няма да му прави интересното. Дори когато кумувахме, цяла вечер не му видях очите, а определено не всички говореха общ език. Навиха го дори на хоро... Но, пак казвам, иска се желание от двете страни.