Трябва ли ми гадже?Малка ли съм?

Кой може да каже какво ще е добре за теб и какво ще те направи щастлива. А и никога не знаеш какво ти носи бъдещето. Така че сама реши. Това е истината.

Прекалено много го мислиш, на 15 години си, няма да се жените. Ако ти е приятно с него, бъдете заедно, и без това на тази възраст “гаджосването” се изразява в ходене по кафета, разходки, кино, ако компанията му ти е приятна, излизайте, но в никакъв случай не се измъчвай и насилвай, ако го правиш, само за да имаш приятел. Гаджета ще имаш тепърва, нито си закъсняла, нито нищо. От сега трябва да имаш правилните очаквания за отношение от човека до теб, а от написаното звучиш доста мъдро и правилно, явно си добре възпитана. Не се примирявай с какво да е, само за да кажеш, че имаш гадже.

На въпроса трябва ли ти гадже ще отговоря кратко и ясно- НЕ! Никога не мисли, че ти "трябва нещо/някой", за да си щастлива. Това дали си малка за връзка и сама може да прецениш. Нормално е точно в тази възраст да се интересуваш от момчета и от потенциално "гаджосване", но не го прави център на всичките ти желания. Относно момчето, за което споменаваш...мисля, че си доста объркана в чувствата си и това е напълно разбираемо. Неотдавна и аз бях на 15 (сега съм на 17) и мога да потвърдя, че и аз съм си харесвала някое момче, но "на периоди"
Според мен не предприемай действия с това момче, няма да я бъде щом чувствата ти са толкова all over the place. Считам го за моментен crush и може би след време ще се питаш защо изобщо си го харесвала хаха

Има време за гаджета и за връзки. Наслаждавай се на тийн годините си и не бързай да порастваш

Дръж си го като приятел. Виждате се, изпращате се, такива работи.

Две неща ми избодоха очите.



Хубаво е човек да има самочувствие, но малко реализъм няма да навреди.

Здравей, нормални са всички емоции и въпроси, които си описала. Аз те поздравявам, че разграничаваш различните нюанси на усещанията си и пишеш грамотно.
Била съм в твоята ситуация, на същата възраст, сега съм на 42 г. Имаше привличане, имаше и неграмотност, която мен също ме притесняваше. Ние обаче се виждахме през ваканциите, тогава нямаше чатове и мобилни телефони, но е факт, че имахме някаква връзка тогава. Не се разви, разликите в образованието се задълбочиха, но запазихме приятелството си.
Хубаво е, че изживяваш такива трепети, прекрасни са и им е време, правилно е, че реагираш на пропуските, защото явно имаш ценности. Относно височината, не бързай, на вашата възраст момчетата израстват изведнъж, след лятна ваканция е напълно възможно да не го познаеш
Грешиш, че наборите ти са пълни боклуци,  смени средата.

Е, това наистина много дразни. За мен е deal braker. И двамата ми сина (на 16 и на 12) пишат грамотно, така че не е въпрос до поколение.
Извинете за офф-а.
Големият ми син е на 16 и хич не му е до гаджета. Неговият приятел си има момиче и съответно прекарва голяма част от времето си с нея. Което от друга страна му пречи да се социализира с други хора, нови запознанства, купони... някак не е оптимално
Аз на твое място щях да се радвам на свободата си. Време за връзки много има... Особено като не ти е комфортно с този младеж.

Имай предвид, че тук във форума сме по-скоро от друго поколение, така че е по-релевантен съветът на almond_B.

П.п. И въобще не сматам, че наборите ти са смотаняци! Нали гледам приятелите на син ми - одухотворени и сериозни момчета, четящи, милсещи, пътуващи, с мечти, с цели, които постепенно постигат.

Благодаря много на всички за отделеното време!Искам да добавя ,че вчера отново излязохме (не само двамата ,ами цялата групичка).Когато го видях хем се зарадвах,хем имах чувството ,че не искам да е до мен.Когато стигнахме на даденото място се замислих ,че изобщо не го искам,не искам връзка,нещо ме отврати от всичко и исках да си ходя.Киснех и в тоалетната,обмисляйки положението ми.Но след това...когато танците започнаха и той ме хвана да танцуваме..беше толкова..сладко?Романтично?И аз не знам ,но чувствах ,че отново имам привличане ,а после самата аз треперех от вълнение.Може би е защото искам момчешко внимание ,а не точно заради него?Но ако си представя същия случай с някой друг,който не ми е прекалено приятен аз ще се отдръпна.Днес още обмислям всичко.Който и да питам (майка ми,сестра ми ,приятелки,дори и вие)ми казват да не го мисля толкова.Защо го мисля??И аз не знам.И аз не искам да мисля всяка една случка ,независимо дали ми е направила впечатление или не.Как мога просто да се отпусна и да съм себе си?Според вас нередно ли е като го видя да не го искам,но когато нещо се разговорим или разтанцуваме да се влюбвам ,,отново"?Не разбирам как той е толкова сигурен?Как не се поколеба нито веднъж за мен.Не може да ме опознае толкова бързо.Той знае как да се държи,знае как да ме спечели,след като ме е ,,загубил".


Да добавя:Аз не тръпна за гадже.Не се насилвам да си търся.Но когато се появи някой,който ми обръща внимание и е с доста качества(по моите критерии)не се дърпам веднага.Нямам проблем да се обвържа,стига да е свестен.

Това беше следващото ми предположение
И пак ще кажа- нормално е! Разбира се не ставай pick me и не прави неща само заради мъжко внимание. Бях в подобно положение и самата много добре разбирах какво правя и защо го правя- да ме забелязват ми беше една от целите където и да съм. Това естествено си имаше своите дълбоки корени в ниското ми самочувствие тогава.

Един съвет, който много ми помага когато започна да се филмирам: Представи си, че твоя проблем ти го разказва някой друг/ непознат. Какъв съвет би дала ти? Звучи ли ти все още като нещо, за което трябва да се мисли толкова?
Поне на мен ми помага да сляза на земята и да се замисля за истински важните неща в живота ми (Не говоря конкретно за твоя проблем, че е незначителен или нещо такова, а просто като съвет в ситуации, които знаеш, че не са кой знае какво, но продължаваш да се притесняваш за тях)

Не може да си сигурна, че той е сигурен Какво, ако и той е объркан като теб, но просто успява да го прикрива.

Това ме подсети за една двудневна "връзка", която имах когато бях на 14. Той уж беше много сладък, много готин, обаче пак така нещо не ми достигаше. В крайна сметка станахме "гаджета" и още на втори ден се отвратих от него (конкретна причина йок )И така и си приключиха нещата. Оказа се, че и той се почувствал по същия начин. След години само мога да се смея на нелепата си "връзка".

Всичко ще е наред, помни ми думата!

Много благодаря за съветите Ви! ❤

Съветвам те да се замислиш над тези думи.
Щом толкова го мислиш- значи не е за теб. Любовта просто се случва и усеща.

Щом не си сигурна, не е за теб . Не се занимавай с глупости , гледай си живота и учи .