Директор на училище с поведение на мафиот с особено крехко его, нетърпящо откази. Брей. Честно казано, не ми е никак трудно да повярвам, че се случва такова нещо. Ако все пак е вариант, може би наистина е по-добре да потърсиш работа в друг град, където има по-големи директори от него. Както звучи, на този едва ли ще му свърши мандатът някога.
- Публикувана: 23 фев. 2023, 15:00 ч.
- Последно мнение: 1 март 2023, 09:33 ч.
Бивш работодател не ме оставя намира
Не е толкова невероятно.
Аз 4 години работих за една директорка, след напускането ми тя ми проваляше евентуални работни места, като говореше врели-некипели. Ама аз си бях виновна, защото бях упоменала къде съм работила и новите директори съвсем резонно ѝ се обаждаха за мнение. Не знам какви ги е говорила, за едно място ми каза, че са ѝ се обадили и ми каза какво е рекла (чак после осъзнах, че нарочно ми каза, за да ми стане гадно, един вид "Ха, сега ще видиш ти!"). Сега ми е супер-смешно. Но най-забавното (сега де, тогава след случката бях разбита).
Та, одобрява ме една директорка на детска градина, чуваме се 1-2 пъти, казва, че ме чака, подготвям документи (здравна книжка, манту, декларации, медицински и прочее, давам почти 100 лв) и отивам да ѝ ги занеса. Стоя пред вратата отвън, вътре (на входа, не в дирекцията) някаква мацка, която може да е родител, чакащ детето си например. Затова звъннах на звънеца в дирекцията. Никой не се появи, звъннах на деловодството и след малко директорката ми взе документите и ме накара да пиша заявление. През това време тя изчезна и след малко се върна, почти крещейки ми, каза, че съм неуравновесена (направи ми впечатление думата, защото старата директорка използваше този език) и т.н., почти ме изгони. Когато я попитах "Какъв е проблемът, явно няма да работим заедно?" тя ми се тросна "Няма какво повече да обсъждаме?" Явно, че беше говорила със старата, какво и как не знам, но си махнах мястото от CV-то, скоро след това ме извикаха на събеседване, предложиха ми 6 месечен изпитателен срок (а не като повечето срочен за 9 месеца), след това минах на постоянен и вече почти 2 години нямам проблем. Действително, докато не изтече изпитателния срок не казвах къде работя дори и на приятели, за да не се разчуе, все пак кварталът, макар и в София си е едно голямо село. Сега дали онази знае къде работя не ме интересува, директорката ми си е изградила мнение и нямам никаква устна забележка дори, даже ми се радва, защото вижда как работя.
Мисълта ми е, че, ако директорът е на място и те харесва няма да позволи някой да му казва какво да прави. Но, ако все пак е синдикален шеф или нещо такова и има влияние помисли да смениш града с по-голям, мълчи си за новото място, докато не минеш на постоянно място. След това не могат да те пипнат ( освен, ако не се държат супер зле и ти писне). Ама в такъв случай защо да си причиняваш стрес и да работиш на такова място?
Аз 4 години работих за една директорка, след напускането ми тя ми проваляше евентуални работни места, като говореше врели-некипели. Ама аз си бях виновна, защото бях упоменала къде съм работила и новите директори съвсем резонно ѝ се обаждаха за мнение. Не знам какви ги е говорила, за едно място ми каза, че са ѝ се обадили и ми каза какво е рекла (чак после осъзнах, че нарочно ми каза, за да ми стане гадно, един вид "Ха, сега ще видиш ти!"). Сега ми е супер-смешно. Но най-забавното (сега де, тогава след случката бях разбита).
Та, одобрява ме една директорка на детска градина, чуваме се 1-2 пъти, казва, че ме чака, подготвям документи (здравна книжка, манту, декларации, медицински и прочее, давам почти 100 лв) и отивам да ѝ ги занеса. Стоя пред вратата отвън, вътре (на входа, не в дирекцията) някаква мацка, която може да е родител, чакащ детето си например. Затова звъннах на звънеца в дирекцията. Никой не се появи, звъннах на деловодството и след малко директорката ми взе документите и ме накара да пиша заявление. През това време тя изчезна и след малко се върна, почти крещейки ми, каза, че съм неуравновесена (направи ми впечатление думата, защото старата директорка използваше този език) и т.н., почти ме изгони. Когато я попитах "Какъв е проблемът, явно няма да работим заедно?" тя ми се тросна "Няма какво повече да обсъждаме?" Явно, че беше говорила със старата, какво и как не знам, но си махнах мястото от CV-то, скоро след това ме извикаха на събеседване, предложиха ми 6 месечен изпитателен срок (а не като повечето срочен за 9 месеца), след това минах на постоянен и вече почти 2 години нямам проблем. Действително, докато не изтече изпитателния срок не казвах къде работя дори и на приятели, за да не се разчуе, все пак кварталът, макар и в София си е едно голямо село. Сега дали онази знае къде работя не ме интересува, директорката ми си е изградила мнение и нямам никаква устна забележка дори, даже ми се радва, защото вижда как работя.
Мисълта ми е, че, ако директорът е на място и те харесва няма да позволи някой да му казва какво да прави. Но, ако все пак е синдикален шеф или нещо такова и има влияние помисли да смениш града с по-голям, мълчи си за новото място, докато не минеш на постоянно място. След това не могат да те пипнат ( освен, ако не се държат супер зле и ти писне). Ама в такъв случай защо да си причиняваш стрес и да работиш на такова място?
Не е толкова невероятно.
Аз 4 години работих за една директорка, след напускането ми тя ми проваляше евентуални работни места, като говореше врели-некипели. Ама аз си бях виновна, защото бях упоменала къде съм работила и новите директори съвсем резонно ѝ се обаждаха за мнение. Не знам какви ги е говорила, за едно място ми каза, че са ѝ се обадили и ми каза какво е рекла (чак после осъзнах, че нарочно ми каза, за да ми стане гадно, един вид "Ха, сега ще видиш ти!"). Сега ми е супер-смешно. Но най-забавното (сега де, тогава след случката бях разбита).
Та, одобрява ме една директорка на детска градина, чуваме се 1-2 пъти, казва, че ме чака, подготвям документи (здравна книжка, манту, декларации, медицински и прочее, давам почти 100 лв) и отивам да ѝ ги занеса. Стоя пред вратата отвън, вътре (на входа, не в дирекцията) някаква мацка, която може да е родител, чакащ детето си например. Затова звъннах на звънеца в дирекцията. Никой не се появи, звъннах на деловодството и след малко директорката ми взе документите и ме накара да пиша заявление. През това време тя изчезна и след малко се върна, почти крещейки ми, каза, че съм неуравновесена (направи ми впечатление думата, защото старата директорка използваше този език) и т.н., почти ме изгони. Когато я попитах "Какъв е проблемът, явно няма да работим заедно?" тя ми се тросна "Няма какво повече да обсъждаме?" Явно, че беше говорила със старата, какво и как не знам, но си махнах мястото от CV-то, скоро след това ме извикаха на събеседване, предложиха ми 6 месечен изпитателен срок (а не като повечето срочен за 9 месеца), след това минах на постоянен и вече почти 2 години нямам проблем. Действително, докато не изтече изпитателния срок не казвах къде работя дори и на приятели, за да не се разчуе, все пак кварталът, макар и в София си е едно голямо село. Сега дали онази знае къде работя не ме интересува, директорката ми си е изградила мнение и нямам никаква устна забележка дори, даже ми се радва, защото вижда как работя.
Мисълта ми е, че, ако директорът е на място и те харесва няма да позволи някой да му казва какво да прави. Но, ако все пак е синдикален шеф или нещо такова и има влияние помисли да смениш града с по-голям, мълчи си за новото място, докато не минеш на постоянно място. След това не могат да те пипнат ( освен, ако не се държат супер зле и ти писне). Ама в такъв случай защо да си причиняваш стрес и да работиш на такова място?
Аз 4 години работих за една директорка, след напускането ми тя ми проваляше евентуални работни места, като говореше врели-некипели. Ама аз си бях виновна, защото бях упоменала къде съм работила и новите директори съвсем резонно ѝ се обаждаха за мнение. Не знам какви ги е говорила, за едно място ми каза, че са ѝ се обадили и ми каза какво е рекла (чак после осъзнах, че нарочно ми каза, за да ми стане гадно, един вид "Ха, сега ще видиш ти!"). Сега ми е супер-смешно. Но най-забавното (сега де, тогава след случката бях разбита).
Та, одобрява ме една директорка на детска градина, чуваме се 1-2 пъти, казва, че ме чака, подготвям документи (здравна книжка, манту, декларации, медицински и прочее, давам почти 100 лв) и отивам да ѝ ги занеса. Стоя пред вратата отвън, вътре (на входа, не в дирекцията) някаква мацка, която може да е родител, чакащ детето си например. Затова звъннах на звънеца в дирекцията. Никой не се появи, звъннах на деловодството и след малко директорката ми взе документите и ме накара да пиша заявление. През това време тя изчезна и след малко се върна, почти крещейки ми, каза, че съм неуравновесена (направи ми впечатление думата, защото старата директорка използваше този език) и т.н., почти ме изгони. Когато я попитах "Какъв е проблемът, явно няма да работим заедно?" тя ми се тросна "Няма какво повече да обсъждаме?" Явно, че беше говорила със старата, какво и как не знам, но си махнах мястото от CV-то, скоро след това ме извикаха на събеседване, предложиха ми 6 месечен изпитателен срок (а не като повечето срочен за 9 месеца), след това минах на постоянен и вече почти 2 години нямам проблем. Действително, докато не изтече изпитателния срок не казвах къде работя дори и на приятели, за да не се разчуе, все пак кварталът, макар и в София си е едно голямо село. Сега дали онази знае къде работя не ме интересува, директорката ми си е изградила мнение и нямам никаква устна забележка дори, даже ми се радва, защото вижда как работя.
Мисълта ми е, че, ако директорът е на място и те харесва няма да позволи някой да му казва какво да прави. Но, ако все пак е синдикален шеф или нещо такова и има влияние помисли да смениш града с по-голям, мълчи си за новото място, докато не минеш на постоянно място. След това не могат да те пипнат ( освен, ако не се държат супер зле и ти писне). Ама в такъв случай защо да си причиняваш стрес и да работиш на такова място?
Да друг град малко трудно биха се получили нещата. Мислила съм си го, но... Да, той е начело на синдиката. Чудя се с какво толкова ги държи другите директори, та да го слушат. Но това не може да продължава вечено. Не знам към кого да се обърна. Ако ида в РУО, дали няма да стане по-зле?
Ако ида в РУО, дали няма да стане по-зле?
РУО не е орган за разрешаване на трудовоправни спорове. Ако градът не е съвсем малък, предполагам, че би могла да намериш място, на което да се задържиш поне 6 месеца, без въпросният директор да разбере.
Ако е налице недостиг на учители (а е много вероятно да е така), това ще е по-лесно.
Ако е била там само 4 месеца, не се налага да я уволняват, достатъчно е да прекратят договора в изпитателния срок.
Изобщо цялата история е много странна - не разбирам защо на бившия работодател му е притрябвал немотивиран и нежелаещ да работи там служител. Също така е интересно как той се явява “шеф” на всички останали работодатели в града.
Изобщо цялата история е много странна - не разбирам защо на бившия работодател му е притрябвал немотивиран и нежелаещ да работи там служител. Също така е интересно как той се явява “шеф” на всички останали работодатели в града.
На мен това ми прилича на несполучил романтичен интерес от страна на работодателя ви към вас. За да се фиксира така някой върху някой друг, най-вероятно изобщо не става въпрос за самата работа и длъжност. Нещо лично е според мен. Другият вариант е да е много обидчив и да не може да преглътне вашето лично достойнство и отказ на неговите намерения да ви държи на всяка цена в своята фирма.
Едно от двете ще да е. Вие си знаете.
Нормалното е като се разделят професионалните пътища на хората да не стоят обсебени с години един от друг, а всеки да си хване пътя.
Ако е била там само 4 месеца, не се налага да я уволняват, достатъчно е да прекратят договора в изпитателния срок.
Изобщо цялата история е много странна - не разбирам защо на бившия работодател му е притрябвал немотивиран и нежелаещ да работи там служител. Също така е интересно как той се явява “шеф” на всички останали работодатели в града.
Изобщо цялата история е много странна - не разбирам защо на бившия работодател му е притрябвал немотивиран и нежелаещ да работи там служител. Също така е интересно как той се явява “шеф” на всички останали работодатели в града.
На тази брутална липса на кадри, някой да уволни кадърен служител, защото трети външен човек казал така... абслютно не вярвам.
