С какво ви дразнят децата?

A, това е другото. Няма кой да си прави упражненията за гръб. Пришки ми излязоха на езика. Хубаво дете родих - зорлем се разгрози. В кецовете има и стелки за походката, но като цяло хич не е препоръчително да ходи на такъв тип подметки. Чакам да се появи принца, заради който ще се напъне да изглежда малко по-човешки, но се упасявам, че той може да има още по-алтернативна визия (като виждам по какви си пада)

Отстрани звучи много сладка мадама със собствено мнение. Но със сигурност е изнервящо. Моята дъщеря на 2 г цялата зима ходи с едни платненки. Никой не успя да я убеди да обуе, каквото и да е различно. То беше рев, търкаляне, писъци. Тамън дойде пролетта и се съгласи да обуе едни боти. Сега лятото не знам да не реши с ботите да ходи ...

Моята по принцип е кифла, обаче и тя има смешния навик да не изхвърля и да носи обувки до последно. Освен това, не изхвърля опаковки от козметика, храна и т.н.
Сега пропуши Айкоз, първо ми беше трудно да я науча да си хвърля фасовете в пепелник, сега пък трябва да я уча да си хвърля пепелника. 😡

Радвам се, че все още има и момичета да носят кубинки
Моите на времето по същия начин, носих ги всяка година почти до лятото, проветряваха се през дупките, за дъжда вече не помня, ама май не ми правеше впечатление особено много. Моята майка ако вземе да пише тук, няма да и стигне темата най вероятно

Трябва да дам на майка ми да прочете темата. И да оцени какъв късмет е имала с кротко и послушно дете и след това тийн. Тя с мен никакъв пубертет не е усетила. Ама то вкъщи военен режим  та смее ли човек да не слуша 😃

32 годишен със синдром на Даун / не е класически, само леко косо разположени очи / Дразни ме с :

1.В къщи мълчи като пукал, трябва да му вадиш думите с ченгел от устата. Посещава дневен център от 1995 г. - там е друга бира - галантен, с чувство за хумор, разсмива персонала, целува ръка на всички жени.

2.Работлив е ,но е бавен и прецизен. Мете цялата къща за повече от час. Аз си мълча, защото си имам отмяна. Като се нервирам излизам да пуша на двора.Някой път и с леко алкохолно питие. За протокола - имам си прахосмукачка, но предвид състоянието  не му разрешавам да ползва електроуреди . Неговите " оръдия на труда " си ги ползва само той.

3.Претенциозен откъм храна вкъщи, но ядящ всичко в дневния център.От време на време го уведомявам, че съм обядвала дроб сарма или някой друг субпродукт.Следва аристократично - презрителен поглед.

4.Мрази да ходи с мен по магазини. До 15-г. възраст успявах да го прилъжа, но спрях в момента в който в един бутик със страхотни намаления  за тийнове обяви театрално, че ще припадне от умора и продавачката се разтича да му носи стол. Оттогава ходя сама, що мъжко облекло съм пробвала, бедна ви е фантазията. Иначе си харесва всичко, което му купувам, благодари, пробва и ходи да се оглежда в огледалото. За протокола - висок, слаб, с дълги крака - лесно му се избират дрехи.

5. С даунския си инат ме е докарвал до бяс. Сега в зрялата възраст малко поомекна.

Като се сетя за друго, ще пиша още.

Ах, каква забавна тема От друга една я препоръчаха и реших да намина и попрочета.
Това тийновете не са като хората!

Уморих се да обяснявам, че трябва да ме пита, че е недопустимо да си търся панталон/пуловер и да не ги намирам, че е ужасно да си намирам дрехи на топка на пода на стаята и и с петна или съседчето да яде баница в кухнята облечено в мое яке или да видя приятелката и с мой клин... все едно приказвам
на стената!
Маратонки и сандали също ми взима (един номер сме вече).

И в крайна сметка стаята, където държа голяма част от дрехите си се озова с брава с ключ И с пръстов отпечатък. Брат и умря да и се смее.

Следващата стая, която ще се окаже с брава с пръстов е банята ни.

И при нас така. Мама винаги се е чудела хората, какво се оплакват толкоз от пубертетите 😂😂.. Ние бяхме войници, думата и на две не ставаше 😀😀

А, сега. Ми не ме дразнят Не са най - послушните, кротките, ученолюбивите и сговорчивите, обаче каквито съм си ги родила, такива ще си ги гледам. То едното вече е мъж и вероятно ще ядосва нечия щерка. Според ММ съм с канско търпение, но аз смятам, че слушат до колкото им е възможно, на всеки с неговите си особености. Иначе казано спартанците слушкат колкото могат
ПП: Пубертет с големия не разбрах да сме имали.

Писах вече, ама да си кажа кое най-много ме дразни.
Опитва се да ме контролира, винаги има мнение и укорява без да си го питал. Мислех, че е някаква реакция от това, че сме разделени с баща му. Обаче вече се опитва и новия ми партньор заедно с мен.
Примери:
" Къде е, Л., ще боядисва ограда на вилата, днес?!??, е кога ще се прибере, хубаво е да е до към 14.00ч, ние няма ли да ходим някъде, събота е все пак...
" Л. защо го няма още, работи?!???! ли, че колко е часа, кучето ти ли ще извеждаш, аз мислех да ходим до Кауфланд(давали някви неща на Марвел), я му звънни, пътува ли, да знае, че го чакаме"
" Сериозно ли си купи тази рокля, е къде ще я носиш, ти ходиш на работа с панталон, сега ми кажи и, че си дала повече от 50лв.за нея(примерно)... "

Случай от преди седмица. Купихме си билети за театър, в ден, който ще е при баща си. От лятото искаме да отидем, но все не се получава. Синът се е запънал, че не обича да ходи, ние да си ходим сами, той щял да си стои вкъщи, да гледа телевизия и да ни чака, не можем да го накараме на сила и т. н. драми. Всеки път отиваме на кино, гледахме какво ли не, което не ни се гледа, висяхме във всякакви молове, пицарии и джънк фууд заради него.
Като видя на шкафа билетите се разхлопа с вратички и шкафчета и изнесе драматичен монолог на висок глас в стаята си - как никой него не го пита, как ние си ходим, където си искаме, а за него билет - няма. Търпеливо го послушах и избухнах. Отговорът на моя бяс беше, че ние не сме го осведомили, че ще ходим някъде, докато го няма и трябва да го питаме, той може и да реши да дойде.

Аз не го приемам това поведение. Никога не съм си позволявала да говоря така на моите родители. Чудя се дали нещо не ми куца във възпитанието му.

Сигурно и на мене ми куца, защото ми се говори по същия начин. И на всеки мой опит да произнеса нещо строго и укорително от сорта, че винаги сме се отнасяли единствено с уважение към нея и по никакъв начин не е допустимо да  се тръшкат врати, подвиква, подмърда презрително, чувам най често "Кой те е карал да имаш дете". 
Просто не знам как да отговоря на това. "Не знаех какво ме чака" не ми се вижда подходящ отговор.

Плаче ми се като чета какво ме чака
Не съм била бита, ама съм сигурна че ако бях си позволила такъв език с родителите ми, щях да ям бой, ама много бой.

Майка ми само с поглед парираше всякакви опити да се правя на интересна или да се лигавя. Не че са били много тези опити.

Каквото и да съм очаквала, си мислех, че ще е към 14-15 години възраст. На 11 да ми обяснява, че е в пубертет и, че не го разбираме и всички сме срещу него, ми идва малко повече.
Ако пубертета идва сега по-рано, означава ли, че и ще премине по-рано?