С какво ви дразнят децата?

  • 11 353
  • 210
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 5 834
След култовите Simple Smile: "С какво ви дразнят..."
- роднините
- майките
- свекървите
- снахите и т.н.

време е за тема "С какво ви дразнят децата". Ама, не изобщо дребните, а вашите си деца. Отгледани с любов и грижа, равняваща се на себеотрицанието на косатката, а накрая се получава от сорта: "А как ти се радвахме, когато се роди.""

# 1
  • Мнения: 17 409
Кат вземат да ми се правят на майки😂
Добре, че е най-голямата за баланс.
Сериозно, аз позволявам да обръщат ролите. Да тренират децата. Много бърже се завръщат.
ОсобенНо ми е драго докато липсва мъжът ми и изляза с приятелки, да чуя от най-малкото - докога ше метеш улиците 😂

# 2
  • Мнения: 2 130
То моите не са деца, а дървени философи на тийн възраст и мутирали гласове😂. Само като ми кажат "спокойно бе мамо" и барута ми се е запалил за част от секундата.

# 3
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 047
Ох,и моят е тийн,ще спра дотук...

# 4
  • Мнения: 6 705
Моето е на три Stuck Out Tongue Winking Eye понякога едновременно рева и се хиля. Има отговор за всичко и понякога ме затапва и няма кво да кажа.. и тва ме дразни.
Също ме дразни и че е наследил чистофайничеството на майка ми и на мъжа ми. Все едно двама не ми стигаха, ами и трети такъв..

# 5
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 047
Като се замисля и бебето (на 18 месеца) малко ме дразни, защото обича да си гризе ръкавите и да пъха всичко в устата си(и като му кажа "Не" ме поглежда с най-невинната усмивка на света и казва "Да-да-да")...Батко му не беше такъв...

# 6
  • Мнения: 1 606
-Кой обичаш най-много?
- Баба, Деде!!!
🙄

# 7
  • Мнения: X
Моето е на три Stuck Out Tongue Winking Eye понякога едновременно рева и се хиля. Има отговор за всичко и понякога ме затапва и няма кво да кажа.. и тва ме дразни.
Също ме дразни и че е наследил чистофайничеството на майка ми и на мъжа ми. Все едно двама не ми стигаха, ами и трети такъв..

Ти пък! Какво има да се дразниш? Изчакай го още някоя и друга година и делегирай 😄

# 8
  • Мнения: 3 350
Понякога, даже доста често синът ми идва и без изобщо да се съобразява аз дали правя нещо важно и съм съсредоточена в този момент, започва да приказва там той квото си е наумил. И като му направя забележка, той ми вика "само да кажа" и не млъква, докато не си каже всичко, дето го вълнува.
Дъщерята пък не облича дрехите, които й купувам. Ходи с едни размъкнати дънки, анцузи, маратонки, като някой хлапак, не се гласи, пък аз искам да е мацка, защото тя е хубавица, ама не ще.

# 9
  • Мнения: 46 558
Както самата тя казва "Взела съм "най-хубавото" и от двамата."

Най-много ме дразни мързелът ѝ. Всяко нещо се отлага за утре.

Дразни ме, че не си носи очилата и като си присвива очите, изглежда много зла. Всичките ѝ приятели признават, че преди да се запознаят ги е било страх от нея (а е кротка по принцип) Laughing но и аз, и баща ѝ не си ги носехме като млади, така че и това явно е по наследство.

Като роден минималист ме дразни, че непрекъснато купува дрехи и обувки, а носи само няколко неща.

Дразни ме, че като прави нещо не изпипва детайлите, но съм свикнала, като Дева, рядко някой ми покрива критериите.

Дразни ме, че си сплита косата на малки плитки и после е като гръмнал бойлер.

И още има, но да не издребнявам Trollface

Последна редакция: вт, 28 мар 2023, 22:43 от Не се сърди, човече

# 10
  • Мнения: 1 035
Моето още няма 2, не е проговорило горкото, но на моменти ми идва да емигрирам по чорапи- без да гледам назад. Прави каквото си иска, ляга когато си иска, щом кажа "не" ме гледа и го прави нарочно. Счупи телевизора, пералнята (капака), хладилника (капака). Яде само супа, нищичко друго дори неиска да опита. Въпреки всичко смятам, че заслужавам медал или поне да ме пишат в рекордите на Гинес😂, защото до сега не съм повишила дори тон, а ми се идва да и извъртя главата на моменти. Trollface
Изобщо не искам да мисля за по-натам....

# 11
  • Мнения: 46 558
-Кой обичаш най-много?
- Баба, Деде!!!
🙄
А дъщеря ми пееше тази песничка така: "Мила моя мамо, тати, много те обичам..."

# 12
  • София
  • Мнения: 28 760
Мотаенето му всяка вечер. С друго не ме ядосва, разбран е, но това мотаене сериозно ми бърка в здравето.

# 13
  • Мнения: 2 130
Мотаене, вятърничавост, на моменти празно междуушието, философстване, разпиляност, почесване на всеки 10 минути пред отворен хладилник, спор - чорапите мръсни ли са или цвета им се е сменил (от нищото) 😂. Възрастта им е забавна, но на моменти ми идва да се гръмна. Добре че, не мязат на мен, иначе щеше да съм в стая с меки стени 😂😂😂

# 14
  • Мнения: 2 218
Няма да пиша много, щото няма да ми стигне интернета.
Мъчейки се да ги предпазя от всичко, ги оставих да имат прекалено много време за глупости. Но живота е една голяма мотика и ще го научат по-трудния начин.

# 15
  • Варна
  • Мнения: 736
Пубертет съчетано с артистична натура. На моменти ми идва да я смачкам. Разпилява, разсеяна и на моменти истерична. Ама си я обичам такава.
П.П В момента прави картина с прежда. Утре е първа смяна Rolling Eyes

# 16
  • Мнения: 6 171
И аз идвам да седна на тая пейка. Дразни ме, че нищо не довършва докрай. Започва да яде, зарязва го по средата, почва нещо ново ... зарязва и него, почва трето ... и така 5 неща започнати и недовършени. Само се мотае и нищо не върши. Последно време и недочува.

# 17
  • Мнения: 1 228
Тъкмо идвам бясна и откривам тази тема!
Дразни ме тийна на 15г, все не е виновен, все не е той(а няма кой друг да е)
Напоследък ме подлудява с философстване, отричане на всичко.
Казвам- защо винаги отричаш, вика защото си отстоявам правотата(дето я няма)
Все той прав, все ние грешим, аййй ш"му се не види.
Направо си играе с кръвното ми.

# 18
  • Мнения: 150
Моята кака- почти на 10 г. се прави на майка на малката, която е на 4 и и прави забележки, повишава и тон, но съвсем неуместно, след като и тя е сгафила. Дразнят ме като се правят на глухи или приятно разсеяни и трябва да повтарям едно нещо по 1000 пъти- без файда. Дразни ми зверския инат на каката, заинати ли се за нещо, нищо и никой не може да я спре докато не стане на нейната, без значение дали е права или не. Коза.  Simple Smile

# 19
  • Мнения: 12 857
Не им се дразня, възхищавам им се. Много качествено производство! Wink
Но все пак трябва да има нещо... хммм... нещо дребно... ами не, няма, идеални са!

# 20
  • Мнения: 5 309
Дъщерята ме дразни, че е станала философка като мене и претендира, че разбира от всичко, а не осъзнава, че 10 годишния й сопол още виси. Също винаги очаква нещата да се случват без усилие от нейна страна, а с усилие от моя.
Малкото ме дразни, че като му забраниш нещо, изобщо не те отразява и съвсем умишлено прави напук. Тогава вече трябва да го разревеш, за да се откаже, ама пък после половин час ти надува главата с ревове.
Е, и други неща ме дразнят де.

# 21
  • Мнения: 2 922
Когато започнат да се бият за нещо ме дразнят най- много .

# 22
  • Мнения: 5 440
На 3+ е, но ми иде да си хвана пътя и да не се връщам.
Тази сутрин за пореден път идва съсед да ме пита защо детето пищи. Защото не иска да се облича. От година и половина всеки божи ден е това. Със ставането - "не искам тези дрехи, не искам да се обличам". Пищене и дране.
Що рев съм изревала само аз си знам. Защото и аз започвам да крещя в някакъв момент.
Отговаря ми.
-Катлея, наказана си.
- Не съм наказана, ще си правя каквото си искам. Ти не можеш да ми кажеш.

Плаша се, какво ще е като стане на 13...

# 23
  • София
  • Мнения: 23 107
Дъщеря ми е почти на 15 г. С доста неща ме дразни, но не го показвам и лавирам постоянно с променящите й се настроения.

# 24
  • Мнения: 18
Дразни ме с това, че системно ме лъже. Наказвам, обещава да се поправи и след 2 дни пак. Мързи го да учи, мързи го да мисли. Когато съм бяла и добра се лигави, като обърна дебелия край се стяга за кратко и така безкрайна въртележка. Усещането ми е на провален родител, а е още на 12.

# 25
  • Мнения: 2 504
Е че и моите са така. Мързи ги да учат, мързи ги да свършат нещо в къщи. Но то не е нещо ново. Петко Славейков какво е написал преди 150 години:

Пенчо го мързи
Гледа да лежи
Ходи, та се май
Дири да играй.

От нас зависи дали като пораснат ще стане като в следващия куплет (иска да яде - няма откъде).
Колкото можем ги учим - къде с поощрения, къде с наказания, но всяко дете си е вече родено с характер, който не искам да пречупвам - и сами ще видят, че наготово не идва и ще трябва да се потрудят.

# 26
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 389
Голям зор видях и  виждам с моя Лъв почти на 10г Frowning1

Изключително инатливо и искащо само то да командва и да лидерства у дома и навън,на принципа -Или си с мен или си против мен...Не става за отборни игри или работа в екип,никакви съвети,заплахи ,шамарки или каквото се сетите не може да му нарушат принципите или да направи нещо на добра воля .Когато сам си вземе решение -тогава ще действа или много да е опрял ножа в кокала..
Една книга не е прочел до момента ,мързи го да гледа,има 5 и 6 само от чутото и запомнено в клас,никога не е писал домашни след училище,само уикендите по принуда и от немай къде ..Всичко се постига със сделки,уговорки,договорки,скандалче и попляскване като краен вариант Frowning1 Много ми е трудно..има и разполага с абсолютно всички екстри за неговата възраст-скъпа стая,хубаво облечен,технически задоволен ,джобни  и пак и пак е недоволно ,неблагодарно и не даващо нищо от себе си дете ..
За капак е и злоядо и ми къса нервите с това ядене -яде определни неща и то все сухоежбина,вдигнала съм ръце вече,а за по-нататък незнам ..или по-зле ще стане или пък може рязко да задобрее ,знае ли човек Thinking

# 27
  • Мнения: 2
Скорпион на две години и пет месеца .Ляга в девет с книжка и заспива за пет минути .Събужда се сам в седем без десет .Криви се само като трябва да се обува за ясла .Уикендите режима е съшият. През деня се спи от един до три .Яде почти всичко .Все пак тази 18 килограмова фигура трябва да се поддържа .Започва да отбира и иска да прави само това което му харесва и трябва много да говоря и обяснявам "защо не може" .Дразни ме като почне да "мучи"  и не стане на неговото но го разсейвам и бързо сменя станцията... в повечето случаи .Нямам идея до кога ще минава този номер но за сега работи .

# 28
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 389
Забравих да добавя,че капака на ината беше ,че мълча като партизанин 4 дни   докато не му се спука апандисита от страх да не го заведа на дежурен хирург и направи перитонит и бяхме 6 дни в интензивно и 4 дни в отделение ..
Всичко се казва и сервира в последния момент и се чудиш как да реагираш..

# 29
  • Мнения: 2 130
Позната история, пред перитонит беше дребния дзвер 15г.Мълча като гъз. Сега всичко си пее, ама що трябваше да е тъй. От зор да не влиза в болница, та преседя 7 дена там😂

# 30
  • Мнения: 150
Забравих да добавя,че капака на ината беше ,че мълча като партизанин 4 дни   докато не му се спука апандисита от страх да не го заведа на дежурен хирург и направи перитонит и бяхме 6 дни в интензивно и 4 дни в отделение ..
Всичко се казва и сервира в последния момент и се чудиш как да реагираш..
а моята е точно обратното, заболи я нещо и вече иска да ходим в болницата, да и пускат системи, за да не умре. Оня ден и текна малко кръв от венеците, докато си миеше зъбите (бяха възпалени от шините) и дойде при мен  ревяйки и ми заяви, че умира и спешно трябва да се обадим на 112. Умрях от смях. Не трябва да таят в себе си, вярно е и да споделят своевременно, когато има някакъв проблем, ама моята е драма Queen.

# 31
  • Мнения: 3 350
Моля ви се, аз отглеждам син Рак,(почти на 12г) дето до обяд му е крив половината свят, след обяд целия. Чувствителен, мнителен, тънкообиден, че не знаеш за какво може да се разсърди. Мълчи и се затваря, само по очите го познавам, че пак нещо го тревожи.
Щерката на 9г е Овен- изобщо не й дреме, тя е номер 1.
А, когато се случи да се скарат с брат си......голям сблъсък, Слава Богу рядко го правят и като цяло са в мир.

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 19:49 от buttercake

# 32
  • Мнения: 18 333
Не им се дразня, възхищавам им се. Много качествено производство! Wink
Но все пак трябва да има нещо... хммм... нещо дребно... ами не, няма, идеални са!
Моето не е идеално, ама не ме дразни с нищо, супер толерантна съм към недостатъците й (не е голям ентусиаст в ученето, подобни). Много добро дете. По-скоро понякога се чудя аз добра майка ли съм (виждам си своите недостатъци), но тя решително отговаря "Най-добрата си!" Grinning
Само се чудя колко ужасно рисува, защото аз съм много добра в това, а то горкото никак, ама пък пее прекрасно, докато аз много зле. Така че има баланс, то не може всичко да имаш.

# 33
  • Мнения: 1 931
Много весела тема.
Включвам се и аз да се оплача с моя почти 12 годишен син. Планове за Рожден ден се започват да се правят от ден 1 след като е минал предходния и така цяла година. Особено досаден става 2-3 месеца преди това - то са списъци с поканени, то са планове къде и как, то са изреждания на желани подаръци и т.н.
Сега си е наумил на рождения си ден, който ще е през април, да покани само момичета. Момчетата от класа го дразнели. Казвам му: "Ти да не си Ергена!" - Той се хили.

# 34
  • Мнения: 18 333
Това коя зодия е, jey? Joy

# 35
  • София
  • Мнения: 38 652
Големия дзер стана на 18. В момента води с нас голяма напоителна война на тема финанси. Една седмица побеждава, другата губи и естествено, всички се изнервяме.
Малкия се е укротил, пу пу.  Ходи си на училище, мързелува нормално и това е.
Двете Козирог.

# 36
# 37
  • София
  • Мнения: 38 652
Моята голямата е с асцендент Овен и го прави същото. Сега планира бала, ама ако може за 24 часа да направи 48 неща и да бъде на 5 места едновременно!

# 38
  • Мнения: X
Лекичко се ядосвам на голямото бебе, което през април ще стане на 2. На бебето казва "сладко малко бебенце". На баща си "малко татинце". А аз съм просто мама Grinning
Вчера за първи път ме нарече"малко мама". Явно и аз съм влязла в класацията за любими малки нещица Grinning
Ядосва ме че изпада в истерии и реве за абсолютни глупости. Например защо сме ѝ сложили първия хванат памперс от плика, а не петия. Ще кажеш че са различни.

# 39
  • София
  • Мнения: 6 188
Дъщеря ми вече не е дете - навърши 18. Мислех че е излязла от пубертета, ама явно е от бавно излизащите като майка си. Развали си успеха и изглежда, като че изобщо не ѝ пука. Намислила си е, че някъде си ще следва, но не полага никакви усилия. В детската градина я научиха: "ако мечтаеш много силно за нещо - ще ти се случи" и така и не разбра, че само с лежане и мечтания не се получават нещата. В стаята разбира се е ужас. Мъчно ми е като майка, но нямам търпение да се изнесе и да се сблъска челно с живота - надявам се не по най-грубия начин.

Сина на 15 ме дразни с това, че е компетентен по всички въпроси и никога няма да ме изслуша. Поне веднъж да спре да се надприказва с мен, може пък да чуе нещо полезно. При спорове много манипулативно извърта нещата. Iма услужлива памет, с която вади случки които съм забравила и ги трансформира в удобен за него вариант. Вади думите от контекста, извърта фактите и сам си вярва на приказките колко е онеправдан и как всички работят против него, а той е света вода ненапита. Да го впрегне този потенциал, да стане политик - в предизборни дебати никой няма да му се опре. Добре де, поне в клуба по дебати да се запише и да участва в състезания - ама там не му стиска, само с мама и тате е ербап.

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 11:03 от Gorg0nzola

# 40
  • Мнения: 11 958
Като цяло е кротко дете, почти на 18. Но има две неща, които ме докарват до лудост:
- никакъв, ама никакъв усет за време. Въобще не може да си разпределя времето за нищо, не само за учене.
-Пукане на пръсти. Толкова много говоря, обяснявам, привеждам примери. Моля, ако някой се е справил, да ми даде "рецепта". Казвам, че е не здравословно, че е просташко, че утре на интервю за работа да иде при първото изпулване е дотам. Намали малко, ама пак го прави, че и врата си взе да пука.

# 41
  • Пловдив
  • Мнения: 496
Припознах ситуацията вкъщи с много от написаните вече коментари. Но и мен най-много ме дразни това, че голямата дъщеря (6г.) се мотае изключително много ежедневно, не носи дрехите, които й купуваме, облича едно и също. Малката (3г.) много натрапчиво комуникира с нас, постоянно си налага мнението, щипе всички и започва да крещи, ако й се направи забележка. И това е ежедневие..

# 42
  • Мнения: 191
Големите ( дъщеря на почти 13 и син почти на 10) ме дразнят с това, че :

-непрекъснато се бият, карат,дразнят, клюкарят;
-години наред не се научиха като се приберат от училище да си извадят кутията и бутилката. Елементарно е и не мисля, че е кой знае колко непосилна задача, а аз съм затрупана с какво ли не и е супер гнусно понеделник сутрин да вадя мухлясала храна…
- омръзнало ми е да повтарям до изнемогване да си мият зъбите, очите, лицето. Елементарни хигиенни навици, които явно за моите деца са непосилни и ако не им се повтаря, просто не го правят. Зимата бях три месеца в болница с малкия, вечерно време баща им идваше да ни посещава и големите просто не се къпеха, нито миеха зъбите;
-ученето изобщо не им е приоритет. Могат да прекарат цял ден в гледане на безсмислени клипове;
-страшно бавни, отпуснати и флегматични, вечно залъсняваме, защото дори да си обуят чорапи отнема поне 10 мин и 10 подкани;

# 43
  • Мнения: 21 282
Много весела тема.
Включвам се и аз да се оплача с моя почти 12 годишен син. Планове за Рожден ден се започват да се правят от ден 1 след като е минал предходния и така цяла година. Особено досаден става 2-3 месеца преди това - то са списъци с поканени, то са планове къде и как, то са изреждания на желани подаръци и т.н.
Сега си е наумил на рождения си ден, който ще е през април, да покани само момичета. Момчетата от класа го дразнели. Казвам му: "Ти да не си Ергена!" - Той се хили.
И моята овенка е така ... hahaha

# 44
  • Мнения: 11 958
Като стана въпрос за кутии и бутилки-намирала съм на най-невероятни места опаковани, мухлясали сандвичи. Вкл и в шкаф с нови раници(малко сме маниаци на тема раници у дома), който не беше отварян , не питайте откога. На въпроса защо поне не го е хвърлил или да го даде на някое животно - забравил, че има храна. И да не му се карам. Ама от една, две години вече хапва стабилно.
За детското злоядство-на 6 години го пращам на дневен лагер с много тичане и активности. Прибират се всеки следобед. Първия ден отварям раницата, храната непокътната. От сутринта до 17ч това дете не е яло троха, въпреки игрите и чистия въздух. Питам го защо и то застава почти мирно пред мен и казва"Извинявай, мамо, дето не съм ял". Joy

# 45
  • София
  • Мнения: 1 345
Тая тема има изгледи да стане отчетна Smile

Големия ме дразни с това, че нещо е много залетял на тема Найк, поръчва си някакви скъпарски модели, направил си план за финансиране, ние ги плащаме накуп, той после връща от стипендията, много е хитър...Философстват бая и двамата, умни са и го знаят и ни правят на маймуни, особено мен, така извъртат нещата, че винаги са прави, аргументират се добре и ме обезоръжават.... направо полудявам от този факт. От друга страна се връщам назад на моите 13 и 15, изобщо не бях такава осъзната като тях, хубава реколта ( съгласявам се с Uncommon ), в домашните задължения хич ги няма, но и никога не съм настоявала, имат си достатъчно задачи...

# 46
  • Мнения: 14 436
Дразни ме ,че чисти три пъти в седмицата!

# 47
  • Мнения: 21 282
Дразни ме ,че чисти три пъти в седмицата!
Моята и с кран не мога да я накарам , много , много рядко ...

# 48
  • Мнения: 150
Като казахте сандвичи, онзи ден се прибра с един на две седмици престоял в училище в шкафа и вместо да вземе да го изхвърли там, го прибрала в раницата. Много е отнесена милата.

# 49
  • Мнения: 2 352
Включвам се с диването на почти на 4г. Ще ме пукне от здраво място това дете. Казвам, повтарям няма кой да ме чуе. Кресна да свърши нещо и започва да реве, че съм викала. Много е устата, че ходи и се оплаква на баба си, диването му с дивене.
Дразни ме, че лесно се отказва от нещата, които са и трудни и безинтересни. Изобщо не иска да се напъне и да положи малко усилия.
Малкото диване на 1г ме дразни, че е залепен като лепенка за мен. Само да ме и,тътве от поглед и край, света приключва. Най- обича да си играе с косата ми и така да се приспива...
Това с пукането на пръсти е голям навик и аз го правя, съвсем несъзнателно. Няма и медицинска обоснованост, че е вредно. Ама чак пък просташко и да не приемат някой на работа заради това, малко е прекалено. Не е като да се изсекнеш в ръката и мощно да го изтръскаш на земята или да плюеш...

# 50
  • Мнения: 7 944
Синът ми е много злопаметен и с къс фитил. Инстинктивно усеща къде да удари с думи така, че живо месо да откъсне.
Смята, че съм създадена за негово удобство и без значение искам или не, трябва да играя с него бадминтон, волейбол или както снощи след 22 часа - шах.
Мързи го да учи, но е умен и схватлив, та с минимални усилия поддържа поносимо ниво.
Дъщеря ми е другата крайност....едно непрестанно учене, писане, подчертаване,  преписване на цели уроци, учене според някакво приложение на телефона, което дели времето на период на концентрирано четене, на почивка и така нататък. Ако я закачиш за нещо, когато е в силната концентрация, откача направо и съска. Готова е да живее вече сама, справя се с битовизмите много добре.

# 51
  • Мнения: 1 591
Болна е в момента и не ѝ се дразня за нищо, иначе я заплашвам, че ще я оставя на баба ѝ и дядо ѝ и ще я взема като стане на 18, а тя тича и ми носи протмонето и вади кредитната карта - за билета.

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 19:30 от Threemafan

# 52
  • Мнения: 8 919
Че се е метнала на мен по мързел, скромност и други качества, които не са ѝ в услуга.

# 53
  • Мнения: 1 153
И аз припознах много неща от ситуацията вкъщи. 😂
Дразни ме, че никога не е виновен (скоро ще е 11г.синковеца). Ако е пропуснал домашно, госпожата е виновна, защото много ги товари и той не е успял или от претоварване е забравил за него. Стаята му е кочина, точно поради тази причина - няма време за нищо. Ако не може да се организира или намери нещо, пък аз съм виновна, че съм му оправила стаята и съм му разхвърляла нещата.
Всичко важно се казва в последния момент и късно вечер. "Трябва ми голям зелен кадастрон", " 200лв. за зеленото - срок до утре", това към 9.00 - 10.00ч вечерта най-често.
Мили муцуни, когато му трябва нещо(пари особено), тежко недоволно ходене и блъскане на врати, когато му се прави забележка или истината(а тя е, че го мързи много).

# 54
  • София
  • Мнения: 38 652
То имаше една шега защо извънземните отвличат хора нощем. Малкото елиънче:
Мамо, трябва ни човек за проекта утре!!!

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 15:06 от Rockstar

# 55
  • Мнения: 295
Дразнят ме с това,че са непрекъснато гладни(баткото на 17г. малкия на 8г),ядат през три часа -като бебета.
И реплика от снощи на малкия-,,Най-ценното ми качество е,че съм съвършенно досаден'',което е абсолютно вярно,толкова е обсебващ и досаден,че ме докарва до лудост.Непрекъснато говори,не дава думата на никой друг,все е прав,изкарва от десет кладенци вода,ти му казваш,че това е бяло,той обаче не-черно е и филосовства докато не се предадеш и не кажеш накрая,че е прав.
Големия е типичния тинейджър,разхвърляна стая,никакво желание за учене и вечното мрънкане и изискване на всевъзможни процедури за премахване на акнето.

# 56
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 389
Поне за ученето и мързела като гледам не сме единствени,мен и баща му изключително много ни дразни и притеснява това,усти и нерви не са ни останали да говорим и да се ядосваме,но човека си има собствено мнение по въпроса и не го е страх от нищо No Mouth
Лошото е,че има примери окооло себе си на роднински батковци и каки,деца на познати колеги,комшии и т.н,които се занимават със собствен бизнес ,наследен от родителите или други щастливи обстоятелства,които ама нито един няма висше,само средното и се потапят  и нашият маймунчо си мисли,че единствения му проблем е да избута даскалото и оттам нататък ще ги бере по дърветата ..
Дори изтъква,че госпожата се била изказала,че имането по всичко 6 било заторзмозяващо и нездравословно,не трябвало децата така да се стресират,разбираш ли ..No Mouth

# 57
  • Мнения: 21 572
Най-много ме дразни презрително-отегченото въртене на очи, познато на почти всеки родител на тийн. Опитвам се да броя до десет, но често ми се налага да отида в другата стая, за да не кажа нещо излишно.

# 58
  • Sofia
  • Мнения: 4 493
Като работех от вкъщи , нещо съм се напрегнала, изпушвам, казала съм на децата да ми се махнат от главата и си мисля, че съм намерила малко спокойствие, а след точно пет минути 8-годишният идва и ме пита :Сега имаш ли работа....

# 59
  • Мнения: 1 686
Ау,привет,ей това е ТЕМАТА! 👍👏
Най-много ме дразни с незаинтересоваността към домашните.Значи,ако може,ще се напишат в последната минута на последния почивен ден.Бутаме го,ръчкаме го да напише сутрин ,докато е с бистър ум,после денят пред него-да играе,да гледа тв,каквото иска да прави дето се казва....Е ,не!Добре ,че лесно и бързо учи иначе нз как биха се случили нещата!Ако трябваше да разчита на труд и упражнения у дома,няма да се получат нещата.
Все като сгафи и го накажа,все трябва нещо да отвърне,демек няма да стане така,както казвам...Разбира се така става,но все трябва то последно да се обади и да каже.
За протокола-8 годишен е!

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 17:01 от believe_

# 60
  • Бостън
  • Мнения: 13 591
Ох, точно такава тема ми трябва днес!

Неописуемо ме дразни колко е мърлява! Чисти дрехи, мръсни дрехи, мокри хавлии - всичко на топка на пода на стаята и до опаковка от чипс. Брат и в другата крайност - стая под конец, вкл. скрити кабели на компютъра, етс., но всичко събрано от стаята оставено пред нашата спалня в чувал.

Дразни ме, че като си науми нещо ми се изпраща съобщение постфактум, не пита редно ли е, може ли, или просто да ми каже че има планове и да не се притеснявам като видя, че телефонът и е на 30 км от мястото, където според мен би трябвало да се намира.

Но поне се учи.... дълго, досадно, до малките часове и на конферентна видео връзка със съученички и съученици, докато слуша и музика. За сметка на това брат и, който е умен за 2-ма, го мързи да напише 2 реда - задачи по геометрия се решават на ум, но по литература това не минава. Седя до него и дудна за да напише 1-2 домашни.

От хранителните им претенции съм вдигнала ръце отдавна, та сега вече и двамата могат да си сготвят (11 § 14 год), но в какво се превръща кухнята след тяхното готвене. Да не споменавам как изглежда банята им благодарение на тийнката, добре, че баща им и брат и понякога я чистят Sad

Преди 2-3 год когато тя влизаше в пубертета и истериите бяха ежедневие дребното ме прегърна и каза: "Леле, мамо, представи си само какво ще бъде след 3 год, когато и аз съм в пубертета!"

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 17:10 от Agent Provocateur

# 61
  • Мнения: 48
Влудявам се моята дивачка като почне да избира чорапи и да не ги харесва и да не са й удобнил Не е истина! Или като ми каже - "Ти нищо не знаеш - мама него прави това така!"

# 62
  • Мнения: 4 807
Много неща ме дразнят в моя син, което вероятно показва, че аз съм кривата.

Но в най-общи линии няма нещо, което да му е казано да свърши, и той да го свърши без 100 напомняния и скандал - от обличането през яденето и училището до къпането и миенето на зъби. Ежечасно се разправяме за нещо.

А за чорапите мога ферман да напиша - сутрин в 7:50 на входната врата, докато си обува обувките и метрото е след пет минути, моят установява, че чорапите, които носи от една година или повече, точно този ден не са му удобни. Добре обаче училището е със строга униформа и чорапите трябва да бъдат тъмно сини 🤦♀

# 63
  • Мнения: 6 705
Това с чорапите го имаше и при моето. Като каже "има нещо" в чорапа и край. Преобували сме по пет чифта докато открием някой дето "няма нищо". После установих, че всъщност "нещото" са вътрешните конци от шиенето. Купувам само чорапи без нищо, смисъл никакви нашити/пришити картинки.

# 64
  • Мнения: 4 807
Това с чорапите го имаше и при моето. Като каже "има нещо" в чорапа и край. Преобували сме по пет чифта докато открием някой дето "няма нищо". После установих, че всъщност "нещото" са вътрешните конци от шиенето. Купувам само чорапи без нищо, смисъл никакви нашити/пришити картинки.

На сина ми чорапите нямат никакви картинки - тъмно сини дюс. Да не казвам и колко е трудно да се намерят изчистени тъмно сини, номер 35-38. От Пирин Хил взех последната партида - от пет чифта два стават, от останалите три се оплаква. А те са еднакви.

# 65
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 305
Тийнейджърка на 13г.
Непрекъснато купува дрехи и обувки ,а накрая носи две-три неща,останалите си стоят..
Но обича да рови в моя гардероб и все иска да носи моите дрехи.
Опита се да ми отмъкне и обувките,но не се получи,защото и бяха големи...

Вечер се прави на заспала,но няколко пъти я хващам посреднощ скрита под юргана да си говори по телефона с приятелка.

Сега иска вратата на стаята и да се заключва,което няма да стане разбира се..

Заговорничи с баща си зад гърба ми.А тя му е любимка и той винаги е съгласен с нея.Аз все съм лошия динозавър.



# 66
  • Мнения: 17 409
Болна е в момента и не ѝ се дразня за нищо, иначе я заплашвам, че ще я оставя на баба ѝ и дядо ѝ и ще я взема като стане на 18, а тя ми носи протмонето и вади кредитната карта - за билета.

За какво ти е на 18?

# 67
  • Мнения: 2 218
Цитат

За какво ти е на 18?
Да я води на пазара в Сливен.

# 68
  • Мнения: 2 928
Че повтарят като папагали какво е казал баща им, но го правят да изглежда, че уж излиза от тях. Много лош избор! Разведени сме.

# 69
  • Мнения: 1 447
Синът Рак - потаен, прикрит, все крив и сърдит, избягваше пряка конфронтация и пак си правеше каквото си знае. Комуникацията с него беше с ченгел две-три думи, трудна работа. Не си чистеше стаята, обличаше се както дойде, мързел, мързел голям. Вкъщи ядеше само ако му е сервирано на масата, иначе дори да е гладен - не посягаше към хладилника Simple Smile Страшна работа...Имаше ужасно акне, за което не полагаше никакви грижи, въпреки моите усиля да направим нещо. Лицето му беше рана...Не та не, ходеше като крастава жаба, и хич не му пукаше за пъпките. Но беше кротък като цяло, имаше и добра среда в училище и сред другите прятели. Мина пубертета, а с него си заминаха много бързо и акнето и мързела, за което най-много се радвам.
Дъщерята....на 15 е сега....ужас, ужас. Крива, много чувствителна, всички са и виновни. И е много устата, за разлика от брат си. Тръшка врати, повишава тон. На всяко нещо отговаря "знам" с една сърдита физиономия. Иначе е много подредена и изпълнителна, когато е поела някаква задача. Та ще видим, още 2-3 години да минат най-трудните години на израстването.

# 70
  • Мнения: 2 130
17г овен и 15г стрелец, трябваше да е коза, ама нейсе😁. Екстроверт и интроверт. Два полюса, разказващи играта на майка си,не закачащи баща си, щото нали "мъжка солидарност".

# 71
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 047
Значи има надежда мързелът да изчезне и при моят тийн Рак(по-добре да го бях родила Близнаци,ама хич не исках такова  второ у дома-и ММ е Близнаци, и "от трън та на глог, че по-висок"; и аз съм Рак ,ама чак такова чудо не съм била,но все му прощавам,заради състоянието му, той пък взе да нахитрява и да се възползва от това,вярно аспергерите са много умни в някои отношения,без дори да го съзнават).Малкото пък много го исках Скорпион,ама добре че не се роди Дева, че се бе засили да излиза в 35 г.с.,удържахме го до Везна,в Скорпион влизаше само с 1-2 дни,какъв ще е тепърва ще видя, въпреки че както писах от сега се опитва да прави каквото си ще...

# 72
  • Мнения: 1 800
Дразни ме, че много говори. Добре, че си играе и гледа детски, но сутрин в работен ден е просто ужас.
Дразни ме напоследък с разхвълянето и цапането, много се увеличиха, а уж възпитавам.
Дразни ме нейната особена чувствителност, дълбока, рибешка, която аз никак не разбирам. На 6 години е.
Олекна ми.

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 20:56 от amonqk

# 73
  • Мнения: 2 352
Не знам дали е до зодиите, ама малкото започна да се тръшка още преди годинката. И все по- зле става. Сигурно като стане на 2 ще е кошмар. Добре, че ми е второ и не се трогвам Grinning

# 74
  • Мнения: 17 409
- кажи, кажи на д-р… защо правиш това, а не онова; защо се държиш така, а не иначе….
- мамо, напомням ти, че произхождам от теб и от баща ми….
Из моите практики  (детето в случая е на 30, с тежък здравословен проблем и социален недъг)

# 75
  • София
  • Мнения: 1 369
Леле леле, каква тема! Вече ще спя по-спокойно, в колко мнения припознах децата си!
Момче на 9 и момиче на 6. Дразнят ме, че трябва да им казвам да вдишват и издишват. Лична хигиена, оправяне на легло, преобличане, подреждане, отнасяне на мръсни дрехи, вода и храна за училище... Нищо, нищо в тяхното ежедневие и домакинството няма да свършат, ако не им се почетвърти!!! Това ме побърква. Едно чорапче няма да вдигнат от земята, ако не им се каже.
Дразнят ме с капризите си на масата. Никога не мога да им угодя.
Малкия ми син на 1 г 9 м ме дразни с денонощните си крясъци като авлига "Дааа!!" "Дууууу!" "Дааааа!!" "Дуууууу!" И този очаквателен поглед...
А бе прекрасни са ни децата, да са ни живи и здрави! Добре че е форума да си споделим, обаче!

# 76
  • Мнения: X
Моята 2 годишна е обратното. Гони ме като империалист ако взема да оставя някой използван памперс на земята. Ходи, събира ги и в кофата. В банята като влезе да се къпе се тръшка, докато не изчистим някакви косми паднали от косата ми. А тя си ми пада стабилно в момента. Пили сме кафе с мъжа ми и сме си зарязали чашите в хола на масата. Минава и ги събира да ги носи в кухнята. Щем не щем трябва да се включим в почистването, иначе ще ги изпотроши.

# 77
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 047
Мойто малкото и то голям чистофайник-ако си набара шишето с вода почва да полива и да търка с ръкавите си,като си изцапа ръцете почва да ги тръска и ме води към чешмата да ги мием(още не говори,но си се разбираме).

# 78
  • Мнения: 150
Вчера ги прибирам от градина и училище съответно. Влизаме вкъщи и се почва, събуйте се, измийте си ръцете, якетата не на земята. Това всеки път, по 100 пъти. Не като да съм започнала да им казвам от вчера, че трябва да има някакъв ред. Търчат с обувките из стаите, ако благоволят да ги събуят остават там където са ги събули. Това ме побърква, говоря, обяснявам, че трябва да се мием, да се събуват- в детската килима е бял(беше де) ама никой не ме чува, дори и след поредното потретване. Sad  И след всичко това 2 часа без да се спрат, като обезумяли, държани на каишка, крясъци, викове(играят си децата, но викат, търчат и лудеят на макс) и за финал каката падна от въртящият се  стол за бюрото и(как се е чекнала не знам),  разрева се, а малката и направи комапания с рева- от солидарност, да не реве сама кака и- Цирк дю Солей. Като се прибра баща им си хванах раничката и с 200 се изстрелях на фитнес. Simple Smile После как няма да ги пращам при бабите им за уикенда, ама изобщо даже и не се замислям. Да са живи и здрави!

# 79
  • Плевен
  • Мнения: 988
Благодаря, има и други като мен! Включвам се с 14годишен тийн, който системно ми лази по нервите...Дразни ме с мързел, не си хвърля боклука от стаята, разхвърлян, суетен, винаги с мнение, което е различно от моето, само и само, за да сме "реплика-дуплика", а като избухна, вече е "Ти само ми се караш", това демонстративно, и се затваря в стаята си...Умен, но учи, както казва, само, защото иначе ще го накажа...Егоист на моменти, до обяд е сърдит на мен, следобед на всички останали....Заклет домошар, претенция към храна, а иначе "строгата" фитнес диета, виждам в неизхвърления кош, нарушавана всеки ден с десертчета, боклучки и т.н.

# 80
  • Мнения: 775
С това, че отхвърля много голяма част от храните. Наумил си е, че не харесва почти всичко, извън хлебните, панировките, пържените картофи. Яде зеленчуци, но само панирани. Плодовете почти винаги на сок. Манджи с огромни уговорки опитва, само понякога преполовява, но във всички случаи след това трябва задължително да имам втори вариант. Висок, слаб, здрав, много красив, никакви проблеми, обаче аз навън ям готвено, десерти, а на него субуей, Макдоналдс, пици, кфс, гироси… защото “Това нали знаеш, че не го ям” и “Аз това не го обичам, искам нещо друго”. И като изръси пред хората: ти все не искаш да ми купиш картофи, направо откачам. Получава всичко на мига, но ако не ни познавате и отстрани го чуете, ей така преминавате случайно покрай нас и го чуете в този момент как се изразява при опита ми да го убедя да вземем само сандвичи от веригата, поне без картофите, изпържени в старо олио, ще решите, че съм майка, която не иска да купи храна на детето си и да го нахрани. Дразня се много.

# 81
  • Мнения: 21 282
Влудява ме,че яде в стаята си,въпреки че изрично забраних.Даже миналото лято се беше обзавела с мравки.В къща сме.
Bowtie

# 82
  • София
  • Мнения: 6 188
Конкретика от тази сутрин - дъщерята ме вбеси като отново си обу скъсаните платнени кецове (имат дупка от протриване в подметката). Сменя само черни кубинки с черни кецове и след като кубинките се скъсаха след 4 години нон стоп носене - обу кецовете.
На възмущението ми, че навън е 4 градуса - щяло да стане 14. Ама те са пробити, ще ти се намокри чорапа - днес няма да вали.
От 6 месеца  я умолявам да си купи обувки - нямало кога. Всъщност купила е два чифта ултра неудобни маратонки и сега не ги носи. Опитах да ги нося аз - аз нося 39, тя 40, ами те и на мен ми стягат. Заедно купихме едни тимбърленд, които са здрави и удобни, но са в цвят горчица и не подхождали.

# 83
  • Мнения: X
Ами изхвърли ѝ скъсаните кецове и да видим дали няма да си купи нови обувки или да обуе наличните.

# 84
  • София
  • Мнения: 6 188
Е, точно това си помислих, ама е грубо - тя е голям човек и ще обвинява мен после. Имам опита да не ѝ давам този коз в ръцете. Нека ѝ се разпадне подметката пред приятелите ѝ да бере срам.
Макар, че аз винаги ще съм виновна.

# 85
  • Мнения: 21 282
Аз изхвърлям всичко,което е скъсано.

# 86
  • Мнения: 6 519
След като така или иначе ще бъдеш обвинявана за нещо, мятай ги в боклука без да ти пука.

# 87
  • Мнения: 2 130
Най-тежката ми работа е, с тях да ходим за дрехи🤬🤬🤬🤬🤬 и никъде не предлагат поне валериан.

# 88
  • София
  • Мнения: 6 188
Сина не иска да ходи, но поне не придиря. Каквото му купя - това е. Щерката е на 18. Има си приятелки, да си ходи да си избира с тях. Ама не е много по пазаруването. Пада си по азиатската кауай мода, в БГ магазините трудно открива нещо, което да ѝ хареса и в резултат се носи като битник. ММ или ще избухне като види как се е облякла или аз го изтиква някъде и му давам знаци да мълчи и да не се обажда. Тази сутрин като обсъждахме с него драмата с обувките, той каза: "Само кубинки и липсват на прегърбената стойка и лоша походка". И е прав, но мога ли да ѝ сменя вкуса?
Има тънка коса, но докато не мина през всички цветове не се успокои. Най-после се кротна с що-годе нормална прическа.

# 89
  • Мнения: 21 282
Моята също е прегърбена,но от няколко месеца след посещение на рехабилитатор и изписаните й упражнения има ефект със стойката и прегърбеността.Цаката е да заякнат мускулите около гръбнака.

# 90
  • София
  • Мнения: 6 188
A, това е другото. Няма кой да си прави упражненията за гръб. Пришки ми излязоха на езика. Хубаво дете родих - зорлем се разгрози. В кецовете има и стелки за походката, но като цяло хич не е препоръчително да ходи на такъв тип подметки. Чакам да се появи принца, заради който ще се напъне да изглежда малко по-човешки, но се упасявам, че той може да има още по-алтернативна визия (като виждам по какви си пада) Joy

# 91
  • Мнения: X
Конкретика от тази сутрин - дъщерята ме вбеси като отново си обу скъсаните платнени кецове (имат дупка от протриване в подметката). Сменя само черни кубинки с черни кецове и след като кубинките се скъсаха след 4 години нон стоп носене - обу кецовете.
На възмущението ми, че навън е 4 градуса - щяло да стане 14. Ама те са пробити, ще ти се намокри чорапа - днес няма да вали.
От 6 месеца  я умолявам да си купи обувки - нямало кога. Всъщност купила е два чифта ултра неудобни маратонки и сега не ги носи. Опитах да ги нося аз - аз нося 39, тя 40, ами те и на мен ми стягат. Заедно купихме едни тимбърленд, които са здрави и удобни, но са в цвят горчица и не подхождали.
Отстрани звучи много сладка мадама със собствено мнение. Но със сигурност е изнервящо. Моята дъщеря на 2 г цялата зима ходи с едни платненки. Никой не успя да я убеди да обуе, каквото и да е различно. То беше рев, търкаляне, писъци. Тамън дойде пролетта и се съгласи да обуе едни боти. Сега лятото не знам да не реши с ботите да ходи ...

# 92
  • София
  • Мнения: 38 652
Моята по принцип е кифла, обаче и тя има смешния навик да не изхвърля и да носи обувки до последно. Освен това, не изхвърля опаковки от козметика, храна и т.н.
Сега пропуши Айкоз, първо ми беше трудно да я науча да си хвърля фасовете в пепелник, сега пък трябва да я уча да си хвърля пепелника. 😡

# 93
  • Мнения: 6 198
Радвам се, че все още има и момичета да носят кубинки Simple Smile
Моите на времето по същия начин, носих ги всяка година почти до лятото, проветряваха се през дупките, за дъжда вече не помня, ама май не ми правеше впечатление особено много. Моята майка ако вземе да пише тук, няма да и стигне темата най вероятно

# 94
  • Мнения: 6 519
Трябва да дам на майка ми да прочете темата. И да оцени какъв късмет е имала с кротко и послушно дете и след това тийн. Тя с мен никакъв пубертет не е усетила. Ама то вкъщи военен режим  та смее ли човек да не слуша 😃

# 95
  • BG
  • Мнения: 373
32 годишен със синдром на Даун / не е класически, само леко косо разположени очи / Дразни ме с :

1.В къщи мълчи като пукал, трябва да му вадиш думите с ченгел от устата. Посещава дневен център от 1995 г. - там е друга бира - галантен, с чувство за хумор, разсмива персонала, целува ръка на всички жени.

2.Работлив е ,но е бавен и прецизен. Мете цялата къща за повече от час. Аз си мълча, защото си имам отмяна. Като се нервирам излизам да пуша на двора.Някой път и с леко алкохолно питие. За протокола - имам си прахосмукачка, но предвид състоянието  не му разрешавам да ползва електроуреди . Неговите " оръдия на труда " си ги ползва само той.

3.Претенциозен откъм храна вкъщи, но ядящ всичко в дневния център.От време на време го уведомявам, че съм обядвала дроб сарма или някой друг субпродукт.Следва аристократично - презрителен поглед.

4.Мрази да ходи с мен по магазини. До 15-г. възраст успявах да го прилъжа, но спрях в момента в който в един бутик със страхотни намаления  за тийнове обяви театрално, че ще припадне от умора и продавачката се разтича да му носи стол. Оттогава ходя сама, що мъжко облекло съм пробвала, бедна ви е фантазията. Иначе си харесва всичко, което му купувам, благодари, пробва и ходи да се оглежда в огледалото. За протокола - висок, слаб, с дълги крака - лесно му се избират дрехи.

5. С даунския си инат ме е докарвал до бяс. Сега в зрялата възраст малко поомекна.

Като се сетя за друго, ще пиша още.

Последна редакция: чт, 30 мар 2023, 14:50 от Вивиана Енева 634968

# 96
  • Мнения: X
Ах, каква забавна тема Simple Smile От друга една я препоръчаха и реших да намина и попрочета.
Това тийновете не са като хората!

# 97
  • Бостън
  • Мнения: 13 591
Тийнейджърка... обича да рови в моя гардероб и все иска да носи моите дрехи.
Опита се да ми отмъкне и обувките,но не се получи,защото и бяха големи...
Уморих се да обяснявам, че трябва да ме пита, че е недопустимо да си търся панталон/пуловер и да не ги намирам, че е ужасно да си намирам дрехи на топка на пода на стаята и и с петна или съседчето да яде баница в кухнята облечено в мое яке или да видя приятелката и с мой клин... все едно приказвам
на стената!
Маратонки и сандали също ми взима (един номер сме вече).

И в крайна сметка стаята, където държа голяма част от дрехите си се озова с брава с ключ И с пръстов отпечатък. Брат и умря да и се смее.

Следващата стая, която ще се окаже с брава с пръстов е банята ни.

Последна редакция: пт, 31 мар 2023, 17:11 от Agent Provocateur

# 98
  • Мнения: 1 035
Трябва да дам на майка ми да прочете темата. И да оцени какъв късмет е имала с кротко и послушно дете и след това тийн. Тя с мен никакъв пубертет не е усетила. Ама то вкъщи военен режим  та смее ли човек да не слуша 😃

И при нас така. Мама винаги се е чудела хората, какво се оплакват толкоз от пубертетите 😂😂.. Ние бяхме войници, думата и на две не ставаше 😀😀

# 99
  • Бургас
  • Мнения: 5 732
А, сега. Ми не ме дразнят Simple Smile Не са най - послушните, кротките, ученолюбивите и сговорчивите, обаче каквито съм си ги родила, такива ще си ги гледам. То едното вече е мъж и вероятно ще ядосва нечия щерка. Според ММ съм с канско търпение, но аз смятам, че слушат до колкото им е възможно, на всеки с неговите си особености. Иначе казано спартанците слушкат колкото могат Simple Smile
ПП: Пубертет с големия не разбрах да сме имали.

# 100
  • Мнения: 1 153
Писах вече, ама да си кажа кое най-много ме дразни.
Опитва се да ме контролира, винаги има мнение и укорява без да си го питал. Мислех, че е някаква реакция от това, че сме разделени с баща му. Обаче вече се опитва и новия ми партньор заедно с мен.
Примери:
" Къде е, Л., ще боядисва ограда на вилата, днес?!??, е кога ще се прибере, хубаво е да е до към 14.00ч, ние няма ли да ходим някъде, събота е все пак...
" Л. защо го няма още, работи?!???! ли, че колко е часа, кучето ти ли ще извеждаш, аз мислех да ходим до Кауфланд(давали някви неща на Марвел), я му звънни, пътува ли, да знае, че го чакаме"
" Сериозно ли си купи тази рокля, е къде ще я носиш, ти ходиш на работа с панталон, сега ми кажи и, че си дала повече от 50лв.за нея(примерно)... "

Случай от преди седмица. Купихме си билети за театър, в ден, който ще е при баща си. От лятото искаме да отидем, но все не се получава. Синът се е запънал, че не обича да ходи, ние да си ходим сами, той щял да си стои вкъщи, да гледа телевизия и да ни чака, не можем да го накараме на сила и т. н. драми. Всеки път отиваме на кино, гледахме какво ли не, което не ни се гледа, висяхме във всякакви молове, пицарии и джънк фууд заради него.
Като видя на шкафа билетите се разхлопа с вратички и шкафчета и изнесе драматичен монолог на висок глас в стаята си - как никой него не го пита, как ние си ходим, където си искаме, а за него билет - няма. Търпеливо го послушах и избухнах. Отговорът на моя бяс беше, че ние не сме го осведомили, че ще ходим някъде, докато го няма и трябва да го питаме, той може и да реши да дойде.

Аз не го приемам това поведение. Никога не съм си позволявала да говоря така на моите родители. Чудя се дали нещо не ми куца във възпитанието му.

# 101
  • Мнения: 21 572
Сигурно и на мене ми куца, защото ми се говори по същия начин. И на всеки мой опит да произнеса нещо строго и укорително от сорта, че винаги сме се отнасяли единствено с уважение към нея и по никакъв начин не е допустимо да  се тръшкат врати, подвиква, подмърда презрително, чувам най често "Кой те е карал да имаш дете". 
Просто не знам как да отговоря на това. "Не знаех какво ме чака" не ми се вижда подходящ отговор. Simple Smile

# 102
  • Мнения: 2 352
Плаче ми се като чета какво ме чака Cry
Не съм била бита, ама съм сигурна че ако бях си позволила такъв език с родителите ми, щях да ям бой, ама много бой.

# 103
  • Мнения: 6 519
Майка ми само с поглед парираше всякакви опити да се правя на интересна или да се лигавя. Не че са били много тези опити.

# 104
  • Мнения: 1 153
Каквото и да съм очаквала, си мислех, че ще е към 14-15 години възраст. На 11 да ми обяснява, че е в пубертет и, че не го разбираме и всички сме срещу него, ми идва малко повече.
Ако пубертета идва сега по-рано, означава ли, че и ще премине по-рано?

# 105
  • Мнения: 2 130
Детските ми години били в "средновековието", бабите през тяхното детство си играли с "динозаврите".Комплименти, такива, че да се чудиш дали наистина е комплимент или саркастично те е обидил.
Какво ще рече "по-виталитетна си" от другите майки? Боядисвам се и се почва-"защо се боядисва черна, а не брокатено сребристо, ще ти отива. Ще приличаш на Гандалф Сребристия или на Гералт" (любими персонажи) на мутантите😂.Отговарям, че Тифа(Final Fantasy), повече ме кефи. Макак така, била съм "по-обемна" от нея😂 😂 😂. Котката ни била прероден дракон, което е" по-поносимо от караконджул" и се води за комплимент към котката😂 😂 😂

Последна редакция: пт, 31 мар 2023, 14:58 от Тумбел Нехранимайски

# 106
  • Мнения: X
Извинявай, че си позволявам да коментирам, но защо позволяваш на 11 годишно дете да ти държи сметка какво си си купила?


" Сериозно ли си купи тази рокля, е къде ще я носиш, ти ходиш на работа с панталон, сега ми кажи и, че си дала повече от 50лв.за нея(примерно)... "


Разбирам, че искаш с добро, но не смяташ ли, че при такива изказвания е редно да го поставиш на място?

# 107
  • Мнения: 4 807
Каквото и да съм очаквала, си мислех, че ще е към 14-15 години възраст. На 11 да ми обяснява, че е в пубертет и, че не го разбираме и всички сме срещу него, ми идва малко повече.
Ако пубертета идва сега по-рано, означава ли, че и ще премине по-рано?

На мен на 10 ми ги обяснява моят. От време на време го питам защо се държи така, а той ми отговаря: "От възрастта е, в предпубертет съм". (не мога да намеря емотикона за човечето, което се хваща за главата)

# 108
  • Мнения: 1 153
Извинявай, че си позволявам да коментирам, но защо позволяваш на 11 годишно дете да ти държи сметка какво си си купила?


" Сериозно ли си купи тази рокля, е къде ще я носиш, ти ходиш на работа с панталон, сега ми кажи и, че си дала повече от 50лв.за нея(примерно)... "


Разбирам, че искаш с добро, но не смяташ ли, че при такива изказвания е редно да го поставиш на място?
Не позволявам и го поставям на място.
Поставянето на място винаги завършва със сръдня и рев, че съм тълкувала нещата грешно,  че всичко ме ядосвало(не мисля, че е така), че той имал мнение, аз обаче не искам да го изказва.

# 109
  • Бостън
  • Мнения: 13 591
Ако пубертета идва сега по-рано, означава ли, че и ще премине по-рано?
A дано, ама надали Wink

# 110
  • Мнения: 2 130
Тцъ, някои ги държи и до 30-ка, че и до по късно😂

# 111
  • София
  • Мнения: 5 834
Други от пубертет скачат в критическата директно. Simple Smile

# 112
  • Мнения: 6 705
Баба ми каза, че едно време е нямало пубертет Joy

# 113
  • Мнения: 14 436
Леле направо критическата ли ги е хващала!

# 114
  • Мнения: 6 705
Ами не, то и критическа не е имало навремето.. поне според баба ми
Joy

# 115
  • Мнения: 14 436
Ехе,живот са си живяли,значи!

# 116
  • Бостън
  • Мнения: 13 591
Баба ми каза, че едно време е нямало пубертет Joy
Г'а има дисциплина нЕма пубертет!

# 117
  • Мнения: 1 447
Дами, от личен опит ви казвам, че пубертетът при 40 годишните е по-страшен от това, което виждаме при 14-15 годишните сега Simple Smile
Тъй че, давайте по-лежерно и без много нерви /хм, колко добре звучи отстрани..../

# 118
  • Мнения: 48
Днес не ме дразнят, адски странно е.

# 119
  • Мнения: 7 944
Влюбен ли е или само загубен...
Ъъъ, аз май съм на състезание в събота, ама не съм сигурен...може и неделя да е...ъъъ май в град Х (близо, на 50 км), ама може и да е в град Y(250 км). Може да е с преспиване, може и да не е с преспиване.

# 120
  • Мнения: 4 807
Влюбен ли е или само загубен...
Ъъъ, аз май съм на състезание в събота, ама не съм сигурен...може и неделя да е...ъъъ май в град Х (близо, на 50 км), ама може и да е в град Y(250 км). Може да е с преспиване, може и да не е с преспиване.

При нас добре че всичко пише в едно приложение, че няма начин от сина ми да разбера кога къде и в колко има хокеен мач. Така е и за училището - домашни, тестове, какво са учили в час (всичко пише на една платформа). Питам сина ‘правихте ли днес тест?’ Отговор: ‘не разбрах’. Но той от предучилищната е така - за училище не говори. Ако го питаш какво е правил или ял, с кого е играл и т.н., отговорите са два: ‘не си спомням’ и ‘хайде да говорим за друго’. Оценки също не се показват - трябва да извадя нещата от чантата му, за да ги видя. А няма основание да ги крие - обикновено са над 90 процента, по-рядко между 80 и 90. След сто повтаряния най-сетне сяда да пише домашни и ме пита ‘по какво има да уча’ и ‘какво ми е домсшното’. Човек би казал, че това дете не ходи на училище. За сметка на това може да ти говори на хиляди други теми.

# 121
  • Мнения: 8 827
" Детето" ми, макар че не може да се нарече така, е на 32 години. Вече едва изтрайвам това нещо. Качил се е на главата ми и отказва да слезе оттам. Работи, хвърля 500 лв на месец и харчи останалите за г*за си, а от мен изисква да съм слугиня, готвачка, перачка, чистачка и перманентен рум сървис. Била съм длъжна! Сякаш е на 3 годинки и аз му дължа отглеждане, защото съм решила да го родя.
Купих си апартамент и избягах миналата година. Домъкнаха се с баща му при мен и пак увиснаха на моя врат. Болен здрав носи. Не му пука, че имам нужда от почивка, от лечение и време за себе си.
Пак се готвя да бягам в стария апартамент, който напуснахме, а сега се ремонтира с парите, които аз давам основно.

# 122
  • Мнения: 1 258
За големи хора-никой на никого не е длъжен.

# 123
  • Мнения: 6 705
Извинявай, ще го кажа в прав текст. Време е да изгониш паразитите. Звучи ужасно. И да, никой на никого не е длъжен.

# 124
  • Мнения: 6 519
И аз съм на мнение, че трябва да бъде изгонен да се оправя сам. На 32 г. е достатъчно голям, за да може да се грижи за себе си. Ако не може, ще се научи.

# 125
  • Мнения: 6 198
Няма ли си жена да го прехвърлиш на нея?

# 126
  • Мнения: 7 944
Ън, аз помня твоята история отпреди и силно ти съчувствам. Мъжът ти също е за бой, не само синът ти. Пожелавам ти успех в поредното бягство и дано се отървеш от тях, и от двамата.

# 127
  • Мнения: 25 710
Ън, единственото, за което се сещам, че може да проработи в твоя случай, е да обявиш стачка. Никакво готвене, чистене, пране, примък и отмък. Гледаш само себе си, оставяш мъжете да се оправят. Ако искат да ядат, ще си сготвят. Ако искат чисто, ще си чистят.
Не знам дали е възможно да се получи у вас и чии нерви ще излязат по-здрави, ако напук решат да превърнат дома ти в бунище, но не пречи да опиташ.

# 128
  • Мнения: 4 969
Дразни ме със самостоятелността си, която е много отбрана.
- Болен съм, аз реч от лекарства, съвети и притеснена. После много съм се шашкала.
- Носи сак с прилежно сгънати дрехи, обяснява как чисти, уж самостоятелен. Но прекрачи ли прага в къщи е като на ол инклузив, а стаята му с разхвърляни дрехи, хартийки и прочие. Само мога да си представям мъжката им стая в общежитието.
- Не на последно място..разсеяността му. Много, много ме дразни. И най-вече, че все си намира оправдания.

# 129
  • Мнения: X
" Детето" ми, макар че не може да се нарече така, е на 32 години. Вече едва изтрайвам това нещо. Качил се е на главата ми и отказва да слезе оттам. Работи, хвърля 500 лв на месец и харчи останалите за г*за си, а от мен изисква да съм слугиня, готвачка, перачка, чистачка и перманентен рум сървис. Била съм длъжна! Сякаш е на 3 годинки и аз му дължа отглеждане, защото съм решила да го родя.
Купих си апартамент и избягах миналата година. Домъкнаха се с баща му при мен и пак увиснаха на моя врат. Болен здрав носи. Не му пука, че имам нужда от почивка, от лечение и време за себе си.
Пак се готвя да бягам в стария апартамент, който напуснахме, а сега се ремонтира с парите, които аз давам основно.

Много ми е тъжно да прочета, че така се чувстваш. Синът ти на тези години трябва да ти е опора. За него би трябвало най-голяма помощ да е ако си здрава, финансово стабилна (предполагам не си пенсионерка все още) и удовлетворена от живота. Съчувствам и на родители, които се чувстват изморени и изтормозени по този начин от децата си, и са поставяни в ситуацията да трябва на тези години да ги гонят или да бягат от тях, за да имат те самите спокойствие, а т.нар. “деца” най-накрая да се обособят като самостоятелни единици.

# 130
  • Мнения: 25 710
Няма ли си жена да го прехвърлиш на нея?

То само това липсва – и жена да си доведе, та мама и на нея да слугува. Че и децата им да гледа...

# 131
  • Мнения: 775
" Детето" ми, макар че не може да се нарече така, е на 32 години. Вече едва изтрайвам това нещо. Качил се е на главата ми и отказва да слезе оттам. Работи, хвърля 500 лв на месец и харчи останалите за г*за си, а от мен изисква да съм слугиня, готвачка, перачка, чистачка и перманентен рум сървис. Била съм длъжна! Сякаш е на 3 годинки и аз му дължа отглеждане, защото съм решила да го родя.
Купих си апартамент и избягах миналата година. Домъкнаха се с баща му при мен и пак увиснаха на моя врат. Болен здрав носи. Не му пука, че имам нужда от почивка, от лечение и време за себе си.
Пак се готвя да бягам в стария апартамент, който напуснахме, а сега се ремонтира с парите, които аз давам основно.
На 32 години трябва да е самостоятелен, не да сте му слугиня. Не го чака нищо добро, ако не се осъзнае. Не ви съдя, в никакъв случай, но това “дете” трябва някак си да разбере, че човешката психика не е майтап работа и всеки има нуждата от лично спокойствие и време за себе си, за да се презарежда и живее адекватно. Не знам, трудно ми е да възприема човек да не е самостоятелен на тези години и да чака мама да му сготви и изчисти. То не е естествено. Ще стане страшно, ако синът ви не се промени и стане родител. Той само за себе си дори отговорност не може да поеме, та камо ли за жена и дете. Много хора ще страдат, това искам да кажа. Трябва да се научи да ви уважава и да може да се справя напълно сам с живота. Като не иска да извършва дадени дейности да плаща на хора за тях, те да ги извършват. Вашият дълг към детето е изпълнен отдавна. Не казвам, че не трябва да го подкрепяте, естествено, той е ваш син, нормално е, но едно е подкрепата, съвсем друго е слугинажът.

# 132
  • София
  • Мнения: 12 356
Ън, имам и други познати с подобен проблем и хем отстрани изглежда лесно да се реши, хем стискам палци никога да не разбирам защо е толкова трудно.
Миналата година ходих някакви глоби да плащам за колата в районното и докато чаках там имаше един възрастен човек извикан по сигнал от дъщеря му. Полицайката му обясняваше, че е наясно с нещата, но трябва да го вика, въпреки че очевидно дъщеря му на 40 години тормози и него и жена му. Искала да и прехвърлят жилището и те отказват, а тя постоянно пуска жалби за тормоз, за домашно насилие и какво ли още не. Не работи и ги тормози. Явно и с полиция не могат да я изгонят, даже накрая като нищо тя ще ги изгони.

Та стискам палци някак да се оправят нещата, това не е нормално при теб. Ти трябва да си почиваш и някой да ти помага.

# 133
  • Мнения: 2 352
Ужасно е, а изобщо не се усещат тези "деца". Дълга история, ама и аз имам познат, който си мислили че стои при майка си уж да я гледа, беше възрастна жената. Съвсем сама се оправяше жената и с готвене, чистене, пране. Единствено имаше нужда да я закара до болницата 1 път в месеца, евентуално да и се напазарува малко повече за месеца.
А този навлек се оплакваше как никъде не можел да отиде, защото трябвало да се грижи за майка си. Жената се оплакваше на баба ми как искала спокойствие, не искала да се грижи за някой друг вече, постоянно да го мисли какво да сготви и т.н.

# 134
  • Мнения: 9 451
Ави, мързи ги. Понякога, за да изляза на терасата, минавайки през столаята им, се налага да мина на една страна и заобикаляйки много неща.

# 135
  • Мнения: 8 919
Снощи видях, че върви поредния Сървайвър и се сетих колко много се дразнех на израза "социална игра" в миналогодишното издание. Сигурно пак е във всяко второ изречение, но мен съвсем други неща ме отказаха да гледам новия сезон.

# 136
  • Мнения: 1 035
Лесно е отстрани да кажем, изгони го, но реално тя си знае какво и е. И все пак, ако жилището е на твое име незнам, кого чакаш Ън.

# 137
  • Мнения: 358
В крайна сметка, ние сами си възпитаваме децата, няма на кой да се сърдим.

# 138
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 389
Трети клас е ,по 5лв давам на ден и пак е недоволен ,като нямам точни и му дам 10 се връща с 1лв ..Не иска сандвичи от вкъщи,не иска да обядва в училищния стол с купони,говорим,караме се с баща му да си прави сметката,но има време ..по-нататък съм му казала с неговите камъни по неговата глава .

Вчера му давам 10лв да се стриже и му викам задръж рестото,малко преди часа за подстижката ми звъни и ме пита колко струвала,че имал само 4,20лв No Mouth -Викам 7лв и защо си ги похарчил предварително ? Дояли му се пържени картофи ,разбираш ли и седнали на заведение с неговия приятел да се почерпят No Mouth Извиках го да му дам още пари -нямах дребни и пак 10лв ,та значи от 20лв ми върна ресто 4лв и се е стригал за 7лв, 9лв пак е опляскал ,а аз не съм си купила 1 кафе от машината

# 139
  • Мнения: 4 807
В крайна сметка, ние сами си възпитаваме децата, няма на кой да се сърдим.

И аз това повтарях до момента, в който не се обзаведох с дете.

Моят син има неща, които така и не прави, въпреки че ги вижда всекидневно у дома, например да влезе някъде и да поздрави, да излезе и да каже ‘довиждане’. От друга страна, умира да си бърка в носа (добре че го прави само у дома). Не го е виждал нито у дома, нито в обкръжението ни.

Възпитанието е едната страна, но не малка част от характера си е в нас и тя сякаш не подлежи на промяна. По-скоро на някакво ошлайфване, което идва на по-късна възраст (или не идва изобщо).

# 140
  • Мнения: 2 352
Аз бих го наказала с подстрижка от мен Grinning Другия път да се замисли малко.

Последна редакция: вт, 04 апр 2023, 08:37 от Bugi_

# 141
  • Мнения: 25 710
Вчера му давам 10лв да се стриже и му викам задръж рестото,малко преди часа за подстижката ми звъни и ме пита колко струвала,че имал само 4,20лв No Mouth -Викам 7лв и защо си ги похарчил предварително ? Дояли му се пържени картофи ,разбираш ли и седнали на заведение с неговия приятел да се почерпят No Mouth Извиках го да му дам още пари -нямах дребни и пак 10лв ,та значи от 20лв ми върна ресто 4лв и се е стригал за 7лв, 9лв пак е опляскал ,а аз не съм си купила 1 кафе от машината

Не е луд, който яде баницата...
Единственият ми съвет е да се стягате здраво в кръста с баща му и да започнете да изкарвате много, ама наистина много пари, защото, ако отсега сте го научили да живее нашироко, като влезе в пубертета няма да можете да му насмогвате на харчовете.

# 142
  • Мнения: 6 519
Някои хора тук трябва да се дразнят на себе си, не на децата си. Вие сте отговорни за възпитанието им. Не им правите услуга като не ги учите от малки как да харчат разумно и как да се грижат за себе си. И после същите стават възрастни с ниска финансова култура, оплакващи се, че нямат пари, или такива, които чакат да ги дондуркат цял живот.

# 143
  • Мнения: 21 572
Детето е още трети клас и няма реална прeдстава за стойността на парите. Общо взето около тая възраст колкото му дадеш, толкова ще изхарчи. Сигурно има и такива, които на десет са готови  спестовници, но рядко.
 С порастването повечето се научават да си правят сметката, особено ако имат лимит, който не се нарушава и са мотивирани да си събират пари за нещо конкретно.

Последна редакция: пн, 03 апр 2023, 10:46 от Iris04

# 144
  • Мнения: 4 807
Детето е на 9 години. Ще научи и стойността на парите, спокойно.

Защо скочихте веднага на жената?! Човек дори няма желание да сподели, защото ще се намерят куп перфектни БГ мами, които да му кажат, че той си е виновен, че не постъпва правилно, че трябва да направи това и онова, и да направят някакви тежки прогнози как след 30 години всички щели да страдат трайно заради едни картофи и една подстрижка.

# 145
  • Мнения: 6 519
Ами тя едната жена вече страда заради несамостоятелния си 32-годишен син.

# 146
  • Мнения: 25 710
Дали пък защото през годините не сме видели куп родители и децата им и съответно какво се случва след време с тези, които не са получили правилно финансово възпитание?
Но ако ти харесва да приемеш предупрежденията за упрек, коя съм аз, че да ти преча?

# 147
  • Мнения: 4 807
Ами тя едната жена вече страда заради несамостоятелния си 32-годишен син.

И какво?! Дай да правим генерални заключения за цялата нация.

На жената с 32-годишния син какво ще помогнат вашите укори и обиди?! Мислите ли, че тя не е наясно с нещата?! Тя не е дошла тук да пита за съвет, просто споделя. Ако беше толкова лесно да се отдели от сина си, досега вероятно щеше да го е направила. Съвети отстрани се дават много лесно, но когато човек се окаже сам в една или друга ситуация, нещата се оказват различни и не толкова лесни. Така че по-полека с назидателния тон и обвиненията.

# 148
  • Мнения: 6 519
Всеки има право да коментира. Аз лично никого не съм обидила.

# 149
  • Мнения: 25 710
Така че по-полека с назидателния тон и обвиненията.

Присъединявам се към този съвет. Дано да успееш да се вслушаш в собствените си думи. Simple Smile

# 150
  • Мнения: 4 807
Така че по-полека с назидателния тон и обвиненията.

Присъединявам се към този съвет. Дано да успееш да се вслушаш в собствените си думи. Simple Smile

Нито съвети давам, нито тонът ми е назидателен. Ако мога да споделя нещо от личен опит, споделям. Но генерални препоръки кой как да си гледа децата и как да ги възпитава, не си позволявам. Имам си дете и изпробвам теориите си върху него.

# 151
  • Мнения: 21 572
Всички родители си мислят, че правят най-доброто възможно при възпитанието на децата си и повечето най-вероятно наистина го правят. Въпреки това има неща, над които родителят не може да виляе и това става ясно колкото повече порастват децата. Няма място за самодоволство и плюене в пазвата "На мен това не може да ми се случи". Човешките същества са много сложни, не са пряк резултат от възпитанието на родителите си. Има цяла наука, даже не само една, която изучава особеностите на човешката психика, влиянието на гените, средата, различните стимули и реакции.

Темата има потенциал както да бъде забавна, така и да служи за известен отдушник на напълно разбираемо раздразнение от прояви, с които и най перфектните родители със сигурност са се сблъсквали - или ще се сблъскат, стига искрено да си позволят да го признаят. Въпреки това всички си обичаме децата, дори с недостатъците им и не е необходимо  темата да се отклонява в непоискани съвети, мрачни прогнози и неадекватни прокоби.

# 152
  • Мнения: 25 710
Аз не разбирам защо се прехвърля акцентът върху децата, след като проблемът е в родителите.
Или може би трябва да им се каже директно в очите, че грешат сериозно във възпитанието на детето си?
И че като цяло децата трябва да се възпитават и то от собствените си родители, а не да се седи безучастно отстрани и да се наблюдава какви ги вършат наследниците. И да се оплакват после, че ето на - вижте какви деца са ни са се паднали (от тотото явно). Или да се чака някой ден детето само да се възпита? Или любимото ми „ами той животът ще го научи с големите шамари“? Защо трябва да се чака животът или филанкишията да го научат и то „с шамари“, когато могат собствените му родители, когато му е времето?

# 153
  • Мнения: 6 519
За много родители е по-лесно да прехвърлят отговорността на друг.

# 154
  • Мнения: 11 958
Не е съвсем до възпитание. Никой ли не е усещал в себе си качества, които няма откъде да вземе, а дори са вид противопоставяне на семейството, независимо в коя посока.
По темата за парите-синът ми имаше много "широки пръсти", никакъв усет за парите, никаква спестовност. Стараех се да го уча да пести, но много внимателно, защото да не се стигне до другата крайност, да бъде стиснат мъж, което ми е много грозно. И така, години наред, харчи каквото му дам, а често и за глупости. На момента. Да не казвам колко броя тонколонки се събраха.
Случвало се е не веднъж и два пъти да го пращам без пари на училище.
Но с годините някак улегна. Сега (11клас)има съвсем нормално отношение към парите, не е от най- спестовните, но си заделя когато може, сравнява цени, не налита на безразборни покупки. А освен това, много е щедър към приятели и близки, винаги настоява за хубави подаръци по повод. Ама някак естествено се получи, а до 7,8 клас никой не ме чуваше и имахме проблеми.

# 155
  • Мнения: 25 710
Не е само твоят син – повечето деца са с широки пръсти, стиснатите по рождение са много малко. Повечето родители се сблъскват с този проблем, особено в началното училище.
Но ето, ти си взела мерки и си успяла да възпиташ нормално отношение към парите. Когато видиш, че детето не може да се справи, реагираш и коригираш сумите, с които може да разполага.
Финансовата дисциплина първо идва отвън, от родителите, чак след това, с времето, се превръща в самодисциплина и самоотговорност.

# 156
  • Мнения: 1 153
Освен до възпитание има и други фактори, които влияят.
Моят син(почти на 11г.) е много стиснат към собствените си пари(тези от баба и дядо, дадени му от разни хора за рождени дни и поводи), но харчи безугледно тези, които аз съм му дала. Никога не си е купувал глупости и не докосва пари, които са му дадени за нещо конкретно(като случая с подстрижката), но смята, че аз трябва да имам и да давам постоянно и за всичко. Един вид длъжна съм да имам.
Това нещо се появи след раздялата ни с баща му. Колкото и да се опитвам да обясня, че не съм само аз длъжна, а и баща му, той разчита само на мен, иска само от мен и претенциите са насочени към мен.
Пример: Баща му обещава, че ще плати спортния лагер. Аз не съм сигурна, че ще се справя финансово със зелените, екскурзии, на които е записан и с този лагер. Обсъждаме с годеникът ми вкъщи и го записваме, смятаме си бюджета и решаваме от какво можем да се лишим, за да отиде детето на всякъде, в случай, че баща му не си изпълни обещанието.

Та, бащата не го изпълнява, разбира се и лагера плащаме ние. От такива ситиации му се изгражда мислене, че мама може, има и е длъжна.

Получих доста съвети от приятелки, че трябвало да му кажа, че няма да ходи на лагер, заради баща му. Или няма да ходи на рожден ден или няма да има обувки и екип за спорта. Аз не смятам, че трябва да отпадне от подготовката за първенствата, само щото баща му е безотговорен, а аз не трябвало да му създавам лоши навици да разчита финансово на мен.

# 157
  • Мнения: X
Е, не да му казваш, че е заради баща му, но да му кажеш, че ти можеш да поемеш едното, ако иска и другото - да говори с баща си.

# 158
  • Мнения: 6 705
Отношението към парите се възпитава. Деветгодишно вече прекрасно може да си направи сметката. Предполагам може да смята до 10.. като си е изхарчило не по предназначение парите, остава без подстрижка. Или го подстригва мама с машинката вкъщи. И другия месец ще си направи сметката.
Аз с моето тригодишно редовно изпадам в ситуация в магазините, понеже нали иска каквото види. Ами обяснявам, че това не ни трябва/скъпо е, да вземем друго/обръщам внимание примерно защо ще вземем еди кое си мляко понеже е на промоция, а другото е с лев по-скъпо и подобни. Също преди да влезем в магазина казвам, че може да си вземе две неща - сок и още едно нещо. И като кажа, че еди какво няма да го купим, край. Вече си разбира от първия път и няма ревове, свикна си. Веднъж в Мола си беше харесал някаква къща за кукли за над 200лв. Ми казах, че не може, защото не си заслужава парите. Е, избра си друга играчка за 40лв. Ето ти го обучение в ценене на парите от ранна възраст. Че то иначе на 18 ще ми се тръшка за ферари, пък на 30 за апартамент. Ай мерси, аз лигльо няма да отглеждам.

# 159
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 389
Детето е на 9 години. Ще научи и стойността на парите, спокойно.

Защо скочихте веднага на жената?! Човек дори няма желание да сподели, защото ще се намерят куп перфектни БГ мами, които да му кажат, че той си е виновен, че не постъпва правилно, че трябва да направи това и онова, и да направят някакви тежки прогнози как след 30 години всички щели да страдат трайно заради едни картофи и една подстрижка.

Nedinka,,благодаря,аз съм майката с подстрижката ,не се обиждам грам,дори всяко мнение ми е от полза Simple Smile Към момента наистина отчитаме с бащата лоша финансова култура към него,говорим много,даваме примери как ,ако ние не си правим сметката няма да изкараме до заплата и т.н и т.н..
Най-притеснителното като цяло и по темата,че маймунчо не може и да си го представи този сценарий с нямането и как някои деца ядат луканка само на заплата и се радват на 1 вафла за деня ..Той си приема всичко за даденост -детската стая за 5000лв,хубавите дрехи и обувки,почивки,кино,РД,техника иииии пак сме виновни ние ,че сме му  го осигурили явно..Бабите и дядовците го защитават,че той не е бил възрастен и не може да мисли като нас,че щял с времето да се поучи ,но към момента няма такива изгледи ,иска си неговото ..

# 160
  • Мнения: 6 519
Той нека си иска, ама вие не сте длъжни всичко да му давате. Не да го лишавате от базисните неща, разбира се, а да не му осигурявате абсолютно всичко, което иска, особено глезотии. Ще се научи.

# 161
  • Мнения: X
Съгласявам се с горното мнение. Ми като не може да си го представи, помогнете му. Даваш му парите за фризьор и после му казваш - сега за джобни няма - вземи тоя сандвич или си стой гладен. Нищо няма да му стане един ден да не си купи примерно чипс в училище.

Бабите и дядовците не и трябвало да са тези, които вземат решения за възпитанието на твоето дете. Или?

# 162
  • Мнения: 8 919
Върнах са да прочета пак първия пост с подстригването. Оставам с впечатлението, че детето не е знаело предварително, че то ще му струва 7лв. Но като цяло ми е странно дете на 9 да ходи само на фризьор. Както и да е, щом нормално дневните са му 5лв, а в някои дни му се дават 10, защото майката няма дребни, може би трябва просто майкат да му каже, че му дава 10, но за два дни. И ако на следвашия ден каже, че е изхарчило 10-те и няма пари да яде, прави му сандвич и толкова. Или периодично разваля някъде прави, за да има винаги по 5лв.
Много се радвам, че живея на място, където децата започват малко по-големи да боравят в пари и училищата изобщо не са заобиколени от закусвални и кафета.

# 163
  • Мнения: 6 519
Аз като бях ученичка никой не ми е давал всеки ден пари. Нашите си имаха възможности, но обикновено ми даваха някаква сума за повече време и да се оправям. Никога не са ме учили, че трябва постоянно да искам, да харча и че абсолютно всяко нещо, което реша, че искам или ми трябва, трябва да е мое - задължително и на всяка цена. И затова и като малка бях разумна, и сега като голяма съм с доста добра финансова култура. Да, може да е, защото съм такъв човек, но съм видяла добър пример в семейството и са ме възпитавали адекватно. Но пък имам роднина, която постоянно харчи и малкото спечелени пари и като й се роди дете - почна да харчи по него. Нищо лошо, но дава пари за абсолютни глупости, постоянно, по много. Сякаш някой ще й каже, че не е добър родител, ако не купува на детето всяка глезотия. А това дете порасна и се научи, че може да получи всичко. Съответно желанията му станаха по-големи и по-скъпи. Родителите сега се чудят какво да правят.

# 164
  • Мнения: 1 153
Моят син също ходи сам на фризьор. На пешеходно разстояние му е 5 мин., в един блок. Ходи сам и на спорт и на езикови уроци - 5 спирки с транспорт. Няма кой да го води в 14.00ч, аз съм на работа. Делегирала съм му тези задължения, няма как.
5,50 му е купонът на ден, само обяд +около още 1,50-2лв.джобни. Понякога ги харчи, понякога - не. Питам го винаги колко има, ако има достатъчно, не му давам повече. Нямам определени джобни, които давам на ден. Зависи от нуждата.

# 165
  • Мнения: X
А аз оставам с впечатление, че родителите на “маймунчо” не поставят граници, каквато им е всъщност работата. Това е най-притеснителното, а не както майка му се изрази, че не можел да си представи нещо си. Не си правило сметката детето, ами как да си я направи, а и защо да си я прави? А майката звучи толкова онеправдана, все едно не зависи от нея да му покаже как работят нещата. Говорили си вкъщи как имало бедни хора, ама като писне детето и всичко му се дава. За това дете “нямането” е много абстрактна концепция, и при такова отношение на родителите няма как да е иначе.

Дадох елементарен пример как ако си изхарчи парите не му се дават още, храна и сокче майка му може даде. Ама то не искало, та затова тя му дава. Трудно ми е да си представя, че тя като родител не може да помисли такъв вариант, ами вдига ръце и вика “много е трудно да го научим”.

Модерното родителство е това. Говорите, говорите, но не поставяте граници, и после се чудите защо децата ви не разбират някакви теоритични концепции като бедност от позицията на презадоволен глезльо. Не са ви виновни децата, че са такива, а вие, че не си вършите работата.

# 166
  • Мнения: 18 333
Моето мнение е по-различно. Чела съм разни теории, че някои хора са възпитани с мисълта за недостиг и затова никога в живота си не могат да се видят с пари. Те са учени, че нормалното е да нямаш, да пресмяташ непрекъснато какво остава до заплата и т. н. Зададената програма в подсъзнанието е за бедност. Докато не я преодолеят и да повярват, че заслужават нещо повече, ще живеят бедно.
Майка ми (без да е чела теории) разсъждаваше по същия начин. Като бях дете, нямаха пари, ходехме на море на квартира (не хотел), обаче задължително посещахме за един обяд (или кафе) луксозно заведение. Все казваше: "Искам да видиш, че има и друг живот и като порастнеш, да направиш така, че да живееш така, а не както сега!" Grinning
Затова и аз не искам да уча детето, че пари "няма", че трябва да ги стиска, брои и т. н. Внушавам й само, че трябва като порастне, да учи, да работи и да си ги печели сама, а не да чака на други лица (мъжа си). Не е съвсем съгласна, но аз това повтарям. Вече какво ще стане, божа работа! Grinning

# 167
  • Мнения: X
Не става въпрос хора имащи да си възпитават децата като нямащи, а да не ги оставят да им се качват на главата. Майката като я чета ми звучи тя самата като дете, което не знае какво да прави.

# 168
  • Мнения: 6 519
И ние сме имали възможности и никога не съм била възпитавана, че нямаме.
Съгласна с всички мнения на BadKarma.

# 169
  • Мнения: 6 705
Никой не казва да го възпитаваш в "нямане", а в това да си прави сметката и в това, че не може винаги да получаваме каквото искаме сега и веднага. Ми,аз искам едномесечна ваканция на Малдивите.. може би трябва да се тръшна на пода и да изисквам някой да ме съжали и да ми купи самолетен билет. Ми, не, като толкова искам, ще си правя сметката, ще си събера за билета и ще отида. Никой нищо не получава наготово, и никой на никого не е длъжен. А трябва да се потрудиш, да си заслужиш, да се поумориш и тн. Това е урока, който трябва да се преподаде. И то още в първите седем.
Другият урок е за причинно-следствените връзки и последствията от нашите действия - изхарчвам парите за нещо, после няма за друго и ходя без прическа. И другия месец първо си правя прическа и чак после ако остане нещо си купувам друго. А сега какво научава детето - ми като ги изхарча, мама ще даде още. После сигурно като порасне пак от мама ще чака като изхарчи заплатата за Айфон и няма кво да яде. Ама тя мама ще даде, нали ме обича..

# 170
  • Мнения: 2 352
Де факто детето не е лишено от прическа, то не си е направило сметката. Добър урок е да бъде лишено от повторно даване на пари за същото нещо.
За пример ще дам една състудентка. Редовно врънкаше за пари. Веднъж и бяха пратили пари за наем, тя ги изхарчи за глупости. Обаджда им се да и пратят пак. И те и пратиха.
Днес са 5лв за прическа, не са много. Ама утре са 200лв за наем и са си сума.

# 171
  • Мнения: 664
Аз започнах да давам пари за цяла седмица, ако върви добре ще мина на 1 месец. Да се научи да си ги разпределя, обяснила съм как. Но, моето е тийн и е доста скромно. Даже аз я подтиквам да си иска, ако нещо й хареса.

# 172
  • Мнения: 775
Детето е на 9 години. Ще научи и стойността на парите, спокойно.

Защо скочихте веднага на жената?! Човек дори няма желание да сподели, защото ще се намерят куп перфектни БГ мами, които да му кажат, че той си е виновен, че не постъпва правилно, че трябва да направи това и онова, и да направят някакви тежки прогнози как след 30 години всички щели да страдат трайно заради едни картофи и една подстрижка.                                                Не знам и аз защо, като един дюнер е 6лв. Ако това дете е от сутрин до вечер в училище, 5лв. не са хич много. А децата искат и нещо да пийнат към хапването. Детето е право донякъде, а и е малко все още. Ядат му се картофи и си ги е купило, яде му се нещо друго и си го е похапнало. Нормално е, другото е гладуване. Децата не са виновни, че с 5 лв. не може да се купи дори една нищо и никаква принцеса и един фреш към нея. От пети клас спират безплатните закуски в голямото междучасие и с такава сума ще е невъзможно да се нахрани два пъти, ще трябват 10 лв. Готвено да си купи пак е между 5.50 и 6.50 лв. най-често.  Не говоря за тези деца, които се прибират след часовете, а за тези, които са по цял ден в училище. Lorelada също е права. Не трябва детето само да слуша знае ли колко много още  време има до заплата и колко е скъпо всичко. И това не е нормално. Това, че родителите се затрудняват да му осигурят свободно и щастливо детство е изцяло техен проблем, те са неспособни, детето с нищо не е виновно.

Последна редакция: пн, 03 апр 2023, 16:07 от Rumi11111

# 173
  • Мнения: 6 705
Ами може да си носи сандвич и обяд в кутийка. Все пак то не е задължително право, а и е супер нездравословно да ядеш всеки ден дюнери/закуски/чипс и пр. После що били затлъстели децата... Не знам защо в България е нещо срамно да си носиш обяд от вкъщи Rolling Eyes едно, че е много по-здравословно, друго, че облекчава бюджета, и трето не се хаби храна, защото каквото остане от вечерята се оползотворява за обяд на другия ден.

# 174
  • Мнения: 6 249
Съгласна съм и аз с Карма.Моят е още малък,на 5 г.,но отдавна е научен в магазина влизаме без проблеми,не е от искащите.Излизали сме доста често без да му купя нищо,никога не се е тръшкал.Но му говоря от много малък,редовно с нас пазарува на големия пазар,осъзнава че нещата се плащат.
Аз съм израстнала в бедно семейство.Джобни не съм имала никога,закусвах вкъщи,обядвах към 2-3 като ми свършат часовете и се прибера.Стипендията и детските ми бяха парите за месеца,ако исках нещо да си купя от тях можех.Събирах си от тях за телефон,сама си го купих на 16,един с именс няма да го забравя никога 🤣.На 18 започнах работа и от тогава нямам период безработна,изключвам двете майчинства.И съм с много по добра финансова култура от мъжа ми,който е бил страшно разглезен и презадоволен от всичко.

# 175
  • Мнения: X
Виждам, че някои хора бъркат “свободно и щастливо детство” с глезотия. Тук не става въпрос да лишите детето или от храна, или от лекарства, защото не можете да си позволите, а да не му се изпълнява всяко желание под предлог, че искате да има хубаво детство. Тея деца как ще се научат иначе, че светът не се върти около тях? Особено пък, когато дори самите родители се оплакват от това…

# 176
  • Мнения: 6 519
То в много случаи самите родители смятат, че са центърът на света. Така научават и децата си.

# 177
  • София
  • Мнения: 38 652
Жалко за хубавата хумористично оплаквателна тема....

# 178
  • Мнения: X
То в много случаи самите родители смятат, че са центърът на света. Така научават и децата си.

А някои смятат, че децата им са центърът на света 😂

А, то че е забавно да се чете, забавно е. Аз се опитвам да се сдържам, обаче не ми е смешно, че на някой деца на възраст едноцифрено число са му се качили на главата и той не само не знае какво да прави, но и леко хумористично с нотка “какъв ми е мамин сладък” разказва за случаи, в които “оплакването” от децата и колко е трудно възпитанието им е манифестация на тоталния отказ всъщност да ги възпитава същите тея деца. Не, не ми е смешно. Това са точно родители, които нито в себе си виждат вина, нито в отрочетата си.

# 179
  • Мнения: X
Карма, малко не на място се включи и доста осъдително се изказа за разказа на потребител, което прави диалога труден и тегав. Темата е за оплаквания от децата, не за морализиране на общо основание.

# 180
  • Мнения: X
Изказвам се по принцип, последният пост не беше конкретно обвързан с поста за фризьора, а принципен. И го мисля. Не виждам нищо комично в това човек да не може да се справи с малки деца, и да ги превръща в разглезени лигльовци, защото видиш ли да не ги травмира като им каже “Не”. Не съм и съгласна вината за некадърното родителстване да се прехвърля върху децата. Не знам как е възможно някой да не осъзнава в каква светлина го поставят разказаните по този начин истории.

Да не ме разберете погрешно - не коментирам кой как си гледа децата, аз си говоря по принцип и споделям личната си гледна точка.

# 181
  • София
  • Мнения: 38 652
Аз пък като родител от 18 г, знам че всичко е за момента. Днес може да се оплача, утре да се похваля, а след няколко месеца поводът за оплаквания въобще да е изчезнал.
И не е нужно да го обръщаме на драма с елементи на футуристична.

# 182
  • Мнения: 21 572
Освен от базови нужди децата имат нужда и от радост в живота, не е нужно да чуват Не за всичко извън базовите нужди..
В казуса който даде повод за такова настървение детето не прави нищо нетипично за възрастта си, нито престъпно, нито пък такова, което да дава повод за притеснения за бъдещето му.

# 183
  • Мнения: X
В коментарите по казуса никой не е твърдял и обратното. Просто няколко човека казахме, че майката се оплаква от поведение, което тя самата насърчава чрез действията си.

# 184
  • Мнения: X
Карма, пак ще го напиша, надявам се да е по-разбираемо така.
Темата е за оплакване и дрязги от децата, не за поучаване и охарактеризиране родителския капацитет на потребителите, които са споделили личен опит.


Като човек възпитавал доста деца, извън моето собствено, мога да кажа, че ми е една идея високопарно изказването за "некадърното родителство на малки лигльовци", което е грубо и ненужно.

Оплаквам се, че щерката беше изморена днес след 3 дни маратон по 14 часа на състезания и едвам стана и се занесе към у-ще и  е на косъм от закъснение. Все проверявам емейла си да видя дали са й писали отсъствие за закъснението от 5-6 минути.

# 185
  • Мнения: X
Не виждам защо дискутираме. На мен пък ми е противоестествено хора да се оплакват от резултатите на собствените си действия и да се поставят в някаква измислена беззащитна позиция, сякаш се е случило нещо извън техния собствен контрол. Да не говорим като се случва тенденциозно.

# 186
  • София
  • Мнения: 38 652
Ми не чети.
Да, тук се оплакваме от собствените си "резултати".

# 187
  • Мнения: X
Колкото вие имате право да се оплаквате, толкова аз имам право да коментирам.

# 188
  • Мнения: 6 519
Всеки има право да коментира. Мненията на Карма са си съвсем на място.

# 189
  • Мнения: 18 333
Освен от базови нужди децата имат нужда и от радост в живота, не е нужно да чуват Не за всичко извън базовите нужди..
В казуса който даде повод за такова настървение детето не прави нищо нетипично за възрастта си, нито престъпно, нито пък такова, което да дава повод за притеснения за бъдещето му.
В днешно време средностатистическите мама и тате си позволяват доста глезотии (за себе си). Е как да възпиташ спартанци. Ако аз изляза с детето и си купя сладка розова рокличка, парфюмче или анти-ейдж грижа (например), много ще ме загризе съвестта на нея да й откажа играчката, която си е поискала. Значи за мен може глезотийки, за нея не. Не е честно. Ако има, трябва да има и за двете.

# 190
  • Мнения: 17 409
Може да ги мериш и в книжки, други забавления…”глезотийките”. Не одобрявам системата - щом аз инвестирам в нещо з себе си (ходя на работа, срещи, имам нужда от много дрехи, обувки, чанти), то трябва да меря със същия аршин и за децата. По този въпрос бившият ми мъж смяташе като теб, затова е и бивш.

# 191
  • Мнения: 6 519
Нищо няма да стане на децата ви, ако не получат всяка глезотия.

# 192
  • Мнения: 1 153
Всяко нещо трябва да е балансирано.

Като малка много исках едни обувки. Още ги помня. Не бяхме богати, но не ни е липсвало нищо основно. Баща ми все теглеше лекции, че трябва да имаме финансова култура и да не се глезим. Купуват се обувки, каквито той сметне, че са здрави, удобни и си заслужават.
Винаги съм се чудила тогава, защо той може да харчи за алкохол и мезета, пък останалите от семейството не могат да се глезят. Вярно работеше много. Но неравен ми се струваше аршинът.

Имам позната, която постоянно набива на дъщеря си, че няма пари, харчи много пари за нея и се прави всичко за нейно добро - ски, уроци и всякакви.
Купува си постоянно дрехи - няма важна работа, не ходи по бизнес срещи, по-скоро ходи по други такива извън къщи.
Затрупала се е с гардероби със скъпи и офоциални дрехи, които не носи. Детето и не смее да поиска нищо, защото следват крясъци, че е неблагодарна и глезена. Тя работи и ще си купува, каквото иска, а за детето, каквото прецени.
Колкото и редно да им се струва на някои, не знаят как го приемат децата им и какви спомени могат да оставят такива реплики и набивания.

# 193
  • Мнения: 6 519
Така е, това поведение също не е ок. Трябва баланс.

# 194
  • Мнения: X
Истината е в баланса.
Децата се разпростират спрямо стандарта на семейството си.
Няма как една майка да получава минимално заплащане и да купи Айфон14 на детето си, и няма как дете на заможни родители в частно у-ще да е с гуменките от пазара.

# 195
  • Мнения: 11 958
Малко измествам, но оплакване от мъжа ми, детето и донякъде - майка ми, (че да не пиша във всички теми) . Полудявам, като видя стотинки по рафтове те. Обаче всички горепосочени ги слагат по все въз можни плоскости. Необяснимо ми е и ми е крайно неприятно. Има ли други подобни "маниери"

Последна редакция: пн, 03 апр 2023, 20:55 от Светкавица

# 196
  • София
  • Мнения: 38 652
Моите деца също го правят. Аз минавам да чистя и си ги събирам за "такса". Или ги слагам в една кутия.

# 197
  • Мнения: 18 333
Може да ги мериш и в книжки, други забавления…”глезотийките”. Не одобрявам системата - щом аз инвестирам в нещо з себе си (ходя на работа, срещи, имам нужда от много дрехи, обувки, чанти), то трябва да меря със същия аршин и за децата. По този въпрос бившият ми мъж смяташе като теб, затова е и бивш.
Ами може, но изборът да е на човека (малкия човек), какво му доставя удоволствие. За играчката е пример. Може да е да отидем в лунапарка или каквото там й е на сърце.

А за сандвичите, дето трябвало да си носят вместо джобни. Не виждам никой възрастен около мен да си носи вкусни и здравословни сандвичи от дома. Все отиват на заведение на обяд, в другото време купуват цигари, фрешове, "нещо сладко". А децата що да не изкарат с един сандвич, за да се пести. Е, не е честно (нищо, че стомасите различни).

# 198
  • Мнения: X
Не, децата няма да изкарат с един сандвич, за да се пести. По-скоро ще имат избора да ядат сандвич, или ако предпочитат да стоят гладни, ако са си изхарчили джобните. Не е по-различно ако ти си изхарчиш заплатата и не ти остават за ресторант на обяд, и затова си носиш сандвич.

В чужбина много хора си носят обяд. Сега работя на място с чудесна столова, но преди съм си носила храна от вкъщи, защото опциите не са били по моя вкус. Не заради цената, просто храната беше ужасна.

# 199
  • Мнения: X
Да свиква да си бюджетира, да знае, че с карта парите летят и спестените заминавта бързо за 1-2 неща.

Утре ще живее сама в университета и ще трябва сама да се справя с тези неща.
Така се учиш най-добре, не само като ти казват какво да си вземеш, кога и защо.

Последна редакция: вт, 04 апр 2023, 12:54 от Анонимен

# 200
  • Пловдив
  • Мнения: 23 773
Кат вземат да ми се правят на майки😂
Добре, че е най-голямата за баланс.
Сериозно, аз позволявам да обръщат ролите. Да тренират децата. Много бърже се завръщат.
ОсобенНо ми е драго докато липсва мъжът ми и изляза с приятелки, да чуя от най-малкото - докога ше метеш улиците 😂
Един път да се съглася с Дренка. Някакъв ужас е. Паркирала съм пред кварталната аптека и съм се заговорила с момичетата вътре (момичета са, много по-млади от мен). Синът се прибрал от училище и видял колата. И звъни - ти къде си? В аптеката. Ама кога ще се прибираш? След малко.И все в този дух протича разговора. Момичетата от аптеката чуват разговора, и съчувствено питат за мъжа ми, викам "По-лошо е, баща му не смее да полицайства така, това е сина!"

# 201
  • София
  • Мнения: 38 652
Дъщерята по едно време ме "пускаше*. В смисъл един път месечно, до 12 вечерта, с приятелки. Сега и толкоз не дава. 😁

# 202
  • Мнения: 2 130
Мани, мани. Не синове, ами цербери имам, когато се отнася за излизане с приятелки😂😂 😂 Баща им, обяснява че тъй си почивал пълноценно, ама......... Сакън да не избягам. 😂 😂 😂

# 203
  • Мнения: 21 572
Моята пък няма търпение да ми види гърба и все и се струва, че бързо се прибирам.

# 204
  • Мнения: X
Моята пък няма търпение да ми види гърба и все и се струва, че бързо се прибирам.
Хаха, същото.

И с тона и маниера на нетърпящ възражения. Да се чуди човек от къде ли го е видяла 😊

# 205
  • Мнения: 147
Малко измествам, но оплакване от мъжа ми, детето и донякъде - майка ми, (че да не пиша във всички теми) . Полудявам, като видя стотинки по рафтове те. Обаче всички горепосочени ги слагат по все въз можни плоскости. Необяснимо ми е и ми е крайно неприятно. Има ли други подобни "маниери"

Един красив пепелник сме паркирали в кухнята - за стотинки, ресто и каквото човек намери из джобовете преди пране. Като ми потрябват дребни, знам къде са:-)

# 206
  • Мнения: 2 130
Дребния в това нещо ми е стотинкосмукачка. Види ли някъде по мебелите или рафтовете, край. Негови са. Били - безпризорни. 😂 😂 😂

# 207
  • Мнения: 1 489
За стотинки съм сложила един буркан от течен шоколад в хола на шкафа.

ММ си носи храна от вкъщи, ако не им работи столът. Най- близките му колеги също. Но говорим за мъже 40+. По- младите или несемейни сигурно предпочитат пици, дюнери и подобни.

# 208
  • Мнения: 4 969
Малко измествам, но оплакване от мъжа ми, детето и донякъде - майка ми, (че да не пиша във всички теми) . Полудявам, като видя стотинки по рафтове те. Обаче всички горепосочени ги слагат по все въз можни плоскости. Необяснимо ми е и ми е крайно неприятно. Има ли други подобни "маниери"
Същата работа беше едно време, сега само някоя изтърколила се от джоба и най-вече жълта. Слагам в един буркан и така си отлежават.
Г

# 209
  • Мнения: 9 394
Смеят ли да ме питат, кога съм се прибрала? Не. Защото веднага ще последва въпроса: Вие защо не спите, утре сте на училище? ( При много късно прибиране) или дежурното към сина: Написа ли всички домашни, я да видя? Така всички се държим "културно": Добър вечер, дружина. - Здрасти, мамо. 😆 И никакви питания и реплики.

# 210
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 047
Стотинките им направих една импровизирана касичка и като намерим някъде паднала с бебето я пускаме вътре-малкия умира от кеф да му дрънчат...

Общи условия

Активация на акаунт