Априлски книжен клуб - 2023

Здравейте четящи хора!
Благодаря на Inferia за новата тема.  Включвам се с удоволствие и този месец. Прочетох и мартенската книга, но да чета толкова кратка книга цял месец досега не ми се беше случвало и не можах да се включа с коментар.  Проблемът ми не беше книгата, а липсата на време поради натовареността ми през месеца. Усещам се, че съм по-дисциплинирана, когато имам някакъв по-стриктен график за четене/обсъждане. Иначе мнението ми се припокрива почти напълно с вашите.
Надявам се четенето на "Вода за цветята" да мине по-гладко и този път да успея да споделя нещо с вас.
До скоро и хубав и усмихнат уикенд на всички!

благодаря за темата.
книгата е свалена и конвертирана.
разказът е отворен в нов таб...
остава да си седна на трите букви и да започна.

не е първоаприлско. почвам на втори.

Включвам се и аз с удоволствие в новата тема. Книгата отдавна й се каня, при толкова суперлативи в книжните теми.
Отварям обаче дискусията за разказа, тъй като аз го предложих в миналата тема. Попадна ми в един сборник с разкази на английски и превод на немски. Името на героинята Бърнис (Bernice) не е случайно, това е английската версия на Береника (Вероника). Според гревногръцките митове, Береника жертва косите си, за да запази Афродита съпруга й, Птолемей III, по време на военния му поход в Сирия. От този мит идва и названието на съзвездието Косите на Вероника (Coma Berenices). Алюзията е за ценността на женските коси (женската красота) и саможертвата, каквата се явява отрязването им в онези времена.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_II

Книгата я прочетох февруари и много ми хареса. Ще чета вашите коментари и ще коментирам с удоволствие, въпреки че вече едва ли помня детайлите. Отварям разказа за лека нощ и ще пиша утре.

Заради клуба ще започна и аз тази вечер да чета “Вода за цветята”, но бавно ще напредвам, предвид това че ще я чета заедно с още няколко други книги. Дано не изостана твърде много с нея и да се вместя все пак и времево.
Допълвам - с първи впечатления. Има няколко цитата (вече ги посочих и в другата тема), които ми харесаха:

И аз чета в момента книгата.
Харесва ми, макар че стилът на писане е по-нетрадиционен за мен, по-различен от литературата, която чета по принцип.
Темата за смъртта е интересно развита и все пак е леко зловеща.

Заради тази тема се и въздържах по-рано да прочета тази книга, а пък заради клуба се реших все пак. Но след като претръпнах с една книга на Франк Тилие, темата в книгата някак приемам по-лесно.

Включвам се и аз в новата тема, макар и още да допрочитам Момичетата. Късно я почнах, после нямах време за четене, после ми тръгна едно бааааавно, обаче пък в някакъв момент ме грабна и сега съм на приключване. В толкова размисли ме хвърли, едни емоции ми създаде, защото може би намерих не един, ами цели три реални образа, с които съм се сблъсквала през живота си, и които така ми напомниха на Ейда…ох….ама няма да коментирам сега в новата тема, да оставя възможност за впечатления за новите книги, за април

докато чакаме впечатления от новите произведения, може да коментираме старите.
мисля, че го имаше някъде в условията.

И след три теми пак можете да коментирате, което произведение желаете. Това важи и за новоприсъединилите се Предполагам при повечето детайлите избледняват след време, но е опция

Започвам я месечната книга най-сетне. Търсих я в 3 книжарници, защото предпочитам хартия. После се оказа, че киндъла ми не подържа е-pub. Купих си я електронна и там формата също е несъвместим с Киндъл 😃 Днес си я намерих случайно на хартия

Аз ползвам онлайн трансформатори за целта. Пишеш epub to желания-формат, избираш си сайт, качваш, сваляш и си ти

Хмм, това за киндъла е странно, защото от няколко седмици тяхното собствено приложение (send-to-Kindle) изпраща epub директно без конверсия към устройството, а ако съм свалила нещо на таблета - директно се отваря без конверсия в Киндъл приложението. Но може би не е за всички версии и устройства промяната?

При всички случаи - онлайн конвертор както каза Инферия или доброто старо Calibre също върши работа.

Офтопик, но нали знаете как, когато двама човека правят нещо по коренно различен начин, се чудят как отсрещния може да е толкова смотан и да му се занимава с такива неща Условно казано, разбира се.
М е фен на Калибър, а на мен тотално не ми се занимава. Той ще стане, ще си вземе лаптопа, ще прави там, каквото прави и ще си прехвърли книгата. Аз си я пращам директно от телефона през мейла Даже веднъж пътувах, той ми се обади, че е излязла книга Х, която много чакахме. Прати ми я, свалих я на телефона, през конвертор си я направих във формат, пуснах хотспот, пратих я на Киндъла и я започнах още преди да отида на работа. Звучи като голяма разправия, но отнема няма и 5 Мин Аз толкова само ще се опитвам да се накарам да стана от леглото и да си взема лаптопа

То даже е още по-дълбока, защото Киндъла не е мой, ами на мъжа ми, ами и 1000 годишен. И той много пъти ме пита искаш ли да ти купя твой нов четец и аз все не не. А на Озон е супер подвеждащо, а пък после е обяснено, че не стават за Киндъл (нищо, че има логото до формата на е-книгата). А пък миналата седмица я търсих в 3 книжарници (Буктрейдинг изобщо не работят с това издателство). Днеска вече се намерихме и зачетох първите 20тина страници. Допада ми
Разказът ще си го изчета на таблета

Аз бях като теб - всичко по мейл и от телефона, обаче изведнъж адски започна да ме дразни, че не ми качва кориците и сега съм на Калибре, всичко ми е подредено и даже, ако няма корица, си я свалям отделно и си ги оправям да си ми красиви

Приключих с Момичетата. Признавам, че понеже се включих по-късно, а после и съвсем не оставаше време все да я започна, но изчетох всички мнения в мартенската тема, имах определена нагласа и очаквания. Но, това е книгата с най-непостоянното ми мнение за нея по време на четене: от “май на мен ми харесва” от пролога, до пълен бяс колко баааааавно се влачи първата част..и на ееей толкова мъничко да я зарежа тази книга, до чакането на времето за четене всяка вечер с огромно нетърпение. Ами, все пак хареса ми. Няма да ми е фаворит, но все пак ми хареса повече от средното. Остави ми едно такова тъжно-сладко усещане и много размисли.

 Определено ми харесаха описанията и всичките дребни детайли, защото буквално ме пренесоха там, някъде, сред мочурището, полетата, птиците, полъха на вятъра, всичките гадове - пълзящи, летящи, брррр одраните животни, калта и прочие. Отдавна не бях чела нещо толкова описателно, но разбирам защо може да не е за всеки - особено първата част вървеше мнооого бавно. Имаше защо според мен, тъй като определено спомогна за изграждането на една мрачна и депресивна картина, напълно съответстваща на ситуацията, с която се сблъскваше Ейда в тази част от повествованието.

Ейда…ох, този образ, отначало помислих, че е прекалено наивно изграден, страшно нереалистична ми се видя пък ситуацията, в която баща й я праща като съвсем малко дете по абсурдни задачи, само защото майка й има фобия от змии (макар че сигурно има и такива родители, все пак става дума за фобия, но колкото и да се опитвах да си го представя - тц, с две думи осъдих майката наум), и но сега като се замисля напълно реален образ предвид обстоятелствата, в които е отгледана, възрастта й, а и така да ми напомни за реални момичета, които съм срещала - в училище, в университета, в живота дотук въобще, а тяхното мислене наистина беше точно такова - романтично-наивно, леко глуповато, уж несамостоятелни, обаче в един момент, когато се наложи се изправиха срещу всички и взеха живота в свои ръце. Точно като Ейда. Но тресавището и Ейда бяха в абсолютен синхрон в първата част, живота наоколо както беше описан и нейния собствен живот. Хареса ми как с промените в живота на Ейда се променяше и атмосферата наоколо, и дори как приключи всичко, с полуразрушената къща и тн, което всъщност доведе и до ново начало, нов тласък в развитието на съдбата на Ейда.

Хареса ми образа на Матилда, донякъде според мен образа й беше разкрит доста по-детайлно от образа на Ейда, но най-вероятно това е изкуствено създадено вътрешно мое впечатление, защото Матилда се появи паралелно на Ейда в пролога, първата част, макар и все още да не знаех коя е. Харесват ми борбени образи, които не се предават, а Матилда беше точно такъв образ. Макар и под привидно твърдата обвивка да се виждаха чувства като се има предвид как се отнасяше с по-слабите от нея, дори със самата Ейда.

Хареса ми и това, че имаше цели двама злодея в книгата, а не един, които макар да идваха от различни прослойки реално си бяха лика-прилика двамцата. И честно казано изпитах огромно задоволство от съдбата им накрая, макар че в живота съвсем не става така и тук изборът на автора ми се видя леко наивен.

Хареса ми избора на автора за второстепенни герои в книгата - всички образи бяха поставени на място, появяваха се и изчезваха в подходящото време, и допринесоха за една завършена картина. Макар че признавам, че загубата на цялото семейство на Матилда ми дойде твърде много, но разбирам избора на автора относно това развитие.

Не ми хареса: финала на книгата, защото ми се видя някак не съвсем изпипан. След всичките описания, потапяния в обстановката и прочие, според мен с тези сцени с влака имаше възможност да се пресъздадат много по-добре, но…пък и книгата щеше да стане определено по-дълга. Но ми направи впечатление след прочита на интервюто с автора, в края на книгата, че все пак е имала предвид няколко възможни финала, пренаписвала ги е няколко пъти, което според мен е показателно, че самата авторка е усещала, че книгата има нужда от точно определен финал.


Офтопик: Ще се включа и с книгите за този месец, но както винаги след всяка книга имам нужда от малко пауза да си събера мислите, да ми се избистрят впечатленията. Не знам защо, но просто не мога веднага да започна нова книга. Ако ще и разказ да е. Не знам как го правят някои влогъри, които организират книжен маратон и цяяяял ден прекарват в четене на книги една след друга. Не визирам фактора време. При вас как е - можете ли директно да преминете към следваща книга или има и други странници като мен?

При мен е сложно за обяснение и пример, в момента чета няколко книги едновременно. И си признавам, че въпреки че има добри попадения - като размишления във “Вода за цветята” не можа толкова да ме грабне и впечатли, както са споделяли други читатели в другата тема. Една от книгите, които сега чета вече почва да взема превес спрямо останалите и е възможно някои, вкл. тази от клуба да поизостанат повече. Има нещо в книгата на Валери Перен, което не ми харесва достатъчно, трудно ми е да определя точно какво в момента, но книгата, която чета вечер на децата (изборът е техен - Хари Потър, не съм фен и досега не бях чела книгите, само един от филмите съм гледала, фен съм на научна фантастика, не фентъзи) ме увлича даже повече. За книгата на Еко пък да не сравнявам, тя е безспорно (но все още я чета и нея, а не съм я прочела, за да я оценя в пълнота) най-доброто, което съм чела тази година, ако не се окаже и за класация на най-добри прочетени произведения изобщо. Велик автор е Еко, има гениални хрумвания.
И тези книги сякаш не ми стигат, та чета и още, и още набелязвам, започвам оттук-оттам, а времето не стига за всичко накуп. С две думи - не правете като мен!

Здравейте, от известно време следя темичките, но до сега не съм се включвала, поради липса на време за четене, но тъй като този месец съм по-свободна и книгата представлява интерес за мен, мисля да се включа. Когато се опитам да я изтегля, обаче, ми дава, че има грешка във файла и че не съществува. Някой може ли да ми съдейства? Четецът  ми е покетбук и се надявам да се сработят.

Мда, изтекъл е. Ето го пак - https://dox.abv.bg/download?id=256766ae0a#
Активен е две седмици.

Започнах книгата, но съм едва на 80 страница, така че за сериозни впечатления не мога да говоря все още. Въпреки мрачния контекст (гробище), самият стил е не е никак депресиращ.

Хареса ми, разбира се, епитафията "Смъртта започва, когато никой вече не копнее за теб", макар че не е никак оригинална. Но си е така. Истински умираме когато никой вече не си спомня за нас.

Някои описания ми бяха клиширани и преувеличени, например, начина по който героинята се запознава с бившия си съпруг: 'Зад него се бяха струпали момичета като при задръстване пред някой пункт за плащане на пътни такси по Магистралата на слънцето'.  Самият той е описан като мъж-картина. Ами не разбирам сърцето на младата французойка и не ходя по френски барове, но и аз съм била млада, и този култ към красотата в един иначе празен мъж ми се вижда силно пресилена.

Появи се и герой, който явно ще стане важен. Надявам се да не завие в посока любовна история, защото това не е моят жанр.

И аз съм горе-долу там. И съм във възторг, че за тия 100 и кусур страници не ми е доскучало. Не се е случило нищо извън анотацията, но въпреки това не е протяжно.
Впечатли ме как Виолет описва загубата на любовта към съпруга си с наглед дребни разочарования.

Във "Вода за цветята" ми хареса как главната героиня не вярва в призраци, но вярва в калинки.

До калинките не съм стигнала май още, но за призрака ми стана смешно 😃

Направих грешката да прочета сюжета. Т.е. вече знам историята, независимо от това ще продължа бавничко да я чета (заедно с другото), но има нещо в стила на писане, което не ме грабва. Не мисля, че е депресиращ, по-скоро сякаш има много ненужни детайли, и някъде сред тях скрита някоя и друга оригинална идея. Или не толкова оригинална, но написана така, че да звучи оригинално и да ѝ се обърне внимание. Не знам, може и да е чудесна книгата, но май не трябваше да я чета, докато чета Еко. Или дори след него самостоятелно. Просто такова е моето усещане, Еко чета с интерес и повече се задържам, отколкото съм предвидила на книгата му, докато тук не се получава. Съжалявам, дано не се засегнат читателите с възторжени мнения за книгата, но не мога да споделя този възторг.

Прочетох “Бърнис”. Уникален Фицджералд! (и хубав превод на разказа) Отначало ми се видяха твърде много герои включени за един разказ, но си казах - ок, това е Фицджералд и винаги има различни пластове герои. Хареса ми и разказа, и символиката с косите, и описаното общество, което уж е от “голямото добрутро”, а всъщност е доста празноглаво и егоистично. Обаче Бърнис е супер - какъв номер им скрои накрая, а?! Няма да казвам какъв, за да не издавам.

 Това, което пропуснах някъде в разказа е, че Бърнис е всъщност mixed-race (четох за разказа след това и се изумих как съм пропуснала този детайл, макар и да се усъмних като подчертаха, че косата й “не е къдрава”, а “права, гъста и тъмна”).

П.С. Видях, че е имало мюзикъл по този разказ - ето това определено би било забавно да се види! Дори просто постановка в театър да е, макар че точно като мюзикъл си го представих.

Аз не виждам защо някой би трябвало да се засяга. Всеки си има вкус и разбирания, а и съм забелязала, че много зависи в какво настроение е човек, когато чете. Понеже си във възторг от Умберто Еко - пробвах да чета Името на розата когато бях на 20-21г - ей, мъка. Може да съм била малка, може изобщо да не ми е било до тази книга, не знам, но оттогава не съм посягала към книгите му. Ще пробвам пак, заради твоят възторг.
Също така много зависи кой как се изказва по принцип и как възприема света. Някои хора охкат и ахкат за най-малкото нещо, други търсят уау ефект. Аз преди оценявах с 5 звезди само книги, които наистина са ме впечатлили извънредно много. Търсех стил, тема, герои, които да са ми абсолютно, абсолютно уау. Другите бяха 3 звезди, а ако не ми харесват направо 1 и 2. Сега оценявам на база на това, как се чувствам докато чета дадена книга, ако ме развълнува отива на 4-5 директно, а пък ако някой я харесва толкова, ок.
И последно, забелязала съм, че като се създаде очакване да е нещо уау някоя книга и после я чета, почти никога не споделям чаааак такъв възторг.

Точно това имам предвид, че не мога да се присъединя към масовото харесване на книгата (или поне оценките, на които попадах). Но не винаги се харесва различното мнение, има и много чувствителни читатели, а пък не крия и споделям откровено моето.
Замислих се какво точно не ми харесва в стила на писане. Стигнах до извода, че освен излишните (за мен) странични истории, които явно целят с тях да въздейства повече на ниво емоция, това са и кратките изречения. По някакъв начин явно съм стигнала до момента, в който текстове с кратки изречения са ми скучни. Даже досадни. От друга страна, това прави текста много лесен за четене в оригинал и смятам да потърся книгата на френски език и да продължа да я чета така (за упражнение и вече малко на инат, защото усещам, че тази не е “моята” книга).

За Еко - бих препоръчала първо да се прочете малко от книгата и тогава всеки сам може да прецени дали му допада или не. Напоследък така се ориентирам най-добре дали искам нещо да чета или не. Например една книга с главен герой котка ми се стори любопитна, но прочетох откъс и ми беше безкрайно скучна. Докато с “Махалото на Фуко” - първо четох от читанка и след това си поръчах книгата (имам я на хартия, но ми е по-удобен да държа за четене четеца). Първата книга на Еко за мен е, а поради някаква моя си причина все още страня от популярната “Името на розата”. Следващата негова, която съм набелязала е “Пражкото гробище”.

Моето възхищения от Вода за цветята идва от факта, че повествованието не върви тягостно. Последните години чета основно криминални романи. Даже и разкази пак от жанра. Всичко трябва да се случва много бързо и с много динамика.
От друга страна, подобен жанр книги - “женски романи за живота и любовта” - отдавна не ме впечатляват. Преплитания на минало и настояще до някаква развръзка с не голямо значение са ми като стоене на едно място.
Обаче книгата не ми е отегчителна. При ниските ми очаквания, във възторг съм.

Понеже такъв тип книги - “за живота и любовта” не е като да не съм чела, точно тази явно не успява да ме впечатли. Подобни идеи стоят и зад книгите на Кейт Мортън, напр.,  но тя ми харесва много повече.
Довечера ще се опитам да намеря време и за разказа, подозирам, че ще ми е по-интересен. А “Нежна е нощта” отдавна стои сред “предстоящи”, но когато нещо имаш наследствено в библиотеката го намираш за даденост и все има нови заглавия, които да го изместят.

Кейт Мортън е доста по-високо като стил в този жанр. “Пазителката на тайните” леко ме затрудни и по-скоро отегчи. Аз за себе си като читател по-скоро си падам по “фаст фууд”. И Еко ме затруднява и го “губя” на места. Аз не си и позволявам да чета по няколко книги едновременно, защото много ги “миксирам” в главата си 😃

Да, не препоръчвам да се четат няколко книги накуп. Но напоследък съм любопитна към много творби едновременно и сякаш се надпреварвам с хода на времето, като се заемам с повече.
На Кейт Мортън стилът е описателен, с дълги и сложни изречения, богат език, който в оригинал (поне за мен) е труден за четене. Предпочитаната от мен нейна книга е “Забравената градина”. Сега очаквам някой ден да преведат и издадат тук новата ѝ - “Homecoming”, струва ми се, че ще е интересна.

Аз реално никога не чета няколко книги едновременно, защото винаги една ми е най-интересна и чета само нея Другите си стоят започнати, но не е като да ги чета. Детските, които четем вечер с децата не ги броя, зашото много често чета механично и си мисля за други неща.

Нямах такъв навик до скоро, но явно съм станала по-“лакома” за литература. А и вечер продължавам да чета на децата, съобразявам се с техните желания, но покрай тях попадам на интересни и за мен детски книги.

Прочетох "Бърнис се подстригва". Хем е забавен, хем си спомних колко тегаво време е тийнейджърството. Как едните са несигурни и нещастни, другите пък прикриват собствената си несигурност в подигравки и в демонстриране на превъзходство. Накрая прояви сериозен характер девойката, хареса ми.
Атмосферата ми беше като във "Великият Гетсби", това го учихме в училище и не знам защо ми е останал някакъв неприятен спомен.
Установявам, че разказът като жанр нещо ми е странен.

Да, и на мен “Великият Гетсби” ми беше странен като го четох по-малка, а на зряла възраст съвсем по различен начин го възприех. Някои книги просто си искат времето (годините) явно.

Разказът ме наведе на някои мисли, отвъд “видимото” и развръзката И нещо повече, освен обрисуваното лицемерие в обществото.
Как докато говорим, че можем да приемем различието (защото за времето в разказа, така се е възприемало, може да се разгледа и като един символ на бунта срещу предразсъдъците, статуквото в обществото и установения фалшив морал- спомнете си за одумващите дами от балкона), в момента в който се сблъскаме пряко с него, съответно не го харесаме, порицаваме (директно или индиректно) - това влияе на поведението ни и го променя спрямо различния.
Езиково е много приятен за четене, без да са спойлери мисля, че мога да дам няколко примерни цитата:
“…защо е трябвало да увива бръшляна на своите чувства около толкова паянтова топола”.
“На осемнайсетгодишна възраст убежденията ни са като върхове, от които гледаме, а на четирийсет и пет са може би пещери, в които се крием.”

Ето и една друга връзка, в смисъл на спомената от Carmela:
“Това беше върховното изпитание за нейната честност, за правото ѝ да се разхожда необезпокоявана в звездните небеса на харесваните момичета.”
Тази мисъл, приписана на Оскар Уайлд в разказа, не успях да я потвърдя, че е негова, но е интересна:

“Човек трябва или да развлича хората, или да ги храни, или да ги шокира.” Всъщност е доразвита фразата “хляб и зрелища”, според мен.

Това с върховете и пещерите си го записах, много вярно. За бръшляна и тополата също ми направи впечатление и ми стана много смешно, доста е картинно и абсолютно описва "отчаянието".

За мен разказът има и още един пласт - отмъщението на креатурата спрямо твореца.Марджъри е интересна, оригинална, четяща; Бърнис е скучна, посредствена, без собствени мисли и интереси. И с присъщата на твореца арогантност Марджъри се опитва да формира Бърнис по свой образ и подобие, докато творението й не се обръща срещу нея (както винаги). Подстрекателството на Марджъри е опитът на твореца да озапти излязлото от рамките "чудовище". Харесва ми, че разказът завършва със сладкото отмъщение на "underdog"-а, така цялата арка на Бърнис придобива някаква завършеност; накрая Бърнис не е просто сивата безлична глина в ръцете на братовчедка си, а смела девойка с новопридобито самочувствие и предполагам, съзнание за собствената си ценност.

Колкото и да не съм отмъстителен по душа човек, се забавлявах с този разказ, дори и с финала му:-) Марджъри е толкова студена, високомерна и фалшива, огледало на обществото, в което е така популярна, чак е плащещо това положение. Бърнис от своя страна е толкова смотана, скучна, неадаптивна и лишена от оригиналност, че е доста находчиво от страна на автора да й даде някаква собствена идея:-) Страхотно описание на повсеместното празноглавие и елементарните форми на манипулация, приложими и до днес.

Много интересни анализи на разказа чета тук! Ще трябва да си го припомня, особено след сравненията с "Гетсби".   

Продължавам да напредвам бавно с книгата; на около 60 процента съм. Не знам дали бих избрала да чета тази книга и то не защото избягвам трудни тематики. Има неща, които ми харесват, и други, които не ме увличат. Това, което ми харесва, е че е показан начин, по който една обикновена жена, изгубила нещо толкова огромно, успява да преодолее възможно най-голямата болка и да продължи напред като при това животът й носи по някакъв начин смисъл на другите. Намира смисъл не във високопарни слова, а в ежедневието: в градината, в котките и кучетата, в колегите, в действията за живите, с които помага за техните починали близки.


От друга страна, някои неща не ми допадат. Повечето от страничните линии и герои не са ми интересни. Например, линията на Ирен и Габриел ми е откровено скучна. Ирен е голяма жена. Защо просто не изостави съпруга си? Историята на Франсоаз също беше скучна за мен.

Някъде към средата на романа изведнъж се появявя героиня, Женевиев Манян, и няколко глави са написано от нейно име и нейна перспектива. Това включване на второстепенен герой по средата в първо лице за мен беше излишно.

Отношенията между жени и мъже са повърхностно представени--на базата на секс--дори между Ирен и Габриел. Хотели, храна, цигари, физически акт на любов.... Може би съм само аз, но такова виждане на любовта е малко депресиращо и празно.

И, изобщо, си мисля, макар че не съм прочела книгата до края, че това е поредната книга, която е могла да спести на читателя около 200 страници без да пострадат идеи или сюжет.

П.П. За мен стилът на Кейт Мортън е доста по-различен.

Разбира се, че е по-различен стилът на Кейт Мортън, вероятно затова я харесвам повече.
Потвърждавам, че “Вода за цветята” се чете много лесно в оригинал- ако някой реши, че иска да си опресни френския. Все така ми е безинтересна, за съжаление.

[/spoiler]
Аз тези страничните истории ги усетих като разказ как всеки търси нещо или някой друг, как много хора не се решават да направят избор и живеят в някакво "разкрачено" положение.

Да, особено тези на Ирен, на Саша, и на Франсоаз имат своята роля в книгата. Просто не ме увлякоха. А има и други много по-втроростепенни странични истории, например, на хората, които са погребани там. И тяхната роля разбирам. 

И аз се присъединявам към книжния клуб! 😊 Тъкмо приключих с разказа и изчетох всички анализи. Мнението ми се припокрива с това на останалите.
Като цяло разказът ми хареса - ситуацията в обществото и в днешно време не е по-различна. За съжаление тийнейджърите са готови на всичко, за да бъдат харесвани и да не бъдат осмивани по никакъв начин. Съответно популярните деца нямат скрупули да се държат жестоко със “смотаните”.
Образът на Бърнис наистина се развива и накрая се появява една по-смела дама, която е готова да защити себе си. А пък Марджори си го получи съвсем заслужено. 🙂

Минавам и аз с бърз ъпдейт. Разказът, не съм го започнала, чака ме на таблета.
Обаче книгата я прочетох на 80%. Не можах да я оставя след като стигнах до “онази” част.

Да се включа и аз с мнение за книгата... На мен лично ми е малко скучна, бавно ми върви, но както някой сподели по-назад очаквах да е по- страшна предвид, че действието се развива на гробището.
Странна ми е, забелязала съм, че аз не обичам книги написани от първо лице, малко ми звучат като " Мило дневниче", но не ми оставят усещане за по-голяма достоверност.
Въпреки това съм горе-долу в началото, мисля да я продължа. Нататък по-интересна ли става?

Завърших книгата. Хареса ми повече, отколкото разказа, като идеи, изказ, сюжет.

И аз я завърших снощи. Доста ми хареса. Първите 150 стр. върви по един начин, после доста се заплита и върви по-бързо.

И аз я прочетох. Мнението ми не се промени от това, което вече изказах по-горе. Имаше някои интересни мисли, но не е от книгите, които бих искала да прочета втори път.

Но исках да споделя нещо с вас. След като я прочетох, реших да проверя Goodreads и намерих анотацията на английски. Ето само част от нея: "With Fresh Water for Flowers, Valérie Perrin has given readers a funny, moving, intimately told story of a woman who believes obstinately in happiness."

Аз не бих нарекла тази история funny. Никак даже. За мен беше емоционално трудна за четене и то не заради самото гробище. Ежедневието около гробището беше описано делово.

Нямам често достъп до модерни френски автори, така че ако някой има по-добра представа, моля споделете как бихте позиционирали Валери Перен.

Интересен избор на думи, бих казала. Последното, което бих използвала е funny. И да, съгласна съм, гробището не беше основният натоварващ елемент.

Да, определено не е книга, която бих нарекла уютна. Поне не беше за мен, макар че има и лъчи надежда. Вече писах за отношенията между мъжете и жените, които дори когато са описани като любов, са повърхностни. Комисарят, например, се влюбва заради червения цвят на дреха подаващ се под палто. Два пъти беше повторено ако не се лъжа. Може би трябва да съм французин за да го разбера или метафората е прекалено сложна за мен.

За единствената любов в книгата според мен:

Замислих се, че главната героиня на практика е необразована. Виждаме я как се учи да чете сама. И изведнъж има такъв образован, дори шлифован изказ, речник, и стил. Не знам доколко е автентично. Дали в оригнал би звучал по-автентично гласът й?

Може би най-много ми хареса и ме изненада развитието на героя на Филип. Определено след средата и особено към края създава други емоции. Това нямаше как да се случи без персонажа на Франсоа.
Неясно остава защо комисарят така пламенно се влюби във Виолет. Липсваше всякаква плътност в неговия герой.
Любовта между адвоката и Ирен си беше доста а ла Мостовете на Медисън. Даже се учудих, че споменаха филма.

Аз мисля, че на главната героиня й харесва точно тази работата, защото е близо до дъщеря си. Затова и краят ме учуди.

Cool_cat, по отношение на образованието на героинята си мислех абсолютно същото- как може едновременно да си крайно ниско образован и същевременно да се изразяваш поетично и философски? Четох и в оригинал, и в превод, не се отрази върху усещанията ми. Има интересни идеи и фрази, има и места, които са напълно излишни - според мен правят книгата донякъде скучна.

Да подсетя в почивните дни да си помислите какво ви се чете май месец И само идея - някоя по-детско-юношеска  книга за юни? YA книгите са малко на късмет в днешно време, де

Благодаря за подсещането, Инферия!

На мен лично ми се чете "Последната любов на баба Дуня", но ще се радвам да видя и други предложения. Или нещо на български автор, стига да е достъпен за всички.

Аз също съм за "Последната любов на баба Диня". Също от предишните предложения ми хареса "Роден в престъпление", а от последните коментари съм любопитна да прочета нещо на Кейт Мортън.

Нямам предпочитания, ще се включа и за новата книга.

На мен сякаш ми се чете трилър.

За книга засега нямам идеи, за разкази - тъкмо получих “Ние от шестия ден” онзи ден и котешката серия на Йосиф Перец е интересна и забавна. Много ще е интересно да чуя(прочета) и други мнения, обаче конкретно тези разкази май ги няма онлайн или в електронен вариант.

А и за още една сетих - Облакът Кукуландияна Антъни Доер. Ще видя дали я има електронна на български, аз я имам на английски.

Христос Воскресе, мили читателки! 💐
Минавам да кажа, че освен книгата, прочетох и разказа. Назад е много добре осъден и няма да се повтарям. Като лично мнение ще кажа, че ми беше много приятен и умилителен за четене
За идния месец ще се включа и аз с едно предложение “Изхвърлени в Америка” на Джанин Къминс. Сигурно е предлагана и друг път, не съм чела всички теми назад Бих подкрепила Кукуландия, имам я на хартия и ми се чете
ПС: Ще прочета “Списъкът”, видях, че сте я чели наскоро

Току-що един пост в другата тема ме подсети за общодостъпна и хубава - според мен книга, която да предложа за м.май- “Да пробудиш драконче”, Николай Теллалов. С удоволствие бих я препрочела.

Прочетох книгата. Доста тежка книга, но написана с отличен стил и дълбока емпатия. Едно от най-силните неща в нея лично за мен беше развиването на образа на Филип. Много реалистично беше представено - как изглеждат нещата от страна на Виолет и каква всъщност е неговата истина... Имаше и някои недотам добре развити елемента, както и някои политкоректни клишета, заради които дадох 4 звезди, но без съмнение е книга, която не те оставя безразличен и която дълго се помни. Лично мен ме натовари доста, но си заслужава да се прочете.
Надявам се през май да изберем да четем нещо стойностно отново.

Образът на Филип и за мен беше най-приятната изненада в книгата. За сметка на това героят на полицая/комисаря (не помня името) ми беше безинтересен. Изобщо цялата им любовна история остана безинтересна за мен.

Подкрепям предложението, както и това за “Облакът Кукуландия” на Антъни Доер- една от добрите книги, които миналата година прочетох. И тя не успя да се класира в номинациите ми за книга на годината, но това беше само заради конкуренцията с книги с автори като Хавиер Мариас или Клифърд Саймък, например.

Довечера пускам анкета
Под секрет - намерих Облакът Коколандия, на английски Дори да не се класира ще го сложа в линк за сваляне.

Чудесно! Само ще допълня за тази книга, че колкото и особена може да изглежда- има шест героя, действието скача във времето и пространството, има интересен замисъл и в основата ѝ е идеята за ценността на книгите. И има протагонист с български произход -момче от Родопите, със странното иначе име Омеир.

И аз прочетох "Вода за цветята", оцених я с 4*, но реално ми е 3.5. Хубавото й е, че се чете леко, започна много интригуващо, но към средата доста ме загуби. След нея прочетох още две книги и вече може да се каже, че съм я забравила. Намерих я за повърхностна, мелодраматичнa, но за сметка на това пълна с "deepities". Нещо не ми достигна, за да ме убеди в истинността на героите и да ме трогне, а съм пословична ревла на книги и филми. Филип, особено, по начина, по който беше изграден като образ, ми беше изключително неубедителен - и трансформацията му след смъртта на дъщеря му, и самоубийството му. Виолет ми беше безразлична с нейното безлично примирение и сервилност към открито злоупотребяващ с нея партньор. Развръзката на трагичния инцидент беше предсказуема, все пак в книгата имаше един явен злодей - майката, и нямаше как точно злодеят на книгата да не е в основата на престъплението. И в конструкцията на инцидента, и в мотивациите на образите имаше някаква изкуственост, не повярвах на авторката и не можах да съм съпричастна с героите й.
Хареса ми обаче напевният изказ, описанието на гробището и градините. Хареса ми и моментът с "Мостовете на Медисън".
Надявам се, че не засягам тези, които са харесали повече книгата, просто не е моята.

И аз четох книгата ,,Вода за цветята '' в началото на годината . Корицата е много красива. Много ми хареса и и дадох най - високата оценка . Има много над какво да се замислиш.
Трябва да си много силен човек , за да продължиш напред след смъртта на детето си  . Определено ще я препрочета пак. Не ми хареса образа на Виктор.  Взима си мотора и отпрашва + това е и безработен. Оставя я тя да се грижи за всичко - за дома, за детето и да ходи на работа.

Анкетата е жива Цъкнах нещо и сега не съм сигурна, че съм сложила срок за гласуване. Май не съм... Как да е, гласуваме до понеделник вечер, 24ти. Мисля, че ще е достатъчно
При ожесточена надпревара с предимство ще бъде книгата, която успея да намеря в електронен формат на български.

Нямаме предложения за разказ. Но направих следното - цъкнах в гугъл "кратки разкази" -> читанка -> каквото беше отгоре като сборник -> ей този разказ https://chitanka.info/text/4458-bjagstvoto-na-nomer-811

Ще го прочета утре. Може да става за нещо, може и да е пълна дупка. Ще видим. Ако ви е авантюристично като на мен - погледнете го

Баба Дуня я има в mailbooks, аз я имам свалена, ще я споделя

Най-накрая ми остана време и на мен да споделя мнението си С риск да се повторя от другата тема, четох книгата преди 2 месеца и не ми хареса, но гласувах за нея да се обсъжда, точно, защото ми беше любопитно с какво успя да докосне толкова много потребителки.

Та, по същество, главната героиня въобще не ми допадна - беше ми твърде вятърничева от самото начало, а след това твърде меланхолична и слабохарактерна, което беше в противовес с образа, който уж се изграждаше в края на книгата - на силната, самостоятелна жена.

Неубедителни ми бяха историите - твърде бързи влюбвания и изключително повърхностни отношения. Второстепенните истории също ми бяха доста скучни и трябва да призная, че имаше няколко момента, в които четох по диагонал, защото беше сууупер мудно. Но все пак, трябва да се отбележи, че аз съм фен на трилъри, мистерии и криминалета, така че го отдадох на това.

Твърде мудна за моя вкус. И тъй като прочетох 'Камък, ножица, хартия' и доста ми хареса, я предлагам отново за четене. Мислех, че предложенията от преден месец остават за следващия, но явно съм се объркала. Така че я предлагам отново, с удоволствие ще я обсъдя с вас!

Благодаря за темата и читателския клуб !
Прочетох първо разказа и първата ми асоциация за Бърнис бе : "Видяла жабата , че подковават коня и тя вдигнала крака."
Цялото усилие да влезеш в обувките на друг винаги доказва само едно - това не си ти и положението, в което изпадаш не е твоето. Та да би мирна седяла - не би чудо видяла.
Е, цената е косата.

"Вода за цветята" ми отне кратко време. Тежка книга заради съдбите. И ми хареса и не ми хареса. С такива книги си калявам вкуса. Наскоро близка загуби дъщеря си, през цялото време си мислех за нея. След време може би, би била подходяща за нея - тя и в момента се обърнала към книгите като спасителен сал.
Благодаря за предложенията!
Но нямаше ли да има и втори разказ, или аз нещо пропуснах ?

Скъпи четящи хора, избрахте "Последната любов на баба Дуня". "Облакът Коколандия" остава и за другия месец

Пускам линк за теглене на книгата на български и на английски. На когото както му е сгодно

https://dox.abv.bg/download?id=b31573616e# - Линк за сваляне на български
https://dox.abv.bg/download?id=4dce4f59dd# - Линк за сваляне на английски

И нали знаете, че ви обичам? Добрах се до още няколко книжки на Алина Бронски, на английски, в случай, че някой се запали по авторката. "The hottest dishes of the tartar cuisine" даже е печелила няколко приза, но не се зачетох подробно.

https://dox.abv.bg/download?id=ca675b3d3e# - Линк за сваляне Broken glass park
https://dox.abv.bg/download?id=8658a0dbf8# - Линк за сваляне Call me superhero
https://dox.abv.bg/download?id=c58557da46# - Линк за сваляне The hottest dishes of the tartar cuisine

Линковете са активни 2 седмици от днес. Ще подновя, ако някой има нужда, само ми пишете

donatellla, имахме само 1 предложен за този месец За другия даже са 0 и със затворени очи избрах един от Читанка

Оказа се не съвсем лош и достатъчно кратък, че дори да не ти допадне да не те е яд
https://chitanka.info/text/4458-bjagstvoto-na-nomer-811

За разказ - понеже сега ми попадна отново (писах и в другата тема) давам идея за този пътепис на Филип Захариев:

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=pfbid06EXVhfLSbbqBP2 … vNl&id=1178705117

Не знам дали е включен в някоя от книгите му, предполагам че да.

Следя ви от известно време и се престраших да се промъкна. Започнах да чета "Вода за цветята", но още не съм я довършила. Иначе и двата разказа прочетох - този късия е малко като разкази с неочакван край

Привет, прочетох и книгата, и разказа. Ще карам по реда на прочитането.
Разказът ми допадна с това колко е актуален и днес. Винаги някой се чувства неприет от мнозинството и е готов на какво ли не, за да бъде харесан. Винаги има някой, който се чувства велик и все едно около него се върти светът и винаги за щастие този някой си получава заслуженото, както се полага. Иначе Бърнис не ми хареса като образ достатъчно, докато Марджъри беше перфетният злодей.
Започнах да чета "Вода за цветята" с огромни очаквания заради многото хвалебствия в другата тема и по-скоро не се оправдаха. Не, че не ми хареса книгата и не съжалявам, че я прочетох. Но не ме докосна чак така, както първоначално си мислех. Все пак болката на Виолет се усещаше дори през страниците. За мен наистина няма по-страшно нещо от това родител да загуби детето си и не знам как се преживява нещо такова. Радвам се, че Виолет все пак реши да даде шанс на любовта, защото всеки заслужава да бъде щастлив.
Ще се включа с удоволствие и следващия месец. Хубав уикенд на всички!

И аз прочетох разказа. Вече сте изказали много интересни мнения. Битката за популярност e билa важна и тогава, и сега. В разказа я виждаме изразена в късче от по-висшето общество. Предполагам, че започва с описание на един от т.нар. country clubs, който е в случая е част от игрище за голф. В днешно време тази битка за популярност се е пренесла и в социалните мрежи, понякога с ужасни последствия. И, за съжаление, в живота не винаги всеки си получава заслуженото.

Винаги е трудно да си аутсайдер в едно общество. И преди, и сега е така. Като че ли обаче с навлизането на социалните мрежи става далеч по-жестоко и безмилостно. Почти няма възможност човек да се скрие и да пренебрегне ефекта на мнението на тълпата. Може да те издигне и да те унищожи едновременно само с един клик.

Здравейте.
От известно време чета заедно с вас избраните книги за месеца. С разказите не съм стриктна, защото просто не са моето четиво.

За "Вода за цветята" мнението ми изцяло се припокрива с това на Elle Ganovska . Само ще добавя, че за мен имаше някои излишни глави, както и не ми беше интересна втората сюжетна линия съответно от средата на книгата до края я пропусках.

Започнах "Последната любов на баба Дуня" и за сега много ми харесва. Нямам търпение да прочета и вашите мнения.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1549199.new#new
Чисто новичка ТЕМА

fenyx, ще ми пишеш ли пак с линк към пътеписа, защото не ми го отваря сега

Вероятно е премахнат от автора. И на мен не ми се отвори. По-късно ще потърся друго негово споделяне, ако има активно такова.

П.п. Нещо не се справям да открия отново пътеписа на Филип Захариев за Чернобил.
Като друга идея давам този кратък текст на Деян Енев: https://kultura.bg/web/дресьорът-на-охлюви/  (не съм го чела, само го прегледах набързо).