- Публикувана: 31 март 2023, 23:45 ч.
- Последно мнение: 1 май 2023, 11:31 ч.
Априлски книжен клуб - 2023
И аз се присъединявам към книжния клуб! 😊 Тъкмо приключих с разказа и изчетох всички анализи. Мнението ми се припокрива с това на останалите.
Като цяло разказът ми хареса - ситуацията в обществото и в днешно време не е по-различна. За съжаление тийнейджърите са готови на всичко, за да бъдат харесвани и да не бъдат осмивани по никакъв начин. Съответно популярните деца нямат скрупули да се държат жестоко със “смотаните”.
Образът на Бърнис наистина се развива и накрая се появява една по-смела дама, която е готова да защити себе си. А пък Марджори си го получи съвсем заслужено. 🙂
Като цяло разказът ми хареса - ситуацията в обществото и в днешно време не е по-различна. За съжаление тийнейджърите са готови на всичко, за да бъдат харесвани и да не бъдат осмивани по никакъв начин. Съответно популярните деца нямат скрупули да се държат жестоко със “смотаните”.
Образът на Бърнис наистина се развива и накрая се появява една по-смела дама, която е готова да защити себе си. А пък Марджори си го получи съвсем заслужено. 🙂
Да се включа и аз с мнение за книгата... На мен лично ми е малко скучна, бавно ми върви, но както някой сподели по-назад очаквах да е по- страшна предвид, че действието се развива на гробището.
Странна ми е, забелязала съм, че аз не обичам книги написани от първо лице, малко ми звучат като " Мило дневниче", но не ми оставят усещане за по-голяма достоверност.
Въпреки това съм горе-долу в началото, мисля да я продължа.
Странна ми е, забелязала съм, че аз не обичам книги написани от първо лице, малко ми звучат като " Мило дневниче", но не ми оставят усещане за по-голяма достоверност.
Въпреки това съм горе-долу в началото, мисля да я продължа.
Скрит текст:
Нататък по-интересна ли става? Сега точно Виолет роди
И аз я прочетох. Мнението ми не се промени от това, което вече изказах по-горе. Имаше някои интересни мисли, но не е от книгите, които бих искала да прочета втори път.
Но исках да споделя нещо с вас. След като я прочетох, реших да проверя Goodreads и намерих анотацията на английски. Ето само част от нея: "With Fresh Water for Flowers, Valérie Perrin has given readers a funny, moving, intimately told story of a woman who believes obstinately in happiness."
Аз не бих нарекла тази история funny. Никак даже. За мен беше емоционално трудна за четене и то не заради самото гробище. Ежедневието около гробището беше описано делово.
Нямам често достъп до модерни френски автори, така че ако някой има по-добра представа, моля споделете как бихте позиционирали Валери Перен.
Но исках да споделя нещо с вас. След като я прочетох, реших да проверя Goodreads и намерих анотацията на английски. Ето само част от нея: "With Fresh Water for Flowers, Valérie Perrin has given readers a funny, moving, intimately told story of a woman who believes obstinately in happiness."
Аз не бих нарекла тази история funny. Никак даже. За мен беше емоционално трудна за четене и то не заради самото гробище. Ежедневието около гробището беше описано делово.
Нямам често достъп до модерни френски автори, така че ако някой има по-добра представа, моля споделете как бихте позиционирали Валери Перен.
Аз не бих нарекла тази история funny. Никак даже. За мен беше емоционално трудна за четене и то не заради самото гробище. Ежедневието около гробището беше описано делово.
Скрит текст:
Много бяха, но нищо не може да надмине загубата на дете. Като цяло целият живот на Виолета беше тъжен и може би намери успокоение или пристан в грижата за гробището и за градината.
Да, определено не е книга, която бих нарекла уютна. Поне не беше за мен, макар че има и лъчи надежда. Вече писах за отношенията между мъжете и жените, които дори когато са описани като любов, са повърхностни. Комисарят, например, се влюбва заради червения цвят на дреха подаващ се под палто. Два пъти беше повторено ако не се лъжа. Може би трябва да съм французин за да го разбера или метафората е прекалено сложна за мен.
За единствената любов в книгата според мен:
Замислих се, че главната героиня на практика е необразована. Виждаме я как се учи да чете сама. И изведнъж има такъв образован, дори шлифован изказ, речник, и стил. Не знам доколко е автентично. Дали в оригнал би звучал по-автентично гласът й?
За единствената любов в книгата според мен:
Скрит текст:
Единствената истинска любов, която открих в книгата беше между майка към дъщеря Хвана ме за гърлото. А всъщност цялата история, всичко се въртеше около този ужасен инцидент, дори как отношенията й с Филип с се развиват и неговата също тъжна съдба.
Замислих се, че главната героиня на практика е необразована. Виждаме я как се учи да чете сама. И изведнъж има такъв образован, дори шлифован изказ, речник, и стил. Не знам доколко е автентично. Дали в оригнал би звучал по-автентично гласът й?
Може би най-много ми хареса и ме изненада развитието на героя на Филип. Определено след средата и особено към края създава други емоции. Това нямаше как да се случи без персонажа на Франсоа.
Неясно остава защо комисарят така пламенно се влюби във Виолет. Липсваше всякаква плътност в неговия герой.
Любовта между адвоката и Ирен си беше доста а ла Мостовете на Медисън. Даже се учудих, че споменаха филма.
Неясно остава защо комисарят така пламенно се влюби във Виолет. Липсваше всякаква плътност в неговия герой.
Любовта между адвоката и Ирен си беше доста а ла Мостовете на Медисън. Даже се учудих, че споменаха филма.
Cool_cat, по отношение на образованието на героинята си мислех абсолютно същото- как може едновременно да си крайно ниско образован и същевременно да се изразяваш поетично и философски? Четох и в оригинал, и в превод, не се отрази върху усещанията ми. Има интересни идеи и фрази, има и места, които са напълно излишни - според мен правят книгата донякъде скучна.
И само идея - някоя по-детско-юношеска книга за юни? 