Абсолютно е без никакво значение каква е специалност. За едни може да в крайно интересна, ..
- Публикувана: 8 апр. 2023, 15:32 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2023, 12:49 ч.
Изгубен път
Аз не попитах каква е специалността, за да разбера дали "е интересна" - ясно е, че на авторката не е. За мен е важно дали сферата е тясно специализирана и може да се работи в нея само със завършено висше. Ако не, смяна на следването не е проблем. Втората причина за въпроса ми беше, за да добия яснота дали другите интереси въбще са свързани със следване, защото смяна на една специалност с друга не е същото като изцяло прекъсване на образователната степен. Като работеща двайсетина години определено не бих взела такова решение само на базата на "интересно ми е, не ми е"
Няма нищо лошо да се учат и работят няколко коренно различни неща, докато човек намери "неговото". Дори в съвременния свят е нещо като норма, показва желание за развитие и адаптивност. Но човек трябва да знае къде да сложи чертата на "ами ако". Успешни истории са споделени достатъчно, но аз съм виждла и обратното - вечния студент, който скача от едно на друго и все не намира себе си.
Няма как да си сигурен, че новото, което за момента ти е интересно, ще те удовлетвори наистина. Най-добрият начин да минимизираш потенциални неприятни последици е да имаш нещо старо, към което да се върнеш. План Б за всеки случай. В този смисъл не ми харесва прекъсването на образованието, и аз, и всичките ми приятели, които сме се преквалифицирали и не работим това, което сме учили, поне сме го завършили. Някои се прехвърлиха задочно, други в по-малко престижни университети за по-лесно, трети влачеха, взимайки по 2-3 изпита на семестър, но никой не се отказа. Ако се откажеш напълно, вече наистина е загубено време.
Няма как да си сигурен, че новото, което за момента ти е интересно, ще те удовлетвори наистина. Най-добрият начин да минимизираш потенциални неприятни последици е да имаш нещо старо, към което да се върнеш. План Б за всеки случай. В този смисъл не ми харесва прекъсването на образованието, и аз, и всичките ми приятели, които сме се преквалифицирали и не работим това, което сме учили, поне сме го завършили. Някои се прехвърлиха задочно, други в по-малко престижни университети за по-лесно, трети влачеха, взимайки по 2-3 изпита на семестър, но никой не се отказа. Ако се откажеш напълно, вече наистина е загубено време.
Аз съм на 24 години също. От 19 годишна съм сменила 3 университета и 3 специалности. Съучениците ми завършиха вече, но като гледам никой не се е реализирал особено много. В момента уча задочно и завърших втората година от третата специалност. Да си призная, ако можех да върна времето назад бих завършила първия университет и след това бих записала магистратура, но все пак приемам че е станало така както трябва да бъде. Искам само да ти кажа, че и в предходната и в тази специалност имам колеги на 30-40 дори наближаващи 50 години, които съчетават учене с работа и семейство. Но все пак ти си решаваш. Моят съвет е да си завършиш образованието щом ти остава една година и след това ако искаш запиши нещо друго, ако е възможно задочно или магистратура. Така ще можеш да работиш и ще имаш време за себе си и в същото време ще пробваш това което искаш. Става въпрос за година време за да се дипломираш и да запишеш това което искаш, няма смисъл да се отказваш!
...На 24 години съм и до този момент следвах висше със специалност, към която имах огромен интерес и за която нямах съмнение, че това е нещото, с което искам да се занимавам занапред. С времето обаче и с много преврати в живота и в начина ми на мислене прекъснах образованието си (преди 1 година, с възможност да го продължа). Започнах все повече да осъзнавам, че имам много други разнообразни интереси, както и открих много свои скрити таланти и заложби, за които нямаше как да не си задам въпроса “Ами ако пък се пробвам в това?”. ...
Никакво развитие не е напразно. Сигурна съм, че ще дойде момент да оцениш сама усилията си.
Идеята ми е, че хората на тази възраст започват да градят кариера и да преуспяват, да сбъдват мечтите си и отдавна вече са завършили образованието си, а аз тепърва започвам да се лутам и се обърквам все повече. Чувствам се адски изгубена и не намирам решение и правилен път.
Здравейте! Използвам възможността да споделя нещо лично тук, защото чета и виждам, че има много по-зряло мислещи жени от мен, както и такива с много повече житейски опит.
Сблъсках се с проблем, с който не знам как да се справя. Силно съм притеснена. На 24 години съм и до този момент следвах висше със специалност, към която имах огромен интерес и за която нямах съмнение, че това е нещото, с което искам да се занимавам занапред. С времето обаче и с много преврати в живота и в начина ми на мислене прекъснах образованието си (преди 1 година, с възможност да го продължа). Започнах все повече да осъзнавам, че имам много други разнообразни интереси, както и открих много свои скрити таланти и заложби, за които нямаше как да не си задам въпроса “Ами ако пък се пробвам в това?”.
За съжаление нещото, което ме спира е точно това, че съм хвърлила много труд в образованието си до момента, както и в работата ми в областта, а другото - вече съм на 24 години и изобщо не изглежда като добра идея да започвам нещо ново, в което не съм сигурна, от самото му начало. Идеята ми е, че хората на тази възраст започват да градят кариера и да преуспяват, да сбъдват мечтите си и отдавна вече са завършили образованието си, а аз тепърва започвам да се лутам и се обърквам все повече. Чувствам се адски изгубена и не намирам решение и правилен път.
Въпросът ми е - има ли такива сред вас, които се чувстват по този начин или в миналото са се сблъсквали с подобен проблем и са намирали решение? Благодаря Ви предварително за споделения опит.❤
Сблъсках се с проблем, с който не знам как да се справя. Силно съм притеснена. На 24 години съм и до този момент следвах висше със специалност, към която имах огромен интерес и за която нямах съмнение, че това е нещото, с което искам да се занимавам занапред. С времето обаче и с много преврати в живота и в начина ми на мислене прекъснах образованието си (преди 1 година, с възможност да го продължа). Започнах все повече да осъзнавам, че имам много други разнообразни интереси, както и открих много свои скрити таланти и заложби, за които нямаше как да не си задам въпроса “Ами ако пък се пробвам в това?”.
За съжаление нещото, което ме спира е точно това, че съм хвърлила много труд в образованието си до момента, както и в работата ми в областта, а другото - вече съм на 24 години и изобщо не изглежда като добра идея да започвам нещо ново, в което не съм сигурна, от самото му начало. Идеята ми е, че хората на тази възраст започват да градят кариера и да преуспяват, да сбъдват мечтите си и отдавна вече са завършили образованието си, а аз тепърва започвам да се лутам и се обърквам все повече. Чувствам се адски изгубена и не намирам решение и правилен път.
Въпросът ми е - има ли такива сред вас, които се чувстват по този начин или в миналото са се сблъсквали с подобен проблем и са намирали решение? Благодаря Ви предварително за споделения опит.❤
Във форума имаше подобна тема и над 50% бяха отговорили, че в зряла възраст са направили кариерна промяна, Масово се случва. Казваш, че си и на 24 години - помисли и нещо друго, МНОГО СЕРИОЗНО - искаш ли семейство и деца, имаш ли връзка? Защото там биологичният часовник цъка много по-бързо, за разлика от кариерата. Ако се чудиш кое и как и имаш стабилен партньор (или искаш да намериш скоро и търсиш), това е добър период да създадеш семейство, да родиш две деца и след 4-5 години прекарани в майчинство, бебета и градини, много бързо ще ти се изясни какво точно искаш - деца ли да гледаш, кариера в каква сфера - съвместима ли ще е със съвместния живот и т.н. Защото на 24 да започваш да учиш отново, преквалификации и т.н. и така с идеята за кариера на 35, може да изпуснеш влака. Казвам го с най-най-добри чувства, моля никой да не ми се засяга, но около мен имам не една или две приятелки над 35 год, които започнаха вече да се грижат за възрастни родители, а нямат още дори деца и кел файда от тази кариера, като и високият им доход не им стига за наем/ипотека, родители, разходи и т.н. Не така обаче изглеждат нещата при другите ми приятелки на по 24-27, които не само, че се радват на щастливо майчинство, а ползват помощ и на млади баби/дядовци и имат много силна подкрепяща среда. Житейските избори при нас жените не са така лесни и прозрачни и всичко крие риск, но аз не бих сменяла кариера на 24, а бих си потърсила партньор директно с идеята за семейство.
Пишеш за "скрити таланти и заложби" - явно става въпрос за някоя област на изкуството. Доколко тези "таланти и заложби" са реални, тоест - оценени от специалисти, или са само някакво твое усещане и убеждение? Изправя ли те практикуването на тези "таланти и заложби" в пряка конкуренция с хора, които са учили в специализирани училища от малки, и имат вече 10-15 годишен опит в областта? Доходите, които ще получиш от практикуването на талантите - ще ти бъдат ли достатъчни за самоиздръжка и нормално съществуване, с перспектива за семейство, деца и т.н.? Ако не - има ли кой да те издържа дългосрочно? Въпросите са много, и трябва да си отговориш на тях не само от гледна точка на личните ти нагласи и желания, но и съгласувано с хората, които те издържат (предполагам родителите). След като си на 24, редно е да си самостоятелна (извинявам се ако си, не го разбрах от темата). Пиша го, защото имам в обкръжението си двама човека, които така започват, прекъсват, променят, пак прекъсват, пак променят - едното момиче е на 28, учи трета поред специалност (нито една завършена), живее у родителите си и те я издържат напълно. При момчето положението е още по-трагично. С две думи - прави това, което можеш да си позволиш, без желанията ти да рефлектират върху околните.
По-добре да завършиш започнатото, особено ако родителите ти са плащали. Намирам за гаден гевезелък на чужда издръжка да се сменят специалности с причина ми не ме кефи вече.
Освен това, обективно - на 2-3 години (може и по-кратък период) се сменят програмите и губиш споменатата от теб опция да продължиш. Трябва да кандидатстваш наново, може да не ти признаят някои изпити и да те пратят в по-нисък от очаквания курс.
За семейство, деца и болни родители не бих се притеснявала на тази възраст, но бих се оглеждала как да наредя и личния си живот, без да правя компромиси с важни и съществени неща, разбира се.
Освен това, обективно - на 2-3 години (може и по-кратък период) се сменят програмите и губиш споменатата от теб опция да продължиш. Трябва да кандидатстваш наново, може да не ти признаят някои изпити и да те пратят в по-нисък от очаквания курс.
За семейство, деца и болни родители не бих се притеснявала на тази възраст, но бих се оглеждала как да наредя и личния си живот, без да правя компромиси с важни и съществени неща, разбира се.