Скрит текст:
На 30 април, феновете на моторните спортове се опитваме по един или друг начин да уважим паметта и да дадем заслужената почест към австрийския пилот от Формула 1 Роланд Ратценбергер 4.07.1960-30.04.1994 Какво може да се каже за австрийския пилот Роланд Раценбергер? Сигурно се питате, а мнозина сигурно се чудят дори кой е той. Австриеца който трагично загина във втората квалификация за Гран при на Сан Марино на писта Имола в Италия на 30-ти април 1994 г. в 13:18 часа. Известен още като забравения пилот. Смърта на Роланд не трябва да се неглижира и да се забравя. Роланд се бореше за място на старта и никога не трябва да бъде забравен. Той не трябва да бъде третиран като човек втора ръка или пилот втора ръка само защото се е борел за място на пистата в едва третото си състезание във Формула 1 (за която толкова много е мечтал и е искал да бъде.) Ратценбергер е първата жертва до тогава от 8 години насам (до 1994г.) Предишният трагичен случай на пистата е с нелепо загиналия италиански пилот Елио Де Анджелис, който загина от задушаване в кокпита на Брабам BT55 [проектиран от Гордън Мъри.], след катастрофа и последвал пожар на 14 май 1986 г., по време на частни тестове с отбора на Брабам (собственик на отбора беше Бърни Екълстоун), тогава на писта Пол Рикар. Елио имаше същата съдба като Ратценбергер.
Хората, които са познавали лично Роланд Ратценбергер и са съпреживели и проследили историята му, смятат, че е несправедливо и неоправдано отношението на хората към Роланд. Винаги поставян на заден план. Постижението да успееш да влезеш във Формула 1 при условията, при които Роланд беше, заслужава много повече уважение и почитане на паметта му.
Роланд Раценбергер роден на 4-ти юли 1960г., в квартал Максглан, Залцбург, Австрия. Той е първородния син на Маргит и Рудолф Ратценбергер, семейството има и две по-малки дъщери, които са доста тихи. Рудолф и Маргрит се определят като работохолици, по-сдържани хора, криещи емоциите, и по твърди с децата си при възпитанието им. Така са възпитани и трите им деца.
Рудолф е работел като директор в осигурителен пенсионен фонд, за съпругата му Маргит няма иформация какво е работела. Днес и двамата са пенсионери. Роланд и сестрите му са отгледани предимно от баба си по майчина лниния. Като малък Роланд е наблюдавал с голям интерес през прозореца на къщата трафика от коли преминаващи в близост до имота където са живели семейството му. Той винаги е мечтал да стане състезателен пилот. На 5 годишна възраст Роланд гледа с бащата си Рудолф по телевизията състезание от Формула 1. Хлапето е впечатлено от болидите и звука които те издават и казва на баща си "един ден ще стана състезателен пилот", Баща му казва, че това са глупости, няма как да стане това, а и нямат пари за такова нещо. През 1969 г., не много далече от къщата на Раценбергер е открита пистата Залцбург Ринг. Роланд е вече на 9 г. Той се промъква от време на време със неговите приятели през дупка в оградата, за да гледат състезанията провеждани на пистата.
Минават още няколко години и Роланд е приет в механотехникума в Залцбург. Близо до домът му се намира и гаража на Валтер Лехнер, които като магнит привлича момчето и го доближава до така жадуваната мечта. Лехнер позволява на Роланд да се учи над неговите болиди в гаража. В 4-ти курс от общо 6 Роланд решава, че е време да напусне техникума. Роланд се скарва с баща си, именно по тази тема. Рудолф иска синът му да завърши освен средното си образование и висше по инжинерни науки, за да е сигурен, че синът му ще има сигурно бъдеще и високо платена работа. Рудолф казва: "Синът ми настояваше и искаше да напусне техникума още в 4-ти курс и го направи. Не позволи да се намесваме в неговите работи." Роланд напуска техникума и отива да работи като механик при Лехнер. По-късно австриеца работи и като дистрибутор на хлебни изделия в родния си град Залцбург. Защото парите не му стигат.
Роланд се възползва от всяка дадена му възможност. През 1982 г. Ратценбергер се премества в Германия, защото може да печели повече пари като инструктор в шофьорската школа ISA Racing и успява да направи първите си стъпки във Формула Форд 1600. Той остава в Германия до 1985 г. и успява да запише първите си победи. В списание за моторспорт Роланд прочита - "Ако искате да създадете име в света на моторните спортове, трябва да отидете в Англия."
На хиляди километри от дома, Раценбергер най-накрая направи пробив. През 1986 г. той печели фестивала на Формула Форд в Брандс Хеч с малка преднина. Отборът на Шницер от Фрайрейсинг разбира за "съседа си" от Залцбург и му предлага договор за 1987 г.
Ратценбергер имаше само една цел и мечта: Формула 1. Но състезанията с туристическите автомобили са само междинен етап в кариерата на австриеца. Той иска да кара болид от Формула 1. Пътят го води навсякъде другаде, но само не и до мечтаната Формула 1 до тогава. С финансовата подкрепа на ATS, на Роланд му е дадена възможността да участва в няколко състезания от Формула 3. Той кара в тази категория две години, успоредно с туристическият шампионат. Той печели парите, които след това харчи във Формула 3. 1989 г. е повратната точка в кариерата на Ратценбергер, участието му в английската Формула 3000, по това време е последното препятствие пред него за така мечтаната от него Формула 1, но съдбата го поставя на напълно погрешна посока. Той отива в Япония по средата на сезона за шампионата със спортни коли, но това го отдалечава още повече от базираната в Европа Формула 1.
Печелейки добри пари, той може да си позволи да продължи кариерата си в Англия. Той пътува напред-назад между Япония и Англия почти всеки втори уикенд. Той трябваше да направи това усилие, за да не загуби важните за него контакти с хора във Формула 1. От 1990 г. Ратценбергер кара само в Япония, но в три категории: Формула 3000, спортни автомобили и шампионат за туристически автомобили. Той печели състезанията веднага. Ратценбергер става герой и звезда в Япония, неговите огромни плакати висят по бензиностанциите, а феновете обожават симпатичния австрийски пилот. Привидно Роланд няма причина да се отказва от този сигурен източник на доходи. Но Ратценбергер иска да влезе във Формула 1. В последния момент се отваря възможността му с новосформирания британски отбор Симтек, собственик и мениджър на отбора е младия 28 годишен Ник Уирт, който разчита на Роланд като опитен пилот да кара като втори пилот заедно с колегата си Дейвид Брабам (син на трикратният световен шампион от Формула 1 Джак Брабам.) По мнението на много от неговите колеги няма значение какви позиции е постигнал Ратценбергер в първите две състезания или дали е отпаднал. Единственото, което имаше значение, беше, че той искаше да докаже на всички, че мястото му е във Формула 1. И до днес Роланд Ратценбергер е част от историята на Формула 1.
Да почива в мир!
Хората, които са познавали лично Роланд Ратценбергер и са съпреживели и проследили историята му, смятат, че е несправедливо и неоправдано отношението на хората към Роланд. Винаги поставян на заден план. Постижението да успееш да влезеш във Формула 1 при условията, при които Роланд беше, заслужава много повече уважение и почитане на паметта му.
Роланд Раценбергер роден на 4-ти юли 1960г., в квартал Максглан, Залцбург, Австрия. Той е първородния син на Маргит и Рудолф Ратценбергер, семейството има и две по-малки дъщери, които са доста тихи. Рудолф и Маргрит се определят като работохолици, по-сдържани хора, криещи емоциите, и по твърди с децата си при възпитанието им. Така са възпитани и трите им деца.
Рудолф е работел като директор в осигурителен пенсионен фонд, за съпругата му Маргит няма иформация какво е работела. Днес и двамата са пенсионери. Роланд и сестрите му са отгледани предимно от баба си по майчина лниния. Като малък Роланд е наблюдавал с голям интерес през прозореца на къщата трафика от коли преминаващи в близост до имота където са живели семейството му. Той винаги е мечтал да стане състезателен пилот. На 5 годишна възраст Роланд гледа с бащата си Рудолф по телевизията състезание от Формула 1. Хлапето е впечатлено от болидите и звука които те издават и казва на баща си "един ден ще стана състезателен пилот", Баща му казва, че това са глупости, няма как да стане това, а и нямат пари за такова нещо. През 1969 г., не много далече от къщата на Раценбергер е открита пистата Залцбург Ринг. Роланд е вече на 9 г. Той се промъква от време на време със неговите приятели през дупка в оградата, за да гледат състезанията провеждани на пистата.
Минават още няколко години и Роланд е приет в механотехникума в Залцбург. Близо до домът му се намира и гаража на Валтер Лехнер, които като магнит привлича момчето и го доближава до така жадуваната мечта. Лехнер позволява на Роланд да се учи над неговите болиди в гаража. В 4-ти курс от общо 6 Роланд решава, че е време да напусне техникума. Роланд се скарва с баща си, именно по тази тема. Рудолф иска синът му да завърши освен средното си образование и висше по инжинерни науки, за да е сигурен, че синът му ще има сигурно бъдеще и високо платена работа. Рудолф казва: "Синът ми настояваше и искаше да напусне техникума още в 4-ти курс и го направи. Не позволи да се намесваме в неговите работи." Роланд напуска техникума и отива да работи като механик при Лехнер. По-късно австриеца работи и като дистрибутор на хлебни изделия в родния си град Залцбург. Защото парите не му стигат.
Роланд се възползва от всяка дадена му възможност. През 1982 г. Ратценбергер се премества в Германия, защото може да печели повече пари като инструктор в шофьорската школа ISA Racing и успява да направи първите си стъпки във Формула Форд 1600. Той остава в Германия до 1985 г. и успява да запише първите си победи. В списание за моторспорт Роланд прочита - "Ако искате да създадете име в света на моторните спортове, трябва да отидете в Англия."
На хиляди километри от дома, Раценбергер най-накрая направи пробив. През 1986 г. той печели фестивала на Формула Форд в Брандс Хеч с малка преднина. Отборът на Шницер от Фрайрейсинг разбира за "съседа си" от Залцбург и му предлага договор за 1987 г.
Ратценбергер имаше само една цел и мечта: Формула 1. Но състезанията с туристическите автомобили са само междинен етап в кариерата на австриеца. Той иска да кара болид от Формула 1. Пътят го води навсякъде другаде, но само не и до мечтаната Формула 1 до тогава. С финансовата подкрепа на ATS, на Роланд му е дадена възможността да участва в няколко състезания от Формула 3. Той кара в тази категория две години, успоредно с туристическият шампионат. Той печели парите, които след това харчи във Формула 3. 1989 г. е повратната точка в кариерата на Ратценбергер, участието му в английската Формула 3000, по това време е последното препятствие пред него за така мечтаната от него Формула 1, но съдбата го поставя на напълно погрешна посока. Той отива в Япония по средата на сезона за шампионата със спортни коли, но това го отдалечава още повече от базираната в Европа Формула 1.
Печелейки добри пари, той може да си позволи да продължи кариерата си в Англия. Той пътува напред-назад между Япония и Англия почти всеки втори уикенд. Той трябваше да направи това усилие, за да не загуби важните за него контакти с хора във Формула 1. От 1990 г. Ратценбергер кара само в Япония, но в три категории: Формула 3000, спортни автомобили и шампионат за туристически автомобили. Той печели състезанията веднага. Ратценбергер става герой и звезда в Япония, неговите огромни плакати висят по бензиностанциите, а феновете обожават симпатичния австрийски пилот. Привидно Роланд няма причина да се отказва от този сигурен източник на доходи. Но Ратценбергер иска да влезе във Формула 1. В последния момент се отваря възможността му с новосформирания британски отбор Симтек, собственик и мениджър на отбора е младия 28 годишен Ник Уирт, който разчита на Роланд като опитен пилот да кара като втори пилот заедно с колегата си Дейвид Брабам (син на трикратният световен шампион от Формула 1 Джак Брабам.) По мнението на много от неговите колеги няма значение какви позиции е постигнал Ратценбергер в първите две състезания или дали е отпаднал. Единственото, което имаше значение, беше, че той искаше да докаже на всички, че мястото му е във Формула 1. И до днес Роланд Ратценбергер е част от историята на Формула 1.
Да почива в мир!