В момента чета ... 84

Точно така и аз си я взех, нямах кой знае какви очаквания, но още с първите страници ме грабна и я прочетох много бързо. Мисля, че ще ти хареса и на теб.
sve, другите две на Халед Хосейни са по-интересни от "Планините ехтяха", така че няма да останеш разочарована от тях. Има и още една, издавана на български, която не съм чела - "Молитва към морето".
Благодаря за темата, Happy Mijjj!Надявам се в нея да коментираме предимно интересни и вълнуващи книги, за да допълним списъците за панаира в края на май 😀

Както писах в старата тема, в момента ме влече отново към научна фантастика, хубаво щеше да я има и на български Children of Time на Ейдриън Чайковски, впрочем с рейтинг 4.30 в ГР е. Възнамерявам да се върна сега към нея (нямах достатъчно време от другите книги), разказите на Йосиф Перец и няколкото прочетени на Деян Енев ми харесаха, Хари Потър, който не бях чела и чета на децата също ме увлече - харесва ми как пише Роулинг.
Междувременно забравих да споделя, че попаднах на подкаста на Стефан Русинов и слушах разказа му за превода на “Безсмъртната смърт” (която в оригинал като заглавие е нещо, звучащо подобно на “Богът на смъртта, който никога не умира”), имаше доста любопитни истории, така че който проявява интерес защо и как е превел някои неща в книгата/книгите, може да се запознае с неговата гледна точка.

Балки, и аз намирам за много жалко, че точно този автор не се търси. И се озадачавам, честно казано, но явно това е била причината "Ера" да не продължат да издават книгите. После "Сиела" се опитаха, Христо Блажев е писал неведнъж за тези книги, но явно и той при цялата си популярност не е в състояние да повлияе много на продажбите. Миналата година прочетох последните 2 книги на Руслунд за момента, наистина са много интересни, продължава историята на Пийт Хофман и Еверт Гренс, нещата се заплитат, но въобще не се знае дали ще ги видим на български. Дано, защото например и майка ми много харесва Руслунд, а тя не може да чете книгите на друг език, само на български. Аз й споменавам най-общо какво става, но не е същото.

Чета, но не ми остава много време да пиша впечатления.

Аз съм от харесващите Хари Потър. Четях ги както излизаха. Помня каква еуфория беше за всяка нова книга. Последните книги са по-тъмни, да, и тонът се променя доста. А по принцип фентъзи не издирвам специално.

Но покрай коментарите за "Да пробудиш драконче"  на Теллалов в последната тема, успях да прочета книгата. Радвам се, че не си съставих мнение единствено по оня нелеп диалог, който беше публикуван от медиите. Всъщност, романът се оказа забавно написан и приятен за четене. Хареса ми българската тематика, препратките към 90те, и, елементите на фолкор. Има и сериозни романтични елементи, разбира се. Авторът е талантлив. Но все пак не е за петокласници според мен.

Сега съм приготвила "Последната любов на баба Дуня" на Бронски за следващия месец

Аз напоследък си задавам въпроса "Какво прави едно издателство, за да рекламира/представя своите книги?" Ние тука си споделяме мнения и в резултат на това може би ще купим около 10 книги. Наистина са малко, после ще си ги менкаме, което също е супер. Но като понеча да потърся някоя нова книга в Регионалната ни библиотека , в електронния каталог виждам, че или липсва, или се "ползва само в читалня", което веднага означава, че имат само един екземпляр. В същото време, нови книги ги няма в книжарницата /, многото "Хеликон" в града/, но като я заявя я доставят. Като че ли се страхуват да имат дори и един екземпляр, па макар и само в една от книжарниците си. Те са свързани помежду си и винаги могат да проверят в коя книжарница я има.  Вече не пише на книгата  какъв е тиражът. Като че ли чакат да бъде потърсена книгата, да я заявят в издателството и тогава да я отпечатат. Това е шега, но като предполагам, че около половината от коричната цена отива за разпространителя, нямат ли интерес да правят нещо, с което да съберат читатели /очакваните купувачи/ и да представят 10-15 книги ? Като че ли нито издателството, нито книжарниците искат да ни вземат парите. И се питам още, : колко бройки от книга с цена 15-20 лв трябва да бъдат продадени, за да смятат от издателството, че са спечелили достатъчно и да си стоят кротко на дупетата?

Благодаря за новата тема! 🌿

Точно "А планините ехтяха " на Халед Хосейни си поръчах снощи от Озон. От много време искам да я прочета. Чела съм "Хиляда сияйни слънца " и ми беше в топ 5 преди 2 год. "Ловецът на хвърчила " го гледах на филм и беше доста тежък,представям си книгата сигурно с буца в гърлото се чете.

Завърших "Пътни " Софка Зиновиеф.
Както писах вчера различни чувства събуди в мен .Като цяло  ми хареса но и не съвсем. Просто нещо не ми достигна,беше ми предвидима по отношение на

Благодаря за темата! Чета Джон Ървинг "Вдовица за една година" - харесвам този писател!

Издателствата правят реклама - и във Фейсбук/Инстаграм, и по разни онлайн издания, включително книжни блогове (дават на блогърите бройки и те четат и пишат рецензия), мисля, че и в някои печатни понякога. Има и книги, на които се правят премиери, особено ако става въпрос за важно издание или пък авторът е бил поканен и се е съгласил да дойде (за тази цел, ако говорим за чуждестранен автор, много пъти трябва да се кандидатства за субсидия в съответната държава, но с българските автори е друго, за техните книги по-често се правят премиери). Освен това има книги, които се представят по радиото, а някои - дори и по телевизията. Не знам защо библиотеките не взимат повече нови заглавия, и мен ме учудва, че е така.

А що се отнася до тиражите и кога една книга се изплаща, нямам много представа, но у нас по принцип се правят малки тиражи (дори 2000 бройки се смятат за голям тираж, много книги излизат в 1000 бройки). Въпреки това много тиражи не се разпродават, защото в същото време българският пазар е буквално заринат с книги, а и цените им изглеждат високи спрямо доходите на много българи. А цените са такива, защото тиражите са малки, а за издаването на една книга трябва да се калкулират редица разходи - авторски права, превод, ако е преводна, редакция и корекция, страниране, дизайн на корицата, печат - може и да пропусна нещо. Тези разходи са определена сума, която накрая се дели на тиража, примерно на 1000 бройки. И понеже тиражите са малки, затова коричната цена се получава висока, поне така ни изглежда, защото доходите на много българи са прекалено ниски. А друга причина много тиражи да не могат да се продадат е, че книгите не само се купуват, а и много се пиратства (тогава никой не плаща нищо за книгата, а това ощетява издателствата, следователно и авторите, и преводачите и т.н.), и много книги се разменят (не виня никого, че прибягва до размяна на книги, разбира се, това е начин да прочетеш повече книги за по-малко пари, а както се казва, сиромах човек - жив дявол, да не говорим, че не всяка книга си струва да остане в библиотеката ни, повечето ще ги прочетем само веднъж). (Тук ще си призная, че и аз пиратствам немалко, но се стремя да не пиратствам преводни издания, за да не ощетявам по този начин, макар и косвено, преводачите, защото и аз съм преводачка. Вярно, че преводаческите хонорари се плащат на брой преведени страници и не зависят от продадените бройки, но ако някоя книга не се продава, това рефлектира върху бизнеса на издателството, а по този начин може да рефлектира и върху преводачите в по-далечен план.)

Благодаря, Cioccolata. Аз наистина знам твърде малко "от кухнята". Аз съм един обикновен читател. Външен човек. И не млад. И като знам как се набираха книгите някога, сега нещата ми се виждат много по-лесни, по-бързи и по- евтини. Благодаря.
 От скоро  се върнах към Арчибалд Кронин. /"Приключение в два свята", "Цитаделата". /И както ми беше харесал в ученическите години, така и сега му се радвам. Чета го с "други очи". Съвременният начин на медицинско осигуряване е тръгнал от въглищните мини в Шотландия. С плюсовете и минусите. Ще продължавам с него. А сега чета "Другата жена" от Мери Кубика. Един труп /за сега/ и няколко възможни убийци.

Не знам, според мен, книгите със слабости не се представят добре - примерно книгите на Сали Грийн имаха доста ефектна рекламна кампания. Първоначално даваха надежда за нещо интересно, впоследствие се превърнаха в обикновена либерална пропаганда.
При Абъркромби го има същото нещо. Никой не харесва това. Дори хора без позиция, го отхвърлят, без да анализират защо не им харесва.
Просто няма да стане, обречена кауза.

Или пък Пиърс Браун, чиято поредица започна страшно интересно, но се изроди в някаква фантазия за римски военни кампании в далечното бъдеще. Естествено, със силно застъпен феминистки елемент.

Но е нормално на хора, които много искат тази пропаганда да има успех, да им изглежда странно защо не се получава.
Не се заяждам, но и няма как да съчувствам за нещо, което е обречено отначало.

Нямам предвид всички автори, които не са успели да се наложат и да станат популярни - сигурно има и изключения.

О, и аз не знам много от кухнята, само това, което съм чувала от издатели. Не работя в издателство.

Но наистина това, че една книга се рекламира много, не гарантира, че ще е хубава.

Благодарение на мила съфорумка чета за Аляска Сандърс.

И се ослушвам за нещо ново, въпреки че като наближи панаира на книгата и рязко спада издаването на нови книги.

Както е тръгнало, ще стигнем дотам авторите да продават сами книгите си онлайн – предимно в електронен вариант, а тези на хартия, колекционерските издания (със съответните цени), ще поверят на издателствата.
Някои вече го правят и аз самата съм чела, чета и ще чета много такива електронни книги, честно и почтено заплатени от мен директно на автора.

В момента, в който една книга се появи онлайн, някой ще я изпиратства, уви. Затова у нас повечето книги не се пускат в електронен формат от самите издателства, но въпреки това рано или късно някой ги сканира, обработва и качва за свободно теглене.

Именно. Винаги има начин да бъдат сканирани и изпиратствани.
Не е ли по-добре авторите сами да ги продават на разумни цени? Да ме прощават издателите и разпространителите, но у нас направо се оляха.