Вие какво правите ?

Е, в автобуса не е необходимо да се обясняваш къде и защо отиваш. Кой е този, който ще те помисли за луда? А и защо ти пука?
Значи не ти пука, че децата ти стоят като затворници и се побъркват между 4-те стени, а ти пука какво може да си помислят някакви непознати хора.
Те в този град хората никъде ли не излизат? Само вътре ли си стоят?
Както го описваш, звучи като Чепеларе или някой подобен град. Та вие сте в Родопите и не обикаляте по горите! Имате златна възможност на метри от вас да е най-приятната планина за екскурзии.

Едва ли има родител, който никога не е изпадал в неловка ситуация. Миналата година моя пълзеше по постелката пред музея на розата. Напред-назад доста време. Онзи ден се разрева в кауфланд, в понеделник тича обезумял из зоото. И по земята е лягал и се е въргалял. Вчера бесня в една сладкарница. Хич не си го слагам.
Според мен имаш нужда от почивка. Защо не го запишеш на ясла. Тъкмо да мине адаптация до септември. Ти ако мислиш, че като дойде септември и тръгне на ясла нещо ще се промени няма да стане, защото ще боледува. Ще е студено и с болно дете хептен никъде няма да можеш да мръднеш. Ако пък ходи повече време на ясла ще стане по самосоятелен, ще види друг свят и условия. А ти ще си починеш лятото преди да тръгнеш на работа. Никой не е казал, че задължително трябва да караш 2те години.
За мен най приятни са разходките. И ние сме до натоварен път, но има и къде да се отиде на безопасно място. Примерно в двора на съседно училище. Там го пускам на свобода да щъка, а аз се радвам на тишината, зеленината и слънцето. Много по бързо минава времето.

Ние бием по 8 часа път от Варна да отидем в Родопите, а хората там ги е срам да излезнат да се разходят на чист въздух.. Това според мен е някое мюсюлманско село направо. Ще ме прощаваш, авторке, ама такива мисли и драми не са нормални.

Е, какво щели да кажат хората, ако извеждате децата в студа, какво щели да кажат, ако ви видят да отивате някъде с автобус... Много странно мислене. Че нещо лошо и срамно ли има във возенето в автобус? Не разбирам.

И аз съм от домошарките.
Обичам и да обикалям обаче.
Затова когато може винаги пътуваме, ако ще и на 30 км от нас да е.
Ако мъжът ми не харесваше пътешествия и искаше все в нас да си стои, нямаше да ми е мъж 😄😉
Въпреки, че той няма почти никава отпуска все се намира време да отидем някъде и го правим често.
На село живеем, но има всичко, всякакви клубове и активности, хубави площадки, чист въздух, гора.
Та не мога да си представя какъв е тоя вашият град, при все, че е град толкоз да няма нищо.
Втората година бях в подобно положение на твоето, но мен депресията ме тръшна с пълна сила, и следродилна и всякаква.
Имах моменти, в които не исках да общувам с никого.
Мразя площадки с майки и никога не са ми били любими.
Интроверт съм, мога да не излизам с дни.
Заради малката, реших, че ще се насиля.
И взех да ходя по площадките.
И, О чудо, завързах и приятелства и малко ми просветна.
Така, че опитай да си повече сред хората.
Като човек, който три годни стои в къщи и ми е дошло до гушата ти го казвам.
Аз съм и по-срамежлива, но се пречупих, а децата сближават и родителите покрай тях. Опитай, не боли.
Чувствам се и аз самотна понякога. Все страдах, че прители нямаме, или поне такива семейни, които да искат да ходят насам-натам.
Е, какво да правя? Ходим си 3 та.
За протокола - и аз не шофирам.
На малкият град, село, това му е предимството, може почти навсякъде да се стигне без кола.
Започнах да карам едва отскоро, а имам книжка от над 10 години.
И се отпускам все повече.
Та, от опит глава не боли както е казал народът.
Търси варианти. Ще се почувстваш по-добре, а и за децата ще е по-добре. 🙂

Ние като сме в големия град също нямаме такива семейни приятели, дето да ходим някъде с тях. Я се видим с познати или по-близки приятели веднъж на 2 седмици, я не. Животът с деца като те завърти и дните си минават, всеки си има свои неща да прави. Ако сам не се напънеш да си направиш интересното, няма кой друг.

Според мен не е до това какво е селото или градът -защо мислите ,че мюсюлманите по селата не излизат ?Не съм казала и че ме е срам  да отида с автобус до някъде ,но най-много да отида в другия малък град и пак сама . Постът ми беше повече за това ,че нямам познати с малки деца,а е наложително да събирам моето с такива ,за това ,че мъжът ми все няма време и понякога ми идва в повече. По нагоре бях написала ,че с яслата не става -и аз исках да го пусна май месец,но в града детската градина е само една и няма малка група през лятото, има по селата смесени групи ,но той е записан тук и ако го запиша там само до септември месец ,после няма да мога да го върна тук

Опцията ти е една, жена за почасова грижа. Аз също нямам баби, които да искат или да имат времето да гледат малкото дете. Затова съм си наела една жена. Като се налага, гледа я и това е. Даже последния път и аз бях в нас, защото имах работа и се родих. Всичко мога да си свърша, защото малката не ми се мота в ръцете. 3 часа са си 3 часа.

Проблемът е, че мъжът не се включва. Нормално е, че ти се е натрупало. Мисли си как наесен си на работа и това е.
Ако развитието на малкото детенце те притеснява, заведете го на специалист, който ви е сравнително наблизо. Надявам се и вярвам, че ще е добре, но да не се тревожите излишно.

Понякога наистина ми трябва човек, за малко ,тогава го яде баща ми ,понеже само той е пенсионер.Може ли да ми кажете по колко заплащате и как сте се разбрали с жената ? Обмислям го като вариант

И те разбрах, че точно това е, което ти тежи. Мъжът ти е много ангажирамщн, не ти помага и с децата и с домакинствто, нямате разноибразия и си се въртиш в един кръг, едно и също всеки ден.
Имаш нужда ор излизане и повече контакти с хора, някоя приятелка с дете, да излизате с мъжът ти поне веднъж седмично някъде,да се включва и той в битовите дейности и в грижите за децата.
Да се срещаш с хора, да намериш приятели. Това е, самотно ти е.

Разбрали сме се като имам нужда да я гледа, да се обадя няколко дни предварително, за да се организира. Тя си има някакви други ангажименти, не й е това основно занимание. Бивш служител в детска ясла е, също е работила като детегледачка. Заплащането не знам колко ще е от полза, защото е въпрос на договорка. В случая е 10 лв на час, защото е почасово и само в отделни дни.

Няма неподходящо време, има неподходящо облекло. Просто излизате, оставяш ги да играят и цапат колкото си искат, нали това е играта, така децата растат, развиват се и се каляват. И като се приберат със сигурност ще са по-кротки.

Да,точно така !

Как да си намериш приятелки съвет не мога да дам. Може би като започнеш работа, покрай нея да се запознаеш и сближиш с повече хора.
Но извеждането на детето на мен ми е условен рефлекс: в лошо време час, в хубаво два, и сутрин, и след обяд. Е, ако от небето падат камъни, явно разходката ще отпадне. Но ако гледам бебе и започне да реве, изобщо не се чудя, направо го извеждам, даже да не е време за разходка.
Тези притеснения кой какво ще каже не виждам каква полза ти носят, след като не си приятелка с тези хора. И да беше, пак ти си правиш, каквото е най-добро за теб и децата.
Ще се справиш, сигурна съм.