- Публикувана: 1 май 2023, 11:14 ч.
- Последно мнение: 31 май 2023, 21:59 ч.
Майски книжен клуб - 2023
Прочетох "Последната любов на баба Дуня" и да си кажа честно, очаквах повече. В началото, както казах, ми беше леко дървена, после стана с един такъв случаен/безразборен сюжет и вече в края ми стана супер тъжно при описанието как куца и я боли като върви по пътя към Черново, пък и котето се родило без очи 
Не знам, каква е идеята? Че животът винаги побеждава и намира начин? Carpe diem? Да пазим връзката с децата си? Не съм сигурна.
Не знам, каква е идеята? Че животът винаги побеждава и намира начин? Carpe diem? Да пазим връзката с децата си? Не съм сигурна.
Да, това не е книга, в която водещата сила е сюжет. По-скоро характерите и детайлите около тяхното ежедневие, размишленията на героинята са движещи. За мен баба Дуня е добре развит и плътен характер. Добре са описани и жителите на селото, както и навиците им. Някои детайли, като малинки около дворовете, са живописни. Има и емоции на жена, на майка. Темата за емиграцията и съдбата на възрастните хора е засегната. Всичко това би било много тъжно (и на моменти става), но Бронски е успяла да го поднесе не като трагедия, а дори с тон на хумор. Съгласна съм, че краят би могъл да е по-силен.
На мен тази книга ми хареса и ме докосна повече от книга като "Мочурищата", където героите правеха нещо, ходеха някъде, размишляваха,, но ми липсваше емоция и не "усетих" двете героини. Може би източноевропейските корени на Бронски допринасят за тази интимност, която усетих чрез героите.
Но читателите сме наистина много различни. Затова и са ми интересни разнообразни мнения.
П.П. За следващия месец или за юли, ако искате, бих предложила "Изрисувано с къна" на Алка Джоши. Отдавна съм я приготвила и с удоволствие ще я дискутирам с вас. Не знам дали я има достъпно в електронен вариант.
На мен тази книга ми хареса и ме докосна повече от книга като "Мочурищата", където героите правеха нещо, ходеха някъде, размишляваха,, но ми липсваше емоция и не "усетих" двете героини. Може би източноевропейските корени на Бронски допринасят за тази интимност, която усетих чрез героите.
Но читателите сме наистина много различни. Затова и са ми интересни разнообразни мнения.
П.П. За следващия месец или за юли, ако искате, бих предложила "Изрисувано с къна" на Алка Джоши. Отдавна съм я приготвила и с удоволствие ще я дискутирам с вас. Не знам дали я има достъпно в електронен вариант.
П.П. За следващия месец или за юли, ако искате, бих предложила "Изрисувано с къна" на Алка Джоши. Отдавна съм я приготвила и с удоволствие ще я дискутирам с вас. Не знам дали я има достъпно в електронен вариант.
Имам ги и трите електронни, но на английски
За следваща книга за четене предлагам “Стълба към небето” /(“A Ladder to the Sky”), Джон Бойн.
Трудно ще се намери електронна според мен.
Аз чета двете книги успоредно, нещо не ми върви бързо "Вода за цветята", а вчера почнах "Последната любов". Тя като че ли малко по-бързо се чете.
Сега дочетох Баба Дуня.
Надявах се на различен край.
Надявах се на различен край.
Не мога да си напиша мнението в скрит текдт,затова предупреждавам, че е спойлер.
Краят ми се стори тъжен. Надявах се Баба Дуня да отиде при дъщеря си и внучката си, дасе премести да живее там или поне да се запознае с Лаура.
Историята ми е тъжна и заради битовите условия, които се описват, и заради самотата на героите. Баба Дуня имаше реален шанс да промени живота си към по-добро, като бъде близо до най-скъпите си хора, но съзнателно избра да не го използва. Можеше да се запознае с Лаура, също да общува с нея. Самият факт, че е получила писмо от нея, й отваря вратата да се сближи с внучката си, а тя го пропусна умишлено.
Темата за здравето на Баба Дуня остана с отворен край. Както и за съдбата на съселяните й.
Ще ми е интересно да прочета и вашите впечатления от книгата.
Краят ми се стори тъжен. Надявах се Баба Дуня да отиде при дъщеря си и внучката си, дасе премести да живее там или поне да се запознае с Лаура.
Историята ми е тъжна и заради битовите условия, които се описват, и заради самотата на героите. Баба Дуня имаше реален шанс да промени живота си към по-добро, като бъде близо до най-скъпите си хора, но съзнателно избра да не го използва. Можеше да се запознае с Лаура, също да общува с нея. Самият факт, че е получила писмо от нея, й отваря вратата да се сближи с внучката си, а тя го пропусна умишлено.
Темата за здравето на Баба Дуня остана с отворен край. Както и за съдбата на съселяните й.
Ще ми е интересно да прочета и вашите впечатления от книгата.
Аз започнах Баба Дуня, но още съм в началото.
Довърших най-накрая "Вода за цветята". Давам й 4* - в началото беше интересна, след това към средата ми дойде в повече описанието и страничните герои, но към края я прочетох буквално на един дъх и много ми хареса. В същност за мен се оказа не типична книга за надеждата и за второто начало. Хареса ми това, че всеки получи това, което трябваше, някак планетите се наместиха и въпреки огромната загуба на главните герои, имаше някаква вселенска справедливост за тях. Вероятно ще си взема и втората книга на авторката харесва ми стилът й. Благодаря, че препоръчахте книгата тук!
Докато я четох, имах странни моменти - ту се ядосвах на Виолет, ту я съжалявах, ту смятах, че трябва да има някакъв път към щастието. Хареса ми определено.
Довърших най-накрая "Вода за цветята". Давам й 4* - в началото беше интересна, след това към средата ми дойде в повече описанието и страничните герои, но към края я прочетох буквално на един дъх и много ми хареса. В същност за мен се оказа не типична книга за надеждата и за второто начало. Хареса ми това, че всеки получи това, което трябваше, някак планетите се наместиха и въпреки огромната загуба на главните герои, имаше някаква вселенска справедливост за тях. Вероятно ще си взема и втората книга на авторката харесва ми стилът й. Благодаря, че препоръчахте книгата тук!
Докато я четох, имах странни моменти - ту се ядосвах на Виолет, ту я съжалявах, ту смятах, че трябва да има някакъв път към щастието. Хареса ми определено.
Еха, имаме доста предложения 
Нямаме за разказ, тъй че ако на някого му хрумне нещо (Помощ! На кого е "Изгубени в Америка"? Гугъл не ми помага...)
Имате време до вторник вечер.
С предимство е книгата, която успея да намеря на български в електронен вариант, след това - на английски. Ако някой има книжки за "даряване" на групата може да го направи Или да ми изпрати, аз ще ги пусна.
Някой назад беше писал за Broken Glass Park.
https://dox.abv.bg/download?id=3c7a7cc68b# - Линк за сваляне, активен е 2 седмици.
Нямаме за разказ, тъй че ако на някого му хрумне нещо (Помощ! На кого е "Изгубени в Америка"? Гугъл не ми помага...)Имате време до вторник вечер.
С предимство е книгата, която успея да намеря на български в електронен вариант, след това - на английски. Ако някой има книжки за "даряване" на групата може да го направи
Или да ми изпрати, аз ще ги пусна.Някой назад беше писал за Broken Glass Park.
https://dox.abv.bg/download?id=3c7a7cc68b# - Линк за сваляне, активен е 2 седмици.
Да, извинете, че не съм написала, ето я книгата
https://www.ozone.bg/product/izhvarleni-v-amerika/
https://www.ozone.bg/product/izhvarleni-v-amerika/
И аз прочетох историята на Баба Дуня. Кратичка беше и много бързо я отхвърлих, но не можа да ме грабне нещо. Не е моята чаша чай, както казват англичаните. Допадна ми това, че не ставаше въпрос за такава любов, каквато си мислех... и май само това.
Прочетох и разказа и определено ми допадна, обичам такива с неочакван край.
За следващия месец гласувах за "Камък, ножица, хартия", защото я имам вкъщи и тъкмо малко да си почина от електронната книга.
Прочетох и разказа и определено ми допадна, обичам такива с неочакван край.
За следващия месец гласувах за "Камък, ножица, хартия", защото я имам вкъщи и тъкмо малко да си почина от електронната книга.
Приключих с баба Дуня. Определено не е моят жанр, какъвто и да беше той, но не смятам, че си изгубих времето. Винаги е хубаво да излезеш от зоната си на комфорт и да дадеш шанс на книга, която иначе не би прочел.
Хареса ми характера на бабата - беше здраво стъпила на земята и не се страхуваше да отстоява принципите си. Единствено не ми хареса, че така и не разбрахме, какво реално е пишело в писмото от Лаура. Защото се загатна, че дъщеря ѝ не ѝ преведе всичко. Но самият факт, че на тази възраст е готова да научи език, за да успее да прочете писмото, беше много трогващ.
Та, така - дадох оценка 3 в гудрийдс, защото те кара да се замислиш за посредствеността на живота, че в забързаното ежедневие пренебрегваме близките си, а е хубаво да отделяме време за тях, въпреки, че ни делят километри. Стана ми малко тъжно за моите баба и дядо, които виждам веднъж на няколко години. Дали и те изпитват същото като баба Дуня? Или в крайна сметка всеки има собствен живот и се нагажда според ситуацията - радват се отдалеч, без да мечтаят един ден да се съберем на голямо семейно събиране
Хареса ми характера на бабата - беше здраво стъпила на земята и не се страхуваше да отстоява принципите си. Единствено не ми хареса, че така и не разбрахме, какво реално е пишело в писмото от Лаура. Защото се загатна, че дъщеря ѝ не ѝ преведе всичко. Но самият факт, че на тази възраст е готова да научи език, за да успее да прочете писмото, беше много трогващ.
Скрит текст:
Не ми хареса, че Петров не си призна за убийството, предвид онкологичното заболяване и побоя над баба Дуня не смятам, че щяха да го съдят. Но предполагам, за пореден път автора искаше да покаже колко доблестна е баба Дуня.
Та, така - дадох оценка 3 в гудрийдс, защото те кара да се замислиш за посредствеността на живота, че в забързаното ежедневие пренебрегваме близките си, а е хубаво да отделяме време за тях, въпреки, че ни делят километри. Стана ми малко тъжно за моите баба и дядо, които виждам веднъж на няколко години. Дали и те изпитват същото като баба Дуня? Или в крайна сметка всеки има собствен живот и се нагажда според ситуацията - радват се отдалеч, без да мечтаят един ден да се съберем на голямо семейно събиране