Чувствам се недостатъчна

  • 3 202
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 501
Последните два месеца от бременността изкарах на легло и аз имах усложнения.
Чуден период беше - на лаптопа, таблета и книгите.
Даже понякога ми липсва.

# 16
  • Мнения: 12 875
Здравейте,
 Напоследък все по-често се чувствам като недостатъчна спрямо моя мъж. Чакаме дете, бременна съм и не работя. Също така седя в нас по цял ден и не ми се занимава да уча нещо ново примерно, хем искам, хем започна ли и се разсейвам. Докато той работи, учи, кара курсове, развива се. Някоя друга мама чувства ли се така и какво правите, за да излезете от тази дупка?
Не си поставяй големи цели, давай си почивки от ученето. С малки стъпки ще напреднеш повече, отколкото с никакви. Редувай ученето с нещо друго, например, както ти споменаха - плетене или някакво занимание, което ти е на сърце и не изисква физически усилия.
Но не го прави, за да станеш "достатъчна" спрямо мъжа ти, а за себе си, за бъдещето си и за да почувстваш, че времето не ти се изплъзва просто така в безделие.
Била съм в такова положение, разбирам те.

# 17
  • Мнения: 6 790
Няма някакво изискване, че задължително трябва да учиш нещо. Все пак като сте взели решение да имате дете, трябва да ти е ясно, че се съгласяваш на временни компромиси със себе си. Липса на възможност да работиш и разполагаш с досегашния ти живот при проблемна бременност, заради хормони и кофти усещания може да нямаш желание за учене. Например на мен постоянно ми се повръщаше, което много утежняваше ежедневието ми и наистина нямах желание и сили да върша  повечето от нещата, с които иначе съм свикнала.
Можеш да четеш книги в тематика, която ти допада или например свързани с отглеждането на бебе. Да си направиш някакви дребни дневни цели, за да си изпълваш ежедневието.
Колкото и изтъркано да звучи, това наистина са ти последните месеци, в които ти да решиш кога и колко да спиш, почиваш и да разполагаш с времето си. Бременеенето не е някакво безполезно състояние, физически и психически настъпват доста промени, колкото и някои  жени и мъже да се опитват да умаловажат състоянието. Не е време баш сега да се сравняваш и състезаваш с партньора.

# 18
  • София
  • Мнения: 3 505
Никой не е казал, че трябва непременно да учиш, да се развиваш и да си супер дейна докато родиш. Някои са такива натури, други не и това е напълно нормално. Аз учене, развиване и кариери преориентиране направих чак втората година майчинство. През първата и малко преди да родя се наслаждавах на свободното време, книги, филми, после разходки с детето, игри, понякога време за мен.
Никога не съм мислила, че по време на бременността изоставам от ММ или някой друг. Това беше време за мен (и после и детето). И без това после последваха огромни промени в режим, начин на живот, та тези дни (които летят ужасно бързо) са за почивка и подготовка - психическа и физическа, за това което предстои.

# 19
  • Мнения: 4 813
Аз бях пет месеца на легло, докато бях бременна - до степен, че в един момент вече ме болеше тялото от лежане. Излизах само, за да отида на лекар (на всеки две седмици) и да си напазарувам до магазина, който беше на 200 м от нас. Изчетох сума ти книги, наредих няколко пъзела, напазарувах за бебето по амазон, изгледах всички сериали по телевизията, с удоволствие спях следобед, но най-хубавото беше, че много приятели и приятелки ми идваха на гости - през ден идваше някой, който ми носеше книги, храна и възможност да си поприказваме, да разкаже какво става навън, докато аз съм у дома. С днешна дата изключително много оценявам това време и вниманието и помощта, които получих.

Когато родих, се върнах на работа веднага след приключване на майчинството ми, когато синът ми беше на четири месеца и половина. Не исках и ден повече да си седя у дома и ежедневието ми да се върти единствено около детето.

# 20
  • Мнения: 12 875
И аз лежах за първото дете повечко месеци, защото беше след спонтанен аборт няколко месеца по-рано. Има какво да се прави. Аз изкарах курс по английски, ММ ми преподаваше, но то беше, защото исках и разгеле, имах много свободно време.

# 21
  • Мнения: 1 588
Аз работих до 6-я месец и след това се от дадох на всичко, за което нямах време преди това - да се наспя, мол, кафе с приятелки подготвяне на жилището за бебето, пазаруване на бебешки неща. Сега уча английски за бизнес ниво за сертификат. Така, че имаш възможност да правиш каквото състоянието ти ти позволява Simple Smile

# 22
  • Мнения: 61
Спокойно, не си единствената. По стечение на обстоятелствата и аз съм си вкъщи, след като кариерата, за която положих толкова много усилия през годините, просто рухна внезапно, а аз същевременно забременях. Така един работохолик, пренебрегвал личния си живот дълги години, просто си остана вкъщи и се научи да разчита и на други хора, а не само на себе си. И най-после разбра, че контролът, който си е мислил, че има върху живота си, е бил само илюзия. Животът е непредвидим и понякога трябва да се оставим да ни води без да се съпротивляваме. Защото когато не можеш сам да спреш и да усетиш границата, животът те шамаросва и те принуждава да забавиш темпото. Не мога да скрия, че се побърквам, тъй като цял живот съм била супер активна и амбициозна, а сега не мога да се фокусирам дори да чета ефективно по проблематиката, която ме интересува. Но съм решила, след като родя, да запиша още една магистратура, за да изчистя съвестта си от последната година, прекарана в интелектуално лентяйство. Така че сега се опитвам спокойно да си бременея, въпреки че не успявам да запълня ежедневието си с почти нищо съществено. В същото време си мисля, че това е урок, който трябва да науча.
Съветът ми е да се отпуснеш, да мислиш позитивно и да се концентрираш върху бременността. Твоето здраве и здравето на бебето сега са най-важни. Време за всичко има.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт